26.07.2016 г.

ВНИМАНИЕ! Нов адрес на блога Синоптични!

ОБЯВЛЕНИЕ На 24 юни списващата този блог Уляна Кьосева и довереното лице Снежана Маринова обявиха своя нов проект - сайт, намиращ се в пространството под името www.dolap.bg Там бяха "пренесени" част от Синоптичните прогнози и вече се пишат и публикуват новите. Търсете ни на новия адрес. Ще ни познаете по симпатичното лого. До нови срещи !

28.04.2016 г.

Предателството в новите форми на съвремието

Добро утро на Велики четвъртък!Този ден е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие, след което Христос признава пред своите ученици, че ще бъде предаден. Днес и във Велика събота се боядисват яйца. От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярват, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждат в яйцето символ на прераждането през пролетта.Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В много постановки на Операта има сценография с яйца. През 2014 г. гледах яйцеподобни фигури в "Пепеляшка" на Националната опера. Скоро се появи и фантасмагорично яйце в "Хофманови разкази" на Пловдивската опера. Днес цял ден целият Фейсбук ще бъде залят със снимки на току що боядисани яйца. Няма край човешкият стремеж за творчество-как да направи нещо по-красиво, по-изящно, да намери нови методи и средства. В хладилника ми има цели 4 яйца,които ще боядисам в червено. Има наблизо и спящо голямо дете, вече мъж -да направя кръст с яйцето на челото му. Интересно ми е, дали за майка ми и баща ми съм такава гледка - спящо дете. Дете. Въпреки че отдавна не съм. От понеделник насам в тези дни мисля за предателството. Минават ми различни мисли. Като например - предателство е да се обграждаш тясно с хора, които не са по-умни от теб, съзнателно да събираш и да вярваш на слухове, да се настройваш против някого, да игнорираш някого, защото не го разбираш и не свири "твоята мелодия", да нямаш търпимост към критиката, да нямаш търпимост към хората със собствено мнение...Ей такива ми ти работи. Предателство е да се затваряш в собствената си Тайна вечеря. Както си припомняме в тези дни - именно в нея стават предателствата, именно сред най-близките, тези, които си припознал като доверени лица. Сред най-близките. Сигурно за да боли още повече. Да умреш и да възкръснеш, но второто не е сигурно в наши дни. Хората винаги търсят близкото и познатото, вкопчват се един в друг, стават зависими един от друг. Смятат, че извън тесния кръг, навън-е бурно и опасно, че дебнат врагове. Не бих казала, че е точно така. Светът е едновременно много опасен и много безопасен. Зависи от настройките на ума и сърцето. Умът доста често подава неправилни сигнали, но сърцето доста често знае вярното и правилното за следване.Само дето шумовете са прекалено много, за да го чуем. И се оправдаваме с липса на време. Би ми се искало посланието в днешния ден да е - да гледаме света през очите на собственото си сърце и да позволим на света да влезе в нас като жизнерадостна тълпа. Не като малцина "верни" последователи с техните шептения на ухо. Светът е много хора, много от които с красиви сърца. Сърцати! Това е типажът, който днес особено остро е дефицитен. Така...Желая на всички ви Велик четвъртък и не се колебайте довечера да дойдете на Опера, защото "Тоска" ви очаква с пречистването, наречено музика. Ще забележите, как всеки основен герой в тази опера "влиза" в нея със своята музикална емблема, всеки път, когато се появи на сцената - зазвучава тя. Сякаш ви подава визитка в ръката си. Особено ясно е при лошия Скарпия - неговата музикална визитка е все едно в сегашно време Дарт Вейдър от Междузвездни войни. Абсолютно съвременно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и хубав ден!

27.04.2016 г.

За какво са нужни принципите

Добро утро на Велика Сряда! В днешния ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. Днес е Денят на предателството. От сряда коленопреклоненията на молитвата не престават. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Ето, аз оставам всякаква набелязана за тази сутрин домакинска работа. Не искам умението ми да бъде отнето, не. Намерих си идеалния повод.Най-важна,винаги, е била радостта в сърцето. Виж, предателството е тема, която е много дълбока, широка, висока, необозрима. Не ми се захваща дори, защото съм го преживявала в някаква форма. И хич не е приятно. Хубаво е да имаш свойството да забравяш, както често става при мен. Но някак си предателството не се забравя. Прощава се, но не се забравя. Звучи леко архаично в днешния свят-то трябва да има големи чувства, за да има наранен от предателство. А къде ти, сега? Времето лети, не върви, а лети...просто хората изхвърчат от живота ти по разни причини...Плачеш над гробове. Имаш ли време да се замисляш, кой какво предателство е направил. Хората, освен това, са вече доста пластични, огъват се, изградени са някак си сякаш от друга материя. Къде ти едновремешните хора-скали, исполини духовно, на които да се опреш? Хората, които не се променят в твърдостта си и в принципите си-къде такива сега? Времето е друго. Хората,като тези споменати преди малко, са старомодни. Изглеждат като забравени вещи от миналото. Казваме им - неконсенсусни, неконвертируеми, антики...Постепенно споменът за тях ще отмира у поколенията. Отвреме навреме някоя литературна творба ще ги възкресява. Но децата ще знаят, че това са си все пак литературни герои. В "Железния светилник" например - тази Султана и нейните принципи. Трудно би могло да обясниш на младите, защо постъпва така с дъщеря си. Защо е толкова и по такъв начин принципна? Аз от друга страна се радвам, че времето и нравите се променят. Че отдавна жени сами си гледат децата, без да ги сочат с пръст като несемейни престъпници. Спомням си много добре в детството, как говореха зад гърба на една жена от квартала. Какво ли и е било на горката жена, как ли е гледала детето си сред толкова много лоши думи? Така...на Велика Сряда нека бъдем добри и неосъдителни, да помислим за принципите си - имаме ли ги, колко и какви от тях са ни останали в наличност и изправност, употребяваме ли ги, къде, вършат ли ни работа, защо сме се разделили с някои от тях доброволно...? И нека вярваме и не предаваме принципите си, защото предател има във всеки един от нас. Вътрешното предателство също е страшно. Колкото и трудно да е, принципите са онова, което ни напомня за чистите, яките, моралните хора на миналото, за нашите предци, които са променяли света. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която няма да пипне никаква домакинска работа днес, тайно ще бере здравец от една близка градинка и ще поздрави принципите си, от които изобщо и не възнамерява да се откаже!

26.04.2016 г.

Какво значи да си точен?

Велики вторник е, дами и господа!Навън е утро като нарисувано от картина на тъжен импресионист. Небе в сиви цветове, и пак красиво. На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на " мълчана вода ". По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. Да приемем буквално, що е то талант, извън рамките на притчата и на днешния ден. Толкова много таланти-деца гледах в тези последните дни...Такава енергия, такава чиста сила, такива дарби, такива изпълнения...Концертът на Езиковата гимназия, децата от Школата на Креми, грабнали първи места, децата на Соня и Неша от 6то основно, децата, дето четяха на улицата в Деня на голямото четене, децата в залата за бадминтон-150 нахъсани за победата дребосъци до 11 години от далечни краища на малката ни държава...Огромна красота, огромен талант имат децата. Интересно,къде се губи и разпилява и изчезва, че накрая се оглеждаме един в друг - само едни уморени възрастни хора с вяли очи. Правещи всичко по задължение и заради заплатата и защото ще ми се плати. И почти нищо от все сърце и душа. И с емоция, с бликаща емоция, с много жар и патос. Концертът на Езиковата бе впечатляващ и заради участието на учителите в сценките и танца им на сцената. Отдавна е за смяна основният чип на българското образование - принципът, че не просто учителят учи ученика. А че взаимно се учат. В действителността, в която всеки седмокласник може да ме завре из най-тъмните или светли дебри на компютърния си свят, в който се движи уверено, а аз кретам с газен фенер в ръка. В действителността, в която възрастният може да го преведе в най-тъмните или светли дебри на човешката душа, за която знае много, защото повече е живял, чел и минал през изпитания. В това време всички ние-големи и малки-се учим един от друг. Душите ни трябва да са постоянно отворени за този обмен. Това е то, такава е работата. Разбира се, че този концерт на Езиковата нямаше да се случи, без да го е подредил интелигентно Учителят, възрастният човек. Както казваше Жени преди години за Г-н Личев - "Много е точен". Поне в устата на моите две деца, да кажеш "точен" за един възрастен - това е огромен комплимент. Те по принцип, младите, не ни величаят. Да си точен обема всичко./Едно време моите две учителки по литература бяха извънземни същества, ходещи по облаците за мен...Сега няма такова нещо за сегашните деца./ Сега я пиша и все повече ми харесва тази дума "точен". Не в смисъла да не закъсняваш. Точен ми е - означава скроен е по мен. Пасва ми идеално. Не е конфекция. Точно за мен е. И такива ми ти разни едни... В този смисъл ви желая днешния ден да ви е точен. Да уцелите мярката му. Да ви пасне идеално. Както в "Тоска" всичко е идеално скроено за мен. Това е точно моята опера. Всеки тон и е създаден за мен. Децата, възрастните в нея- всички пеят за мен. Четирите минути на този страшен откъс "Те деум" ме вдигат във въздуха, отделят от земята, няма ме, ...изчезвам някъде в светлина и после отново се връщам. Такова пречистване с музика. Честит Велики вторник, пазете талантите и където го срещнете, го закриляйте с дланите си -защото е огънче от свещ на силен вятър! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

25.04.2016 г.

Размисли и страсти във Велики Понеделник

Добро утро, мили хора! Днес е Велики понеделник, първият ден от Страстната седмица за всички православни християни по света. Страстна е от страдания, казва Църквата. "На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище." У нас има хора, които искат, могат и правят от тържащата храм. Преди време в града ни сградата на Централнита хали стана Художествена галерия. Част от сградата, строена за Партиен дом, стана Библиотека. Днес в Общината ще бъде подписан договора за дарение на сграда за над 1 млн.лв. в сърцето на града, частен имот на проф.Петър Жеков, който по волята на сестра му Мария, ще стане Културен център за талантливи деца, в който да има детски хор,изпълняващ църковни песнопения. Трогателно е, че Общината е избрана да бъде стопанин на новия Център. Смятам, че нашата Община е добър стопанин. Ходила съм и на други места, в други градове, не чак толкова много, но мога да сравня...Сградите на изкуството и културата в Стара Загора са много красиви, много поддържани, наистина светят и греят. В буквалния и преносен смисъл на думата. От Новия културен център, точно на ръка разстояние от Общината, сред кафенетата, ще се носи музика, ще се чува пиано, цигулки, детски гласове...Това е като да осветиш центъра си с чистота и невинност. В този свят и в това място, в което дъне електронна музика и растат казино след казино. Това е жест като от съвременна приказка-да дариш. Това е извънредна емисия новини, извънредно събитие с много заряд и сила. Вълнувам се и си представям новата сграда, обновена, светеща...Детските гласчета, които хвалят Бог...Сред цялото ни безбожие и безхаберие, все пак у нас се намериха в последно време хора, които създадоха и Фестивал на детските хорове за църковни песнопения. Провежда се вече девет години и се казва "Осанна във висините!” под мотото „…оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене,…”(Мат., 19:14). Благословия е дадена и от Българската православна църква и от Министерството на образованието. От догодина се надяваме да участва и детски хор от Стара Загора. Има, разбира се, и кой да го ръководи. Казва се Стефка Минкова, един сърцат музикант и човек. Когато пиша или говоря за деца, ми е особено мило и развълнувано. Още не мога да забравя концерта на Езиковата гимназия. Първият випуск на Езиковата в Кърджали, беше от деца мой набор. Не кандидатствах, заради четворките по математика, с които нямаше да се преборя да уча английски. Сега съжалявам. Иска ми се мама да ме беше набила и завела насила на изпитите. Понеже наистина уча лесно езици. Но оставането ми в моето училище не е било случайно. Иначе нямаше да срещна великата ми учителка по литература Таня Аргирова. Тя беше и си остава Икона за мен, мой вдъхновител. Такава дама от висока класа, такъв учител! И така...желая ви светъл и по детски чист Велики Понеделник! Бъдете с отворени сърца за ежедневните чудеса, които разцъфтяват наоколо. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

21.04.2016 г.

Помирението на настояще с /близкото/ минало

Добро утро на всички почитатели на този скромен блог! Синоптичната служба на 8-я етаж е с отворени прозорци, вече. И в летен режим. На отворени врати.След вчерашното издухване чрез силен вятър, природата докара свеж въздух и нови мисли. Новите мисли ще доведат нови действия. Идва и Великата седмица, в която всеки ден е Велик и всяка мисъл,чувство и деяние. Хубаво е да се подготвим тези дни за нея, за Великата седмица. Да успокоим мислите и да превъзпитаме емоциите. Да извършим по нещо добро, благодеятелност и доброволчество. Към това ни подканя и природата, която вчера "подготви" терена - както се казва. За строителна площадка на Доброто,Красивото, Хармоничното. Не съм ходила или водила досега децата си, но посещението на неделно училище към църква в града е хубаво и полезно занимание. За тези,които в почивните дни ще останат в града. Да заведеш децата в храма, където да слушат приказки от добър, хрисим и сладкодумен Дядо Поп, е дело добро - и за родителите, и за децата. Църквата също е място, където се разказват приказки. За възрастните-често езикът е неясен. Но децата се справят с чуждите езици по-лесно, при тях възприятията са много силно развити. С годините закърняват. После. Сега са силни. В местата,където обитават повече големите и възрастните, също тези дни има полезни занимания. Пречистване с музика-в Операта. Пречистване със слово-в театрите и библиотеките. Книгите излизат и на улицата утре, пред Книжарниците, на Стадиона...Ще чете мало и голямо. Утрешният поход на книгите оживява града и го прави такъв, какъвто искам да го виждам всеки път - умен и буден, събуден, чувствителен. Умен. Градът на поетите...Градът на поетите?!... Да, вече си имаме Литературен кръжок за младите, така и трябваше. Имаме толкова много години оцелял Национален младежки поетичен конкурс на името на Веселин Ханчев. Може би тази година най-накрая вече ще си имаме и Музей Литературна Стара Загора. Може би някога всеки футболен мач ще започва със стихотворение на поет или поезия ще се чете на стадионите, както едно време е имало такива работи...Имало ли е едно време такива работи?! Миналото толкова рязко е скрито и натикано по килерите и заставено да мълчи от Днешното. А Днешното е толкова рязко, категорично и надменно, така изпълва всичко,всичко,всичко, че...Понякога се чудя, имала ли съм минало, имала ли е минало тази държава, този народ - говоря за по-близкото минало? И не мога да си спомня, сякаш. Всичко е зачеркнато, задраскано,изтрито. Всичко е ново, доста недостроено, но все пак ново и сегашно. Интересно е, как би могъл да живееш в къща на третия етаж. Или примерно на 8-мия етаж и да влизаш направо през прозорците в нея. Все пак една къща има приземен етаж, има също мазета, има стълби, те водят нагоре, към горните етажи. Невъзможно е да си влизаш в къщата направо от улицата и сякаш през прозорците. Но замълчи, сърце. И се радвай! На града, в който има чисто нови сгради за изкуство и култура. Истина е. Няма такъв град с такива чисто нови сгради като Операта /след ремонта/, Библиотеката, Музея, Галерията /след ремонта/, Театър /след ремонта/ - като Стара Загора. Това е самата истина. Това е Настоящето, което харесвам. През месец май във всички тези сгради е особено оживено. Това е градът, който харесвам. Когато тези сгради са пълни с хора, живот и смисъл. Честит чисто нов ден, благодаря ти Настояще и моля те, бъди милостиво към миналото ми, в което се научих да чета и пиша и се помири с него. То е миналото и на още много,много читави хора! Поздрави на Синоптичната служба от 8я етаж!

11.04.2016 г.

За Букурещ и националното достойнство

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичката беше еднодневно в събота в Букурещ, както разбра и целияj свят и донесе оттам впечатления, размисли и разсъждения, вместо обичайните покупки от МОЛа, в който има и голяма ледена пързалка и влакче на релси над главите ни, и моди и манджи и всичките там атрибути, присъщи на МОЛ-културата. Нека първо започна с Благодарност за дружка Дида, която ми направи тази екскурзия подарък за рождения ден. След завръщането си и коментирахме воаяжа, пасажи от разговора ще представя и на вашето внимание. Благодарността е това,с което ще започна описанията. - Румънците са благодарни хора. Разказите за тази и онази сграда, за това и онова започват и завършват с име на създателя и вдъхновителя на конкретния обект. Природонаучен музей? "О,знаете ли, че той се казва Григорий Антипа на името на създателя си и този човек 50 години от живота си е посветил да прави сбирката му!". Музей на селото? "О,да, създаден е през 1936 г. от Димитрие Густи. Представяте ли си какво съзнание е имал човек като него - да вдигне тези къщички от местата им и да ги пренесат в столицата и да ги пазят вече толкова години?!" Дворецът на Парламента, пред когото се тълпят на кълбета американци и чужденци да гледат "Дворецът на Чаушеску". "О, да, знаем, на чужденците им е любопитно, те искат на видят Палатът на Чаушеску. Ние го наричаме винаги Дворецът на народа. Всичко в него е от Румъния, всеки вложен материал.И не,не сме критични към Чаушеску, народът казва-ето, все пак ни го е оставил след себе си" - Благодарността е тема, която винаги ме е вълнувала. Благодарен за мен е мислещият човек, също така и смиреният, и вярващият. Да, в Румъния вероучение се преподава във всички училища от 1990 г. Хората го оценят като добро дело. Престъпността в милионен Букурещ е намаляла и е една от най-ниските за световна столица. Църквите са пълни. Хората се кръстят, молят, пеят, палят свещи и отдалеч им личи,че е силно чувството, с което го правят. Никой зад мен, преди мен, около мен, не се опита да се приближи към туристическата ми раница на гръб, нещо да ме застраши по някакъв начин. Като я нямаме "присадена" по рождение, благодарността се учи и по този начин -чрез Вероучението. Учи се в училище, от първи клас. При нас би трябвало да е от яслите още. Имаме много да наваксваме. А и е хубаво децата да се пазят чрез Вероучението и чрез образованието - от родителите си. От новите родители. Става все по-страшно с родителите. - Не знам от това, че името му звучи като в мъжки род, по нашему, от що ли, но Букурещ има мъжка енергия. Пълен е с красиви, стройни,млади мъже.Из центъра, дето ходихме де. По заведенията. По улиците, събирайки се за съботното заведение нейде. Хубава гледка са и мъжете, и жените. Смуглички, добре облечени, добре гримирани. Никакво насилие над природата, никакви изрусявания, подути инжекционно устни, не. Из центъра не се видяха пълни хора, нито младежи с акне. Ха сега, замислям се, аз защо обръщам внимание на такива работи?! Ами защото у нас е масово. Защо е масово, питала съм лекари. Казват, че едно от обясненията, е некачествената храна. - Тук идва място за третата тема-храната. В Букурещ има пазар, в който бабите от селата продават мляко и разни работи еко и био - без касови апарати, свободно. Но! Казва екскурзоводката ни - всичко, което е произведено от малките ферми и фабрики-колбаси,мляко и млечни, меса - всичко е чисто. От което си правя извода,че румънците не лъжат и шикалкавят. Това го и усещам във въздуха. Да мамиш хората на собствената си страна, своите брая и сестри, децата им също - с храната,която им предлагаш-това не е просто свинщина. Това е варварщина. Ядат я и деца, които стават после дебели и пъпчиви. А ходи да лекуваш акне, то е страшно упорита напаст! От храната е и специфичната миризма на тялото. Из Букурещ се носи някаква интересна миризма - на свещи, на тамян, на ароматизиран восък...Нийде и никой не те лъхва на пот. А жегата беше здрава. - Питам Дида, защото баща и е млекопроизводител и си купувам истинско мляко от него-Бе защо си тормозим така хората-производители със сертификати и касови апарати и т.н? "Ами заради далаверата бе, Уле. Заради подкупите и рушветите."- отговаря ми светкавично. Дида е мъдър човек и има отговори в едно изречение за всичко, което я питам. - Диде, ти си фризьор, кажи ми - защо нашите жени са с толкова лоши подстрижки и прически и изглеждат проскубани,вехто,опърпани- за разлика дори и от румънките?-"Ами Уле,защото често изпадат в депресии и вместо да търсят психолог, ходят да им "направят нещо" на косата за успокоение, и така стават още по-зле."-казва Дида. - Имам май много още да пиша...Може би трябваше да започна с уговорката,че си обичам Родината. Все пак и въпреки всичко.Съзнавам, че Румъния е три Българии и че е привлекателна,защото е голям пазар. Но няма обяснение,защо все пак сме на този хал. Освен,че си избираме крайно елементарни хора за политици ...Мисля че си изменихме дори гена. Сами си го изменихме. Уви - много пъти! Като гледах румънците, тези цигани, както ги наричаме. Генът им е страшно подобрен. Направо са си хубави и елегантни. Изглеждат интелигентно. Винаги съм казвала, че вътрешният свят се отразява на външния облик. Те това е то. Красивият човек е в мир със себе си и това му личи. Ох, хубаво е да се пътува! Винаги като можете, правете подаръци на близки хора с екскурзии. Но, разбира се на хора, които няма да кажат - Ма моля ти се, какво ще им гледам на тези цигани?! Еднодневните са и съвсем прилични като цена. Напълно приемлива. В автобуса на фирма Експрес имаше минерална вода и кроасанче за всеки, девойката отговорник беше много мила, а шофьорите-мъжкари с адекватно поведение. Айде сега Синоптичката да отива на работа, защото всеки труд в полза на Изкуството и Родината, е благословен. Спокоен и усмихнат ден ви пожелава Синоптичната служба, която от дек.2011 г. не беше прекрачвала границата /освен до Бяло море, но то си е по-скоро Кърджали, отколкото чужбина/

4.04.2016 г.

Зеленото на месец април

Добро утро,скъпи приятели! Знаете ли, че днес е много красив ден? Утрото си отиде бързо, давайки път на деня с елегантни птичи песни. В градския пейзаж тези песни са един от най-чудесните изрази на пролетта. Другият е внезапното избухване на зелените листа. Винаги става като за една вечер. През деня обикновено е много слънчево, децата ходят по потници и тениски, възрастните са се разхвърляли, пуфтят от топлината, дошла изневиделица, не свалят слънчевите очила, бягат до аптеките за слънцезащитен крем...И вечерта-бум, листата като по сигнал и за минути се разтварят и осъмваме със зелен град. В момента е зеленеещ се по-скоро. Но така,както върви-ще се бъде целият много,много зелен до дни. После ще ухае на липи. В това време винаги ми се привиждат тълпи туристи. Наистина когато ухае на липи е време, което всеки дошъл в града, се впечатлява и запомня. Запомня уханието. То е свиден спомен. Особено ако е и свързано с любов, други красиви вълнения, нещо друго духовно-концерт на открито,на закрито, изложба, книга, красив глас,който ти разказва история... Имаше време, когато правехме Фестивал на липите. Може би спояващият елемент го нямаше, затова някак увехна и изчезна.Нужно беше да бъде повече от Афиш със събития...През април се подготвя Голямото избухване на май с неговите безброй прояви, кино фестивал, празници и т.н. През април се говори повече за книги, четене,гостуват повече поети, писатели. Април е месец за духовно разлистване-същото като в природата. Нека си припомним,че на днешна дата е роден Веселин Ханчев, Поетът на Стара Загора и в 2016 година се навършват 50 лета от смъртта му. Завещаните от фамилията му негови вещи чакат реда си от години да заемат местата си и да бъдат показани в Музей Литературна Стара Загора. По музея се работи с някакви темпове, отвреме навреме минавам оттам. Ще стане, както се казва по нашенски. Ще стане, обаче ако има сърцати хора да работят вътре. Иначе само ако е здание, ще стане, де ще иде...Общината щом ще е заела да го ремонтира и отваря. Само хората,които работят вътре-ще го направят Дом за повече хора,за деца, за красота. А напоследък за работещи със сърца, ум и въображение има огромна липса. Хората приличат на времето си и да търсиш изключенията сред тях, значи този,който търси-да има сетива за изключенията. По правилата всеки може. Надявам се тази година градът да има своя Музей Литературна Стара Загора и там да е много хубаво и много интересно за всички възрасти хора. Да не спира потокът от хора, да се организират не просто срещи с творци. Самите хора да се провокират да творят и да създават красота в мерена и немерена реч. Да бъде! Така градът ще има цели ТРИ музея, неприличащи на нито един в другите градове - на Неолитните жилища, на бирата във Фабрика Загора и Музей на поетите и писателите. Време е вече към края да поздравя и със специализирания Празник на психолозите днес. Те оказват неоценима помощ в спасяването на душите и сърцата на хората, връщат ги към тялото, съюзяват ги отново в едно крепко цяло. Да пребъдат - психолозите и спасените души! Дай Боже всекиму добро психично здраве поединично, защото това общото по върховете на Републиката ни - хич не е добро. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, бъдете днес много усмихнати и много творчески настроени!

1.04.2016 г.

За оздравителната сила на смеха

Добро утро и честит първи ден от новия месец април! Дотук няма никаква лъжа в думите ми. По принцип и не ставам да послъгвам-знаете, зодия Овен е детето на зодиака, а децата са сериозни хора и не лъжат. Обаче! Пък много обичат да се смеят. И аз така. И много обичам хора с чувство за хумор. Такива,дето нямат-са ми смешни и странни. Те са смешните хора. Дето нямат дарбата да се погледнат отстрани, да не се възприемат толкова насериозно, дето се обиждат лесно, дето са гневливи. Дето ходят и вършат нещо,само за да приемат овации и се сърдят на всяка критика. Пък камо ли на шега по техен адрес. Ало, сериозните, светът има нужда от оздравително много доза хумор,смях и добро настроение. За да компенсира онова, което сам си причинява от сериозност. Сериозни войни за природни ресурси, сериозно въвеждане на демокрацията там, където нито са чували за нея, нито я разбират,нито я искат. Сериозни преселения на народи, сериозни протести, сериозна борба за къшея хляб, насериозно ограбване и забогатяване...Голяма сериозност е обхванала света. Другата епидемия е фантастиката,фантастичното,отнасянето в други светове, нереалната виртуална действителност, новите постижения на компютрите, които те пренасят в друг свят, без да си преживял реалния и насъщния в цялата или в елементи от пълнотата му. Гледам програмата на кината-насилие, бой и фантастика. Рисувани герои, лазерни битки, филми по действителни,но отдавнашни случки...И рядко, ама толкова рядко-истинска и грабната от живия живот, от дето се казва-пред очите ти-човешка история. Сега в първия ден на новия месец, е дошла, слава богу, една комедия, която отдавна чакам. Преди години "Моята голяма луда гръцка сватба" удари таваните по продажби. Филм с много ирония-към американците, с много автоирония-към гърците /в Америка/. Сладурска работа! Всички общества в днешно време доста се смесиха и няма вече идеално чисти. Дарба е творците да погледнат вътре в тях,какво става,какво ги вълнува, как се адаптира малкото към по-голямото - и да го разкажат правдиво. Обикновено тези филми, книги и тн. с такива истории, са много интересни. Продължението на "лудата гръцка сватба" също се надявам да е смешно като първия филм,и да се посмеем здравословно и от сърце. Човек минава през доста изпитания в живота си, на възрастен главно, през болка,тъга,смърт, раздели...и вътрешната усмивка е онова, което залепя счупените парчета на душата. Способността да се радваш. Надявам се днес да не се оставя да ме излъжат, ама като си знам лековерната натура...Има хора, талантливи в това да те пързулнат. Разбира се, ако е с добро и заради шегата днес-простено е. Ако ме питате, кое ме е разсмивало скоро с пълен глас - бих посочила книгите на Френдрик Бакман и на Анте Томич двете - "Чудото в Подскокова Драга" и "Какво е мъж без мустаци". Филмите на Луи дьо Финес - винаги. Мюзикълите с Парцалев "Криворазбраната цивилизация" и "Зех тъ, Радке", не всичко, но "Улицата" в някои епизоди и моменти... И така - Честит Първи април! Да сте весели и засмени днес и поне веднъж да се разсмеете от сърце и душа. Ако не успеете до 19 часа - направо пътя и в Операта. Там на сцената на Прилепът има ама много смешни образи - ДЗЕН-кукувица, завеян тенор, шеф на затвор,служител в затвора /двамата правят уникални каламбури и екшъни/ и разни други... Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

29.03.2016 г.

Сутрешни благодарствени думи от мен

Добро утро, скъпи приятели! Много сте мили,сън не сте спали, да ме поздравите за рождения ден! Големи сте сладури. Пък аз спах, че и карах нещо като мотор/бънджи насън, спря му нещо тока и го подкарах като колело до крайната спирка, която беше близо. Насън доста често съм смела и правя работи, за които наяве не ми стига кураж. Да ви кажа, денят в който си роден, за мен е бил винаги равносметка, колко щастлив и богат човек съм всъщност. Колко много хора и неща имам в живота си и колко малко, почти нищо, не ми трябва. Бидейки честна към себе си, ви съобщавам, че предварително получих доста подаръци, които имат неоценима стойност: - любимата ми опера Тоска гледах в Операта, че и имаше и сълзица. За първи път /радвам се, че все още ми се случва/ гледах класически балет и бях всяко едно дете в залата. Преживях рождения ден на брат си, любимото ми същество на този свят - наживо, което не ми се беше случвало може би откакто напуснах родния град, за да стана студентка /което значи отдаааааавна/. Още много работи имаше - много хубави две вести за идващи на този свят и чакани бебета /това ме умилява просто до сълзи/. Книга, в която се разтопих и заплувах по течението и до островите на разказвача... Със сигурност ще пропусна доста неща, а отдавна съм си нарекла да ги записвам в тефтера, златен при това. Подаръците на всеки един ден са толкова много, като започнем с дъха сутрин, изгрева, пролетта, движението на тялото, вълнението на душата...Това душата да се вълнува е най-големият подарък, който може да има един човек. Дори насън само, да преживява любов, скръб, радост. Радостта в душата е най-големият дар, който сам на себе си може да си подари един човек. Но то не става насила, в никакъв случай. То става леко и въздушно като да отвориш очи и от устните да излезе "АХ!". Рожденият ден е и за да те зарадват хората с думи, да те отличат, да те обозначат, че си жив и за някого значиш нещо. Нещо, което само той определя, колко е точно и колко около... Не се вълнувам изобщо от възрастта, тя просто си идва. Виждам я, защото имам очи. Приветствам даровете и, които ми носи. Удивлявам се на милостта и, опитомявам я и я подлъгвам с думи - че да е кротка и нежна. Но тя си е такава. Възрастта. Изключително мила, възпитана, добра и щедра дама. Напоследък дава деца и на жените на моите години. Колко красиво и чудно нещо е животът! А Възрастта е голяма работа тя! Пожелавам на всички вас послучай моя рожден ден да сте здрави, бодри и усмихнати и да не пропуснете и да си записвате всеки един дар, който ви носи всеки един ден! И да сте благодарни, много благодарни - че сте на този свят живи и здрави. И изключително ценни - всеки един от вас за много хора наоколо. Поздрави от Синоптичната служба, много ви благодаря за милите думи и продължавайте да ме поздравявате, на мен ми е хубаво!

25.03.2016 г.

Честито Благовещение!

“Радвай се благодатна,Господ е с тебе; благословена си ти между жените...” Огромен празник е днес - Благовещение! Благословена е утробата, която носи на този свят живота! Благословени са Спасителите-децата, които идват на този свят от майките! Благословен е Животът, който продължава! Много красив и много дълбок по смисъла си празник. Зачатието и носенето на рожбата...Затова жените са най-съвършеното творение на този свят. Имат място във физиката си, което да бъде запълнено с рожба, с живот. Мъжете нямат това място и празнината в тялото е нужно да компенсират с ум,с рацио,със сила, с подкрепа, с опора - в количества два пъти повече.Не всички успявят. Да бъдеш в семейство, до жена и деца - това е огромна отговорност, която не винаги поемат. Нормално. Отговорността наистина е непосилно голяма. Отговорен за новия живот. Как ще го отгледаш и изхраниш? Обикновено този въпрос не дава мира на повечето мъже и жени и ги отказва от светлата радост да имат деца. Децата идват на този свят с билет за Благодат. Няма дом с дете, който да познава глад и недоимък. Особено на този свят. Вселената и Този над нас си знае работата по-добре. Простира ръка над бедните и им помага да отгледат чедата си. Успокоява ги, дава им хлябът насъщен. Другото-казва-си е от вас. Ако искате мерцедеси, палати, балдахини, копринени пелени и златотъкани дрехи - спечелете си ги. Аз ви давам хляба,никой няма да остане гладен. Този над нас закриля всяко дете на този свят. Всяко едно. Отгледано в къща с гредоред или в мезонет - на него му е все тая. Детето свети и е неговата икона на земята. Озарява всеки дом. Детето е Божията благословия. Не всеки я получава. Тази сутрин камбаните на храма биха с особен звук - на благодарност. Сякаш бяха събрали благодарността на тези, получилите Божията благословия. Огромен празник е днешният. Блага е вестта, че ще родиш дете. Трудно е да го отгледаш, кой е казал че е лесно...Отговорно е. Родителите е хубаво да бъдат подкрепяни и съветвани. Децата е хубаво да бъдат носени на ръце от цялото общество. В смисъл да бъдат лекувани, пазени, учени - с много, с огромна любов, грижа и внимание. Не всяко общество умее да го постигне това. Дано някой ден го постигнем и ние, тук. Да укрепим законово и всякак семействата, да се грижим за душите на родителите, да ги успокоим - не материалното благополучие е най-важното. Благополучието на душата Е! Ако повече слушахме децата, щяхме да бъдем по-добри и по-мъдри. По-лесно щяхме да подреждаме приоритетите си. Истина е. Всяка среща с деца ми носи огромна сила, енергия и светлина. Благовещение е! В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Днес е приказен ден! Зачеването, носенето и появяването на Живота е приказка. Тайно си желая всяка жена да роди чедото, за което мечтае или да отгледа рожба. Да гледа, как спи дъщеричката и да се изпълва с нежност. Или синът - и да се изпълва с гордост. Дъхът на спящото в една стая дете е най-чистата енергия на този свят. Честит и светъл празник и много да ви е хубаво на сърцето,душата,тялото и мислите днес! Поздрави от Синоптичната служба на осмия етаж!

14.03.2016 г.

За родителите и децата на родителите

Добро утро, добро утро! Цели 2 седмици не съм писала нищо в блога, което направо не мога да разбера как е станало. Днес е Световният ден на съня, който аз май по-често празнувам. В смисъл, че обичам да спя и трудно се събуждам сутрин. Освен това сега преди рождения ден съм явно там в как се разваше астрологически, дупка. Емоционална сигурно. Освен всичко, изброено дотук, е и нерационалното използване на времето сутрин и често случващото ми се размотаване. Разбира се, това са оправдания. Няма нищо по-хубаво от това, да станеш рано сутрин. В последните дни градът е много тих, свеж е сутрин, и сред бетоните се носят птичи песни. А цъфналите дървета ухаят на едни такива, наричам ги, приливни вълни. В смисъл-вървиш си спокойно, и изведнъж те удари силния аромат от случайно дърво. Пролетните дървета до бетоните са гледка красива. Освен това е много интересно да разбираш рано сутрин нови неща за всеки нов ден. Когато учтиво попиташ Гугъл. Днес световната търсачка разказа също любопитни работи. Как на този ден задължили със специален Закон българските чиновници да носят дрехи и обувки само родно производство, как днес е Световен ден на числото Пи, че е роден Айнщайн и още кой - Йохан Щраус-баща. Днес в операта ще се представя оперетата на Йохан Щраус-син "Прилепът". Бащата, успешен музикан, не искал синът му да се занимава с музика. Пратил го да учи счетоводство. Историята се повтаря милиони пъти по света, особено у нас, от милиони хора-"не искам децата ми да се занимават с изкуство,несериозно е, не се печелят пари." Скоро си мислех, че е от нещо друго. Искат да предпазят децата си от тази свръхчувствителност на артиста. Неговото сърце сякаш е оголено и незащитено. Светът влиза вътре през отворена врата. Когато свириш, когато играеш на сцената, ти пускаш огромно количество емоции да минава през теб. За да развълнуваш хората в залата. Това е непосилно за обикновения човек. Доброволно да пусне ураган в себе си. Ако не си намерил начините да се защитиш после и да вдигнеш духовната си имунна система, тежко ти. Това е съдбата на артиста, от която обикновените хора и дори самите артисти искат да предпазят децата си. След концерта в събота една дама от оркестъра на Пловдивска опера ми каза: Вече трети ден свирим тази програма. И пътуваме в три града на България. Пътуването не ме уморява толкова. Но тази музика...тя те държи за гърлото, ти я преживяваш цялата. Музикантите, артистите преживяват пъти по-силно от другите хора емоциите, било то на сцената. Това не е просто занаят, това е вътрешно себеизразяване и възприемане на света. Не всеки го може. Освен това в днешно време стана много драстична разликата и противопоставянето между интелигентните хора и останалата масовка. Тече бясно попълване на масовката с нови кадри. То не че са и липсвали де. Та такива ми ти работи. Все пак децата на артистите за щастие стават артисти /повечето/, на лекарите-лекари, на архитектите-архитекти...Няма нищо по-хубаво от това. Както и случайно да избухват таланти у деца на родители, които не са артисти! Това е едно от чудесата на Вселената. Лек, въздушен и газиран като шампанското ден ви желая! И ако решите, че вечерта ви ще е пивка като самото шампанско-заповядайте в Операта за една красива забава, наречена "Прилепът"!

1.03.2016 г.

Честита Баба Марта и чисто нов месец март!

Добро утро и Честита Баба Марта, скъпи приятели! Наистина няма по-ценно от здравето и затова ви пожелавам да сте здрави и бодри, весели и засмени. Всеки Пижо да си има Пенда реално или поне в сърцето, също става, любовта дава криле и творчески замах. Да сте заобиколени с добри хора и да търсите цветното, веселото и красивото в живота и във всеки миг от деня си. По възможност. Днес започва и моят месец, на рождения ми ден. Очаква се и да попадна в Сатурнова дупка, според прогнозите, но може и да я избягна, не знам. Във всеки случай мисля че там, където работя през деня и до късно вечерта понякога, спасява от черните дупки и от много още работи в живота. Този свят на операта. Спасява от гадното, грозното, тъпото, безметежното - навън. От тоталното изпростяване. От повсевместните физиономии на получовеци на много места. И все повече. Неделно кафене, пълно с такива хора, просто ми изпи силите за целия и за следващия ден. А ако по цял ден работех нещо, заобиколена с такива. А ако идваха да ги обслужвам - в магазин, примерно. С удоволствие бих вдигала скандали и караници. Езикът ми с годините става все по-остър и поведението-такова. Веднъж си тръгнах от фризьорски салон, защото не можах да издържа приказките на момиче, на което правеха прическа, а аз бях след нея. Просто не мога да издържам на простотия, вече. Едно време бях по-държелива. Сега вдигам скандали за високата музика в заведенията, за чалга-нашествениците в съседното бунгало...Бе изобщо мани. Но да престанем с описанията и продължим с пожеланията. Които биха могли да бъдат и от рода - да се здрави и пенливи. Мислех да напиша бодливи, но това носи изпитания за човека. А виж-пенливи, означава и искрящи и бълбукащи, като шампанското. Утоляващи - като хубава бира на плажа. Такива ми ти работи... В днешния първи мартенски ден и мислите на жените са разбъркани и нестройни. Както и чувствата им. Гледам, че в магазините вече зареждат дрехи и с къси и без ръкави. Чакай бре, народе. Сякаш не знаеш Марта каква е- един ден усмихната, на другия - люта и смръщена, та фучи. Завършвайки оптимистично, ще ви кажа, че моят вътрешен свят снощи ликуваше, защото Васко Василев с неговата цигулка напълни Арена Армеец! Приказно! И то точно в часа,когато Слави Трифонов е имал концерт на Стадиона Васил Левски в София. Леле, леле! Концерт, предаван директно по ТВ. Ей тук е разликата, че концерт класическа музика няма да бъде предаван директно по ТВ, освен Новогодишния на Виенската филхармония. А аз Слави не гледам на концерти. Защото имам памет - той беше този, който почна да прокламира чалгата и нейните люде в предаването си и изобщо. Оттам насетне не ме интересува. Да му се радва който ще. Васко Василев напълни Арена-та пък!!!! И това ми стига. Желая ви от сърце днес да виждате само красиви и умни хора, да ви закичат масово с мартенички, да сте усмихнати и радостни през целия ден! Да спи зло под камък и да помолим Баба Марта само добро да ни е приготвила - днес и занапред. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

26.02.2016 г.

Приказки в мъглата

Добро утро, приятели! Тези мъгли всяка сутрин нещо се опитват да замъглят световното положение, но! Няма да им се дадем, о не. То е като изпотеното огледало в банята сутрин, докато се къпеш. Нищо не виждаш. Пребърсваш с длан-виждаш се. И с мъглата е така. Можеш да я избършеш с едно движение. То обикновено е невидимо. Можеш да го извършиш по два различни начина с два източника. С ума - който махва във въздуха като диригент и всички почват да свирят стройно. Със сърцето-то предизвиква една особена вътрешна усмивка, която заусмихва всичко наоколо и мъглата се стопява. Обикновено сутрин и двата източника работят добре, въпреки че често им е нужно повече кафе, много кафе за събуждане. Сутрин се проверява дали са в изправност и се задвижват.Без много много уговорки и допълнителни инструкции. Само кафе им е достатъчно. Днешният ден е ден, в който мъглата отново предизвиква да изпробваме инстиктите си за ориентиране в пространството,времето и хората. Дали измерваме правилно разстоянията, посоките, размерите...Оценяме ми опасностите, рисковете, ръбовете, предупредителните знаци. Виждаме ли и колко-надалеч. Можем ли да си представим, какво е - отвъд мъглата. Можем ли още, дори на много години да сме, да виждаме очертанията на призрачни замъци и летящи приказни същества. Защото мъглата не е просто природно явление, тя е свещеното време на разказвачите на приказки. Време за измисляне на приказки, за припомняне на приказки. Време за изгубване и намиране. Наистина приказно време е това на мъглите. Малко утежнено от смрадливата ситуация в големите градове с техния трафик, но...Все пак тайнствено време. Днес ви пожелавам непременно да се чувствате приказно, да прочетете довечера приказка на глас - на деца,внуци, роднинчета. Може и сами на себе си. Защо не? Сега се сещам за една,която много харесвах, руска народна приказка, за Каменното цвете и Данило. Значи това мъжко име ми звучеше много красиво - Данило /с ударение на И/. Както му звучеше, пак като дете - Филип. Така се казвала и първата ми кукла, била момче и съм я кръстила сама Филипчо. Мама казва,че това име няма откъде да съм го чула, нямаме такива роднини и познати. Лек и спокоен последен ден от седмицата, да ви е мирно,кротко,разказвателно и прочитателно на душата! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимката съм аз, вероятно вече съм я имала куклата Филипчо като се гледам/

25.02.2016 г.

Малкото, скрито атом-че

Добро утро! Да се събудиш без очаквания за новия ден е нещо наистина много добро. Небето е чист, бял лист. По него тепърва пишат гаргите, гълъбите и другите небесни обитатели. Пишат и с песни напоследък, развихрили са се предпролетно. Пишат и комините. Светлинките на домовете също добавят щрихи в картината. Какво да очаква човек от чисто новия ден и да напише на белия лист? Най-напред може да му нарисува една чаша с кафе, което отваря очите. После отворени прозорци, проветряване от снощния сън, които обитава още стаите,...някакви всекидневни движения в банята,коридорите, с дрехите,които избира да сложи. Ютията, която приглажда гънки и ръбатости и така хубаво ухае на прясно изгладена дреха, прана с разни омекотители...Утрото е много благодарно и благодатно,когато не го товаря със стреса на очакваните задачи за вършене. Оставям го да се разпростре и разгърне в цялата си красота, не го опаковам по разни теми за вършене. Утрото е милостивото начало на деня, който и сам по себе си ще се разгърне - колкото ни е разрешено от Вселената, разбира се. Докъдето тя е казала. Денят днес не сочи нищо особено, значи ще го оставя да си го случи-каквото трябва да става. И все пак вътрешният копнеж по сбъдване-на желания,мисли,хора, теми-си пожелавам да не ме напуска и да си остане жив и дееспособен. То е онова дълбоко скътано светло атом-че, което винаги пораства, щом има задача и цел - и моментално се превръща в мини енергетика и задвижва така да се каже "проекта" /една от изтърканите думи напоследък, която хич не обичам, пък сега внедрих/. Желая ви много шарен да е днешния ден - така обикновено е хубаво да го направим, когато навън е сиво и мрачно. Прави се вътрешна революция и съпротивата се кичи с шарки и багри. В този смисъл ще видя коя ми е най-пъстроперата дреха, че да озарим мъглата. И ви желая минутки време, да усетите, къде е скрито вашето атом-че, дето само чака идеята и става моментално Атомна електроцентрала, способна да даде енергията, от която има нужда, за да си я сбъднете сами. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

23.02.2016 г.

Ден за изобретателства

Добро утро, драги хора! В днешния ден според Уикипедия са записани доста открития и патенти. Наричам го Ден за откривателство - лично и от всякакъв вид. На днешния ден през 1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания. през 1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов). през 1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя. през 1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“ и тн Да живеят хората на мисълта и гения на инженерството и откривателството! Те наистина движат света напред и получават дълбоките ми уважения. Едно време тази малка държавица България беше пълна със заводи и там се трудеха хора и измисляха всякакви индустриални работи и нововъведения. В Стара Загора кипеше електроника дори. И какво ли още не. В Кърджали - Пневматика, разни там джаджи пневматични, колкото ми ги и разбира главата де. Минавахме миналата година през Белоградчик. Градчето малко, сгушено, без настроение. Едни само скали и туристи край него не стигат. Имало е завод за телефони, сега няма. Няма поминък. Край всяко по-голямо селище имаше завод, цех, работа...Сега няма. И все пак продължават да се измислят и изобретяват разни работи. Човешкият ум и гений не спят и не зависят от обстоятелствата навън, които са драматични. Те си имат собствен живот и негови си закони, по които живеят и се развиват. И добре че е така. Както сърцето е отделна система също. Добре че е така. Иначе разумът би изкомандвал всички да заспят дълбоко зимен сън. Ако тълкуваше правилно и право външните омерзителни процеси. И така, днес желая да ви е много откривателско и изобретателно. Да сътворите нещо, нещо да развалите и създадете отново, да намерите изгубеното винтче,без което машината на късмета няма да проработи, а вие го търсите от месеци...Днес е ден за намиране и създаване и изграждане. Усмихнат и позитивен и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

22.02.2016 г.

Сутрешни синоптични на палци

Добро утро в последната седмица на най-кратичкия месец от годината! Февруари е толкова добър месец, добряк е и се изниза лесно и бързо, без да нанася на никому вреди и щети. И пак, преди да си тръгне, заложи красиви знаци - лунно затъмнение, усещане за пролет, мартеници на базаи, цъфнали дървета, слънчице...Спокоен и мъдър месец е февруари. Граничен между старото и новото, между съня и утрото на природата. Изобщо и изцяло го харесвам. На днешната дата са започвали революции като Френската, родени са важни хора. Избрах да ви напомня,че на днешна дата през 1928 година с постановката на балета "Копелия" се слага началото на балета у нас. Красиво изкуство е балетът! Школите в града са пълни с мънинки момиченца, които припкат с мъничките си, пухести пачки насам-натам из сцената и се въртят като пумпалчета. И виждаш, по начина, по който ходят дори с ежедневните си дрешки и дебели якета-че тези дечица ще ходят и като пораснат- с вдигната гордо глава, вирната брадичка, опънати назад рамене, грациозно...Стойката, походката, самосъзнанието на балеринка остава за цял живот. Другото вече се нарича Избор. Дали ще ти стане съдба, дали ще му се посветиш, ще го направиш ли свой живот - балета! И то е труден избор. Първо, защото става въпрос за наистина много труд.Ама много. Затова жълтата раса пъпле из балета и класическата музика. Там всичко се постига с наистина ужасно много труд. Безкрайни повторения на едно и също, милиони пъти...Плюс съпреживяването му през цялото време. Умирането и раждането на сцената. Болките в краката и по цялото тяло. Травмите. Да не говорим за болката от полупразната зала. Когато има съвременна постановка. От думите-Публиката обича да гледа класически балет на палци." Ами като обича само това да гледа публиката-дали и поощрява-да има много балерини и балетиски в училищата на България и в театрите и. Или казва на децата си - "Занимавайте се като малки - за тонус и стойка, те ще останат. Артист къща не храни"? Дали поощрява момчетата си да репетират балет. Или ги праща по стадионите, защото балетът "е гейска работа, не е мъжествено, не". Не е гейска работа балетът, ама никак не е. Момчетата в Стара Загора са големи мъжкари, до един. Един от тях премина в друга професия, а очите му все в театъра и на сцената и пак идва да танцува. И всеки един от тях храни семейството си. Никой гладен не е останал. Та нека уважаемата публика бъде просто мила или поне неутрална, какво и се иска да види и има ли цената да го плати. Всъщност се разбра, че парите за плащане ги има, защото постановка на треторазряден Московски балет препълни залата, макар и на ужасно скъпи билети. Невидимото обаче май го няма. За да има балет в една малка държавица, е нужно да има много, ама много подкрепа и много обич и много поощряване. Най-важното-разбирането за Изкуството, което не е след хляба и солта, а е преди тях. Аз не бих оплаквала състоянието у нас и че има много бедни хора. О, не. Просто идете в Индия да видите-какво са бедни хора, смразяваща бедност, която просто те удря в сърцето. И колко усмихнати и благодарни са тези хора. Повече безплатни полети до Индия, повече познание за душата-бих издигната този лозунг. Всяка сутрин благодаря на водата, която тече и от която мога дори да пия, веднага. Благодаря и откакто съм се върнала от Индия,вече толкова години...Нашата бедност тук е съвсем, съвсем друга, но за това няма да говоря. Нека бъдат живи и здрави колегите ми от балета, все така ефирни и прекрасни и скоро ги очаквайте /на 20 май/ в премиера на "Пепеляшка" на палци и както-каквото е нужно за един Балет! Много красив и смислен ден ви желая и вече е време за полите и роклите /че почнах да ходя като докер вече с тези панталони, с които се сраснах/! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

20.02.2016 г.

Извънредно съботно артистично издание Синоптични

Добро утро и много хубава събота! Това извънредно издание го мисля цяла седмица и едва ли ще се получи стройно и аргументирано, но ще е от сърце. Поводът: Тази седмица аз и мои колеги от Операта посетихме представления на Драматичния ни театър и на Кукления театър. Снощи имаше и Симфоничен концерт в Операта. Искам да напиша няколко думи за Артистите на един провинциален град, в последните години дълбоко провинциален, какъвто е Стара Загора. Тема: Артистите на този град са чудесни професионалисти и хора с голямо достойнство, с качества, достойни за уважение от целокупното човечество, обитаващо този град и околиите. Конкретики: - представленията и в двата ни театъра - "Казаларската царица" и "Кокошката със златните яйца" са стилни и изпипани до последото движение на сцената на декори и артисти представления. Имат качествата на национална продукция. Работени са от режисьори, които са висока класа и знаят, какво правят и как го правят. Имат послания, които стигат до сърцата на публика от всичките възрасти и вълнуват. Сълзите на Елена Азалова и на Янчо Иванов на сцената имат стойност, равна на хазната на най-богатите арабски шейх и индийски махараджа взети заедно. - Усилията на един оркестър, създаден като оркестър на Опера и който никога не бил симфоничен - и все пак професионален оркестър от артисти,кръстени в Музиката и Изкуството - също имат стойността на споменатите две хазни със злато и скъпоценни камъни. Имат неоценима стойност. Въпреки че снощи нямаше как да ги видя на огромната сцена - у всеки един от 40те музиканти със сигурност у няколко е имало сълзи. Публиката в залата бе рекордна за симфоничен концерт. Колегите ми бяха щастливи. Вътрешните колебания и съмнения Мога ли? - се изличават от ръкоплясканията на публиката. Могат. Всичко могат. /Тук непременно подчертавам изключителната сложност на работата на оперните артисти да пеят на чужди езици - италиански, френски и немски. Не на родния език, който се излива буквално от устните. Това са хиляди страници творби, запомнени наизуст и изпети на не-родни езици. Това е труд и усилие. Аз трудно ще мога на тези години една ода на родния си език да запомня. Пък камо ли да я изпея.И сакън де!/ - Стара Загора има чудесни артисти - драматични, комедийни, куклени, комбинирани, музиканти, оперни солисти. В театрите работи изключително отдаден на работата си технически състав - хора, които мъкнат огромни рояли, тежки декори и то бързо при смените, пускат осветления, изкуствен сняг и пушек, кроят и шият костюми, коват декори, правят маски, озвучават...Истински невидими герои. - Стара Загора е град, който обича артистите си. Някак малко по-свенливо, не толкова страстно, но...Принципно хората тук са имотни, сдържани, овладяни, имат вкус и критерий, имат изисквания и претенции. Нормално и така и трябва да е. Всички гледаме високо изкуство от екраните на телевизорите. Доста хора тук често ходят да го гледат и в столицата, и в чужбина. Обаче ходим в залите на Стара Загора, защото ....е друго нещо. Съпреживяваш в тъмното. Заобикваш тези на сцената и в оркестъра, които са избрали да останат и да се развиват в условията на провинцията. Разпознаваш ги по улиците. Знаеш, че и на тях не им е лесно, нямат славата на телевизионните звезди. Нормални хора са, които пазаруват в супермаркетите и се връщат /късно/ вечер в домовете при децата си. Те са твоите хора, хората на твоя град. Те са част от неговия жив живот. Те са украшенията му. - В петък в огромната сграда на Операта имаше репетиции по всички видове зали и нива. На сцената сутринта - оркестърът, за концерта вечерта. В мизансценна зала - репетиция за премиерата на "Слугинята господарка". В малка зала - репетиция на маса за "Прилепът", в хорова зала - хорът, два пъти дневно. В единия коридор - обсъждане костюмите на децата от школата за майската им премиера. Едновременно на всички видове репетиции. Това няма как да се сметне ни в билетчета, ни в приходи, ни в делегирани бюджети, ни в нищо. То е част от всемирния Закон на изкуството, който като всички закони - има и буква, има и дух. Заключение: Стара Загора винаги ще е Градът на поетите, Столица на артисти от висока класа, Градът на Веселина Кацарова, на Ана-Томова Синтова, на Христина Морфова, на Васил Михайлов, на Стефан Вълдобрев, на още много, много имена, с които се свързва навсякъде по света. Нека бъде и пребъде така! И да се раждат много артисти и да се създава много Красота! И Културата и, създадена на местно ниво, да получава по много обич, грижа и доверие. От всички. Послепис: Благодаря ви за вниманието и ви го заострям към идващия концерт на 2 март на сцената на Операта - артистите на Театъра пеят възрожденски песни, хорът на Операта пее и той възрожденски песни, Военният духов оркестър свири, героичният диригент кап.Цветомир Василев дирижира! Идва уникален концерт, вярвайте ми! Спокойни събота и неделя и непременно посетете представленията на всичките сцени на Стара Загора в трите и професионални театъра! Поздрави от Синоптичната служба, която е на работа и днес!

15.02.2016 г.

Преглед на строевата подготовка на думите

Добро утро,добро утро! Седмица не съм писала прогнози. Така показва броячът. Точно защото имаше много да прогнозирам, много да кажа... Възпитание по себеовладяване, се нарича. Знаете за събитията около театрите и че още хора ми звънят за съдбата на Операта. Наум чакат подредени доста думи, но не са в правилен ред, още ги строявам. Редиците трябва да са опънати, високите-при високите,ниските-при ниските. Не мога да си позволя развален строй.Скоро ще ги подредя като за маршова песен. Тези дни ще е. Нека общо погледнем на положението в момента, от птичи поглед както се казва. Днес в Уикипедия излезе, че на този ден през 1997 година правителството на Стефан Софиянски е взело решение в България да се въведе валутен борд. Ето какво пише по темата и в статия, възникнала в Гугъл при изписването на "валутен борд". ....Когато една държава не може дълго време да намери нужното количество почтени и разумни управленци, тогава, за да бъде опазено населението от чести финансови катастрофи, международните финансови институции препоръчват “усмирителна финансова риза” – валутен борд.../по-надолу ще поясним, какво общо има Валутния борд и Операта на Стара Загора/ Навсякъде в статиите пише, че въвеждането на валутния борд е ДО влизането ни в Европейския съюз. Обаче то не се ли случи преди доста години? А бордът продължава? Явно е,че държавата още не е намерила или произвела нужното количество почтени и разумни управленци, които да опазват населението от загуби и то финансови и духовни бих добавила. Някакви гърмежни изстрели в медиите отвреме навреме възвестяват, че учениците ни са неграмотни, че не могат да си обясняват фактите - според европейски изследвания и спрямо своите връстници от Европа. Реакция у нас-никаква. Че хората не ходят на културни събития, че разликата между просветени и образовани и не-просветени и не-образовани нараства главоломно. Реакция-никаква. Няма валутен борд в областите,които не може "да пипнеш" като хартиените левчета. Дори напротив. И там се въведоха мерни единици - т.нар.делегиран бюджет- на брой ученик, на левче продаден билет. Дето се казва, финансов механизъм се въведе. Там, където има нужда от друг вид механизъм. И да се прилагат не политически, не финансови, а държавнически мерки. Точно тук, в невидимата част, държавата изобщо я няма. Изпарила се е, нали е невидима частта. Отвреме навреме се появява, за да накаже провинилите се - в смятането на сметало с топчета. /вече никой ученик не знае за тези сметала, при наличието на калкулатори,разбира се/. Разбира се,че всичко е оставено на всеки конкретен директор в ръцете - да се спасява. Да го видим. Да му видим качествата, да му гледаме сеира. Докато отмятаме зърната от броеницата и броим до 108 и ОМ. В държава, в която няма обща воля и държавност, всичко е изоставено на личната воля и амбиции. Само че така става картината-хамстер в колело, което върти с лапичките си. И не произвежда друго, освен че стопаните му наблюдават с интерес усилията на горкото животинче. Виж, ако включат колелото с подходящ механизъм, може да произвежда и електричество. За собствени нужди. На хамстера и неговия аквариум. ...Понеже всичко стана много болезнено за изричане, ви разказах тази притча. За общото и частното. Очаквайте преглед на строевата подготовка на думите, които тренират сега правилно подреждане- Светъл и вдъхновен ден и Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

8.02.2016 г.

Настъпи Годината на огнената маймуна!

Добро утро, скъпи приятели! Снощи според Китайския календар сме посрещнали Нова година . За източното летоброене 2016-та е Годината на червената огнена маймуна, което ще е на късмет за едни и ще крие опасности за други. Какви съвети дават хората от това летоброене, а никога не е зле да ги слушаме. Неслучайно казват - Мъдростта на Изтока, Предприемчивостта на Запада. Та мъдростта казва за тази, току-що настъпила година, че е добре: - ако искаме да имаме успехи, да бъдем по-хитри и изобретателни в действията си. Повече да използваме ума. - ДНЕС да облечем червено - за късмет и благополучие и че това ще е цветът на тази година - че е година за поемане на рискове и е време е да бъдем непокорни, а хората с гъвкав и остър ум ще бъдат най-доволни от годината на огнената маймуна. - да внесяме повече разнообразие и забавления в деня си. Поемайте инициативата, но разчитайте и на близките си за помощ! - годината е благоприятна за стартирането на нов бизнес. Реализираните идеи ще носят носят икономическа удовлетвореност, особено ако са подплатени с щипка творчество. - тази година е и година на образованието. Периодът е идеален, за да се запишете на нов курс и да повишите знанията си. - че ще е една жизнерадостна, прогресивна и подвижна година, през която може да се опълчим на наложените принципи и сами да създадем пътя, по който да вървим. - да внимаваме за измами повече от обикновено, защото в годината на огнената маймуна мошениците, които искат да ни заблудят и оберат, са почти на всеки ъгъл..... Казват и още работи от китайското летоброене, но да не изброяваме много тази сутрин, свят ще се завие. А е и понеделник. Но по всичко личи /не знам защо така, уж през прозореца гледаме само/, че ще е динамичен ден - силов и пъргав. Въобще напоследък и изобщо по принцип в последните години, времето много бърза, да се чудиш де се е разбързало. И няма време, и все не стига. И става все по-ценна стока. Едно от измерванията ми е количеството книги и свалени филми, които имам да чета и гледам и трупам ли, трупам...Може би наистина човек трябва да се събужда с калкулатор в ръка, за да пресметне по минути целия си ден. И да върви през деня с хронометър в ръка, за да засича разчетеното до стотни. Всеки ден ни припомня, колко ценна е всяка една негова минута. И да не разхищаваме времето. Желая ви успешна, сърцата, непримирима Година на огнената маймуна! Честита Новата Китайска година и както се казваше из пожеланията в Интернет - не се оставяйте да ни правят на маймуни! Хубав и смислен ден, Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

4.02.2016 г.

За една тема - в частност и като цяло

Добро утро,мили хора! Днес е Световен ден за борба с рака. Болест, която ми взе много близки хора. Казват по сайтовете, че е ден да говорим, колко важни са профилактичните прегледи и добрия начин на живот. Важни са, много са важни. Важни са и хубавите мисли, не-товаренето с ядове, редовното прочистване на съзнанието, правенето на добро, заниманието с изкуство в смисъл творческите дейности...И те са част, не знам дали от борбата. По точно от приемането на себе си, от сприятеляването със себе си. Като дойде страшното, тогава човек се бори. Сега и по докато не е дошло, може да говори. Да се ядат чисти храни, да се мислят чисти мисли, да се спортува. Не знам дали това може да спре някоя болест, която според мен...просто се появява. Но винаги е полезно да се говори за отговорността, която има човек-към себе си. Отговорност да е качествено жив. Докато е жив. Да дава най-доброто от себе си, да е отговорен, да е внимателен - и то не само съм себе си, а и към другите наоколо, семейство,колеги, бедни и слаби хора. Времето не само сега, винаги е било такова-изисквало е /но много тихо, много ненатрапчиво/ да не сме себични, да не гоним само собствените си цели...Но кой да ти чуе. Начинът на живот, устройството на човека е да си поставя цели и да ги постига, за да върви напред. Да гледа повече пред себе си, отколкото и наоколо. Не че има лошо,няма лошо, нито е ненормално,нито е неморално...Просто обществата, в които хората гледат не само пред себе си, а и около себе си - са благоденстващите общества. Както и да е, отвлякох се, но не съвсем. В днешния ден се опитвам да дам скромния си принос, като пиша, че жената не бива да забравя да се изследва поне веднъж в годината при гинеколог, да се наблюдават бенките по тялото, да се намалят цигарите /майко мила,тук не се харесвам!/, да се избира хубава храна, да се движи и спортува човек, да ходи по-често до Аязмото и обратно. Не че това е борба, това е ...отношение към себе си. /По отношение на цигарите и на движението се самопорицавам, напоследък!/. Но не знам, не знам наистина болестта как идва в човек. И дали може да се спре. Напоследък установявам, че на един от най-простичките въпроси и той е ЗАЩО? - отговори няма и няма. В много ситуации, за много поводи. Защо ли е така? Сякаш някаква извънземна и невидима мъгла се стеле наоколо. Та така...Нека бъдем усмихнати и добри. Животът е най-голямото богатство и всеки един ден е изключително ценен. Изключителен и ценен. А за борбата...с лошите болести и с всяко едно препятствие в живота са нужни: да не си сам и да имаш много подкрепа и много любов наоколо. Това съм разбрала от животеца си и преживяванията си досега. Желая ви светъл и спокоен ден, благоприятен и съдържателен! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

2.02.2016 г.

За петлите по оградите на съвремието

Добро утро и честит празник, пак, 2 февруари е Сретение Господне и Петльовден! За петлите по оградите ли да попиша малко тази сутрин...Може би да. Мъжката част на човечеството ми е била винаги интересна. Още от бебешките колички. Момчетата са различни-голямо-главести, с големи ръце, раждат се едри, един такъв техен си формат, не можеш да ги сбъркаш. Спят и функционират, като са нахранени добре, искат само това. То остава и до дълбока старост. Гладни-не фунционират. Когато са сити-светът и хоризонтът заемат местата си и виждат реалистично. Когато са гладни и ядосани-хич не ги търси за работа,мнение,задача,важно решение, за каквото и да било... Чудя се, как така войните се водят и печелят от мъже. Които няма как, преживяват глад,студ, мрак и потрес в окопите? Кое ги движи тогава мъжете? Вероятно в извънредни условия се задействат инстиктите, заложени с програмирането на пола още преди векове и галактики. Не знам. Но мисля,че жените са доста по-устойчиви същества на лишения,глад и мизерия. И все пак-жените не водят войни. Дори не биха ги захванали.Това е голямата разлика между половете. Все повече се убеждавам,че мъжете в днешно време не са хората на разума. Решителните-са на действието. Там много разум не трябва, там трябва сила,енергия,движение, дърпане напред. Даже разумът вреди, в известен смисъл. Защото трябва да се дърпа човечеството напред. Стават все по-странна материя за разглеждане мъжете. В последните години придобиват масово типични за жените /уж/ черти- сърдят се лесно, вярват на клюки и сплетни, плетят клюки и сплетни, обграждат се с безинтересни хора, на чийто фон да блестят, не умеят да водят трудни разговори, не умеят да казват истината и нещата право в очите, не умеят да си водят сметката и да разделят сламата на магарето на две /поне/, абсолютно всички мрънкат и се оплакват...Какво ли става? Какво става с този пол? Поколението на кавалерите изчезна почти тотално и напълно. Вече никой не целува ръка, не подава ръка като слизаш от превозно средство например, не дърпа стол-като сядаш на масата, не прави комплименти, не подарява цвете без повод...Мисля че се смята за загуба на време...Въобще всичко романтично сега е загуба на време. Добре че в пубертетските години се гледат повече сериалчета и децата празнуват 1,2,3 месеца от началото на всяка дружба, Свети Валентини летят, мачкат се по краката за цветя на пазара на всеки 8 март. Те това е сега тъпо и цветя на този празник не ща. Парфюм може.Позволявам и насърчавам напоследък. С напредване на годините човек изтърква рефлекса си за романтика. А трябва да се поддържа. Та-честит днес Петльовден, ден на мъжките рожби! Ще я видим аз каква съм я отгледала, засега това което е бате Радо - ми харесва. /странни са ми девойките на годините му и претенциите им за живота и човешките отношения, копирани от нискокачествените сериалчета,които зяпат/ Да живее мъжката сила, гордост и чест! На тях все пак се дължи движението на света напред, към светли бъднини-надявам се! Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

1.02.2016 г.

Здравей Февруари с мечтата ми за чисти улици

Привет и добро утро! Този февруари според мен се очертава интересен и мил. Първо, че ми даде почивка тези дни от снеговете и ледовете. Много съм му благодарна. Второ,че покани кокичетата из дворовете. Градският пейзаж стана някак си озарен-като отвътре. Кокичетата не са огромни цветя и не греят. Те светят сякаш и изпод земята. Така някакси спира човек макар и за минути време, да забелязва калта, която се стеле навсякъде по улиците. Как станахме вече 27 години демократични и европейци, а тази кал извира и извира? Около блока ни източника и е един доста голям паркинг, който не е асфалтиран. Ами другаде? Вървя, гледам улиците и тротоарите и се замислям-тази точно откъде е? Много често не се вижда. Имам усещането, че калта по улиците ни е също както с кокичетата-вътрешно извира. От хората, от лошотията, от лошите мисли. Сума ти междублокови асфалтирахме,улици и тротоари поправихме, а тази кал е навсякъде. По обувките си може да видите, ако смятате че съм черногледа. По-често да се мият улиците? Дали и тогава ще намалее и изчезне? Не знам, наистина. За мен калта е хем зрима, хем метафора. Надявам се сега на пролетните почиствания, нищо че зиматата не е заявила официално оттеглянето си. Надявам се да се чисти по-редовно и някои важни фактори да направят проверка из града за местата,които замърсяват. Мога да посоча нашия паркинг веднага-между улиците Кольо Ганчев и Господин Михайловски /изток-запад/ и Столетов и Васил Левски /север-юг/. Иска ми се някой ден сутрин да стъпвам по чист тротоар, а вечер да се прибера и да вляза с обувките вкъщи и да си ходя насам-натам като аристократ, след който ще чисти някой плебей. Искам, ама не става на този етап. Желая ви един много красив, съдържателен, усмихнат и ведър първи ден от втория месец на годината. И не забравяйте,че февруари е и месец за прочистване, нови начала, идеи,които бързо покълват и порастват... Поздрави от Синоптичната служба и светъл ден!

18.01.2016 г.

За сънливите главици в класните стаи в този ранен час

Добро утро, добро утро! Някак си неморално и нечовешки е да се излежавам, а малката Дребосъчка в апартамента до нас да е станала в този неразумен час, да е сънена милата, а да я обличат и решат дългата коса, за да я водят на училище. Тя е очарователна първокласничка и наистина не мога да разбера този терор над децата с това ранно ставане и започване на училище в 7,30 часа. Все още не мога да го разбера. Възрастен човек-иди,дойди. Учителите даже предпочитат-дообяд училище, следобяд-частни уроци. Ама малките, началната степен...наистина не го разбирам. Телцето е мъничко, умът спи, душата спи до него, до тях спят говорните функиции. Не мога да чуя сутрин Дребосъчката през стените, тя според мен не може да говори толкова рано. Само изпълнява простите технически задания по обличането и обуването. Чудя се, бързо ли проговарят в час като пристигнат и в 7,30 са по чиновете?! Сигурно едва ли,но пък госпожата ще си изпее урока там, каквото се полага по учебната програма. Мисленето започва според мен чак след 8,30 към 9 часа. И прозорците на Езиковата вече светят и зад тях се подреждат деца по чиновете. Може и да казват - не ги жалете, нека свикват, обаче този час е безумно ранен. Преди години трите деца в къщата на моите хазяи-американците, се изнасяха преди 8 часа на училище, с колата, то извън градчето се падаше. Майката-учителка по математика в училището-гимназия, и тя с тях и се връщаше след 15 часа. Дообяд преподава, после се занимава с изоставащи ученици. В училище и безплатно. Не чух изобщо да се произнася съчетанието "частни уроци". А тук децата се побъркват, особено тези в 7 клас-за кандидатстване в гимназиите. И защо? Нали изпитът трябва да показва наученото в класните стаи. Родителите са виновни, че си дават парите да вдигат средните резултати на изпитите и да показват статистиките несъществуващо ниво. Изобщо родителите сме виновни за много работи с децата. Замислям поредица в няколко части с конкретни препоръки към родители на ученици в различни възрастови групи-като минала вече този сложен и трънлив път. Въпреки че не мога да се похваля, че съм била от най-загрижените родители-в смисъл,които пишат домашни с децата, изпитват ги, препитват ги, стоят над главите им, водят ги наляво-надясно по уроци и занимания. Мое верую е-че няма никаква нужда от това. Ако самото дете не поиска помощ. Така...няма да обравим образователната система. Хубаво е тя да може да реагира като жив и чувствителен човек. И да се опитва да спаси умните, нестандартните, зрелите за годините си, самостоятелномислещите, интересните, неординерните, талантливите деца, тези с въображение, с емоции, с образно мислене, с музикален талант.....Да се опитва да спаси всяко едно от тях. Айде не образователната система, отделен учител да се опитва...Но засега нямам такава информация. И ми е болно. Хубаво щеше да има професия - Спасител на човешки души. Работещите да са само в училищата, защото там работата е тъмна и мрачна. И след 4 клас в много голяма степен-безсмислена, тиранична и посредствена. Всички размисли и стасти са по повод реална среща, от която съм много радостна и щастлива, с дете-което е бисер сред стъклени топчета. Уникално дете. Няма да кажа ни името му, ни къде учи-за да не бъде погнато от властите и да го направят като другите. Сега работим с нея върху това-да получи закалката за предстоящите и училищни години. Приятен ден, усмихнат и съществен! Поздрави от Синоптичната служба и внимателно по снега - ходи се с малки и предпазливи крачки!

15.01.2016 г.

Рожденият ден на Уикипедия от световната библиотека Интернет

Добро утро, скъпи приятели! Днес е ден на Световната интернет-Библиотека Уикипедия. Така пише в нея самата, празнува се в цял свят. Ще и напиша поздрав за рождения ден. Мога и да и се обадя, ако и знаех телефона. Чувала съм, казвали са, че информацията от Уикипедия не се цитира, че не е източник напълно достоверен. Но се цитира, но пък ориентира -хората и то доста добре. Селектира информацията и я подрежда. Това вероятно ще е голямата задача на сегашните и бъдещи програмисти-да улавят информацията и я подреждат, правят удобна за хората-да се ориентират бързо. Да я правят да прилича точно на сърф, който грабваш - и се хвърляш в безкрайния Океан на Интернет. Нали затова се казва "сърфира" из интернет. Този сърф, който измислят - ще е не проста дъска, а ултранова-хиперстабилна-суперзащитена - с която навсякъде е сигурно. Всъщност може би по-скоро Стабилно е точната дума. Вече Сигурност никъде няма.Няма. Мнозина, повечето, почти всички млади хора-не използват Океана Интернет по истинското му предназначение. Той е една огромна Библиотека. Създадена да ги улесни, както си чоплят носа и зяпат клипчета от сериала Приятели. И изведнъж се сещат за есето за домашна работа, четат заглавието му, тежко пъшкат, защото ще трябва да се мисли. Отде да се започне? Да попиташ Гугъл и Интернет винаги е добра идея. В нормалните държави има софтуер, който проверява текстовете да не са преписани от Интернет. И особено строго наказват, дори изключват студенти за копи-пейст. У нас няма. Преписвайте на воля. Но се хваща де, не е толкова сложно. Търсенето на вдъхновение по темата винаги може да започне, като се пита Интернет. Начална идея. Навремето писахме с едно дете няколко съчинения по изключително нестандартни теми-въпроси, поставени от нестандартен преподавател. Първо се прочита внимателно темата, отделят се главните и думи и ако не ги знае човек, търси в Интернет. Намира ги. Как ще ги свърже, зависи от това, как работи мозъкът му. Рационални пътища ли търси или интуитивни или на крилете на въображението. Всичко помага. Всичко това или едно от това да ползваш-ще бъде оценено. Но винаги е хубаво да се използва собствената глава, мозък и мисли. В България вече не само копи-пейста минава без санкции, а в публичните текстове е пълно с откровени лъжи. Особено произнесени от политици. Всяка тяхна дума е хубаво да се проверява. Но това е друга и дълга тема и за нея уволняват и преследват хората до дупка. Тазсутрешната прогроза е за Уикипедия, Интернет и ползата от тях като Световна Библиотека. Наистина са уникални. Развиват се толкова бързо, че мисля че ние като физика,психика и емоции не можем да догоним и достигнем скоростта на развитие на съвременните технологии. Всичко е в ръцете ти...Целият свят.Само с едно пускане на компютъра. Това не е ли Приказка без край?! Благословени умните хора, които измислят и усъвършенстват всички чаркове на компютъра, софтуери,хардуери и всякакви там новости от новите ери! Човек винаги трябва да е обграден с по-умни от него хора. Това особено важи за младите. Не с такива, на чийто фон да блести и се откроява. А с умни, с такива, с които да си разменя Знание. И да расте. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! Бъдете здрави и усмихнати и нека почивните ви дни са весели, благоприятни и идилични!

13.01.2016 г.

За повторното Освобождение и съвременния патриотизъм

Добро утро! Днешният ден е интересен на факти и събития. Днес е денят на повторното освобождение на Стара Загора. Хубаво е да си припомним това. От 2008 година насам Общината организира в този ден литургия-за здраве на хората на града, за благоденствие на града, за мир и бъдеще. В катедралния храм Свети Димитър в 8,30 часа сутринта е /по-скоро беше, когато съм ходила/ студено. Литургиите са дълги, краката измръзват. Всички управници на града винаги са били на тази литургия в този ден. Тя е свята. "След тежките отбранителни боеве през лятото на 1877 г. градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски." Нека никога няма войни и опожарявания на града, а само съзидание, строителство и бъдеще! Тази дата, всички сърцати хора в миналото, които са съградили историята на Стара Загора - задължават днешните хора на града да бъдат достойни, да бъдат мъдри, да бъдат далновидни /да виждат в далнините, далечното/. Писала съм за тази дата и миналата година на този ден, писала съм за настоящето на Стара Загора и как го виждам и че не съм ликуващ оптимист. Сега ще си го спестя. Няма смисъл. Вероятно има смисъл градът да е приспан, да дреме кротко, различните дела да се случват в просъница и само на мачове да се ходи в пълното съзнание и самосъзнание, което произвежда евтиния, елементарния местен патриотизъм. Като цяло бих задълбочила темата изобщо Какво е патриотизъм и каква почва има у нас?, макар че ще са си приказки...Народът се е юрнал да си шие народни носии, да се облича в тях, да се жени с тях, да се годява, да се снима...Да играе народни хора след работа в различни клубове. На това му казвам-Хубаво и ми харесва. Наистина съм впечатлена, колко много хора играят хора и какво зареждане със силна и добра енергия е да танцуваш хоро в кръг с други хора. Които, щом са там и с теб-значи са от същото тесто. Значи са добри и искат да се развиват. Този вид патриотизъм е добър, приятен и вдъхновяващ. Но много често напоследък патриотизмът се изражда в нездрави прояви. Много често. Като например с цветовете на знамето ни да се шият рокли за деца. Знамето ни да се шие в огромни размери и да се просва по поляни, да виси на места където не му е работата...Има си закон за размерите на българския флаг и къде може да се издига и да се вее. То затова е знаме, затова е флаг - да го свиеш и прибереш до сърцето си, за да го запазиш в битки. А не да е километри дълго, за да чупиш рекорди. Знамето е най-свещеното късче плат. То е символ. То не е средство за вдъхновение. Патриотизмът не се ражда от гледки, или на стадиони, или на каквито и да е масови сцени. Той е дълбоко в душата, в човечността и, в желанието да помагаш, да се включиш в общата работа, да служиш на общите цели, да не хвърляш боклуците си по улиците, да направиш градинка пред блока си, да дадеш няколко часа общественополезен труд... Патриотизъм дори е на днешно време да имаш критерии. И мен ме умили, че и прозълзи песента Притури се планината, която изпя в Х-Фактор едното момиче. Патриотизмът веднага се задейства в гласуването. Първосигнално. НО! Патриотизъм е и другото момиче да беше изпяло Излял е Дельо Хайдутин - и тогава уважаемото жури да решава и отсъжда кой да продължи в шоуто. Това е патриотизъм-да имаш критерии. В днешно време, когато повечето неща случващи се пред очите ни в масова форма - са всъщност пълна боза. Хубав и усмихнат ден и непременно имайте критерии, бъдете мислещи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

12.01.2016 г.

В търсене на тишината, която бяга от Света

Добро утро, тъмно утро! В тези часове и минути, даже доста по-рано, е красивата тишина на утрото. Целебната тишина. Наистина е хубаво да усетиш тишината и себе си в нея. Хората цял живот гонят, летят със самолети, плуват с кораби - своето място с абсолютна тишина. Затова ходят на острови. Те, поне по снимките, имат огромни и изцяло пусти плажове с веещи се палми, тишина, безбрежие и усамотяване. Поне на снимките, уточнявам. Едва ли жестоката туристическа действителност е същата. Обикновено красивите места по света стават атракция, близо до тях или в тях е гъмжило от хора и кипи здраво пазарно предлагане на дрънкулки и джунджурии. Понеже е топло навън ли, понеже видя ли Таня в Операта винаги имам мисъл и за Каваците - мястото, което обичаме много...Но снощи си мислех за него и съм го сънувала. Беше такава пустош и безбрежност преди 10 години. Работех в Общината и за лятото имаше възможност за карти за отдих на служебните бази - в Несебър и на Каваците. В първата имаше климатизирани и големи бунгала и хората искаха масово там да ходят. На Каваците бунгалата бяха...някакви кибритени кутийки с 4 легла вътре и 7 пирона по стените-вместо закачалки.Тогава Снежка ми каза-моля ти се, отивай на Каваците, там си изгледах на воля децата. И отидохме в кибритената кутийка. По-красиво лято не съм имала. Морето се плиска на една педя разстояние-долу в ниското де, но шумът се чува. Спокойно е. Тихо е, въпреки че бунгалата бяха до детски лагер. Тихо е, защото целият плаж е открит пред очите ти-от край до край. Няма чадъри, няма барове, няма ВИПзони. Няма.Има природа, пясък, море, което е ласкаво. По бреговете, които обграждат плажа-няма вили, няма къщи, няма постройки, нищо няма. Хоризонтът е безкраен. Имаш усещането, че всичко наоко е само за тебе. Че много те е чакало, цяла зима е мислило за теб. Докато дойдеш при него. И сега е изцяло за теб. Толкова е красиво, че сънувах две вечери цветни сънища, които още помня. Разкошни сънища в цветове и цветя. Изключително рязко се смени целият пейзаж на Каваците. Рязко. Има острота навсякъде. Страх те е, като излезеш на плажа, да не те пореже пясъка. Остро е, пренаселено е, построени са безброй къщи,хотели и блокове...Някак си отивам там всяко лято-с надеждата нещо да се е променило, някой да е дошъл откъм морето и с тризъбеца си да е правил чудеса. Да е върнал свещената тишина на това място. Ама няма как, няма как...Знам го. Но сърцето си има свой, отделен живот и не мога да му наредя да не се надява. Ако някой знае някъде из морето, къде е останала святата Тишина, нека ми пише. Ще я търся. И в планината мисля че почти не е останала, но там не съм много компетентна /по планинските му работи/. Знам няколко места, където съм си чувала ехото. Желая ви светъл и жизнен ден, мисля че тази седмица започна много красиво, много зареждащо още във вчерашния си първи ден. Днес през 1911 година столицата на Индия от Калкута е станал Делхи. Брей, че интересно защо ли?! И има нова книга от Индийската поредица на Издателство Жанет-45.По традиция на заплата ще си я закупим. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж! /снимки-Каваците сега, Каваците преди/

11.01.2016 г.

За Доброто обслужване-2 и за Световния ден Благодаря!

Добро утро! Харесвам се, когато си вляза в ритъма на ранното ставане. Това си е моят режим. Рано пиле-рано пее. И тате е същият. Мама и брат ми обичат, когато може да поудължат ставането. Обещах ви и продължение на темата с обслужването. Тази сутрин мислих, че самият глагол на мен специално като природата и като изразяващ това, което е в него-не ми е присъщ. Не харесвам това, което изразява. Мисля че на този свят сме просто хора с различни професии. И никой никого не обслужва. Всеки си върши работата, която върши-в момента например. Нито сервитьорката, нито продавачката са в някаква "обслужваща" сфера. Те просто работят това, което работят. Такава им е работата. В аспекта на работата си всеки някого обслужва тогава. Важното е така да ти харесва работата ти, че да растеш - в нея и с нея. Това е един от красивите ми примери по темата и той се казва Марианка. Едва ли преди години е започнала работа за много пари в магазина Бютизон за парфюми в първия ни - Парк МОЛ. Даже беше една стресната такава - някакви смени, често до късно вечер, съпругът и я вземаше. Не че съм я следила през цялото време, как свиква с новата работа. Обаче. Марианката от ден на ден ставаше по-хубава. Гримирана всеки път, с хубава прическа и подредена коса-винаги. За уханието айде няма да говорим-то и е в ръцете, дето се казва. Обаче вътрешното желание да изглеждаш все по-добре никой не може да ти го наложи. Никакъв шеф или супервайзор или там какъвто и да е оргънайзор по днешните модни класификации за работното място. Наблюденията ми отпреди няколко дни е, че Марианката е сложила очила и че са толкова естетски и завършващи я, че вече е една стилна и класна дама, малък формат, на която абсолютно можеш да се довериш. За професионалния и избор - лично за теб. Хубаво е, че на различните работни места изискванията са различни и е хубаво да ги има. Например когато работих в Радиото имах два чифта дънки и само спортни работи разни. Айде в Общината вече-и спешно се наложи да си купя моментално поне едно сако, че да му прилича. Тогава открих магията на саката и че държат раменете и стойката изобщо изправени. И че са една "мобилизираща" дреха, им казвам аз. Щях да разказвам още един пример от темата "обслужване" обаче...забравих. Важното е за днес да ви кажа, че е Международен ден на думата "Благодаря"(International Thank You Day).! Нямаше описание ЗАЩО е днес този ден нийде из Интернет. Но както и да е-днес е хубаво поне няколко пъти да я произнесем на глас тази дума и да помислим за значението и. Съставена от "благо" и "даря" - това е една от най-хубавите думи, красиви и благозвучни в българския език. И аз много я обичам и дори напоследък силно ме умилява. Понеже съм един непорасъл сантимент. Не е нужно някой да ни е обслужил добре, че да я изречем. Може дори на банкомата. В случая благодарни сме на машината, която е измислена, за да ни улесни. На човешкия ум, че я е измислил. На ръцете и собствения си ум-че вътре има пари, които сме си произвели. И така...Самото изричане успокоява и зарежда цялото човешко същество. Хубаво начало на седмицата! Бъдеще благодарни, щастливи и усмихнати! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!