Вторник на райета от облаци, които се вдигат

Добро утро и акварелно небе ви обещаваме в днешната прогноза на Синоптичната служба! Гледам го от дивана, на който седя с лаптопа - право пред мен е, една тънка облачна лента го разделя на две. В по-ниското синее, а над лентата е още тъмносиво, не се е избистрило. Лентата бавно се вдига като става все по-облачна, по-широка и красива.
Какви ли са тълкуванията на днешното небе? Напомня ми на стихотворението на Калин Донков
Защо се колебаеш пред чертата?
Не може да се заобиколи!
Човече, та това ти е познато:
до тук боли. Нататък не боли....
Уважаеми мои, чертата се вдига с всяка минута пред очите ми и небето става едно. Не се колебайте пред никакви черти днес, прекрачвайте ги смело и най-важното - не чертайте собствени черти пред краката си. Не знам дали всичко е възможно и силата на мислите дали върши чудеса /понякога ми е изпращала насреща точно човека, който ми трябва/...Но знам, че собствените самоспирачки и черти, освен ако ни възпират от гибелни дела, ни пречат. Чертите са да ги сложим на райета и да ходим гиздави с тях. Сещам се за едно любимо мое шалче-подарък, което днес се завържа с кеф и ще си нося чертите гордо.
Над хълмовете на Аязмото съвсем се избистри...Денят ще е хубав, студено пролетен, ще се наложи да го постоплим с усмивки и хубави думи!
Спорен ден! /избрах ви едни най-красиви райета на снимката долу - клавишите/