Сутрешно слово за художниците

Добро утро! Като погледнах навън в прозореца -брей, това облачестото тъмно, дето беше на ивици само, се е обединило в голям облак и е тръгнало да завзема небето...Ами пролет, нормално. Събуждаш се в слънце, прибираш се в дъжд. Затова работят индустриите, да опитомяваме природата. Сутрин с крем с фактор на лицето, вечер или там както се случи-с моден чадър. Чадърите стават все по-красиви, вчера се дивях на един с цветя от импресионисти. Тук вече плавно навлизам в темата, за която си мислех да пиша тази сутрин. Темата за художниците, Художествената галерия на Стара Загора, за Марин Добрев и неговите другари по четка, за Юлка и Герка, които познавам, за Пламен и Росен, за Петя...няма да е поименно, разбира се, за всеки. Днес ще се открива изложба на Янаки Кавръков в галерията. Не знам, колко хора знаят какъв художник е имало в това наше село. Обожавам картините му. И синът му е много талантлив. Но бащата е извънмерен-извън мерките. Марин пак ще ми разкаже за художника - красиво. Ако има сладкодумец в този град, на когото истински се възхищавам-това е Марин Добрев. Реди думите с невероятна лекота. Това е природен талант, не е от преподаването му, той винаги си е бил такъв. Обновяването на Халите в Художествена галерия тръгна от гражданска инициатива. Тя поне поведе ремонтите. Имаше събитие в порутената още сграда, на което се събираха пари за ремонта. Много хора бяха дошли. Аз още работех в Радиото, децата малки, нямаше на кого да ги оставя, взех ги с мен. Вързах им по един балон на ръката-дето ходят из залата, да ги виждам, да не ги изгубя...Имаше дух и сърце във всяка работа, която се отпочваше тогава. Имаше ентусиазъм. Сега може да бъде намерен само на стадиона в агитките. Градът много се промени. И художниците му свиха, както и поетите, и музикантите. Признават ги малцина, малка групичка съзаклятници и ятаци, които им носят обичта и подкрепата си във вид на публика. Никакъв приз Най-добър град за живеене няма да спечели Стара Загора, защото забрави сърцето си, въображението си, хората на духа. Те пък, на инат, правят ли, правят - картини, изложби, спектакъли, музика...Ей, не се спряха и само пари харчат. За Изкуство. Мар божке, нормалните хора печелят пари, които те харчат! Това, моля да се уточня изрично, не е моя мисъл, а на народонаселението, което завзе последните години наше село. Айде да не се отплесвам, че на мен ще ми стане гадно, не на друг. А аз си се обичам. Затова се грижа за себе си, което значи-за духа и за тялото. Духът ми е много важен. Ако се видим на изложбата довечера-видим се, ако ли не можете-то някой ден, но непременно я посетете. Марин Добрев остана висок като стил и отношение и критерий към това, което прави. И му свалям шапка. И му правя поклон. Спокоен петъчен ден, ведри и отморителни събота и неделя и хиляди привети от Синоптичната служба на 8я етаж! /снимките са от изложбата Малка Графика в Галерията преди известно време/

За смеха и забавата-спомен от вчера

Добро утро! Вчера мина един наистина много смешен ден. То не беше как ме развесели уводната статия на в.Старозагорски новини, която изобщо не бях забелязала, защото чета вестниците и списанията от края към началото. То не бе вечерната среща в библиотеката с писателя Людмил Станев, на която се кисках, та се чуваше из залата. Така да харесвам забавни хора, които могат да се шегуват и такива, които да понасят шеги и да отвръщат подобаващо...Така да харесва! Имах в студентските години познат, край него бяха вечно тълпи-беше толкова забавен, такива словесни лакърдии забъркваше. Голям умник-физик, сега преподава нейде из чужбините, както си и беше планувал. Сега си мисля, че да умееш да се шегуваш, да имаш чувство за хумор ще трябва определено да е вързано с интелект. Какви прозрения ми идват само рано сутрин, какви са гениални просто. Струят на талази от мен. Някой беше казал че Ако разсмееш една жена, тя може да ти стане любовница... И е така. Снощи изведнъж тоз слабоватичък мъж стана хубав, че и привлекателен, че и мъжествен. С това чувство за хумор. Дори и на учениците им беше забавно. Въпреки че разбраха още в началото, че трябва да си умен и начетен, за да правиш каламбури, да се скиташ из думите, да ги събираш, изваждаш и делиш, да фокусничиш с тях...Нужно е да си чел книги. Само от сериала Приятели чувство за хумор не се придобива. От едно време все съм в кръговете, където има смях. Обичам и такива книги и четива. Освен Л.Станев чета и д-р Филипов, Тони в сайта Редута с неговите прегледи на седмицата в събития, на които се смея много. Там политиката е извор на неизчерпаем, здрав и дълбок смях-в случая, за да не боли много от осъзнаването, че такива хора вземат толкова важни решения. Сигурно и заради невероятното количество смях, пропорционално на такова количество тъга - харесвам толкова много книгата Човек на име Уве. Смехотворните изречения са ми подчертани с моливче. Преди това много ми беше смешно, като четях Чандлър - там има внезапни избухвания в изречения, от които се превиваш от смях. За днешния ден не знам какво да прогнозирам, освен че може би като противовес и да се запази равновесието в природата, ще бъде сериозен и отговорен.С ясно подредени задачи. Па нема лошо и от това. Стига да са ясно зададени. Желая ви хубав, слънчев и лъчезарен четвъртък, ей, много го обичам, защото носи усещането на петъка! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Похвално слово за финансистите

Добро утро! Тези пролетни птици в прозореца ми....направо не е истина. Да пеят в града? Кой им разрешава? Тук и на уличните музиканти вземат такси и трябва да са с висше образование! Ама ха и птици! Понякога мине се мине ден-два и медиите изтрещят по новините новина като тази-за таксите на уличните музиканти. Сакън да не остане нещо необложено в таз държава, ей. Всеки се бори за приходи, пък в това време разходите си текат ли, текат...Най-голямата болест на тази държава е разхищението. Най-големият недостиг, въпреки свръхпроизводството на дипломирани хора -са кадърните финансово хора, които е хубаво да са сърцати, ако не може пък чак толкова-поне да са точни с останалите. Ако не може и чак толкова, поне да усещат липсата в себе си и да се обграждат със сърцати хора. Разбира се, че трябва да я усещаш тази липса. Това е условието. Финансово грамотните хора пишат и управляват проектите. Правят счетоводствата и всякакви фокуси с приходите и разходите. Могат да свият, скрият, съхранят, опазят, преобразуват, прехвърлят, да правят невидима материята и всякакви такива...Шапка свалям на всеки добър финансист и счетоводител. Това са изключително полезни за обществото хора. Не е голяма работа да разпределяш и управляваш, ако имаш много. Ако имаш малко, пък го харчиш разумно-това си е вече постижение. Би трябвало всяко икономически насочено образование да е много практическо, полезно, с примери от действителността. Бързо да се учат новостите, бързо да се влиза в час с промените, бързо да влиза Светът у нас. Мисля че в страната ни само в Американския университет се учи така. После най-добрите стават моментално висш мениджмънт по големите фирми, в столицата разбира се. В София и големите градове остава всичко младо и читаво, що знае езици и показва качества в ученето и в работата. Уви. Та така, тази ода беше за икономистите, финансисти и счетоводители, на които шапка свалям, ако са кадърни. Всеки управленец би трябвало да встъпва в длъжност с читав финансист отдясно и подръка, адвокат отляво и психолог зад гърба си. Че изтрещяването напоследък е в големи количества-както видимо, така и невидимо. От професиите-стълбове, както ги наричам, много уважавам финансистите-другите такива основни професии са според мен лекар, учител, архитект, инженер- всякакви видове. И финансист. Другите професии са производни от тези. Гравитират около тях. Основните професии са изключително достойни професии. Артист /включително и музикант/ не съм сложила при тях-то не е професия, то е свише, то е призвание първо. Да ти говорят небесата, да ти е дадено, да си дарен. И е огромен труд. Честит Първи април днес! Да внимавате да не ви излъжат и да ви е усмихнато и да се смеете от цяла душа! Смехът винаги помага и лекува всичко. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!