27.02.2013 г.

Тази Прима Донна - Срядата!!!!

Ето я и срядата, гледай я ти нея - гиздосията! Красива както всеки път, че и повече. Днес е сериозна, защото ще има Генерална репетиция. Срядата е една една достолепна Примадона - Прима Донна - първа дама на сцената. И в живота де. Тя е отговорна към своя талант на жена и професионалист и си знае цената. Гледам я тайно - от сутринта се съсредоточава в себе си и в това, което и предстои. Нищо не може да я разсее и отвлече. Тя се е скрила вдън горите Тилилейски на собствения си талант. Там е нейното свято местенце.
Днешната сряда е много интересна дама, ви казвам. Удоволствие е за мен да я наблюдавам скришом. Обикновените сутрешни занимания изглеждат като много важни ритуали при нея. Дори само как сресва косата си....Тя е дълга и пада над едното и рамо, чупи се към ухото и прави една красива вълна. За гримирането да не говоря, то е цял "епизод от романтичен филм" при нея. А накрая парфюма си слага на пръстчето от едно малко стъклено и изрисувано шишенце /вчера го видях в "Магазинче за мечти"!!!!, че до него и театрални бинокли със седеф и друг един, малееее че прелест!/
Та така, аз се въртя край срядата като любимото слугинче направо, но пък правя опити да съм и от полза и да я развеселявам. Пускам и  някакви смешки "от народа", хехехех.
Всичко това се случва тази сутрин в Синоптичната служба, където имаме суматоха, защото довечера е Генералната репетиция. Желая ви днес непременно да си сложите нещо със звезда по себе си, за да си напомняте че сте Звездата на Вашия Живот, Супер Стар, Прима Донна или както си искате там, но сте звездни, да знаете!!!!!!!!
Хубав ден!!!!

26.02.2013 г.

Сребърен и звънтящ вторник!!!

Вторникът е разумен ден и непретенциозен, но много полезен за общото дело. Дойде тихо и се настани на точното място. Народът ни много обича вторите. Защото може би не са нафукани като първите, а и мааааааалко не им е достигнало. Подкрепя ги и ги окуражава. Даже те са може да се каже за него истинските герои - борили са се, но така се е получило.
Като гледам началото на деня, го свързах със среброто и оттам - сребърните медали - и оттам вторник - и вторите. И аз навремето завърших със сребърен медал гимназия и ми подариха сак, с който изкарах студентските си години. И бях много горда, че не съм златен медалист. Айде сега и да сме съвършени! Ами не сме!
Днес определено ще се накачуля с всичкото, дето е сребро и ми сребрее. Моята хубост Графиня Албенони фон Оптима има чудни сребра, които звънкат по ръцете и, обаче скоро не ги е слагала. Сега я предизвиквам! Много хубава е с тях, а и по природа всяка жена си е съблазнителка с всички възможни средства. Графинята сега залага на класните ретро очила. И с тях е много красива.
Днес предизвиквам и вас да се окичите със сребро, вижте какъв сребърен ден ни се пада само. Зимен, но е тръгнал към пролетта...И няма връщане назад!
Спорен и звънтящ!

25.02.2013 г.

Понеделник - рационалният избор

Добро утро, Понеделник! Той е първенецът и водачът на групата на 7-те дни. Личен ден за начало. Днес всичко е  като извадено от кутия за подарък. Понеделник вади новите дрехи и се нагиздва - да ни върви така през цялата седмица - на ново и гиздаво. Понеделник е ден бавен и царствен. Много неща започва, за да има и за останалите 7 дни. Днес ги строява за сутрешна проверка и им дава задачите. Останалите дни много слушат понеделника. Слушат и му вярват. Той ги е превеждал през много гъсти и тъмни гори. Понеделник е оперен и оправен. Няма как да е иначе. Има доста отговорности и надежди, концентрирани в него.
Понеделникът не изисква бързина, защото знае, че сме се отпуснали събота и неделя. Изисква обаче прецизност и преданост. Той е добър ръководител на дните. Строг, но справедлив. За малкото ще направи малка забележка, но за голямото - ще иска големи дела.
Днес можем да сложим нещо новичко, каквото и да е то, понеделник ще забележи. Той ни изисква рационални и делови - със сърце, но без излишни емоции. Понеделникът е овладян откъм емоции. Може да си сложите и нещо закачливо, че да не се взема пък чак толкова насериозно.
Успешен ден и всичко да ви е наред! Седмицата е официално открита!


24.02.2013 г.

Равноделна неделя

Синоптичката вчера ползва един ден отпуск и се изнесе в Странджа, заедно с един автобус четвъртокласници и бойните им госпожи Соня и Неша. Няма лоши метереологични условия за ентусиастите, които достигнахме Малко Търново и превзехме селата Бръшлян, Българе и Кости. И в мъглата и росата Странджа е великолепна. Усещането за нея и сега е, че наистина е "хасекия" - Хасекия – привилегирована земя, освободена от данъци. През турското робство било забранено турчин да преминава през вътрешността й, яздейки подкован кон, за да не смущава конският тропот спокойствието на местните хора. Налагало се тези, които навлизали в границата на Хасекията, за разковават конете си, а онези, които излизали, да ги поставят отново. Точно на тази гранична зона, вместоГКПП, в ония смутни времена изникнала ковачница, за да се изпълнява стриктно султанският ферман.
И разни други неща мога да ви разкажа, но нека се поотърся от видяното и да ги систематизирам във фоторепортаж - формат Фейсбук.
Така ще имате и бонус след вчерашното отсъствие на Синоптичката. Беше хубаво преживяване с невероятни сърцати и сладкодумни разказвачки навсякъде, където бяхме. Може да се каже, че нашата група откри туристическия сезон в Странджа и хората много ни се радваха.
Сега на всички вас желая една красива неделя, светли пътища, накъдето ви отведе сърцето, интересни преживявания. Нали и древните са казала "Да живееш във време на промени дано!".
Спорна, систематична и равноделна неделя!

22.02.2013 г.

Петък от мъглите в нас

Много е опушено утрото на този петък....То кофти работа като гледка. Радват ме само гаргароните, които свободно си кацат на терасата и си закусват. Преди грабваха трохичките с човка и отлитаха, страх ги беше. Сега са спокойни, няма врагове на терасата на Синоптичната служба. Гледам някое от децата е оставило цяла филия навън, ще им проведа инструктаж довечера. Мънинките душици хапват мънинки трошици, филиите са за нас, великаните /в очите на гаргароните/. Великани с малко мозък, щом си причиняваме разнообразни щети един на друг. Не казвам, че всинца можем да се обичаме един друг, но ме боли за небето. То е свещена територия отвън. Толкова свещена, колкото тази вътре в нас. Всъщност не може да се сравнява...
Чувствам се отговорна за него, все пак от 8-я етаж съм много близо. В месеците, когато не можех да излизам вън, си общувахме повече. Сега го поглеждам сутрин и вечер като се прибера. Тази сутрин е като болно от грип, милото. Не знам какви вълшебни сиропи и прахчета и в какъв ред да му се дават, ще се консултирам със специалисти.
Понякога си мисля, че то отразява мъглата и безпътицата в нас самите. Попива я и прилича на нея. Дали затова тази сутрин е такова? Не изглежда добре.
Единствената ми препоръка за този ден е да засилим цветовете, да си облечем най-ярките и несъчетаеми. Петък е и шефовете няма да забележат особено. Аз лично си имам едно розово, дето винаги ме спасява. Индийското розово - Цветът на щастието. Желая ви лек и спорен петък!

21.02.2013 г.

Синьо мънисто за четвъртъка

Синкаво. Утрото днес е синкаво, много характерно. В последните дни беше мъгляво и завеяно. Сега е категорично. Дойде време на истинската Категоричност. Тя идва от Дълбоката Убеденост. Дълбоката Убеденост идва от Познанието, съчетано в брак с Душата. Това е едно добро семейство, в което се раждат талантиви деца. Навсякъде, където се реализират, се познават по творческите способности. Познанието и Душата раждат деца със собствен почерк, високо чело и смели идеи. Раждат Водачите.
Такааааааа....Да не се отплесваме от прогнозите и да бъдем по-конкретни. Днес е ден за сътворяване на хубави идеи и първи стъпки в реализацията им. Хубавите идеи кръжат във въздуха като невидими пеперуди, обаче само да мернеш края на крилцето на една - и вече виждаш цялото ято. Освен това, като си дете на Познанието и Душата - пеперудите сами кацат по главата и ръцете ти. Така че не се улавят в буквалния смисъл на думата. Не е и нужно.
Днес да си сложите нещо със син цвят и да слушате малко от Рапсодия в синьо или други някакви синини и равнини, "небето като от коприна"...
Един син четвъртък, синеещ от ведрост ви желаем от Синоптичната Служба на 8я етаж!

20.02.2013 г.

Вторник на щураво красивите хора

Вчера беше Денят на Синоптичката заплес с неплатен Интернет и прогноза нямаше, затова хората протестираха без ясни указания. Днес вече имам. И е различно. Денят влиза в стройни коловози, набрал сила на влак-светкавица. Нещата си идват на мястото, времето бързо се движи и дава всекиму неговото. Хората откриха таланта си да се бунтуват. Това също е талант, има нации - пример като френската. Времето напоследък наистина е много творческо. Всеки намира някакво приказно занимание. Снощи си говорехме със съседа, как разкрасява обувките на детето си с брокат. Здрави обувки, но ги прави още по-искрящи и то се радва. Различно е от другите. Няма по-хубаво от това, едно дете да се радва. А един възрастен да се занимава с творчество като дете.
"Да живееш във време на промени дано", казвали древните китайци почти като поличба. Ето ни на - в такова време! Вчера Апостолът е бил щастлив сигурно, да види народът навън. Той не се е борил за време свои да потискат свои, а за време в което всички са равни и призвани да създават и да дават най-доброто от себе си.
Иначе мили мои, Синоптичката казва, че небето е обезпокоително вече няколко сутрини, но никой май не реагира от тези, здраво стъпилите и ходещите с власт по земята. Затова се бунтуват хората - и заради неназованите причини и причинители. Още не се знае подпалвачът на Операта, нито причинителят на това постоянно замърсяване на въздуха тук. Затова ще са всички навън.
Неизказано не бива да има. Твърде кратко сме тук...Твърде за малко. И малко останахме.
Затова днес ви искам горди, ведри, непримирими, с милиони идеи за добро и красота! Изваждате най-щуравата си дреха и я обличате с кеф /аз в подкрепа ще си сложа леопардовите ботуши/. Нека сме цветни и луди. Пролетта идва. Да ни намери на улиците!

18.02.2013 г.

Понеделник за връщане на мечтите ни

Уважаеми мои, бързам да ви съобщя че климатът като цяло се смени тези дни, особено след вчера. От Синоптичната служба регистрирахме резки промени след протестите в последните дни. Дори Стара Загора се събуди в равното, където няма повеи на бунтовност откъм планините и морето. В равното трудно се събуждаш, защото няма накъде да избягаш и е нужно да си пазиш имането. Дори Стара Загора се събуди, защото го направи и срещу назован "враг". Иначе протестите срещу обгазяването бяха бурни, но срещу неизвестен и неназован извършител. Такъв е "профилът" и на подпалвача на Операта преди години.
Та резките потоци смениха климата и над Стара Загора. Проветриха го. Децата ни пораснаха и излязоха на улиците. Масово. Тази демокрация, за която ние бяхме на същите улици преди 24 години - те ще я доведат за ръка. Ние я призовавахме, но се яви някакво неизвестно и неидентифицирано същество. И си седи тук вече толкова години...Децата го размърдаха с протестите срещу застрояването на Иракли и то пак "уседна" после.
Сега вече не е и няма да е същото. Който и да се опита да "яхне" протеста, ще трябва да внимава, защото той е самоорганизирал се, а значи постоянно готов да избухне. Младите лъвове пораснаха. И не ни харесват, защото ние престанахме да харесваме себе си. Пораснаха и излязоха на улиците, за да ни върнат мечтите. И да проправят път за своите. Няма връщане назад.
http://skandalno.net/%D1%82%D0%BE%D0%BF-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/%D1%88%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-107519/attachment/protest-8
Днес си спомних за мечтата си да свиря на пиано. Тя се върна при мен и ще попитам за уроци за 43-годишни. И ще опитам.
Днес е ден да извикаме мечтите си на проверка, със сигурност има поне една реално изпълнима. Хубав ден от Синоптичната служба!

17.02.2013 г.

Неделя от приказките

Неделя като къделя в ръцете на баба... Наистина небето е къделено едно такова. Неделята е ден приказен. Четат се приказки. Ден за сладки приказки. Ден да го преминеш като приказен герой.
Алиса сигурно е започнала пътешествието си в неделя. Скочила е по тайнствени пътеки и е тръгнала напред...Сигурно и Али Баба в неделя е измъкнал съкровището на разбойниците от пещерата, докато са били на матине някъде. А Пепеляшка е изгубила пантофката си, защото баловете сигурно са ставали в почивния ден.
Наистина ще си потърся книгите с приказки. Досега събирам книги с Приказки на народите. Не преработени, оригинални приказки. Интересни са ми много. Още помня магията на рисунките на Индийски приказки, Японски приказки и Африкански приказки. Първите две - лирични, вторите - дори страшни с тези неизвестни за мен още физиономии тогава.
Обичах приказките за богатири, за Иля Муромец и как растат с часове след раждането им. За Каменното цвете и Альонушка, каква прелест само!
Непременно прочетете поне една приказка днес, може в по-късното, след като свърши делничния разказ на готвене, чистене, пране, гладене и тн.
Вечер до магическата настолна лампа или лампион...Удобно място за четене на приказки.
Желая ви приказен ден и хубаво настроение! /Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Айнщайн/

16.02.2013 г.

Зелена, по-зелена, най-зелена - събота

Само Траянка знаеше прогнозата за днес по-рано от вас. От Синоптичната служба обявяваме, че днес прогнозата е ...зелена. Може би защото за първи път преди немного години се почувствах безпричинно щастлива, лежейки в окосена зелена трева...не знам. Беше тихо, само тревата отдолу и небето отгоре. Безпричинно щастие. Сравнително късно разбрах, че имало такова. Все чакаме причината да сме щастливи. Нещо, някой да ни направи. Лежах на тревата и позволих на щастието явно да се обади, то беше мълчало досега в мен.
Та зелено и безпричинно щастливо е днес, това е прогнозата. Винаги може да си "съчините" една зелена трева пред очите и да я усетите...А и скоро ще дойде пролетта. След независимо колко студено и снеговалежно, тя ще дойде.
Може и някаква зелена дреха да си измислите днес, аз имам нещо като сакце такова, ще си го сложа.
Нали знаете, зелена трева пред къщи, онази приказна песен. Зелено ми е, защото си мисля и за родната къща, затъжих се...много се затъжих.
Сигурно ще си купя днес някакво зелено цвете да си бодна у дома, макар че само ги мъча милите, защото съм заплес и или ги преполивам или ги държа сухи...Юлка ми ги съживява, тя е магьосница на много художествени работи, защото е художничка, но и може да съживява цветя. Мисля си, че има някакъв вълшебен прашец, който държи на тайно място в левия си ръкав и ги посипва. Разбира се, магьосниците не издават номерата си, а и не я питам.
Юлка Славова е голяма работа тя.
Хайде грабвайте днес зеленото във всички видове - спанак, марули, китки, дрехи и си направете Зелена Събота!
От Синоптичната служба ви желаем усмивки и много сполучливо реализирани зелени идеи!

15.02.2013 г.

Петъкът на крилатите думи

Синоптичната служба днес отвори навреме и с благодарност, че е петък. Регистрирахме облаците, движението и настроението им, въздушните течения и целия небесен реквизит. Раздадохме им роли и задачи и вече можем да обърнем внимание на вас, земната публика. Днес се очартава един хармоничен ден за небесната симфония, след вчерашния плач на дъжда по всички минали любови...Днес ще има повече усмивки и повече надежди за бърз край на работния ден и кротък петък вечер в покоя на дома. Позволени са всички методи и средства за подобряване на настроението и въздушните течения - ароматни свещи, пръчици, пирамидки, кандилца, въздушни камбанки, Робърт Бърнс и друга поезия с красиви рими.
Позволени са кратките въздишки и по-дълги замечтавания. Практичният ми съвет е да си купите точно днес малко, красиво-артистично бележниче за чантата и да записвате всяка интересна мисъл - своя и чужда. Така например вчера се появи във въздуха, зажужа и изчезна една красива дума от Яна и аз не можах да я запомня. Днес си купувам тефтерчето и няма да се повтори повече тази история с думите-бегълци. В Хеликон има прекрасни луксозни мъничета-бележничета, които са едно хартиено бижу. Но може и не толкова луксозни, само думите да не отлитат...
Спорен ден и крилат словесному!

14.02.2013 г.

Валентин-човско е днес! Честито!

Добро утро! Синоптичката ви пак се беше отвяла някъде, към Индия отново. Точно днес преди 7 години тя/аз летях за Индия. На празника на влюбените. Подарък от Христо, който е съпруга ми /но аз не обичам това "ми", защото той е сам на себе си, не ми е "ми" - знак за притежателност/.
Сигурно защото е Празникът на влюбените ли, че се сетих за тази "притежателност". Никой на никого не е, а е сам на себе си. Никой на никого нищо не дължи на този свят, само малко повече обич и доброта. Само мъънинко повече. Не притежавам даже децата си - те са сами на себе си хора, за радост и щастие и продължение на този свят. Притежаваме обаче решимостта си да правим добро. Това е най-голямото богатство. Ежедневното добро е нашата задача. Притежаваме сърца и емоции, но емоциите се нуждаят от строг контрол.
Символът на днешния ден е сърцето във всякакъв търговски вид. Този век е век на сърцето. Сърцето е очите, устните, ръцете ни....Сърцето като тяло...Сърцето да ни води - е важното. Усещам, че хората усещат все по-ясно, сетивата са изострени, посланията се улавят още докато кръжат във въздуха като рояци светли мушици. Мислите се реализират бързо. Хората, които само сме зърнали наум - ето, идват насреща ни...И на мен ли така ми се струва, защото работя сред Музика, но тя звучи отвсякъде - тихичка и красива.
Хубав ден днес, от Синоптичната служба ви поздравяваме по случай празника и ви насочваме към място, където ще се локализира много хубаво настроение днес. То ще е Градската градина след 13 часа, когато в костюми на Операта Ромео, Жулиета и Купидон /сладури от Дневен център Свети Козма и Дамян!!!!/ ще раздават валентинки. Аз вече си имам една от тях, защото съм вътрешна по линия на учреждението с костюмите.
Прегръщам ви!

13.02.2013 г.

Сряда - ден за споделена красота

От Синоптичната служба винаги посрещаме срядата със специално внимание. Тя винаги идва различно. Като истинска дама, винаги е неподражаема. В Синоптичната служба имаме кресло, специално за нея, чаша за чай и сребърна лъжичка за кафява захар, както тя обича. Тя си има принципи, срядата. Обича дамските разговори, но за книги и изкуство. Ще и разкажа за изложбата на Пламен Кирилов в Зала "Байер" и за концерта в Операта снощи. Тя ще ми разкаже за изложби и концерти по света. Много е информирана, знаеща и можеща срядата. Не понася брътвежи, клюки и интриги. Тя е дама, неведнъж съм подчертавала. Рецептите и са ястия и десерти са записани в малко тефтерче с корици от сребърна хартия, а отстрани на тефтерчето е пъхнато сребърно химикалче. И е толкова естетско....Огледалцето и е също такова, с капаче и малко, сребърно копченце за затваряне. Всеки път я разглеждам с тайно любопитство, всеки път откривам по нещо мъничко и прекрасничко в нея.
Днес е с брошка с камея - прилича много на тази http://www.livemaster.ru/item/2526979-ukrasheniya-broshka-kulon-kameya
и е много красива. Усмивката и е нежна и загадъчна. Очите и са малко отнесени и съвсем леко тъжни. Това е защото много знае и е виждала, а казват - "познанието носи тъга".
Срядата дойде и цялата ни Синоптична служба свети от мекото и и нежно излъчване. Сега ще си изпием чая половин час на спокойствие /и тя си има график и ще тръгва после нанякъде/. Може да извадите и сложите някое забравено бижу днес - колкото по-древно, толкова по-добре, но и модерно може. Срядата е ден за споделена красота. Хубав ден!

12.02.2013 г.

Мирният протест на мартеничките започва

Днес Синоптичната служба отвори в нормално време и при съответната кондиция на синоптичката. Имаме добра новина - обединение на силите с творците, базирани при земни условия. По-точно е следното - Обявяваме за открит от днес базарът на мартеничките по централната улица на Стара Загора!!!! На помощ на синоптичната служба във викането на пролетта се присъединяват творци и търговци на мартенички. Ставаме много, както се казва. Направо за един мирен протест с идеална цел - чрез красотата към топлината и светлината. Стига вече зима, нека светлина да има!
Всъщност освен моя милост, Синоптичката, в протеста на мартенския базар познавам само още един доказан творец - и това е Делка Кръстева. Нейните мартеници и дюкянче се познават отдалеч сред хилядите. Ако се оставите да ви води интуицията и сърцето, непременно ще се озовете пред мартениците на Делка. Търговски казано е, че са "ръчна изработка от естествени материали". Те приличат на мънички стихчета във вид на мартенички. Лежат на сергията като стихчета в най-сладките рими. Къдрави, шеговити, стилни...Като вържеш мартеничка на Делка на ръката си и изведнъж започваш да рецитираш, да си спомняш любими песни и думите им, да хващаш красиви думи във въздуха /защото те кръжат над главите ни, ама ние не ги виждаме/. Ще видите, че не говоря напразни думи, има там някаква магия.
Ние от Синоптичната служба и от висотата на 8я етаж ви направляваме да се насочите в посока Булбанк и срещу банката, до павилионче за хот-дог - да намерите Дюкянчето на Марта-Делка-Кръстева. http://ulianas.blog.bg/photos/36402/original/delka-003.jpg
От Синоптичната служба ви уверяваме, че уважаваме личния ви избор и само ви насочваме към най-доброто. По-късно ще приложим снимков материал, ако Делка-Марта ми разреши. Отивайте на мирния протест на мартеничките и се радвайте на живота и красотата!

11.02.2013 г.

Светлината на понеделник


Малко ще помълча днес...Малко, днес...Но не мога да не ви пожелая светъл понеделник. Светлината му е вътре, наоколо
 и отгоре - върху нас, живите.











10.02.2013 г.

Неделя с гарги и гълъби

Неделята ми започна с птички и мравки. Вчера насипах щедро на терасата трохички и от сутринта гаргароните кацат и се хранят. Вече са много по-смели. Преди само си клъвваха и отлитаха, страхуваха се явно. Сега спокойно си закусват, скоро и лигавничета ще си връзват сигурно, за да се хранят и чисто. Радвам им се....Също така мравчетата отново се появиха отнейде и се разпъплиха. Малко са, затова засега само ги наблюдавам и не им оставям много храна. Вредно е за техните размери да дебелеят.
Неделята днес, погледнато от Синоптичната служба изглежда облачна и кълбелива, спокойно можете да се разположите по домашному в нея и да се радвате на топлината на пантофите и на някоя интересна книга. От серията "Бързи, лесно, вкусно" смятам да си припомня как се прави грис-халва. Имах някъде си някаква рецепта....Сигурно и ще си подам носа някъде навън, че цяла събота си го държах у дома, с изключение на леките пазарски прибежки наблизо.
Днес ви желая спокойствие, силна храна, хубаво вино, приятели и смях, неделна приказност и много добро настроение! Може да пробвате с трошички на терасата, хвъркатите животинки ще ви бъдат признателни и е хубаво човек да ги гледа. В момента, в който пиша, се хранят заедно гълъби и гаргарончета. Шарен и красив свят...

9.02.2013 г.

Спомен за Америка в събота

Малко дългичък текст ви предлагам, но пък споменът ми си заслужава отвсякъде. Стават 10 години откак ходих и се върнах от зад Океана. Америка. Цял ден днес ще си спомням за Нея. Това е прогнозата ми - отдайте се днес на някой спомен. Без да му мислите. Статията ми по-долу бе публикувана във в."Литературен глас", Стара Загора след завръщането ми от Америка през март 1993 година. Не бъдете предубедени към никоя държава, ако тръгвате нанякъде - тръгнете с чисто сърце и мисли. Каквото носите в себе си - такова и намирате. Навсякъде по света. А на снимката съм каквато бях преди 10 години - точно след връщането ми от Америка. Млада и хубавка. "Бях...", въздъхна мъдро Синоптичката от 8я етаж. Приятно четене!

Усещане за Америка

Въпреки всички свои пищни гледки Америка остана за мен преди всичко усещане. Усещането за достойнство, за уважение и себеуважение, за различности, за чистосърдечност, за добронамереност, за искреност, за доверие, за чистота...Всички тях мога да изпиша с главни букви – толкова сила, мащаб, цвят и пълнота има в моите усещания, които си донесох от Америка.
Разбира се, че не тръгнах с прекомерни очаквания за Новия свят. Не се и върнах със свръхбагаж от видяното. Онова, което тегли хората като магнит към огромната страна – тази Американска мечта – е чувството, усещането, че си особено важен за този свят, че от теб зависят много неща, че можеш да се разгърнеш, защото има пътища, територии, пространства, които все още не са населени с мечтите ти. Но е нормален и стремежът да бъдеш сит, на топло, на сигурно – защитен и закрилян. Такова усещане имаше навсякъде, където бях в Америка.
В самолета от Лондон до Синсинати стюардесите не бяха хубавици – даже изглеждаха някак по домашному. /Не е нужно и да са само млади хубавици, както е било и ще бъде у нас/. Мили са, но си плащаш алкохола /Започваш да се питаш, къде са реките от уиски, към които отиваш/. Гледат те добре, но те решават какви филми да гледаш и каква музика да слушаш през дългия път. Нещата са под контрол...Америка те кара да мислиш за нея в първо лице, единствено число – че няма друга такава като нея, че тя е цяла и неделима, че е безначална и безкрайна...
Америка цялата е разчертана като картата на Стара Загора. Прецизна гледка на опънати като струни прави улици, пътища, магистрали. Особено магистралите – те продължават до хоризонта и отвъд него, светят по особен начин в тъмното. Как греят всички градове, гледани отвисоко-греят като в бял ден....
От нищо не трябва да се пести, щом е направено за добруването на Човека – нито от светлото, нито топлото, нито бързото, нито едно от нещата, които свързват хората помежду им, помагат им да растат и се развиват. Нито едно от нещата, които могат да спестят трудности, усложнения и много разход на умствена и физическа енергия, също не се пести. Улиците може би затова са прави като струни – за да няма много взиране в левите и десни завои. Светлото е светло, защото трябва да е повече безопасно по улиците и защото някак си се полага. Топлото е топло, защото е човешко, законно и по всички правила и поправки на всякакви демократични конституции. Законно, морално, легално и неотменно право е да е светло, топло и сито на човек, който полага своя труд в полза иза благото на държавата си. Законно е човек да има избор в живота си – да избира между 20 вида натурални сок от грепфрут /не че не може и между 2 вида/, да остави колата си на поправка, да види чужди страни, да вечеря извън къщи, да си признае доброволно данъците – защото очаква и утре, когато се събуди и благодарение на неговата съвестност и добра работа – светът да е същият, който е оставил, преди да заспи....
Американците са отдадени на работата си. Докато работят, нямат много време да мислят върху същността на света, законите на битието, разликата между виенски валс и балет, между Словакия и Словения /анти-пример за кариерата на Джордж Буш-младши/ и т.н. ОТдадени са, защото са проверявани за количеството и качество свършена работа непрекъснато, периодично, последователно и предвидимо. Проверявани са, защото искат и могат да растат напред и нагоре.
Американците не слагат хората в клишета. Ние мислим за тях, че са роботи, те няма никога да кажат, че сме безделници /например/...Ние ги мислим за наисвни, но те никога няма да кажат, че сме мошеници...Всички ме питаха, дали американците са дебели? Вярно е, че срещнах и хора-планини, но също така срещнах много хора с очила и такива, които пишат с лява ръка. Това за мене не означава,че американците са дебели, носят очила и пишат с лявата ръка.
Най-хубавото на чужбината е да намериш истината за себе си и своя народ, за да ги заобичаш по-силно. Така и аз не величая американците, само ми е болно, колко премного си усложняваме живот тук и какви сме майстори в преливането от пусто в празно. Болно ми е след като се върнах – за самоунищожителния живот, който водим. Болно ми е за учениците ни, които трябва всеки мандат да търпят изстъпленията на поредното Министерство на образованието и науката, което администрира свещеното за българина право на образование и просвета. И въпреки всичко и с две стъклени колби между четирите стени, заграждащи голата учебна стая, можеш и тук да станеш Млад НОбелов Лауреат...Е това не може да се обясни само с мизерията, раждаща гении. Това е висша духовна поръчка, направена за нашата страна, която ние все не можем да доставим до всеки един от нас...
А американците могат да се радват и на малкото, което са заявили. Те наистина ценят това, което имат. Радват се на всяко дърво и посадено цвете, защото щата Айова е равнинен, няма планини и морета, няма хладина, няма друг завет и сянка. Радват се на хората, които животът води при тях и на тяхната различност. Приемат го като неоценим дар, като духовно израстване. Благодарни са на въпросите ни, искат да споделят, да споделят. Изслушват те /без да разговарят през това време със себе си/, защото могат да се концентрират върху най-същественото. Могат да различат това, което събира хората от това, което ги раздалечава...
Именно затова първата основна религия на американците е семейството и на стотни разлика е църквата. Снимки на цялото семейство покриват работните им бюра, стените в къщите, етажерката над традиционната камина – навсякъде, навсякъде...Не видях образи на светци по икони, нито нужда от култове.
Третата религия са библиотеките, които строят усилено и без да щадят средства. Четвъртъта е образованието – училища, гимназии, колежи, където всеки, направил дарения е с изписано име върху бронзова плочка на дървото на дарителите. Разбира се, другата религия е телевизията, а също и филмовата индустрия. По телевизионните канали обаче не вървят пошли, долнопробни и нискокачествени филми, с които сме се самозалели в такова изобилие тук. Не видях филми с грубости, нито голотии, не чух друга музика освен американските характерни поп-кънтри песни от неизвестни у нас изпълнители. Религията Родината и Религията Печалбата също са основните доминиращи религии в страната. На всяка втора къща се вее американският флаг, който е и пресътворен във всевъзможни вещи – салфетки, обеци, спално бельо...
Телевизията е най-мощното оръжие на една нечувана пропагандна машина, за която ние вече 14-та година се опитваме да забравим, че някога е съществувала. Същото е с всяка една от видовете медии. Ако сега строят Статуята на свободата – трябва да я направят с телевизор в ръката – си мисля сега от разстоянието на времето.
Така че аз прощавам на американците това, което не знаят – заради това, в което вярват. Вярата им в собствените сили и възможности, в правото на достоен живот, в различността като неизмеримо богатство – е безгранична, безначална и безкрайна...
Единствените хора обаче, които изповядваха тази и малко по-различната от тази вяра и не бяха склонни да говорят за тях шумно, продължително и с много патос, бяха тримата индианци, с които имахме среща в индианското селище Мискуоки в щата Айова. Това бяха единствените хора, които не се настаниха на челните места на работната маса, а избраха да седнат на стоове наредени край стената. Ставаше ми малко страшно да ги гледам до стената. А как говореше единият от тях-Джонатан, който имаше индианско име “бизон с опашка на змия”...Той говореше така, че да поискаш да останеш в селището завинаги и да поискаш да познаваш само тази Америка – толкова близо до човешката същност, помирена завинаги с нея.
“Ние имаме нужда да пазим част от своите вярвания само за нас. Ние имаме нужда от своите легенди, в които няма богове, защото боговете са Доброто и Лошото. Нашите хора се свързват с тези, към когото ги тегли сърцето, защото не ние избираме Любовта – тя нас избира” – така говореше Дожонатан от Мискуоки.
ОТ него идваше усещане за вятър, идващ от някакви черни скали –далече, далече...
Америка на Джонатан е различна от Америка в Чикаго, която е изградена в състезание със самата себе си-кой е най-по-по-най, първи и единствен. Защо ли са небостъргачите –само за да показват най-високата гледка на света? Дали си струва като го има вече връх Джомолунгма? Америка е и друга във Вашингтон – по-мъдра, по-семпла, по-човешка....Америка е усещане за простор, за пространства, за необозримост. Градовете и са пустини /хората карат коли и не пешеходстват/, деца не се виждат навън през зимата, макар че е време за игри в снега....И въпреки че са пусти, и въпреки че слезеш ли от колата – дишаш въздух като риба – в Америка имаш усещането за простор, за перспектива, за достатъчност, за разгръщане, за надмогване на всичко онова, което те дърпа назад в собственото ти развитие.
Америка е казаната докато си жив благодарност към живите  около тебе и близки на сърцето ти, към онези, които не са ти толкова близки, но които са достойни за благодарност. И аз благодаря на Чарли и Пат Крес, които бяха моите първи домакини там-не само заради фотосите на Стара Загора и на Софийския университет, заради българския флаг и герб, които ме чакаха на стената на моята първа стая в първата ми американска къща...НЕ само за това, но този спомен винаги ще ме разчувства дълбоко. Благодаря на Сали и Грег Олсън – за невероятното им любопитство към света, жизненост, грижовност и невероятното им чувство за веселие. И много,много благодаря на Том и Джуди Родуалд, с които се смяхме толкова много и открихме, че толкова малко думи са необходими, за да говорим за най-важните неща в живота-любовта, смъртта,дълга,верността, децата, семейството, професията...С които минахме по Мостовете на Медисън – за да си спомням и да желая да мина по тях дори и в България –защото страната на Щастието няма име....
И благодаря на себе си – че не взех с мен /защото никога не съм ги имала/ клишетата, в които да възприемам света и хората. Мисля, че ако не разделяме нещата по категории, ако хуморът ни не е толкова безпощаден, ако се чуваме, когато говорим, ако ценим времето си до секундата и приказките си – дума по дума, ако учим децата си не толкова на граматика, а да се изразяват свободно пред други, ако чуваме химна си преди да почнем работа и изобщо много,много по-често, ако учим повече за родния град, ако ни обучават /мака/ как трябва да изразяваме благодарността си един към друг, към работата, която работим и към страната, която не сме избрали да живеем, но с която сме кръвно свързани-мисля, че ще ни е много по-лесно....
И усещането за пълнота и смисленост ще се вселив сърцата ни – въпреки, че нямаме достатъчно географско пространство. Духовните хоризонти на страната ни са необозрими, но ние все още не можем да повярваме напълно и в това.

 Уляна Кьосева

8.02.2013 г.

Влагоустойчив петък

Прогизнахме в Синоптичната служба от валежи. От вчера та до сега - без почивка. Не смогваме нито да ги измерим, нито да ги обобщим, нито да предвидим - кога ще спрат. Дъждът е настойчив. И понеже в случая е изпълняващ длъжността на снега - се старае, та се престарава. Сещам се пак за народните мъдрости, колко са кратки и колко са образни "вали като из ведро" и "мокра като кокошка" . Вчера бях точно такава, но якето ми запази дрехите сухи. Иначе от ръкавите му капеше вода. Дъждът е топъл и беше хубаво да ходиш под него. Мокрещо, но хубаво.
Днес съм вече с чадърче в ръка. И с по-яки ботуши за газене. Този дъжд прави в Стара Загора морето, което тя си няма. За да не тъгува и да поцопка ден-два. Да си спомни за морето с обич. Днес сигурно ще си направя една малка хартиена лодчица и ще я пусна по течащите градски води. Нали се уговорихме, че ще викаме лятото? Дори и прогизнали от дъжд, ще го викаме всеки ден. Днес е денят на хартиените лодчици.
Петък е и от Синоптичната служба казваме, че работният ден ще свърши бързо, с хепи енд и ще се оттече към една спокойна, светла, топла и усмихната вечер.
Разбрахме се за лодчиците, ботушите и чадърите, вземете си влагоустойчивата усмивка и смело напред! Хубав петък!

7.02.2013 г.

Код жълто в четвъртък

Жълто, жълто, жълто, патешко жълто ми е пред очите. Искри, искри...Нямам ни една жълтуркава дреха. Което означава, че ще си намеря. Днес от сутринта ми е пред очите. С жълтото викаме лятото, то е топло и пухкаво като току що излюпено патенце.Ако имате жълта дрешка, веднага си я облечете. Един път в седмицата - казват от Синоптичната служба, защото почваме да каним лятото с разни фокуси. С жълт цвят, с гривна от мидички, с чадърче за коктейли в чашата, с плажен чадър, който може да си отворим насред стаята в най-голямата зима ако ще да е. Хем е налудничаво, хем е симпатично. Може и сами да сме и никой да не ни види, разпъваме го, свиркаме с уста три пъти и го свиваме. Това се казва Да викаме лятото. Жълто засега нямам, но ще си сложа гривната от мидички, много си я харесвам.
Вече подарих първата си мартеничка на човек, който много харесвам - фотографът Иво Хаджимишев. Вчера мина през Стара Загора. Ето още един ритуал за викане на лятото - мартеничките, да. Ще си направя още. Няма нищо по-хубаво от внезапните ритуали посред зимата. Така и зимата се стъписва. Не че не я обичам, но тя да не си мисли, че все ще е тук. Понякога, като малките деца, бива да я стреснем внезапно. И тя да рече Пу Пу Пу в пазвата. /детинщините също са присъщи на лятото/.
За днес вече разбрахте - жълто, ако не - мидички, ако не - снимка от любимото си лято може да гледате по-дълго и фокусирано. Денят е хубав, денят е чудесен, денят има нужда от нашата песен! Хубав ден!
http://www.youtube.com/watch?v=WaJJO41fZgw

6.02.2013 г.

Създайте деня си с обич! подпис:Срядата

Дойде царствената сряда. В средата на седмицата, среден ден, което значи един вид връх на покрива на къщата на дните. Такава е срядата, тя дори е петлето на върха на покрива. Ветропоказателят, който едновременно е и наблюдателницата на един дом. Какво виждаме днес отвисоко и надалеко? Виждаме ден за особено нежно даване на любов. Особено в духовния смисъл - даваш мислено и се усмихваш. Можеш да купиш вестница си сутринта с любов и да поздравиш дамата, която го продава в РЕПа на студено. Да и направиш комплимент и и пожелаеш хубав ден. Можеш да си мил с колегите, да простиш на най-разсеяния, да го поправиш с любов /айде добре, внимателно поне!/. Можеш да си подредиш бюрото, да изхвърлиш стари хартии и ненужни неща. Да почерпиш някого кафе и да си бъбрите за рецепти. Да сготвиш вечерта с любов...
Срядата е виновна, че ме разнежва. Тя винаги е такава и не изменя на природата си. Днес петлето на покрива на покрива сочи към Земята на Студа, хладничко е май навън, да се облечете добре, кашмирено меко да се загърнете. Отдалече се задават добри новини, срядата ги привлича като магнит. Защото е усмихната и с добри очи. Създайте деня си с обич, мили приятели! Хубава сряда!

5.02.2013 г.

Омагьосване! - нареди Вторникът

Добро утро, уважаема публико! Снощи с една малка участничка бях зад кулисите на "Веселите музиканти". Отдавна твърдя че дете, което е надзъртало поне малко зад кулисите, остава омагьосано за цял живот. Представяте ли си да сте дребчо и край вас да се разхождат пирати, разбойници, костюмирани сърнички, зайчета, котета....Високи като исполини, че говорят, пеят и танцуват на всичкото отгоре. Вълшебно е.
Едно време бях доста голяма вече, имахме концерт с хора в НДК, тъкмо го бяха построили. Представях си този Дворец и аз в него - принцеса. Оказа се, че и принц има там - беше Минчо Минчев, свиреше и изглеждаше за мен като слязъл от облаците. Така обичам да казвам за някой, от когото съм запленена. Такава беше например учителката ми по литература в гимназията Таня Аргирова. Такава си е останала и сега, магията и е все същата.
Ясно ви стана за днес - желая магия добра и светла да ви завърти, а че и вземе и се оставете, моля ви се. Без предразсъдъци и делнични сметки от рода - че може ли, че удобно ли е точно сега?! Всъщност омагьосването не допуска делнични мисли и никакви прозаични мисли и сами ще го усетите. То е наистина златен прашец върху главите, ококорени очи на дете, тупкащо сърце, сърце, които сами пляскат възторжено иииииии така нататък.
Днес е позволено всичко, което ви кара да се усещате като омагьосани малки деца. Ето, денят нещо ми се чини по-светъл, сякаш по-летен още от утрото. Омагьосана съм, когато си мисля, че скоро ще дойде лятото...И ми е хубаво от мисълта дори. Вълшебен ден!

4.02.2013 г.

Рап рано в понеделник

Пристигна си с озвучителната техника Понеделник Четвърти Февруариев. Домъкна ми се рапър с виснали дънки, шапка с козирката наза, вериги и татуировки. Пусна си музиката, каза че днес ще е така - цял ден високо темпо и рап. Аз без чалгата обичам всякаква музика, само да не е много силна и на тази издържам, му казах. Той интелигентен рапър излезе, добре му се получава и с изпълненията и със звука. Динамиката е наложена-днес ще се подскача цял ден от задача на задача, няма да има миг почивка, знам си. Обаче как да му се сърдя на тоз понеделник, не мога. А и текстовете на песните му са хубави, малко гневни, но решителни, бунтарски.Че то кой няма да се гневи, като го дигат от леглото след два дни почивка?
Моят понеделник малко прилича на Еминем. Хеехехе, сърдит млад човек. На младостта и отива всичко и всичко и се прощава. Тя не признава готови мъдрости, учи се от грешките си. Сама стига до думите, които си и казвал преди години. Но ти всичко и прощаваш, защото блясъчето в очите и ти е необходимата светлина...
Тоз младок Понеделникът, ми тикна едно тефтерче под носа - да си запиша задачите за деня. Докато се покажа от банята - ми наредил дрехите на стола, дето да ги облека днес...Брей, младостта си е младост, казвам достолепно аз... наум. Подарява ми и една песничка за тананикане в мелодичната и част, която следва рапърската.
Днес от Надоблачната служба разпространяваме песничката като прогноза за времето. В нея се говори, че дори бетовата джунгла на големия град и светлините му могат да ви вдъхновят и очароват. Желаем ви динамичен и ритмичен понеделник!
http://www.youtube.com/watch?v=0UjsXo9l6I8

3.02.2013 г.

Неделята преди проверката

В почивните дни Синоптичната служба от 8я етаж отваря врати по-късно. Днес ще я поизчистим малко, защото в следващата седмица ще има вътрешен одит. Ще се смятат- ефективност, приходи, продажби, брой докоснати сърца, сбъднати прогнози, брой усмивки и такива едни. ..Те, одиторите, си знаят работата. Може да ви пратят по някое запитване, да отговорите само със суперлативи за синоптичката! Разбрахме се.
Днес искам да ви кажа, че е синьо-спокоен ден. Приятен, пазарен, поларен, пухкав...Става за разходки и надничане през прозорците на магазините. За фотографиране на малки, миниатюрни прекрасни моменти. Изобщо е хубаво фотоапаратът да е винаги с вас, защото светът е малък и хубост дебне отвсякъде. Прогнозата е благоприятна, както се казва. Починете си, протегнете се хубаво, бъдете по котешки гъвкави и тихо стъпващи. Да не изплашим неделята, че ни е ценна. Разходете я из града да я видят всички колко е хубава и я почерпете с отлежало вино довечера.
Отивам да прегледам документите за проверката, че ще разходя неделята до "Дръмс" за един чай от върбинка. Обещала съм и.
Поздрави!

2.02.2013 г.

Събота за шарено и смях

Сутрешното небе беше на райета. Така му се случва понякога, да забрави да се облече и да излезе по пижама. Сладурско е. Представяте ли си по пижама да се разхождаш из главната улица на Стара Загора точно днес, точно в района около пазара? Когато е гъмжило от пазаруващи и кафепиещи? Ще е неописуемо преживяване! Щом заради моята розова шапка и шал ме гледат като розов заяк, та представям си по пижама навън....
Денят е подходящ за всякакви зевзеклъци, Петльовден е, ще купувам гевречета да уважа видния зевзек Тенко Калайджиев, който винаги го празнува. Ще се домъкна и още няколко кокошки за общество на петлите. Ще си сложим шапки с перо и ще се маскираме. Забравям за пижамата, дръзко е.
То на небето, това сутрешно неродено дете, му е простено. Както се прощава на всички деца. Гледах райетата сутринта и си мислех за аромата на бебешкото креватче. Явно е незабравим - и като аромат и като усещане. А моите двама детковци са вече бая големи и пак си го спомням.
...Съботата ме обърка, направо ми нароши мислите. То петли, то бебета...Съботата е виновна, тя е дала режим свободен и всичко в мен се рее насам-натам.
Няма лошо да се оставим малко хвърчилени и хвърчащи днес, денят е за волности и разнообразия. За творчество, което е истинската ни природа. Най-съкровената. За смях и закачки с приятели. Днес е позволено да сте много шарени, без никави съчетания, ако може и със звънчета по края на шала, шарени обеци, гривни до лакътя. Хайде да се наконтим за "мъжкия ден"! Че какви жени сме без мъже! Те ни позволяват да бъдем слаби, а силни можем да бъдем винаги. Някаква такава мисъл ми изскочи скоро из Фейса.
Аз лично ще си сложа червеното палтенце, най-шарения шал и шапка и ще се уважа съботата с една напоителна разходка и кръшен смях сред приятели. Весела и шарена събота!

1.02.2013 г.

Петък от рода на бохемите

Извинете за закъснението! Днес ми се падна някакъв танцувален петък. Събудих се, стъпих си в пантофите и се погледнахме в очите. Той протегна ръка и досега сме танцували. Валс. По пижами. Романтично валсов петък с бархетна пижама на карета в коледен червено-зелени цветове. И аз - от бандата на раираните банани.
Петък определено е зевзек и иска да ми е хубаво през деня. Затова докато е отварял очи, се е чудил с какво да ме изненада и ето-покани ме на танц. Аз не съм от поколението на валсуващите активно, но се справих само с няколко леки настъпвания. След някой и друг урок ще се оправям още по-добре. Урок с рокля и пухена боа около врата. И бенка ще си сложа над устните дори - да засилим романтиката /ох, пардон, имам си естествена, забравих!/.
Та сега се нося като лебед из стаята, походката ми стана валсуваща, след този неочакван танц сутринта. И ботушите да сложа, сигурно пак ще ми е леко и въртеливо, но ще видим.
Днес определено ще мине забавно, усещам. И да ви ядосат и да не ви ядосат - гледайте да ви мине ама много бързо, защото петъкът не обича намръщени хора, а и не бива да го тревожим. Той е толкова дружелюбен и контактен!
Днес се измислят разни щуротии - на едро и дребно. Може да намерите из НЕТа гатанки например, шаради, главоблъсканици, познай кой е на снимката и тем подобни - хем ще се забавлявате, хем умът ще удари един невидим валс. /невидим, няма да ви се смеят!/
Денят е подходящ за лежерни дрехи, от вчера съм затъгувала по един изчезнал вече вид - на "бохемите" /справла в речника за Бохем - Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван. прил. бохемски, бохемска, бохемско, мн. бохемски. Бохемски живот./
Затова - хайде да си направим един бохемски петък, много искрящ и разчупен!!!! Хубав ден!


/