14.05.2015 г.
Малка сутрешна проповед от скромната моя милост
Добро утро на всички! Искам да ви съобщя новините от снощи първо, по които да обобщя една теза. Много съм доволна, че участвах в събитието Европейска нощ на литературата снощи. Ама много. Като усещане бях толкова развълнувана, както след премиера в Операта. Което значи много развълнувана. Защото обикновено премиера или филм, гледан в киното разбира се, ми действат така.
Та четохме ние с Елена /дългокоса, чаровна и лудичка, от една кръв сме/ в Хеликон. Благодарение на Опера Стара Загора, моят работодател, реализирах в обедните часове еднна сутрешна внезапно хрумнала идея. Снабдихме се с шапка тип борсалино, лула, дълги черни ръкавици, два-три наниза перли, както и мои лични-воалетка и шлифер тип детективски. Защото четохме откъс от роман на унгарски автор, действието се развива през 1936 г. и романът е криминален. Беше много приятно, много забавно.
Бях впечатлена от количеството и качество хора, които наминаха, седнаха, слушаха и си взеха печат от Хеликон. Душата ми бе пълна от гледката млади хора, ученици и гимназисти. Много ме умиляват напоследък умните деца. Умилявам се и като ги гледам да танцуват народни танци. Зная, че ще отлитнат доста от тях зад граница, ще станат невъзвръщенци и ме боли. И ми е хубаво да ги гледам - толкова красиви, такива одухотворени...Тези държави, в които попаднат, ще бъдат преобразени от нашите деца. Генът български е силен, защото е саморасъл, уникален, много оригинален, напредничав, изобретателен, находчив...Някой друг път ще си продължа изреждането. Наистина българският ген е уникален. То бива бива, ама преди малко повече от 10 години в Америка, на опашката за един небостъргач в Чикаго, разпознах от раз едно младо семейство с дете, че са българи. Не знам как точно, физиономиите ни са уникални. А семейството, видях после, бяха с мартенички на китките.
Та да се върнем на събитието снощи...За кратката организация, без шумотевици, пари за реклама в медиите, шумна пресконференция, именит човек за рекламно лице и тн. рекламни хватки, събитието като за първи път мина много добре. Много съм доволна. Наградата за участието ми от 18 до 21 часа беше - една чудесна книга с разкази на съвременни български писатели. Тезата, която обещах да обобщя в началото е за "десятъка", който всеки от нас може и трябва да дава - на повече хора. В църквите събират десятъка в доброволни дарения на пари. Не е нужно да е само в пари. Всеки може да участва в инициативи, да почисти около блока, да помогне на учителите на детето си, да ги попита имат ли нужда от нещо за учебния процес, да подари нещо някому, да боядиса детска площадка, да сложи къщички за птици по дърветата на Аязмото, да купи билети на деца от детски дом и да ги заведе на Куклен театър или в Операта и тн.
Всеки може. Колективното не е само да седиш по стадионите и да крещиш, подкрепяйки любимия отбор. Идеш, накрещиш се и се заредиш от колективното крещене. И участваш в цифра на рекорд по посещаемост. Тоест си сбор. Не си кратно, делител или множител.
Желая спорен четвъртък, усмихнат и красив! И добър! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/снимката не е от снощи, слагам я заради любимото ми място в града - Хеликон/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар