15.12.2014 г.

За движението е днешното писмо

Мила Вселено, дори в моята малка страна ни връхлитат всички "блага" на цивилизацията, едно от най-неприятните което е свръхкилограмите. Гледам - все повече от най-ранна детска възраст. Няма как да напиша на Дядо Коледа да изпрати на всяко дете карта за безплатни посещения на спорт. А това става все по-важно - движението. Което е въпрос пак на личен избор. Колкото и каквото и да правят кампании, лекари и организации. Движението и спорта са личен избор. Откакто преди години намерих своето местенце и ходих толкова редовно на йога - наистина целият ми живот се промени. Разбира се, че за добро. То са бавни движения, не ме натоварват, не пръхтя, не се потя, това е моето място и моето занимание. И моите хора наоколо, защото е много важно обкръжението. Е хайде, поне за мен. На фитнеса ме гледаха с леко отегчение младите инструкторчета, мотивиращи се само от гледката на стройни млади хубавелки. Като поредната лелка, която е тръгнала на борба да си върне младостта. Айде сега пък, ще ме гледат така... Разбира се, че нямам комплекси на тема лелка. Напротив, смятам да остана на 40 години, на колкото май тръгнах на йога. Така казват - на колкото почнеш да се занимаваш с йога, на толкова години оставаш. Не ви прокламирам това си занимание, а просто заниманието със спорт, движението. Роската Ранчева всяка сутрин припка по Аязмото, това нейното аз например не го мога-сутрин ми се спи, та се нося. Опитах и с плуването - обаче обичам топличка да е водата, а то студено в нашия басейн градски.Брррр. Най-смешна бях на аеробиката в залата на 6то Основно. Особено на едно подскачане върху дървена там какво беше - стъпенка. Прекрача я аз под ритъма на музиката, но трябва да прекрача и обратно, което не го мога, завива ми се свят. И си стоя на стъпенката отгоре като петел на ограда, докато девойките рипат напред-назад в такт. С музика наистина по-увеселително и надъхващо става всяко занимание, но Аз избрах вече своето. Докато са малки дечурлигите има смисъл от занимания само с музика и спорт. Нищо друго. Хайде да не съм рязка, ще загинат сума ти езикови школи, обаче тез занимания по езици са ми смешна работа. Нека да си научи родния език детето, чак към ученик и то по-осъзнат да учи език. И в Езиковата, като порасне. Мила Вселено, ако може внуши на повече хора повече да се движат и да се занимават със спорт. Защото е здраве. Лично за себе си си пожелавам /сякаш пък от някой друг зависи, не от мен!/ да си върна ритъма с двете занимания на седмица и да съм редовна на йога. Че напоследък хич не съм и се укорявам за това. Моля родителите на деца да ги поглеждат по-често за гръбначни изкривявания и да ги карат да са непрекъснато изправени, не прегърбени. Едно време в училищата ни следяха в началото и в края на учебната година - ни преглеждаха гърбовете. Сега май нищо не правят по този въпрос. А раниците на децата са убийствено тежки. Ако искате съвет от мен - кой спорт да избере детето ви-момче, че да има треньор, който е едновременно с това и прекрасен човек - ви казвам веднага - бате Нанко /бадминтон/ и бате Жоро /айкидо/. Благодарна съм им, че детето Радо растеше и тренираше и ги имаше за пример. За момчетата, които са принципно лесно внушаеми като хора /ххехехе/ това е особено важно. И така - поздрави от Синоптичната служба от 8я етаж, и синоптичката която най-накрая днес отива на йога. Приятен и усмихнат ден!

Няма коментари:

Публикуване на коментар