Сутрешно за модерните джаджи на века

Добро утро! Буквите се върнаха, даже още снощи си бяха на мястото и ми стана интересно. Не знам, къде се бяха запилели вчера сутринта. Може би по някой абитуриентски купон и те. Пили и танцували до сутринта. Не знам.Но както изчезнаха, така се и появиха. Чудна работа са тези техники. Вървят напред и се развиват стремглаво. Всеки ден и час излизат нови модели телефони, компютри, всякакви такива работи. Няма да забравя първия си така наречен мобилен телефон. Преди има-няма 10-12 години да речем. Представляваше един Мобифон, половин килограм, огромен, като радиостанция. Тежък - орехи да разбиваш с него направо. Звъни, та ще вдигне Вселената на крак. Беше просто потресаваща техника, наистина мисля че си беше с такова заглавие - Мобифон. Не знам на коя мрежа и оператор. Тогава нямаше такива много. За да го имам писах "докладна" в стихове, защото ръководителите ми бяха сметнали че нямам нужда от такова устройство. Ми как да нямам нужда, си мисля - и тогава, и сега. Хубавият телефон прави и снимки, когато ти потрябва, прави и видео, когато се наложи бързо...Вече е като оръдие на труда, не е екстра. Все едно химикалка. Така си е. Истински ме радват последните достижения. Ето, преди време Живето вкара в телефона адреса, на който трябваше да ме закара в София и...кара си колата, телефонът говори-завий наляво, надясно, карай направо. Само да знаеш, къде отиваш де. Защото аз го обърках - и момчето и телефона, но бързо променихме заданието и пак стигнахме, където трябва. Младите затова искат всичко последно и най-ново и най-модно. То си е тяхното верую, полага се по куверта на днешното време. Но! - и се плаща, струва пари. Които първо трябва да се заработят. Това го научават извън училище, а трябва по-рано да е. Колкото по-рано го научат, толкова по-добре. Сега ви оставям с пожеланието за светъл и слънчев ден, много добри дела да свършите и радост в сърцето да има! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!