Сутрешни синоптични на палци

Добро утро в последната седмица на най-кратичкия месец от годината! Февруари е толкова добър месец, добряк е и се изниза лесно и бързо, без да нанася на никому вреди и щети. И пак, преди да си тръгне, заложи красиви знаци - лунно затъмнение, усещане за пролет, мартеници на базаи, цъфнали дървета, слънчице...Спокоен и мъдър месец е февруари. Граничен между старото и новото, между съня и утрото на природата. Изобщо и изцяло го харесвам. На днешната дата са започвали революции като Френската, родени са важни хора. Избрах да ви напомня,че на днешна дата през 1928 година с постановката на балета "Копелия" се слага началото на балета у нас. Красиво изкуство е балетът! Школите в града са пълни с мънинки момиченца, които припкат с мъничките си, пухести пачки насам-натам из сцената и се въртят като пумпалчета. И виждаш, по начина, по който ходят дори с ежедневните си дрешки и дебели якета-че тези дечица ще ходят и като пораснат- с вдигната гордо глава, вирната брадичка, опънати назад рамене, грациозно...Стойката, походката, самосъзнанието на балеринка остава за цял живот. Другото вече се нарича Избор. Дали ще ти стане съдба, дали ще му се посветиш, ще го направиш ли свой живот - балета! И то е труден избор. Първо, защото става въпрос за наистина много труд.Ама много. Затова жълтата раса пъпле из балета и класическата музика. Там всичко се постига с наистина ужасно много труд. Безкрайни повторения на едно и също, милиони пъти...Плюс съпреживяването му през цялото време. Умирането и раждането на сцената. Болките в краката и по цялото тяло. Травмите. Да не говорим за болката от полупразната зала. Когато има съвременна постановка. От думите-Публиката обича да гледа класически балет на палци." Ами като обича само това да гледа публиката-дали и поощрява-да има много балерини и балетиски в училищата на България и в театрите и. Или казва на децата си - "Занимавайте се като малки - за тонус и стойка, те ще останат. Артист къща не храни"? Дали поощрява момчетата си да репетират балет. Или ги праща по стадионите, защото балетът "е гейска работа, не е мъжествено, не". Не е гейска работа балетът, ама никак не е. Момчетата в Стара Загора са големи мъжкари, до един. Един от тях премина в друга професия, а очите му все в театъра и на сцената и пак идва да танцува. И всеки един от тях храни семейството си. Никой гладен не е останал. Та нека уважаемата публика бъде просто мила или поне неутрална, какво и се иска да види и има ли цената да го плати. Всъщност се разбра, че парите за плащане ги има, защото постановка на треторазряден Московски балет препълни залата, макар и на ужасно скъпи билети. Невидимото обаче май го няма. За да има балет в една малка държавица, е нужно да има много, ама много подкрепа и много обич и много поощряване. Най-важното-разбирането за Изкуството, което не е след хляба и солта, а е преди тях. Аз не бих оплаквала състоянието у нас и че има много бедни хора. О, не. Просто идете в Индия да видите-какво са бедни хора, смразяваща бедност, която просто те удря в сърцето. И колко усмихнати и благодарни са тези хора. Повече безплатни полети до Индия, повече познание за душата-бих издигната този лозунг. Всяка сутрин благодаря на водата, която тече и от която мога дори да пия, веднага. Благодаря и откакто съм се върнала от Индия,вече толкова години...Нашата бедност тук е съвсем, съвсем друга, но за това няма да говоря. Нека бъдат живи и здрави колегите ми от балета, все така ефирни и прекрасни и скоро ги очаквайте /на 20 май/ в премиера на "Пепеляшка" на палци и както-каквото е нужно за един Балет! Много красив и смислен ден ви желая и вече е време за полите и роклите /че почнах да ходя като докер вече с тези панталони, с които се сраснах/! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!