Да имаш очи да видиш доброто

Добро утро и хубав ден,скъпи приятели! Петък е, обаче не ми е последен работен ден, не. Утре пак. В неделя ще си попиша за съвременните будители. Поне такъв ми е замисъла за пред съда на Вселената. Какво беше вчерашното ми кратко изречение, то вече по преживяно. На 12 декември в Операта ще има връчване на наградите Добрий самарянин. Идват Тони и Мария в Операта и си говорим. Казват-тази година няма още номинации, трудно върви, хората не са активни да предлагат. Казвам и, казах си: Хората просто не могат да отличат направеното добро в живота. Никой не учи децата в училище, какво е десятъкът според Библейските закони - той е духовна категория - да дадеш! от времето, от таланта си, без отплата. Но е нужно да можем да забелязваме и отличаваме направеното добро. Така...аз лично вече реших за трима души как ще действам с номинациите. Ще действам и ще помоля и други двама да го направят. Ще помогна с писането на мотивите. Доброто трябва да бъде отличено-не с награди, а да го ВИДЯТ повече хора. Това е смисъла на този конкурс,макар че не е за конкурс работата. Работата е повече хора да видят смисъла от добрите жестове. Така...продължава и днес културният маратон на събития в града ни. Откриването на изложбата довечера в Художествената галерия е повод още веднъж да ви кажа, че няма по-сладкодумен и ерудиран в знанието за изкуството специалист от Марин Добрев. В тази Стара Загора. Както и снощи Снежана Маринова събра хората с новата книга, на която е съставител. Финансирана от млад човек, адвокат - хонорари, издаване, всичко. Вместо да удари на живот на Малдивите две седмици, дарителят дава книга на този град. Хвала на такива хора,искрено се възхищавам на такива богати хора. Нека съдбата удвои и утрои богатството им и благата да текат към тях. Те са разбрали - че "ни се дава, за да даваме". Кой каквото може и умее, кой с каквото може да участва. Някои може да го описваме-напълно доброволно и без хонорар. Но само за това и тези, за които си струва. Отдавна избирам само аз, за кои си струва. Все имам чувството, че забравям нещо важно. То е защото съм бързорека и искам много да кажа. А не е нужно. Не е нужно някой да ми обяснява, колко богата и вълнуваща е програмата за 1 ноември. Защото тя просто се изчерпва в този жест, който снощи получи града ни под формата на нова книга. И това е то, то не е и нужно повече. За останалото хората работят и получават заплати. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и моля ви, ако знаете за човек или хора, направили добро безвъзмездно и без да им влиза в служебните задължения-моля, номинирайте ги на наградите Добрий Самарянин.