Да заминеш, да останеш, да позволиш...

Добро утро! Синоптичката се завърна от родния край, където беше по празниците.Те са хубаво време за завръщане-там, където те чакат. Също са и хубаво време за отпътуване-към непознати места. Също са хубаво време за спокойствие и опознаване на познатия свят. В един опустял от заминали хора град. Например. И това съм го усещала. Какво е напуснат град. Като че ли само за теб. Пак е много интересно. Улиците стават сякаш още по-широки. Дърветата-сякаш изведнъж са повече. Забелязваш причудливи отделни клони.Цъфтежът, цветовете. Тревата е по-зелена. Заглеждаш се в старите сгради и виждаш отделните фризове, прозорците, портите, дворовете с поддържани в онзи далечен стил градини с чемшири. Опустелият град е спокоен, иска да ти довери отдавнашни тайни. Разказва ти ги, без да се притеснява, че някой ще чуе и разпространи из жълтите издания. Градът иска да се изповяда за предишния си буен, шарен и пъстър живот и иска да обясни, защо ни застигна тази всепоглъщаша посредственост. Иска да ни разкаже, кога се случва така, че да приемем и се съгласим с ниските критерии. Че високото дреме в нас и само чака да му дадем пространство - да израстне отново. Но това пространство минава през сърцето и ума. Не всеки е съгласен да се влиза в тези му територии. Определени кой знае за какво, но непременно за велики дела. А тях де ги?! ...приказвам си и аз едни врели-некипели. за непробили върхове. Във всеки случай седмицата след Великден също е орисана да е необикновена. Чудесата продължават. Пътищата зоват. Оставането в града също ще е пълно с интересни събития и в двата почивни дни. Надявам се да сте си починали добре и да имате усмивка и кураж за новите работни дни. Поздрави и благопожелания от Синоптичната служба на 8я етаж, която след разточителните почивни дни отново отвори врати!