Петък на къдрички и дантелки

Добро утро! Толкова трудно се измъкнах от този топъл, сладък, много пухкав сън, че нямам думи...Дожаля му на петък да ме събуди, изчака последния момент. Днес било неучебен ден и бате Радо спи сладко, той принципно си е поспалив и може да кара така дообяд. Бате Радо придобива форма, очертания, поведение на един класически български мъж. Освен ако не се промени, надявам се за добро, като учи в чужбина. В посока повече разбиране, повече помощ вкъщи. Не съм ви разказвала, беше отдавна, ний кикимори три сме в Клуба на журналиста и към масата се приближава един възрастен мъж-дали да седнел, ако нямаме против. Нямаме, разбира се. Човекът разказва, какво е работил, май ключар беше, не си спомням и казва, че жена му е починала не много отдавна. Произнася и забележителната фраза, която се самозаписа със златни букви в моето съзнание "Много ми липсва жена ми, много добре ме обслужваше". Цели книги се създават на тема, какво искат жените. А ето, само един глагол "обслужвам" изразява въжделенията на мъжа, най-съкровените му. Много пъти съм разказвала тази история на кой ли не, доста мои познати я знаят. Припомних си я във връзка с някои размисли от снощи и ви я написах да се усмихнете. Имах идея за едно есе за съвременните будители с герои истински хора от близкото Филибе /Пловдив/, обаче не съм достатъчно добре подготвена с цитати, факти и данни, които са на служебния ми компютър. Така ще вероятно ще има извънредно издание на Синоптичните утре заран. Замислям и един фейлетон, обратното, негатива на темата и героите-будители с реални лица, вдъхновили ме в битието Старозагорско. Но то толкова теми и сюжети, че трудно ще избера един. Познава се, че е петък и по това, че ми е волно и фриволно едно такова. Надявам се петък да мине къдраво, весело и бързо. Любима опера-вечерта. Вероятно някаква интересна находка от нещотърсаческите ми-по обяд. Или поне рецепта за нещо вкусно, която да направя събота и неделя. Със застудяването, рецептите из харесваните от мен блогове, стават все повече и все по-интересни. Желая ви спокоен петък и всичко най-най! Поздрави от Синоптичната служба!

Така бързо доприпка този четвъртък

Добро утро! Не разбрах, как дойде този четвъртък, но го чакам от понеделника още. За да дойде петък и после почивните дни. Да си метна полареното одеало и с книгата в ръка - цял ден на любимия ми диван. Да не отворя уста и не проговоря с никого. И без това с бате Радо го караме само на изречения, не може да се каже че сме осъществили дълбокомислен разговор досега. Това с разговорите с деца е интересна тема. АЗ си мисля, че те си имат свой си свят и няма какво и защо да ги разпитвам и моля да си говорим. Имам приятелки, които дишат с децата си на едновременни вдишвания и издишвания. Ние с Радо си мълчим, но съдържателно - той на компа, аз - с книгата. Все още ме оставя да го прегръщам, стига ми. Замислям се в последно време да поразредя писането тук. То ми е необходимо на мен самата. На още колко хора - не знам, не съм сигурна. Така и започна преди време - сутриешната ми психотерапия за деня, който предстои. В който няма да ходя на работа, защото нямах, ще се срещна с някой, ако той има време от работа, целият ден е пред мен, а аз не знам какво да правя с всичкото това време. Тогава си измислях света, програмата си за деня, пътеките до някъде, спирките, разходките...и пишех за тях. Освен това от ранни зори ми беше хубаво в този свят. Сега той е в работен формат, времето не достига за нищо, доста свирепо реалистичен е, сменят се бързо Хелоуин с Деня на благодарността в един и същи ден...Сутрин гониш призраци, следобед танцуваш с русалки. Искам да кажа, че бързо се сменят събития и настроения, времето доста се е забързало напоследък. Сюжетите му са хиляди и хиляди и кой да избера, че да го разкажа - е трудна задача за едва събудения ми мозък сутрин. Затова ще видим, може би не всяка сутрин. За да ви е интересно. Днес ще пращам багаж за Кърджали, на малък Георги купих нещо. Той заслужава. Подари ми гривна, направена от него и каза,че носи късмет. И аз си я нося и то с гордост. Малък Георги е извор на словесни бисери, които знам че ги записват в тетрадка. Всеки път ме изненадва бързината, с която ги измисля и произнася. Ще е печен адвокат. Или политик. Преди като го питах, колко ме обича, отговаряше "7" /мисля че по 10-балната система или по някаква негова си/. Сега го питам, дали е вече 10, а той казва "Повече е". И аз съм горда и обичана. Да ви поканя на кино, ще ви излъжа днес. Заради Хелоуина ли, но филмът Съдията е натикан само с едно излъчване в 21часа. Едва ли ще събера сили да ида до МОЛа след работен ден да го гледам. Ще чакам да сменят часовете. За любовния не съм нещо навита, ще взема да се разчувствам и размечтая, отиде работата на зле...Сега в реализЪма ми е ОК. Спокоен четвъртък и усмихнати дрехи да сложите в това мрачно време! Поздрави от Синоптичната служба!

Някои размисли за колективната воля

Добро утро, драги приятели! Вчера разплитах общинските награди като част от духовното поле на града ни. Трябвало е да звънна на Ранчева просто, тя всичко и всички знае, да ми каже че няма Награда Икар. Преобразувана е в Награда Млада Загора. Нещо такова. Всичко и всички започваме от този мандат. Нищо не бива да бъде продължено. Всичко е ново, различно, уникално, чисто ново, нямало е други преди, няма и да има напред. Няма нищо по-умно и мъдро от измисленото сега и от тези хора. Да, ама не. Първият кмет на града е поет и се нарича Пенчо Славейков и оттогава досега все кметове имаме, доста вече на брой. Както и да е...журналистът в мен пак ще го приспя, да спи там и да сънува положителни сънища, да мисли позитивно, да мисли за Всемира и Вселената, да проповядва човешките вяра, надежда и любов, да сънува равенство,братство,свобода...и един пълен с френски сирена хладилник. И един до него малък, специален, за охлаждане на вино. И много бутилки най-различно вино. Всяка вечер-ново. Какво ли ми става-още не съм станала-и за лягане пак си мисля? Между тези два момента и днес ще има интересен ден. Така се очертава. И пак ще е необикновен. Снощи беше с непланиран финал, тази вечер ще е с планиран. Но пък може да има поанта, знам ли...С настъпването на студеното време човек остро търси топлината. Не бях се замисляла, че котките може да се навират над гумите на колите и трябва се внимава при потеглянето, първо да се свирне с клаксона,че да избягат, да не се затрие животинчето. Но видях една снимка с предупреждението във Фейсбук. "В търсене на топлина да попаднеш под гумите на кола" - че то и рима има, в момента го измислих. В търсене на топлина и салоните на театрите и операта сигурно ще се понапълнят, вече има парно и е приятно. Ще видим в петък, как ще е, на репетициите се разнася разкошна музика. Когато реши, оркестърът може да е съвсем различен. Само когато реши. Странно, но по някаква колективна воля, която се завихря с инструментите, оркестърът е едно цяло със собствена душа и воля. Въпреки че са най-различни малки Вселени в него. А как се управлява и въздейства върху колективната воля, не знам, не знам кой може да обясни най-добре освен Хитлер? Клиповете с тези настървени маси народ, марширувайки, ми образуват настръхване вътрешно и външно. Може и да намеря нещо по психология да прочета да управлението на колективното съзнание. Макар че ми е пределно ясно, че в артистични среди е различно, много различно. Както и да е, колективната воля на нашия оркестър ще се изяви в петък и ще чуете една вълшебна музика. Аз вече не знам за кой път ще я слушам, но това е първата опера, която имаше премиера с моето постъпване на работа в Операта и имам особени сантименти към Турандот. Да не забравя, днес от 19 часа в Художествена галерия-Стара Загора ще има концерт на Мария Клинчева, дългогодишен солист на Държавна опера-Стара Загора. В концерта ще участват още Ромина Славова и Станко Танев, солисти на Балет на Държавна опера-Стара Загора, Мирослав Димов-маримба, Божидар Рахнев-цигулка и поетесата Виолета Бончева. На рояла ще е Стефка Минкова. И така, да хващам пътеките на срядата, докато не ме е хванала здраво тя мен и да извърти някой от типичните женски номера. Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба!

Пак журналистът проговаря в мен

/да не се чете от любители на позитивни четива!!!/ Добро утро, поздрави от Синоптичната служба! Млечносиньо-сиво небе, спокойна и ведра обстановка като за утро над Стара Загора, този град на 8000 години, Център на Вселената, Перлата на Тракия и още и още. Градът ни е спретнат, може да се каже и поддържан. Това остана от времето на любимия ми кмет д-р Желев и се продължава и до днес. Кметовете разбраха, че чистотата и поддържането на градинки, паркове и зеленина се вижда като първо впечатление от града и се стараят, не мога да го отрека. Виж с поддържането на духа в последните години работата е напълно замряла до степен волеизяви на футболни мачове. Градинката на духа в Стара Загора отдавна е затревена и занемарена, в нея виреят бурени и чудновати растения. А и на кого ли му пука, освен на някой изследващ растителните видове учен от Тракийския университет, който ще защитава професорска титла. Чудя се и се мая, къде са номинираните люде, ученици и студенти за Наградите "Икар" на Общината ни, които се връчват в навечерието на 1 ноември?! Официална информация от сайта общински нема, па ей го на- празникът доде. И статуетката е хубава, дето се връчва и хората, които биха я получили, ще са горди. Особено учениците, те се нуждаят от поощрения, това е за тях е особено важно. Па реших, нали си нямам работа, да проверя къде е Наградата Икар във фамозната общинска Наредба за отличията и наградите на Община Стара Загора, прекроена в предишния мандат до степен на отвратителност. Та там открих няколко съществуващи награди и няколко нови, които как съм изтървала, не съм разбрала досега на кого са били връчвани. Но я няма Наградата Икар, няма я. От съществуващите: - Почетен гражданин на Стара Загора - предложенията се правят до 1 юли, връчва се на 5 октомври-Празника на града. - "Спортист на годината" - връчва си се в края на всяка календарна година /така си беше и си остава/ - "Стара Загора" /връчваше се за 5 октомври/ - сега е за 24 май, само за хора на културата, изкуството, образованието. Предложения се правят до 15 април, дава се за 24 май - НОВО! Награда "Млада Загора" - за УЧАЩИ. За постижения в науката и образованието, културата и изкуството /няма спорт, аууууу/. Предложения се правят до 15 май, дава се в навечерието на 24 май - НОВО! Награда "За гражданска доблест" /връчва се целогодишно!/ - НОВО! "Почетен знак на Община Стара Загора" - айде, всички общини го дават за Добре дошъл!, ОК е - НОВО! Наградата "Анастасия Тошева", която си чакаха учители и ученици за 24 май според Наредбата е вече ПЛАКЕТ и се връчва в навечерието на 1 ноември - НОВО! Наградата "Николай Лилиев" вече е плакет и се връчва в навечерието на 1 ноември А къде е наградата ИКАР, няма я в тази наредба?! Все пак имам данни, че Статутът и е утвърден с Решение № 449, прието с протокол № 28 на заседание на Общински съвет от 04.08.2005 г., имам снимки от разни връчвания, знам как изглежда. Много ми е хубаво да чета, как в читалищата на селата ще се отбележи Празника на будителите - 1 ноември. Но държа да видя и кои са номинираните и отличените за празника с Плакет "Анастасия Тошева", Плакет "Николай Лилиев". И Наградата "Икар"! Това за мен се казва поливане на градинката на духовността и засаждане на вечнозелена растителност в нея. Прогнозата ми за днес е типично журналистическа. Както знаете, това съм учила и завършила преди доста време. Журналистика е да се задават въпроси и да се търсят отговори. Не е запис на казал-рекъл на пресконференциите и кукуригане от всяка локва, колко се е покачило нивото и. Довечера всички ви искам на изложбата в Художествената галерия. Не мога да пропусна как Марин Добрев ще говори разкошно. За художници от родния му град Казанлък - аристократичното предградия на Стара Загора, както го наричам аз. ХУБАВ И УСМИХНАТ ДЕН!

Последният октомврийски понеделник

Добро утро,скъпи приятели! Синоптичката се върна със заредени батерии от родния край и няма търпение да ви разкаже, колко хубаво беше. Не че не ви разказвах цялата седмица, преди да тръгна...Пътувах в порой, в Хасково прегазих едно море, за да стигна до Автогарата, където ме чакаше автобусчето. Дъждът беше спрял в Кърджали и се разходих до вкъщи, защото и багажът ми не беше много този път. Надето така хареса якето-подарък, че отиде на училище с него още в петък. Малък Георги моментално си изяде желираните бонбони и шоколадът от леля Ули. Тате одобри подаръка и усмивката в него. Майка моментално ме нахрани, преброи колко цигари пуша /срамота!/, че съм гримирана /това добре!/, че съм с шлиферче /студено бе,мама!/, че чантата ми е нова /непрекъснато купуваш ненужни неща!/ и проведе кратък, но съдържателен разпит за останалите вкъщи и надалеч. После имаше красив петък с есенна разходка със Зинка, студена събота /но пък избрахме на тате топли боти/ и хубава съботна вечер с Петето, Зинка и Минчето. Неделя и чай с братовчедките Весето и Марианка. Едно много съдържателно кафепиене с любимата ми леля Мати и крилата сентенция от нея, която вече си повтарям като желание към Вселената често.Едно класическо заключение на мама, която пак каза историческа фраза: "Ама какъв е този Фейсбук, какво си разправяш живота, може ли такива работи, голяма жена си...!!!" Изобщо красив живот е това моето в родния край. Смятам да го практикувам на всеки два месеца по веднъж. Внезапно и рязко тръгване там, където ми е хубаво. Не можеш да спреш сърцето, нито да му казваш какво да прави. То само си хваща пътя там, където иска. Последната октомврийска седмица започна с милостиво сменен час и малко повече поспиване, да и благодарим! Да е все така милостиво времето към нас и да ни пусне и малко слънчице. По тези ширини си обичаме слънчицето и ни липсва, като го няма. Другите европейци може и да са свикнали на мрачно време, те си знаят начина да го компенсират с друг вид слънчевост в сърцата. Надявам се тази седмица да е спокойна и светла и добра, както е и вътрешният ми мир, уталожен в родния край. Беше се много завихрил в последните дни, сега е добре. Пухкав понеделник и се стягайте отсега за петъка - иде "Турандот" в нашата Опера, а то не бива да се изпуска. Дори и да сте го гледали. Гледането е едно, слушането друго. Слушането на тази музика е лечение, терапия, хапче с мощен заряд енергия, сиропче против температура, крем против болки в ставите - всичко в едно. Може да пробвате, ако мислите че нещо си фантазирам. С един билет - лечение на много болки. Поздрави от Синоптичната служба и спорен понеделник ви желая!

Опитомяване на лошото време

Добро утро! Събухме се в дъжд в Стара Загора, но проверката с отваряне на прозореца показа, че все пак не е и полярен студ, какъвто казват ще идва. А снощи имаше надвесени толкова красиви и толкова много звезди...Все имам надежда, че времето ще е поносимо лошо, ако ще е лошо - тези дни. И с чадър стават разходки, но ми се искаше да е в топла есен. Ще видим, но няма връщане назад. Обичам четвъртъка традиционно и без да имам някакви специални причини. Леко върви, случват ми се нещата, като общо излъчване ми е оптимистичен и предвещава петък. Мисля че ще имам време да си изчета книгата, да проведа поне един разговор с мама и тате, само тримата. Да се видя с Белоснежка и Червенорозка на кафе. Да ударим една опознавателна шопинг-разходка из родния град. Може и само опознавателна. Може всякак.Батериите ми сами показват, кога имат нужда от презареждане в родния град. Преди години, когато бяха малки и децата се затъжваха и искаха да ходя - горе-долу на два месеца, забелязвах. Сега са граждани на света. Отсреща светят прозорците на съседите и виждам дневната им. Стори ми се полупразна, като че ще да се изнасят. После се сетих от какво е-в къщата вече няма дете, отиде да учи в чужбина. В Кърджали къщата не е оставала без деца досега, таз малка къщурка...Вечно я пълним с врещящи собствени и придошли. На цялата махала се извървяваха открай време у нас, все имаше кой да ги почерпи, да си поговори с тях... Преди баба, сега баща ми - майка е по реда и дисциплината и спазването на правилата за движение. Тя е здрава основа, непоклатим балканджия, не е като романтичните детишорести в душата родопчани. Надявам се утре зарана да не ви липсва моето синоптично бърборене. Все ще драсна по някоя думичка тези дни, обещавам. Навън е надвиснало такова тъмно небе, че изтръпвам само като го гледам. С гръмотевични бури, пише в някакви синоптични сайтове. Обичам светкавиците само да ги гледам през прозореца, иначе наживо не - това просветване за стотни от секундата ми е най-страховито, даже гърмът не толкова. Изобщо списъкът ми със страхове се обогатява с нарастването на годините и придобива един съдържателен вид. Страхове и задръжки, които наричам "да се владея". Добре че сънувам неовладяно. Желая ви спокоен четвъртък и хубава нощ с червено вино-с мярка. Спокойни почивни дни и да си починете, полежите и помързелувате с книга в ръка. Ех, да имаше повече време, такива интересни книги излизат напоследък! Поздрави от Синоптичната служба, не се бойте от лошото време - опитомявайте го!

Сряда и разните му там женски неволи

Добро утро! Сряда е, розовее навън, какво ли да ви кажа днес...Вчерашният ден беше толкова пълен, че преливаше. Един добър ден от българскат демокрация. Очаквам днешният да е по-спокоен, такъв съм си го поръчала. Да намеря подаръка за тате, да свърша нещо добро за приятел в обедната почивка, да проведа един важен разговор от рода на любимите ми "имам да ти говоря за кауза", да се подготвя за пресконференцията утре и такива разни работи, навързани на тънко, сребристо въженце. Верижката на срядата и любимото ми сребро. От години съм забравила златото, то не е метал за мен. Понякога се заглеждам по златните обеци-халки на Ани, виж те ми харесват. Носела съм такива много години - златни халки. После светлината с годините постепенно намалява, стихва и среброто я изразява сега за мен. Когато си млад, си бляскав и ценен. С годините яркостта се скрива навътре и на тайно място и изразните средства стават по-меки. Заглеждам обеците на жените, те са интересно бижу. Някой ден ще напиша дълги размишления върху себеизразяването с разни джундурийки. Еми те са си женска страст, нищо лошо, даже напротив. Понеже съм решила да сменям дълговечните си обеци, та сега размишлявам върху формата и съдържанието. Харесват ми да висят и се полюшват, но те си вървят с дългата коса, а такава нямам. Имам обаче втора обеца на едното ухо - сложих си я след едно преживяване "да ми бъде обеца на ухото" обаче няма кой знае какъв поучителен ефект. Днешната прогноза тръгна и върви много женски и разпокъсано, точно в дамската стилистика. И асиметрично, както пък много харесвам. Изобщо шантаво да е, различно от сериозното ми себеизразяване. Надявам се срядата да е добра към мен и вкъщи да прелети майстор, който да оправи най-накрая пералнята. Отправям наистина горещи молитви - това е най-безценната домашна помощница за мен, първа любов на сърцето ми. Няма да мога да го преживея, ако е безвъзвратно и трябва да чакам за друга. Искам я на момента.Точка. Едно време в детството ми наши приятели разказваха за автоматичната пералня, която имали тези на Запад като почти за някакво човешко същество. Оставяш я - тя си върши работата. Връщаш се - всичко е готово. Като в приказките! Наистина беше като в приказките, а пред очите ми бяха подутите и зачервени ръце на мама, която переше на двора и изплакваше дрехите в леденостудената кърджалийска вода. В зимата. А ръцете на майка ми бяха най-изящните, които съм виждала. Брат ми има тези ръце. Беше ми жално и много мъчно да ги гледам така зачервени...Може би и заради този спомен автоматичната пералня е свещена вещ за мен. След като я възпях и се помолих на Вселената да се оправи, остава да ви кажа Спорен и успешен ден, да се поправи всичко развалено, да се съединят частите, да се кажат думите, които все не остават казани...Усмивка и късмет ви желаем от Синоптичната служба! И стискайте палци за пералнята ми да бъде оправена.Да бъде!

ЧРД на тате и на Кърджали!

Добро утро от Синоптичната служба на 8я етаж! Времето пак се опитва да ме надхитри, правейки се на опушено сиво, но няма да стане. Има едно издайническо и толкова леко розово, че почти не се забелязва, но е предвестник на просветляване и оправяне. Днес моят тате Георги има рожден ден! Освен това моят роден град Кърджали има празник! Ами какво да кажа, щастлива съм. Дори само като мисля за тате и за моя град. Тате направи детството ни - на мен и моя брат - приказно. То бяха изрязвания на шапки и лепене на станиол върху тях, то бяха дълги разходки из парка и околностите, то беше задължително кино в неделя и после и на игрални филми, то бяха пионерски лагери всяко лято, четене на книги и стихове. Не си спомням да ме е прегръщал баща ми, но съм усещала колко ме обича и не ми е липсвало. Като пораснах, аз си го прегръщах колкото си искам. И сега му се хвърлям, мачкам и ужасно силно го прегръщам и на него му е кеф. Сега виждам, как цялата му обич, която е пазил по тайни места в себе си, е върху малък Георги, името му, неговата гордост. Двамата си играят като деца, дори си имат техен си език на определени думи и жестове, сърдят се един на друг, мълчат си и после пак си проговарят, въобще са голяма идилия. Тате много се оправя с децата. Едно време слагахме оранжева крушка, одеала на прозорците и спалнята ставаше фотолаборатория с всичко там необходимо - ванички с проявители, сушилня за снимките, къдрав нож за изрязването им. Аз бях отговорна за сушенето и изрязването. Снимките бяха наистина стотици и много хубави. ... Неслучайно тате и Кърджали имат рожден ден в един ден, неразделно са свързани. С усещането, че някой те обича и те чака - където и да си по света, какъвто и да си, каквото и да ти се случва. Някъде някой те обича - безусловно. Без условия, просто защото си на този свят. Мога и още мнооого да пиша за двамата рожденици днес, но няма нужда. Не съм изпаднала в тотално романтичната страна. Знам на двамата и хубавите и недотам страни. Но разчитам много на хубавите, винаги. Всъщност във всеки човек разчитам на тях. Желая ви спокоен,спорен и усмихнат ден! Усмивката винаги идва, когато си спомняме детството, затова и ви поздравявам с тази снимка на Лятко Голиле /Уляна Георгиева, сиреч аз де и тате ми/.

Понеделник и свободни размишления по двойки

Добро утро, добър понеделник! След като в събота бях на работа, вчерашният единствен почивен ден премина почти изцяло на дивана с книга в ръка. И без това домашната работа при по-добри доходи бих я разпределила на друг срещу заплащане. От нея си оставям само готвенето, макар и там да не съм съвсем сигурна. То е свързано с време, а времето не ми достига определено. За готвене ли, за четене ли, за чистене ли, за простиране, сгъване, гладене, за кое по-напред...Всичките ми приятелки са много оправни момичета, големи домакини, големи умеятници и съм горда с тях. Това, което на мен ми е в повече, на тях им доставя удоволствие и го могат и си разпределят времето и изобщо е хубаво да се поуча от тях, но вече закъде? Индивидуалността ми е изградена. Голямо богатство е това българската жена, национално богатство. Вземаш една - и си оправяш живота. И мисля че това трябва да е част от рекламата на България пред света. Понеже качеството винаги се цени винаги и навсякъде. Пък и цената в случая е съвсем разумна. Винаги съм твърдяла, че задачата на един мъж да си вземе добра жена е много по-трудна. Защото ако не е свястна - е отписан, просто животът му отива на кино. Докато една жена, ако обича един мъж и хич да не става той - тя ще го носи на гръб цял живот. Това е то, пред очите ми примери колко щеш.... Отде пък я захванах тази тема за двойките в ранни зори, чудя се на себе си самата...Преди доста години като бях в Америка, ни развеждаха задължително из местните полиции, показваха ни колите на патрулите. Питам аз, нали по двойки дежурите, гледали сме по филмите? А те казват - не, госпожо, по филмите нали трябва да си говорят все пак, затова са по двойки. Та темата за двойките е необятна, необятна. Ако се върнем на семейната, се сещам за една реплика от филм - Защо е съпругът/съпругата се питаше в разговора и отговорът беше - За да имаш свидетел на своя живот. Много ми хареса това и е просто казано - свидетел. Не съучастник. Човек сам участва в живота си, сам го направлява. Свидетелят е много важно лице - и в съда и изобщо. Задава се скромна откъм събития седмица, нека мине опиянението от винената фиеста Августиада и поизтрезнеем. Не че спират и театрите и операта, но вече по-кротко го раздават. А и имам очакването да посетя родния край и дом и приятели, така че на мен ми е хубаво още в понеделник да си мисля за това. Желая ви от сърце светъл и слънчев понеделник, да ви върви по вода във всички начинания днес! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Прогноза за живот като на кино

Добро утро! Днес Синоптичната прогноза ще е посветена на филма, който най-накрая успях да гледам вчера и понеже направо ми е водовъртежно от мисли и емоции, ще си пиша цифрички пред всяка мисъл и отделен абзац, че да изглежда подредено. Филмът се казва "Не казвай сбогом". Най-после от този сорт филм по кината ни,ура! 1. Като искам да гледам един филм, искам да го гледам и това е - никакви коментари не могат дори да ме разколебаят. Вече съм на години, в които вътрешната увереност се обостря, че чак пречи понякога 2. Филмът ми хареса още с първите кадри, това е обещаващо винаги и обикновено така продължава и до края. И в този случай. 3. Млади артисти и нито един от моето поколение идоли и пак играят като за световно, като за Оскар, абсолютно браво! Бен Афлек освен че има трапчинка като моята на брадичката, ми е симпатичен отдавна по причина на интелектуалската си отвеяност в израза. Но тук е направо изящен артист. Има едно обръщане в колата, съвсем леко и един поглед на психопат за стотни от секундата - мале звяр ви казвам. Ще бъде номиниран за Оскар, убедена съм. Може би и ще го получи. Момичето е абсолютно откритие за мен - абсолютно изящна. Четох после рецензии за филма и разбрах, че е британка. Разбирам изяществото и вече. Както и дълбочината. Момичето е абсолютен шедьовър във филма - много дълбока, много истинска, кристално луда, съвършено творение на майка си и баща си и тяхната представа за собственото им дете. Горкото богато момиче, след филми като този още повече заобичвам къщата с гредоред, в която съм отрасла. Стаята ми, която е била предназначена /и двете стаи на долния етаж/ за мазе. Обичам още повече детството си, в което никой нямаше претенции за мен каква раста, освен дребни едни такива - баща ми искаше да съм с дълга коса, майка - малко повече. Мисля че и двамата са доволни в общи линии от това, което се оказа, че съм. Но да не се отклонявам....Момичето от филма мисля че ще грабне ОСКАР. Много е добра. 4. Сюжетът...направо би отказал кандидатите за брак, тези, които мислят за сватба...И по-добре. Хиляди напразно похарчени пари за една церемония от един ден ще бъдат спестени. Защото денят е един, а после и дълго настава другото, понякога неочаквано, многото изпитания, бързото отказване за някои, дългото оставане за други...Винаги съм казвала, че бракът е къща зад висока и плътна ограда. Не знаеш какво става вътре, никога не знаеш. Можеш само да научиш от този, който излезе отвън и ти разкаже, но това е НЕГОВАТА история. Историята на другия ще е коренно различна. Вътре, зад оградата, в къщата, може да има призраци и привидения, може и да няма Но винаги има невидим фон, който се улавя само със специфичните машини, каквито във филма уловиха тайната картина на пода на кухнята. Винаги има невидимо. 5. Филмът е с много умни диалози, ама много умни. В смисъл прекрасна фраза, добре подредени думи, игра на думи, литературен израз...Направо кеф за изтерзаната ми от просташки изрази наоколо душа. Пълен кеф ви казвам. От "Спасяването на Мистър Банкс" не бях слушала на кино реплики на умници. Специално заострям вниманието на един чуден образ, може би ще го номинират за второстепенна роля - АДВОКАТЪТ. Появява се към края, но е ужасно автентичен. Изключителен герой, заради него ще прочета книгата. Едно време поглъщах книгите на Гришам с адвокатските саги. Този разбира от медии, от публичен образ, от какво и как да говорим, пред кого...Плюс хубавец. Еми какво да искаш повече! Уважавам и много харесвам адвокатите.Е, не всички де. 6. Забелязах, че втората седмица сложиха този филм само на една-две прожекции. Явно не върви откъм зрители. Не щат да гледат психодрами. Не щат да мислят. Не щат да четат умни фрази. Ами ако щат. Слава Богу, че Изкуството се създава доста често,за да възпроизвежда себе си. За себе си. За да изрази себе си. Щото на режисьора и една шепа актьори им харесва сценария, примерно.Колко хубаво, колко хубаво! 7. Не мога да не завърша с послепис за хубавата компания, с която бях, после ударихме дълъг разговор със Светла, ний сме с нея със завиден семеен стаж. Завиден означава дълъг. Не означава - за завиждане. КРАЙ...Отворен на прогнозата за снощния филм. Днес вечерта ви очаквам на Симфоничен концерт в Операта. Просто си починете от седмицата с Музика. Оставете се. Наистина е хубаво.В събота и неделя ще се опияняваме от вино и в Операта пак ще имаме концерт - шумлив и пенлив като шампанско. И отидете на гледате филма. Ако искате. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Четвъртък на себеизразяването

Добро утро,приятели! Направо не е за вярване как се изниза седмицата...ето, четвъртък е. От сутринта нещо ми трепти едното око, хич не знам за добро ли е, за лошо ли. Бих искала да е на пари, но тогава май беше да те сърби ръката. Сигурно затова не се задържат при мен финикийските знаци, защото не ги обожавам във вида, в който са, а все ги виждам реализирани в нещо. Те сигурно затова и послушно се материализират и...изчезват, разбира се. Не остават във вид на сметка, влог, спестявания. От днес решавам, че ще си ги представям във вид на пачки, свободно струпани в банков трезор в Швейцария. И така ще мисля за тях вече...Ето това се нарича смел полет на фантазията. Но пък не пречи да пробваме-аз и визуализациите ми. Това да ви разсмея тази сутрин. Без смях не може и не бива да минава деня. Без усмивка. Дори когато най-много боли. Тогава също устните могат да пресъздадат нещо като усмивка поне. Сърцето ще разбере движението на лицето и ще се поуспокои. В четвъртък се разбрахме със Снежка да ходимЕ на кино. Има отзиви, че филмът е хубав и за Оскар, ще видим. Аз чак толкова много на отзиви не разчитам, имам си достатъчно собствено мнение, та предостатъчно чак. И вироглавство, откак съм родена. То и помага, и пречи. Не точно по равни части, но се сменят - ту така, ту иначе. Така съм си родена, с него, както с асиметрията. Оригинал от бебе. Наистина не разбирам желанието на днешните деца всяко на прилича на всички, да не се различава, да се слее. Имаме разговори на тази тема с племенницата, преди години с Жени, също и с бате Радо...Винаги ми е харесвало, когато някой изразява нещо абсолютно негово си - от дружките ми да спомена Петето с червена коса откак я знам, на Ранчева и отиват много шапки и тази яко къса коса, на Снежка - пръстенчета и чанти в тон с тоалета, на Зинка - арт-дрешки и дългата, пухкава коса, за Бучито да не говорим - тя цялата е уникатна, от главата до петите...От миналата година, откакто суетата кацна на рамото му, забелязвам че на бате Радо много му ходи един очарователен ретро-мъжки стил - на жилетки, двуредни палта, папионки и такива ми ти работи в стил 60те години на миналия 20ти век. Както на зетя Живко му дай модерност във всичките и измерения - на него много му ходи да е човек от 21 век. Такива ми ти едни работи със собственото изразяване. На племенница Надето също много и ходят тези дрешки, обаче тя засега иска да не се различава от останалите. Иска да е от цялото. Догодина ще види в Париж стил и тогава ще реши остава или не - в цялото. Всичко с времето си... Желая ви един разкошен четвъртък и се стягайте за Фестивала на виното в петък, събота и неделя! Дрескодът днес ще е спортно-елегантен. Това е моят стил, за голямо разочарование на мама, която все иска да ходя елегантна, изтупана и с костюми. Обаче децата не слушат, не слушаааат. Поздрави от Синоптичната служба!

Духът на Коледа - в мен и в други хора

Добро утро! Не знам как да опиша вчерашния вторник - той има гъст и плътен вкус като виното, което си взех да опитам. От магазина на Изба Братя Даскалови - червено, сухо, каберне и . Така да ми хареса, че се чудя другите ли какви чудеса ще са. Например сира-та, тя ще е следващото им вино, дето ще си взема. Та така - понякога има такива дни, гъсти, плътни, ароматни, много наситени с вкус. От сутринта, когато ме лакираха професионал, през щрудела, който много се хареса на колегите /мое производство/. През неочакван подарък уникално ценна книга /не че не си го поисках, но точно такава не!!!!/ от Антикварната книжарница на Борислав, през неочаквана среща с обичан учител на бате Радо и разговор за образованието у нас, през много радостна новина за около Коледа в Операта /ще научите непременно подробности!/, през върнати и взети нови книги в библиотеката /две от които са за Индия/, та ....до йогата и моето завръщане в залата след дълга пауза от повече от един месец /ама че съм отвеяна и аз/. Накрая винцето и едни сънища странни, разпокъсани, ставане нощем, среднощна цигара и размисъл. Не съм прекалявала, само една чаша...Но явно с различното вино идват различните сънища. Явно. Срядата засега започва сива, значи ще трябва да я оцветим. Днес ми е роклено едно такова, рокля ще е и с ярък шал, разбира се. Женски му работи. Вероятно днешния ден няма да е гъст и плътен, а дантелен и воален, както прилича на един женски ден. И ми е много коледно, както му и прилича да е в сряда и всеки ден до Коледа. Елена Гинзарова също има пръст в това, тя ми прати един уханен клип. Гинзарова е Танте Коледа тя, голяма майсторица, ще ги твори едни красоти...непременно надзъртайте в магазинчето и в Универсалния, където се опаковат подаръци, защото ще има изненади. Шило в торба не стои, та този ли къдрав и шеметен Водолей като нашата Хелън! Има и още едно място, където духът на Коледа витае и в лятно време и винаги и насреща си имате не една, а цели ТРИ Коледи във вид на Яна, Люба и Ваня- Къщата под звездите над заведението Дръмс. Там от лятото момичетата правят много добри еднодневни курсове, аз бях на един. Утре ще има много интересен, но свързан с малки деца, каквито вече нямам...разполагам само с два броя пълнолетни. Със сигурност ще напиша нещо отделно за мястото и девойките, защото заслужават. Носят духа на Коледа в себе си и то веднага си личи, от пръв поглед. Хайде сега да украсим срядата с усмивка и смело напред в делника! Операта днес ще е пълна и с оркестър и с хор, върнаха се вече и сега ще жужат... Ведър есенен ден ви желаем от Синоптичната служба на 8я етаж!

За цялото и за поотделно-то

Добро утро! Бързо и организирано мина понеделникът, дано да е така цялата седмица. Трябва ми точно това - бързина и организираност, чакат ни рекламни дела относно идващия Фестивал на оперно и балетно изкуство. Едно по едно ги отхвърляме. Добре че аз действам наедро и нашироко, а Лили се задълбава в буквите и изписванията изобщо. Това не го мога. Нивгаж не съм го можела. И на външен вид съм широко скроена и хич ме няма в детайлите. Например ще сготвя нещо много вкусно и няма да ми остане енергия да изгладя покривката на масата преди да сервирам на гостите, разбира се. Затова покривките ги купувам немачкаеми и негладещи се. И готово. То и приказка е измислил народът за двете моми Джастапраста и Циндилпиндил. Еми аз като първата все ще съм на хорото, пък ризата ми ако ще с един ръкав да е. То сега и модерно гледам е. На този свят има място за всички ни - и за хора, които ръсят семена. И за тези, които сеят брашно....От всички ни има нужда, иначе нямаше да ни има тук. От тези, от които има нужда Горе, Господ си ги прибира. Щом ни е оставил тук, значи тук ни е мястото. Еднакво са нужни и ръката, която държи цигулката и тази, която движи лъка. Дори тази, която държи цигулката е свързаната със сърцето, от неговата страна е. Колко важна ръка е тя. С рамо за опора. А другата е тази, която изважда красотата наяве. Тя е свързаната с въздуха, с Космоса, с енергията - директно. Магьосническата ръка. Все едно не са на един човек тези две ръце. Онзи ден си мислех за това - нещо като жената и мъжа са двете ръце, за които ви пиша. Аз лично смятам лявата за мъжката ръка - тя е стабилната. Но не съм съвсем сигурна. Това е старо правило, кой е стабилният и кой крепи къщата и че мъжът е опората. Мисля че жената е опората, а мъжът е въздушният гост, който отвреме навреме се появява, свири на струните, изважда от тях красота или грозота и пак си заминава...нанякъде. Това са размисли, породени и от прочетения снощи роман и от други сцени и картини...Понеже тази ще е седмица на червеното вино, обявих го вече, днес ще проуча какво предлагат в една винарна с наливни вина. Че виното на тате го свършвам - много го обичам с последните две цигари, преди да си легна. Тате е голям майстор, но предаде вече знанието си на брат ми, който се справя отлично с правенето на вино. Желая ви спорен вторник, усмихнат и с есенни цветове, да ви върви във всичко, с което се захванете днес! Поздрави от Синоптичната служба!

Вкусното изобилие на есента

Добро утро, добро утро! Този понеделник е сивичък, обаче от онова приятното сиво-синьо. Смятам, че ще омекне и олекне през деня сивото и ще остане синьото - да ни радва. Във ФБ се появиха снимки от тези почивни дни - с усещане за лято. Друго си е да има силна светлина през деня - снимките стават идеални. Гледам ги и се радвам са есента, в горите е много красива. В градски условия - също. На щандовете на зеленчуковото магазинче до нас е такава красота -на цветове и разни плодове и зеленчуци. Четири вида ябълки, кестени, броколи, репи и цвекло и сума ти разни работи...Заглеждането ми е провокирано от книгата, която чета - "На един черпак разстояние". Книгата е тъжна, филмът е весел. Нека филмът да е весел-повече хора ще го видят, отколкото да прочетат книгата. И нека са весели. Малко неща веселят човека в днешно време у нас. Хайде, дори да не го веселят. Да го издигат над земята - това е мой израз, когато нещо ми хареса и докосне сърцето ми. Книгата, макар и тъжна, също ме издигна над земята - и да ти е мъчно, също е пречистващо. Освен това книгите, в които готвят и има ястия, мен лично ме замислят и фокусират върху това, което готвя и го мисля - дали е добре съчетано, дали е здравословно, дали е поднесено добре. С една дума, докато трае магията на книгата де, поне се старая да мисля за храната, която правя. Иначе малко или много, като е занимание за всеки ден, става навик. Задача за деня. Задължение. А не бива да е така. Храната е изкуство. Много харесвам есента във всичките и проявления, ще си нося вече малкото фото Оли /от Олимпус/ със себе си - да я снимам повече. Тя също се гизди и кипри и докарва като за снимки - защото е суетна хубавица, есента... Ако ви се прескача до Казанлък - там дават доста интересни филми от София Филм Фест, вкл. и "Кутия за храна". Ако не ви се прескача - в петък ви очакваме в Операта, симфоничен концерт отдааавна не е имало, а и се очертава висока класа. Иначе днес непременно довечера изгледайте "Елизабеттаун" по КиноНова -ооо, колко сладък и шантав филм е! Дрескодът - цветенца с цвят лилав /негладаем блузон, любима материя!/ Слагайте усмивката и напред в понеделника! Поздрави от Синоптичната служба!

Този златен и благодатен петък

Добро утро, скъпи приятели! Душата ми е разнежена, петък е. Обещава да завърши литературно, каква наслада. В Къща-музей "Гео Милев" ще бъде представен роман на Христо Карастоянов. Роман за Гео Милев. Ентусиазирам се, ще ида. Гео ми е в списъка на извънземните. Той е явление. За него няма мерки, той е извън времето, пространството, България. Той е на целия свят. Титаничен ум. Господ си прибира белязаните от него бързо, като вижда че на Земята не ги искат. Не ги искат, защото объркват крачката на колектива. Един предизборен клип ме настръхваше през цялото време, защото беше гледка на хилядни, маса, народ с фанатичния вид на фашисти, възпламенени от водача си с мустачките. Лирическо отстъпление беше това. От вчера имаме наченат ожесточен разговор с Мимози на тема Управляващи и културата /хората на културата/. Мимози смята, че един добър управляващ не е задължително да харесва и ходи на културни прояви. И че това не намалява качествата му на управник. Аз войнствено защитавам тезата, че щом се е цанил за управник - ще ходи на културни мероприятия, защото дава пример на другите. Защото след него ходят медии и ще го покажат. Ще видят и в Долно Нанагорнище бабите, че се е натъкмил и влиза в Народния театър. Че потупва артистите по рамото. Че се снима с тях. Че отива в гримьорните им след представлението да ги поздрави. Обикновено величията ги настаняват в ложи, където незабелязано могат и да подремнат, докато изкуството премине своя път на сцената. Но после пък ако идат в гримьорните, камерите ще ги нащракат за жълтите вестници. Някой може и да рече - брех, че човек избрахме, културен човек, ходи на Опера. Оф, театър бях сложила за пример, обърках се с тази опера. Макар че посланията на цялата кампания не бяха насочени към хората, които си падат по културата. Понеже политиците знаят, че те са не само малцинство, ами и намаляват прогресивно. А и на тях не може да се разчита - културкаджии, кажат днес едно, утре друго...Странни птици. Цяла седмица ги няма край мен и ми липсват...Операта ви казах е на турне във Франция. И сигурно затова едно мислих да пиша в началото, пак за тях продължих. Обичам да колекционирам странни птици, чешити, дръпнати, ужасно талантливи и такива едни. Открай време. И все съм на страната на слабите. Ако бях на силните, щях да съм...айде да не се размечтаваме. Чакат ме книги и днес, ако ни дадат чутовния служебен аванс, ще си купя новата книга от Индийската поредица. Желая ви светъл и слънчев в душата ден. Въпреки че е мрачно вън, не пречи да се усмихваме. И ярко червеното червило също не пречи, дори е много готино. И червен маникюр, класика! Спокойни почивни дни ! Поздрави от Синоптичната служба!

В четвъртък - сутрешно за книгите и други разни

Добро утро, мили приятели! Когато отворя блога и хоп - ми излизат в строен списък последните публикации при колегите, които съм си избрала да следя как се развиват. Повечето блогове, които харесвам, са за книги. Тази сутрин гледам класациите на известни книжарници у нас за най-продаваните книги. И пак онова, дето не го харесвате, като го размахвам остро - сабята на моята хапливост - се мушва в ръката ми. И чака да я развея. Страшна работа класации, ви казвам. Тези петдесет нюанса сиво още шестват из нашия масов вкус, ей. Няма назад при тях. Дори не ми и станаха интересни да ги прочета. Ами не ми станаха интересни. Може би само сюжетът - жената била неизвестна, домакиня и прописала от скука в подредения си дом - и хоп, романите и станали хит. Ами ОК, обаче благодаря. Ако имах повече пари, щях да си напазаря свободно време. Подредила съм си от лятото списък с книги, който ми препоръча една умница - Нева Мичева, мнооого добър преводач. Има излязла съвсем нова книга от "Индийската поредица" на издателство "Жанет -45", две за Индия ме чакат в библиотеката запазени, една имам у дома, надявам се събота и неделя да я прочета. Интересна ми е цялата поредица с разкази на същото издателство, редактор там е самата Нева. Само свободно време търся отнейде, но не принудително, както ми се случи с безработицата, а така - красиво, щедро, да си го измисля и наглася аз. Мисълта ми беше, но се отплеснах, за масовия лош вкус и при четенето, и при филмите и при всичко у нас. Дори и при книгите се проявява, дето трябва да е свещенодействие. Да търсиш книгата, за да четеш за секс...Ами ТВ каналите след 12 часа вършат същата работа, бих казала - хем и нагледно. Да търсиш книгата и разните други културни мероприятия, за да те развличат...Да не те натоварват, сакън да не образуват някоя и друга гънка на мозъка. Или разплачат, това е недопустимо. В днешно време са нужни хора позитивни, устроени върху секс и спорт /футбол и фитнес/, с ясен поглед напред и боен дух за строеж на магистрали. Седяхме с Делка може би час на биричка с лице към Главната в заведение, което се напълни с новото поколение, новите герои на деня. Две двойки млади хора с количка с дете, едните. Говореха високо, шумно, нагло, просто, шегите им бяха безсолни, пред детето, което не разбира засега. Но ще порасне с тъпи фрази, разменяни между родителите и приятелите им, пощипване, попипване. Казвам на този род общуване - "колкото да си отваряме само устата", независимо какво количество и качество излиза от нея. Възпитанието става все по-рядко срещана стока, сигурно не се търси, или сегашните продавачи не могат да я различат из останалите предлагани на пазара на живота. Та така, уточнявам че не искам да звуча песимистично, но така се получава. Затова и ми е толкова любим Уве от "Човек на име Уве". И той като мен се чувства като извънземен в днешното време. Казват, че страната ни щяла да се оправи, като дойде новото поколение - на тези, дето не са расли в робство, след 40 години, колкото Мойсей бил водил народа си. Като гледам какви млади хора се раждат в тези години на НЕ-робство, не съм убедена, не, не съм. В този четвъртък ме чака кафенце с кокошчиците, които най-сетне видях след дни на напрегнат труд покрай отминалата ни премиера. Като си харесваш работата то не е труд, нарочно го написах така. Желая ви хубав ден, смело слагайте по-леки ботуши, аз вече се обзаведох вчера така и ми беше топло на краката! Поздрави от Синоптичната служба!

За рождения ден на една невероятна жена

Добро утро! Мисля да спирам с политиката и изборите. Да се усмиря, макар че е трудно. В такива времена изведнъж журнализмът в мен рипва на крака /обикновено полегнал в последните години/ и развява знамена. За тези, които ми казват че съм хаплива и критична е следното - журнализмът държи журналистите винаги в опозиция на тези, които са на власт. За да не се самозабравят. За да не се самоизолират във величието си и в обкръжение на хора, които главно ги славословят. За да си държат очите отворени, а не с паднали клепачи от самодоволство. За да не очакват само похвали, разбира се не само и критикити. За да си държат чувството за хумор наострено, защото в политиката то странно се изгубва нейде. И тези, които я упражняват стават едни сериозни, отговорни и строги - милите, понесли са на плещите си цялото бреме за целия град и държава. Мъчат се, трепят се, изнемогват от работа и пак - признателност никаква. А, и последно - да не забравят, че признателност НЯМА. По принцип и изобщо. Така...Докато тоз журнализъм се беше изправил на крака в мен и развял байраци, съм пропуснала нещо много важно. Йонито горе, в Онзи, по-хубавия свят е имала рожден ден, станала е на 6 октомври на 50 години. Ако там горе животът продължава земния живот, значи е имало скромно парти с приятели-ангели като Йони и вечерта небесна дискотека с караоки, пак неколцина приятелки. Хубаво ми е дори само да си мисля за нея. Тя наистина беше пример за достоен човек. Всяка смяна на правителства минаваше покрай полицията във вид на нов началник. И Йонито се тревожеше - нормално е, дали ще остане на работа. Тя беше толкова категоричен професионалист и светъл, топъл, обединяващ човек - че никой началник не си позволи да я премести нийде другаде. Йонито не беше просто говорител на полицията. Тя и беше хубавото лице, в което хората се оглеждат, на което вярват. Не че няма друго лице - на разследвания, разпити и тн. Но хората вярваха на хубавото, компетентно лице, което на всичкото отгоре носеше със себе си много светла емоция. Тя просто си искреше от нея. Нормално е да беше съобщавала новините с равен, професионален глас, но Йонито не ги можеше тези неща. Тя обичаше работата си и колегите си от полицията. И те го знаеха. Обичаше даже и медиите, грижеше се за тях, нещо за което я упреквах понякога. Представям си такива хора като Йони във властта. В Народното събрание. В разни комисии, които правят закони и постановления. Ами то тогава ше направим рая. Не знам защо политиката естествено отблъсква от себе си хората с морал и съвест...Не съм си дала още отговор на този въпрос. Сигурно защото те са извън партийната дисциплина. А в партиите се закрепят главно хора със съмнителни качества на личности и професионалисти. Сигурно, не знам. Но се радвам, че съм познавала Йонка Георгиева. Сега тя се познава сигурно с Боби Стойнов /така обичаше театъра и изкуството Йони../, познава се с художниците, поетите, артистите, преводачите, които заминаха в По-хубавия свят. Мисля че е направила там АРТ клуб, който се слави с известност по целите ангелски вселения. И че в него е привлякла дори и полицаи - да четат откъси от книги, да пишат стихове, да съчиняват музика. Неща, които са искали да правят приживе, но не са успели... ...Днес е сряда, както и казват "женски ден" и пиша за една необикновена жена, която съм имала честта да познавам. Добра е била съдбата към мен, щом ме е срещнала с Йони. В нейна чест днес ще си сложа рокля, на Йони много и отиваха роклите, тя беше самата елегантност и като фигура и като тоалети. Желая ви спокоен и усмихнат и щедър ден! Поздрави от Синоптичната служба!

Вторник и моето сутрешно правителство

Добро утро! Тази сутрин наистина нямам тема в главата си и я чакам да долети отнякъде, примамвайки я с трохички от поне свежата си мисъл. Това е утрото, в което се събуждам бодра за пръв път от много време. И даже съня си помня и как се ядосвах на едни работи - за първи път от много време си помня съня. Защо се ядосвах? То е сигурно защото много се смях на филма в Библиотеката и защото така следват винаги при мен - смях, сълза, сълза и смях. Въобще чудно театро е животът! Снощи седнах да гледам новините, не видях нищо особено, още не са се размърдали да преговарят. Както казва детето Жени - толкова е просто, какво го правят сложно да изглежда /то го каза по случай учебен предмен и преподаването му в училище преди време/, но важи за всяка една област. Сигурно за да изглеждат много важни люде го правят да изглежда сложно. Ако не се сещат, да им предложа един вариант дето се измисля за 7 минути /даже се измисля за 3, а се изписва за малко повече/ Димитър Николов - мин.предс, МВР - на ГЕРБ, вице и Мин.рег.развитие - Лиляна Павлова, Мин.Евро фондове - бившият кмет на Габрово /бивш/,Мин.на външните работи /Миглена Кунева/, на финансите, земеделието и на правосъдието - Реформатори, Мин.здравеопазване, мин. култура и мин.образование - Патриотичен фронт, Мин.на спорта чак не требе, то и агенцийка е достатъчна. Необходимо е ново подразделение Нравствено Министерство на Възраждането, което да дава разрешения за публичност на всички текстописци на песни, излизащи в нац.ефир, автори на реклами /от тъпи по-тъпи/, да преглежда худ.стойност на книги, на сериали, от които умират мозъчни клетки и тн. Това формирование да се знае като Нравствения ДАНС, МАНС и каданс на всичко, що излиза в употреба за чуване и гледане от подрастващото поколение. Обединителна програма - на базата на образование и култура, на рязкото им повишаване като качество и облъчването на народа с тях. Звуча саркастично, знам... Може би защото си мисля, че всичко е загубено в тази посока. А може би защото ми се иска да не е загубено. Както и да е, сега цял народ вази гледа, уважаеми господа политици. Той търпеливо изчака, народът, да забогатеете, да се изучите на политика, цели 25 лета ви даде и сега иска да ви види умни и сговорчиви. Моят журнализъм се активизира при всички избори и сега е настръхнал на тема тези, последните. Милостивото ми сърце съжалява загубилите и то така жестоко, все пак ми се иска България да е цивилизована страна с ясно обособени ляво и дясно, но засега не е. Засега е една вихрушка от страсти, надмогвания и домогвания. Днес вали дъжд и на художниците на Стара Загора ще им върви по вода на Есенния салон, който се открива в Зала Байер. Обичам този есенен салон и непременно ще бъда там. В залата на библиотеката до петък вкл.прожектират филми на Луи дьо Финес безплатно, снощи се смях от сърце и с цяло гърло. Облечете се хубаво и не забравяйте красивите чадъри в това мрачно утро! Поздрави от Синоптичната служба!

Нова седмица - нов късмет

Добро утро,скъпи приятели! Легнах си като детенце с вечерен час, никакви пресконференции не съм гледала. Попих с интерес от съседната стая, докато си разтребвах, интервюто на ББ /ако може да се каже интервю/ и бях напълно удовлетворена. След това от коментиращите чух едни почти християнски реплики за помирение, смирение и подкрепа от лидер на ДПС, някакви други за Национална кауза от патриотичен лидер и ...роса ме поръси на душата. Спах като сред поляна с цветя. Нашите политици ще седнат да се разберат помежду си?! И да се прегърнат като братя? И да не делят министерства, агенции, постове и тн с калкулации - аз на тебе, ти на мене? Ми...то това е страната Утопия направо. Може би тайно са вземали уроци в Училището за магии Хогуордс. Или са били на откриването на сезона в Софийската филхармония и са им потекли сълзите от музиката. И са били пречистени. Или ходейки по села и паланки са видели толкова беднни и беззъби хора, че са се потресли до дъното на милостивата си душа. Аз илюзии за тяхното пречистване нямам, да са живи, здрави и успешни децата ми да пращат по някой лев от чужбина, да си плащам лекарствата - като се пенсионирам. Това е личния ми план, останалия - да работя с желание и от сърце, да не унивам и да не губя вярата си, да събера думите, които отдавна гоня по пътища, баири и пътеки в нещо цялостно. Но след като снощи чух безумния разпит на ББ от медиите, задаването на едни и същи въпроси и едни и същи отговори, повтарящи се през 3-5 минути, в мен се затвърди убеждението - медиите са големи национални предатели. Платени до една, те само тичат след тези, от които идват парите. Падат им се - на тъпи въпроси, тъпи отговори. Да бяха се постарали и поне да се изслушваха. Медиите правят изкуствен живот пред очите ни - животът не е изборите, той е в онкологиите, в линейките, които се мъчат да стигнат навреме, в гробищата, където погребенията са на 30 мин /видях го с очите си в София/, в училищата, където отдавна мирише на мухъл и вехто откъм програмите, над които се пънат деца и учители, в театрите и оперите, където едвам събираме хора, оцелели от битовизЪма с неособено големи щети... Медиите превърнаха политиката в основната си тема, сега какво ли ще им донесе тя...Ми ако всички смирени и богопомазани 8 партии кажат - Хайде, Победителю, направи кабинет, ний ще ти помагаме! Тогава медиите що ще пишат, се чудя и мая аз в този ранен час. Твърдо вярвам, че ако пишат приоритети за спасението ни, то те ще са с адрес здравеопазване, култура и образование. Не само тротоари, пътища и магистрали, бетони, детски площадки, фитнеси и тн. На мен бетон не ми стига, явно и на доста хора не стига - съдейки по изборните резултати. Понеделник е, партиите спят, а хорицата отиват на работа...Цяла седмица Операта ще е празна, оркестър и хор заминават на турне днес във Франция. Ще ми бъде тъжно, но ще погледам Луи дьо Финес довечера в библиотеката и ще ми помине. Желая ви приятна седмица, днес с жилетчица за дрескод! Поздрави от Синоптичната служба!

Петък - денят с много теми

Добро утро! Чудех се дали да пиша в днешния ден на траур...Нова трагедия в огромен за страната ни размер ни нападна. Не бих могла да кажа неочаквано, защото не е така. Като знам, колко пъти идва пожарникар да гледа, дава съвети и дава разрешително как да поставим столове във фоайето на Общината...А да работиш до бурета с барут и не само до тях, а с тях- това си е взривоопасна работа и трябва голямо внимание. Прецизност до милиметри и спазване на всички препоръки. Които не са били спазвани. Човешката немарливост и прескачането на закона пак взеха жертви. Това вече е човешка направа, не е природна стихия, нито знак от съдбата. Това си е от нас. Вероятно затова не открих данни да започна частен бизнес, защото у нас за мен той е странна територия. Много работа, изцедени заплати, вечно недоверие към служителите от страна на шефовете, неосигуряване или на минимална работна заплата, изисквания и непрекъснато следене и подозрения, че не се работи и се шикалкави и тем подобни. На малко места знам, че има и хубава атмосфера, вяра в служителите, поощрения, израстване в йерархията...Психологията на БГ частника е интересна за изследване - доколкото психолозите имат време и възможности от постоянни занимания с "пострадали" от БГ частника. А самият той не се сеща, че има нужда от психологична помощ с постоянната си мания, че го лъжат, крадат и шикалкавят неговите подчинени. Опитвам се да направя нещо като гротеска тази сутрин, защото не е подходящо за фейлетони. За първи път снощи гледах няколко предизборни клипа на политически партии по телевизията, толкова съм се откъснала и не ме интересуват. За мен те осъществяват в момента някакъв свой живот в тази кампания, който не ми е интересен, не е моят живот и ми е далечен като послания. НО - дойдат ли на власт ще се месят, разбира се в моя живот, няма как да е иначе. Ще дойде нов министър на културата, ще почне да сменя директори на културни институти, ще измисли ново финансиране чрез брой реално влезли в оперите и театрите. Ще постави за тази цел скенери на входовете на всички културни институти. Ще спечели обществената поръчка за тези скенери фирма, която ще му даде на министъра процент да живее дълги години от лихвата. После ще направи Музей на цървула в София, защото е оригинално и ще вземе процент от фирмата, която го строи. После от тази, която доставя хартия и маТриали за ведомствата културни. И така нататък и после и подир - и цели 4 години. На Оперите и театрите ще се раздадат специални билети, на които се вземат реални отпечатъци от пръсти на хора, които реално са гледали дадена постановка. И така, за да се отчете реалният брой посетители. И да се направи класация според броя посетени представления, не според качеството им, защото специалистите от Министерството готвят програми и директиви, те не посещават театри и опери да се запознаят с качеството на даден продукт. Синът ми снощи ме попита, дали парите, които се влагат за една постановка в Операта, може да ги върнем с билети. И беше направо сразен, че в културата се дава, а тя дава друго, не пари. Това е непонятно и разтърсващо младата му, материалистична природа. Така разсъждават и много други хора. И в образованието се дава, пък то не връща точно пари. Така е то, невидимото, което връщат - не се остойностява, а така тежи, толкова е важно. Не знам какво да ви посъветвам, избори идат. Аз лично съм пристрастна и АНТИ, защото повече емоция имам по темата, по-малко разсъдък. Имам лични мотиви, които ми пречат да мисля трезво. Но понеже съм личност, та и отношението ми е лично. Оттам насетне нямам ориентация ЗА, което не е добре, никак не е добре. Вероятно доста хора са така. Ще ми липсва шествието на 5 октомври, много ще ми липсва, ама много. Прекрасно е, откакто с кметът Желев го направихме и с целия град, разбира се. Тогава в града имаше дух и радост и ликуване и гордост, че си точно от Стара Загора. Сега има радост на запалянковци - стадионен тип. Няма ликуване. Нормално, поколенията се смениха. Желая ви спорен ден и спокойни почивни дни. За вас в събота вечер ще играем в Операта "Веселата вдовица" - това какъв разкош на музика е, няма да ви разправям. Разкошна, весела, смешна, бълбукаща музика. Поздрави от Синоптичната служба!

Идва петък, провижда се края на седмицата

Добро утро! Приближаваме се към края на седмицата, какво облекчение. Беше страстна седмица. Премиери в Операта, в театъра, в Кукления. Горките хора им взехме акъла с толкоз култура. Те са едни и същи, ходейки и на трите места. В Операта идват само някои заклети почитатели, които различавам сред останалите. Оперната публика изчезва, възрастна е, младите не напират със страст да я заместят и няма как да я заместят. Вече младата публика са моите връстници и около 50-те. Между 40 и 50 години, ако можем да се наречем млади. Това са хора, изгледали децата си, които могат да остават вечерно време сами и да не се викат баби и бавачки да ги гледат. Един вид съзнанието ни е спокойно откъм техническата поддръжка. И остава повече свободно пространство за духа. Това поколение обича хубавата музика по принцип. То ходи на всякакви изяви на хубавата музика. Различава я сред нехубавата. Търси я съвсем съзнателно и като я намери - се обновява с нея. Хубавата музика сега е на много места, слава Богу! Имаме силен джаз, дори и поп-изпълнители, напоследък има и доста добри гневни рапъри. Талантливи хора сме по тези ширини, само дето не умеем да продаваме културата си. Колкото и грубо да звучи. Комшиите румънци са пример за успешно нашествие из световните музикални канали и класации. Албанците и те взеха да напират. За мен най-дефицитни в днешно време в света на музиката са мениджърите, продуценти, агенти и тем подобен бизнес и режисьорите /специално в Операта/, защото трябва да имаш и музикално образование. Когато посрещнахме вчерашния Международен ден на музиката на маса в полунощ пожелах на колегите си да не отказват децата си от музиката, да ги насърчават. По-лесно става в къща, в която има пиано. Техните деца ще прекрачат първи този свят и повечето ще останат в него. Другите ще се опитат, ще прекрачат и малцина ще останат. И пак ще е добре. Когато си добър в нещо, каквото и да било, ти си търсен. Щом си търсен, няма да умреш от глад и музикант гладен няма. Така...днес ми е по-разтоварено и по-оптимистично. Само този ден и утре и скачаме в почивните дни, и ще си дочета книгата и ще изгледам поне един от филмите, които съм изтеглила и си чакат реда. Най ми е криво, че нямам време за четене, вечер ми е уморено и бързо заспивам. Днес дрескодът ще е червено и черно, а усмивката - задължителна! Приятен и спорен ден!