Амплитуди отвътре и отвън

Добро утро! След вчерашния Празник на детето идва днешният 2ри юни, в който споменуваме за смърт, герои, безсмъртие. Вият сирени в 12 наобяд. Коренно различен ден. Такива обрати напоследък има и във времето, температурите се сменят така рязко. Не мога и да си представя дори, как се чувства тялото ни, подложено на такива разлики. Във всеки случай няма да е много щастливо, ми се струва. Горещините наобяд почнаха да стават големи. Добре че има милост следобед и вечер полъхва хлад, та може да се спи. Много дълбоки разлики преживяваме напоследък по тези географски ширини. Един ден си по потник, на другия ден-с шушляково яке. Хората по в Европа си знаят поне - хладина, дъжд...Пекне ли слънце, слагат джапанките и лягат по паркове и градини. Да ловят всеки слънчев лъч. А тук се мятаме в различни светове от ден в ден. И това прибавяме към чудесата и местните забележителности. Да не знаеш другия ден какво ще ти донесе - слънце или студ. Да си подготвен и за двете. Да бъдеш винаги в пълно бойно снаряжение. Да тръгваш всеки ден като на битка - със себе си, с времето, с шефа си, с другите наоколо, с детото, мъжът и тн. Май само животинките останаха единствените безропотно верни приятели, затова и броят на домашните любимци нараства и всеки втори има вкъщи си. Съвсем нормално при това променливо време и нрави. Само любовта на животинките към стопаните си остава постоянна и непроменена. Всичко останало е бързосменящо се и в постоянна изменчивост. Може би затова сме толкова устойчиви българите-на студ, на жега, на работа, на бой...Във всеки случай сме интересни на останалите с тази своя самобитност, вироглавост и непостоянна устойчивост. Ми саморасляци, какво да ни правиш, освен да ни се радваш - като крайпътните макове в този сезон сме. Малки морета червена красота, които радват очите. Желая ви днес спокоен и равномерен ден, дано да е по-малко жегата и повече хладинката. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!