Жълто, жълто, жълто, патешко жълто ми е пред очите. Искри, искри...Нямам ни една жълтуркава дреха. Което означава, че ще си намеря. Днес от сутринта ми е пред очите. С жълтото викаме лятото, то е топло и пухкаво като току що излюпено патенце.Ако имате жълта дрешка, веднага си я облечете. Един път в седмицата - казват от Синоптичната служба, защото почваме да каним лятото с разни фокуси. С жълт цвят, с гривна от мидички, с чадърче за коктейли в чашата, с плажен чадър, който може да си отворим насред стаята в най-голямата зима ако ще да е. Хем е налудничаво, хем е симпатично. Може и сами да сме и никой да не ни види, разпъваме го, свиркаме с уста три пъти и го свиваме. Това се казва Да викаме лятото. Жълто засега нямам, но ще си сложа гривната от мидички, много си я харесвам.
Вече подарих първата си мартеничка на човек, който много харесвам - фотографът Иво Хаджимишев. Вчера мина през Стара Загора. Ето още един ритуал за викане на лятото - мартеничките, да. Ще си направя още. Няма нищо по-хубаво от внезапните ритуали посред зимата. Така и зимата се стъписва. Не че не я обичам, но тя да не си мисли, че все ще е тук. Понякога, като малките деца, бива да я стреснем внезапно. И тя да рече Пу Пу Пу в пазвата. /детинщините също са присъщи на лятото/.
За днес вече разбрахте - жълто, ако не - мидички, ако не - снимка от любимото си лято може да гледате по-дълго и фокусирано. Денят е хубав, денят е чудесен, денят има нужда от нашата песен! Хубав ден!
http://www.youtube.com/watch?v=WaJJO41fZgw
Няма коментари:
Публикуване на коментар