За младостта, в двата и популярни типажа

Добро утро! Чудя се днес какво да пиша, вярвайте ми...От вчера в мен се борят противоречиви чувства и мисли относно днешното младо поколение. Първо да уточня, какво е младо за мен - от пълнолетието докъм 35 години смятам че е представата ми за младо. Давам 10 години отстояние от моите години сега. Въпреки че 10 години не би трябвало да са много голяма разлика, честно казано аз я чувствам огромна, това са съвсем различни хора на светлинни години разстояние. С някои от тях, които са нестандартни родени, свободолюбиви, начетени, умни, широкоскроени, непрекъснато развиващи се-нямам никакви проблеми в общуването и изобщо. Те са хора с добро семейно възпитание, което дава основата на всичко в този свят. Отгледани са в среда на ценности. Това много помага, като пораснеш и почнеш да търсиш себе си. Бързо намираш пътя, като си отгледан в добра среда. Така...После са чели, интересували са се, били са активни, чувствали са и са се вълнували. Били са различни от връстниците си. /Ура! Това е толкова хубаво, че ако можеха да го разберат сегашните пубертети, щяха да прескочат голяма доза разочарования./ Когато общувам с такива млади хора, чувствам лекота. Интересът се усеща-аз съм им интересна, но и те на мен. Много. Бихме могли и се учим един от друг. Процесът на ученето и в училище и в живота, цял живот е двустранен - учим се един от друг. Учители и ученици, приятели, роднини, близки, в семейство....Двустранен е и колкото страни изобщо има един диалог. Вторият тип млади хора са ми далечни. Няма диалог. Монологът е съчинен. Няма други стойности, гледна точка и тн. освен тяхните собствени. Откъде ли е пък това? Ами от ограничения личен кръгозор. От усещането за величие в собствения кръг, който сам си си начертал. Допуснал си в него да влязат само избрани хора, които да ти говорят само избрани неща. Не допускаш критика, броиш само похвалите. Хехехехе,да ама не става винаги работата, както си я измислил. Не всичко, което си поръчаш, идва във вида, в който си го поръчал. Понякога броколите ги сервират с обикновено сирене, не със синьо. Ах, измамници! Може би в отделна глава ще развия темата Чувството за хумор в различните поколения. Забелязвам с уплаха, че то почва драстично да липсва на младото поколение. Шегите са странни, дебелашки, думите се използват в странни съчетания, опитите за проява на хумор са разбираеми само в кръга на поколението. Ами да, това е хуморът на нечетящите и на визуалните хора. Хуморът на Приятели, този култов сериал. В който не разбирам, какво точно работят тези хора, но винаги са на маса и готови за мохабет. Мдааааааааа....Тази сутрин се събудих с текст, написан от една прекрасна Йоанка за филма Урок. Аз и го заръчах. Надявам се да го публикуват. Не съм се излъгала-хубава и умна е Йоана. И добра и състрадателна. Носи изцяло белезите на Младия човек, описан от мен по-горе и под №1. Както ме попита бате Радо-е добре, каква е поуката от филма, дето толкова те е развълнувал? Та...каква е поуката от писането ми тази сутрин? Поуката е в чувстването и в приемането на другата гледна точка, на насрещния. В четенето и в работата върху чувството за хумор /ако не е дадено по природа, то си е сериозна работа по създаването/ Спорен и хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!