28.04.2015 г.
Когато гледаш живота право в очите /част поредна/
Добро утро! Усещам се тези дни непривичен не-оптимист. И така си е добре, но бих искала да съм с розовите стъкла на очилата, защото светът сияе. Снощи някой подхвърли фраза, която изведнъж изсвистя във въздуха. По повод местните избори и какво/какви ще изберем. За мен този Общински съвет достигна нивото на най-ниска интелигентност от началото на "демокрацията" насам. Казах гласно-по-зле не може да бъде. Но ми отговориха-може, защото бъдещите нови са отгледани вече. Това ми заби шамар. Да, може.Знам.Отгледани са-тези, които ще гласуват и ще се самоизберат. А останалите - вий, ги погледайте само ЕДИН път в последния четвъртък от месеца, на директното предаване на ТВ Стара Загора от месечната сесия и си скубете косите. Ако искате де. На 51 броя има 5, които да приличат и отговарят и знаят, защо са там.
Стана тотална подмяна на ценности. Този град е толкова различен, толкова ми е чужд. Така ми е духовно неуютен. Духовността мина в нелегалност и само осъмваме някой ден с разлепените и позиви, които бързо се късат от стените или се лепят отгоре новите афиши за поредните други активности.
Да, градът има вече друг облик. И той не е моят.Градовете са като хората, различни са. Някои имат хоризонти пред себе си. Достигат ги, понякога минават отвъд тях. Имат море и небе. Небе и море. Някои имат тепета/хълмове, някои имат река, други-надвиснали над тях скали, трети - крепости и часовникови кули...Различни са. Понякога тук сякаш чувам пеещият часовник на Кърджали. Иска ми се и тук да имаме на центъра старинна часовникова кула. Чувах преди мечтите на хората. Мечтите. Например бойният главен финансист на Общината, предишният, казва се Славка Драгнева каза на глас, че иска в града да има огромно Виенско колело. /в Лондон я чуха и си направиха/. А сега не чувам произнесени мечти, дори не ги чувам прошепнати. Не ги носи вятърът, а той всичко носи и бързо-към хората.
Ай ся, отнесох се...В началото - хаплива, сега-замечтана. То не може да се угоди. Друго си е да съм - трезв, реалист, с ясни цели, състезателен дух, ясна отчетност, сила, борбеност и здраво, мускулесто тяло. Да си поставям цели и да ги постигам. Да газя и мачкам наоколо и насреща. Да не се съобразявам с никого. Да не виждам по-далеч от носа си и личната си заинтересованост.
Ми като съм създадена в дефектен калъп?! Ще я карам, както го мога...И както си искам.
Желая ви уравновесен ден, в никакъв случай не забравяйте да мислите и да се бунтувате, да не сте съгласни. И си спомнете мечтите си. Имате ли и мечта за този град, който ни е събрал. Може би ако се сетите за нея, Вселената ще я изпълни. Или поне ще и даде сила.
Спорен ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
лошото е, че не-оптимистите ставаме много...
ОтговорИзтриване