За обикновените чудеса на делничните пътища

Добро утро, добро утро! Петък е, трудна работа със ставането, ви казвам, затова пък още по-рано. Защото ще пътувам. Това напоследък ми се случва рядко. И става цял празник, вълнувам се и го преживявам. След 2011 г. светът ми стана малък, сви се, събра се и понякога ми се струва, че е от работата до вкъщи и обратно. До центъра и бегом на работа, то щото пък центърът е толкова далече в наше село, то всичко тук е център...Така по пътя до и обратно наблюдавам различни обекти, как се променят в сезоните. Една любима къща имам на Столетов, тя е мини-палат всъщност. Какво да ви кажа-устоява, държи се! Още не са я смлели със земята, за да бучнат на мястото грозна, нова кооперация. Държи се, милата. Дори има нови, свежи цветя отвън. Съобразно новите моди в цветята за тази пролет. Иначе почти цялата и мазилка изпопада, лющи се, криви се...Кой прозорец оправен, кой не...Не се дава и не се предава. Сигурно тайно мечтае да я сполети съдбата на братовчедка и няколко номера по-нагоре и на ъгъла на улицата. Купи я някаква голяма фирма с умен човек начело, стегна я, барна я,вътре има офиси, направо свети и грее. И двете къщи са срещу Езиковата гимназия в квартала ни. Моята, Куражлийката съм я нарекла, е прекрасна. Снимала съм я веднъж, как един от входовете се озарява от лъч утринна светлина. Мисля, че я пазят свише. В града има малко такива къщи останали след пожарите на Стара Загора. И са такава прелест, тези стари къщи. На ул. Васил Левски има още една, възстановена изключително добре. Има и една, за която също си мечтая, невъзстановена, една такава тъжна. Освен тъжна, е и романтична, нея съм я нарекла Тъгуващата. Струва ми се, че хората, които са я строили и живели първи, са обичали точността,тишината,имали са пиано, което също е звучало някак си приглушено, били са хора на реда, търговията, точните сметки-добри приятели.Също така почтени - то най-вече де. Тази дума, това качество...отмря с времето си май. Според мен е белег от минали времена. Сега стои точно като белег на лицето-да си почтен. Отвях се...Исках да пиша за други неща. В момента се озаптявам по една тема, по която мога да съм много критична, дори зла. Самоопитомявам се. Искам този първи ден от пътуването ми да е слънчев, светъл, радостен, добър. Да бъдеш сред хора, с които си самият себе си и то най-доброто от себе си-какво по-хубаво от това! На вас ви пожелавам да опознавате всеки ден обичайните си пътеки из делника, да откривате нови неща, да им се учудвате, да бъдете благодарни. Един слънчев лъч може да преобрази до неузнаваемост и най-сивата и скучна сграда, ограда, врата, да влезе през ключалката и да излезе на ключ сол. Непременно да гледате Антигона на Театър София в Операта в събота вечер. От днес до неделя може да минете да послушате френска реч и погледате талантливи ученици в Театъра. Може в събота в 11 часа да изгледате концерта Танцувай с нас в Операта - жизнерадостен е. Може да правите каквото си щете, аз ви подкрепям! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!