Зрелища, акробатики и смях по желание на зрителя

Добро утро, добро утро! Няколко познати ми казаха вчера, че Синоптичните са им липсвали, когато бяха в летен отпуск, което ме окрили и обнадежди. Няма как да не съм придобила самомнение. Ситуацията се усложнява, защото и работя сред такъв човешки "материал" - артистите са, знаете, хора които са измислили самомнението. Те се шарени хора и ми липсват сега, като ги няма повечето. Слизам често долу в залата на балета да ги погледам, как репетират новия спектакъл. Говорихме си с Ани, че това тяхното е толкова тежък труд, че малцина си го самопозволяват. В епохата на бързите работи сме все пак. Трудът, хилядократните повторения, репетиции и изработване на детайли не са предпочитани. Затова и сигурно изкуствата, особено музикалните и танцовите, са така западащи у нас. Това е едната от причините. Другата я виждате с очите си. Как можеше едно време да е престижно и почти задължително да свириш на инструмент, а сега школите да са празни и музикалните училища едва да събират деца? За 26 години такава духовна нищета...Най-ми е тъжно за това, че хората престанаха да любопитстват, да изучават новото, да търсят експериментите. Вчера си мислих, че хората искат от изкуството или акробатики /изключителни техники на гласове и тела/ или чисто и просто веселие. Не искат драми, тревоги, да мислят, да си представят, да разсъждават. Аз не че виня някого. Не.Само така си приказвам. Да удивляваш или да развеселяваш. Първото обаче се прави с много труд и с доста пари. Второто - може и без, може и всякак, може би си е най-добре. Обикалят из страната разни театрални комедии със смях от цинизми и отношения, които всеки ден ги живеем - пренесени на сцената. А там е мястото, да се случват чудеса и вълшебства. Днес ще погледам малко по-дълго репетициите и ще ви пиша. Може би пък е хубаво хората да знаят, какво ще видят, да бъдат подготвени по-отдалеч...Да знаят, че никой не ги е поканил да вдигат оценки на това, което виждат на сцената. Че са в салона, за да усещат и преживяват, да се качат до друго измерение. Където никак, никак не е страшно. Защото намираш пак себе си, но по-добър. Днес ви пожелавам един различен ден, като на снимачна площадка и един епизод, който да запомните с вълнение. Довечера е лятното кино до Общината, филмът не съм го гледала, но ще го уважа. Пък в самото лятно кино има концерт на група Сигнал. Еми това е то - голям град, хубав град, Стара Загора!/а фрешът от малини в Дръмс е както всяко лято - самото очарование!/ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!