За опитомяването на вътрешния глас

Добро утро! Освен че ми е любим ден, четвъртък е така един стабилен ден - познавам по небето, което се вижда в прозорците на Синоптичната служба. Стабилен и сериозен, основополагащ. Днес е добре да се сложат основите на нещо си, да се започне нещо, да се начертае, нарисува, да се състави план, да се подреди, предвиди, планира...Направо звуча като гадателка, нали? С времето, преживяното, с опита, човек развива и такива качества-да вижда какво ще се случи, да познава хората, да усеща мислите им...Освен това се научава да дава първа помощ, кои сиропи за какъв вид кашлица са, прахчета и промиване на ожулено и рани, инхалации и други полезни работи /научават се по-бързо като имаш малко дете/деца/. Предизвиквам ви тази сутрин да усетите извънредното в себе си. Нали ви се е случвало да помислите за човек и той да се обади по телефона или да го срещнете. Да сънувате интересен сън с послания. Да спрете или да не започнете нещо, защото отвътре така ви говори нещо или не говори, но ви спира по някакъв начин. Преди време така сбърках колебанието си със страх. Реших че няма да се страхувам и отидох на операция за корекция на един кокал на крака. Беше ми урок и то двуразов и то на висока цена. Колебанието не е страх, то е предпазливост. Тялото е искало да ме предпази, казало е на мозъка, но изглежда не ми е говорил убедително. Намесило се е сърцето и емоцията и стана тя, каквато стана... Човек трябва да намира време и място да остане в усамотение, за да предизвика и чуе вътрешния си глас. Не непрекъснато да го заглушава, че и да вкарва странични шумове,с които още повече се обърква. Вътрешният глас чака да го повикаме, да го викаме всеки ден и често, за да тренира той самият своите умения. Вътрешният глас е големият ни приятел с нас, завинаги. Не мога да използвам думата "никога" - в смисъла "той никога не лъже". Не обичам такива категорични и завинаги изявления. Не знам дали никога, но обикновено вътрешният глас е прав. Това е то...Той поиска да напиша за него тази сутрин и да ви помоля от негово име-да се вслушвате по-често във вашия си вътрешен глас. За това молят и пишат книги, говори се по разни предавания, знам че не казвам нищо ново. Често напоследък ми се случва-посегна към нещо, после дръпна ръката си - хайде да размисля, нека после...Но после това нещо го няма. А можеше да го имам. Самоотказването също е бягство от вътрешния глас. Не бива. Днес непременно направете нещо спонтанно, ама непременно. Ако можете -намерете тишина и усамотение и чуйте. По мой съвет-общуването с изкуството помага за приближаване с вътрешния глас. Днес можете да посетите Страх в Кукления театър. Може и да разгледате уникалните изложби в Галерията и в Зала Байер. По избор и както ви се харесва. Така човек се приближава повече до себе си. Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба!