Остриетата като шпаги и като игли

Добро утро, скъпи приятели и почитатели на моето изкуство! Онзи ден ме представиха пред нова аудитория като "журналист с остро перо". Ох, беше то с журналистиката! И перото, и микрофона, и слушалките на ушите с гласа ми в тях, и "Добро утро, скъпи слушатели!", новините в ранни зори, дежурствата в почивните дни, редактирането, големите електрически пишещи машини в началото и машинописката Марианка, с която бяхме една срещу друга в стаята. Материалите, които се излъчваха, бяха на ленти и ролки, имаше техници да ги обработват в Радиото, славни техници, начело с Иван Недев. Съпругата му Ваня Недева, завеждаше Златния фонд на Радио Стара Загора. Там ми се е искало, като в гардероба на Операта, да се завра един ден, и да не излизам, докато не разбера за всичките му чудеса... Радиото е много "заразителна" медия, казвала съм го неведнъж. Ходя репортер с радио-кола в ранни зори и примерно - разказвам на хората, как и по колко се продават шараните в деня преди Никулден на пазаря. Или какви играчки има по магазините преди Коледа-там беше сладко, една готина продавачка ми "пусна" всички кукли, които и поисках - едни плачеха, други се смееха, камиончета се въртяха и свириха...Бате Радо също е рецитирал детско стихотворение-записах го за Радиото и го излъчихме някакъв ден преди Коледата. Госпожите му от градината го чули и му казали "Радко, ти си бил голяма работа!". Той тогава си беше Радко, детето сладко - много дундесто, с много големи бузи. Сега е Радо. Няма бузи, само музи /една де!/ Та...какво ти перо, какво ти остро?! Аз си нямам трибуна, освен тази тук. Но пък съм имала добри учители в професията, особено в Радиото. По острота, по идеи, по обич към общото дело - не пристрастяване към самоизява. Това обикновено често се случва в тази професията - да се стремиш към самоизява на всяка цена. Дойде ли някой на власт - журналистиката трябва моментално да минава в опозиция. Може не всичката, но опозиция трябва да има. Критика и то градивна. За да се не самозабравят управляващите. Едно време такава роля е имал шутът - да разсмива владетеля, докато му казва истините. Да го освестява, да го кара да се обръща назад и не забравя,че е човек. Че решенията му невинаги може да са правилни. Че това, което прави - не е задължително да се харесва на всички. Винаги съм харесвала журналистите-драки. Тези, дето правят разследвания, говорят остро, казват мнението си, пишат коментари, участват активно в живота на града. И в Стара Загора има такива. Има. Както знаете, достатъчно възпитана съм, да не изброявам. Но не съм остра, не. Понякога съм уморена от говоренето на неистини, от неправилния български, който се използва, от безумни словосъчетания. Но не съм остра. Остриетата пускат кръв, като се докоснат до жива плът. Аз не ща рани да правя,не. Айде от мен да мине - остра съм колкото игла за акупунктура. Като я забият тази игра в тялото, лекува. Такава игла и "острота" ми харесва. Защото по принцип съм предимно по родопски миролюбива. Добричка. Ходя на йога. Препоръчвам ви днес концерта в Операта. Където и да идете от всички напоследък избухнали култ.събития в града - все ще е добре. Все ще е от полза за сърцето и ума. Желая ви смислен и ползотворен ден в тази красива есен!