Петък на Негово Величество Артиста

Добро утро, скъпи почитатели на Синоптичната служба! То е история с много продължения, но днес ще ви разкажа за едни хора, които се смятат за необикновени /от повечето/- за артистите. Наблюдения - пряко взети от оперното братство. Повод-тазвечершния концерт Сашо Марулев и приятели в операта. Ще го разкажа като приказка. ...Имало едно време, има и сега такива сред нас. Артистите. Хората на път - едно време. С цветните каруци, от село на село, от град на град. Изнасящи представлението си по площадите. Хора в движение. Никога на едно място, винаги в някаква посока. Извънредните. Такива, които ти се случват-идват, а ти оставят спомен за цял живот. Искаш да си като тях, но съзнаваш рисковете. Като измислили и построили театрите, артистите останали в тях. Вече имало и много други край тях-шивачки, гримьори, обущари, музиканти. Около водещия артист се въртял целия свят-с карфици и копчета, с гримове и перуки и тн. Затова той станал и Прима-Донна, първа дама, независимо мъж или жена. Станал особено важен. Направо един вид - Голяма Работа. Така и го почитали и извън театъра, канели го важни и богати хора. Да се изфукат, че се познават с такава Голяма Работа Човек. Станало особено важно да се пази цялостен, да пази гласа си, ръцете, краката, тялото, да поддържа форма. За да продължи дълго да е известен и търсен. И така дълги години, много, много дълги....От век на век. Докато дошъл този 20ти и особено 21ви век и вече нищо не било същото като преди. Чудото телевизия, шоуто, търсенето на евтини и бързи забавления, музиката, която идва не от инструментите, а от компютрите, гласовете, които и те там се доизмислят....Всичко, всичко почнало лека полека да подрива приказния свят на артиста. Особено на оперния. Светът на Операта. На плюша, златните корнизи, кристалните полилеи, дългите рокли, официалните костюми...Уважението и възхищението от Артиста почнали да изчезват, заменени с нови идоли, нови стилове музика, нови телевизионни герои с нови драми и възторзи. А и изобщо Изкуството било оставено по нашите географски ширини да се спасява, както може. Нещо като завареничето в един дом - горе долу да е облечено и нахранено,да не ходи босо и голо, ама какво му е в душата -айде вече това не ни интересува. Така стана работата напоследък и наоколо около артистите. Всичко почна да се измерва. Техните труд и можене също. Сигурно скоро ще се приложи и стандарт за измерване на гласа на един оперен певец в децибели или там други размери. Човешкият глас! Велика работа е. Да покриеш с гласа си голямата сцена, да излезе и напред и обгърне целия салон. Това е едно от величията на човека - неговия глас, който излиза от някакви огромни дълбочини и покрива големи пространства с красота. Хората, които не могат да заменят изпълнението наживо с това от ТВекран, още идват в оперите. Искат си приказката, имат нужда от нея. Имат нужда от приказката и тези, които са на сцената. Не за да се откъснат от реалността, не. А да я направят по-красива. Затова е артистът на този свят. Да ви нарисува живота в цветове, в гласове, в движения. За да го заобичате още повече този живот, единственият ни възможен наш. Желая ви един извънредно красив петък, една хубава нощ в Операта /идвайте без колебание на концерта довечера/! И едни чудесни почивни дни с разпускане на душата и тялото. И в събота имаме чудно оперно матине в 11 часа за вас. Хиляди поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!