Извънредно съботно артистично издание Синоптични

Добро утро и много хубава събота! Това извънредно издание го мисля цяла седмица и едва ли ще се получи стройно и аргументирано, но ще е от сърце. Поводът: Тази седмица аз и мои колеги от Операта посетихме представления на Драматичния ни театър и на Кукления театър. Снощи имаше и Симфоничен концерт в Операта. Искам да напиша няколко думи за Артистите на един провинциален град, в последните години дълбоко провинциален, какъвто е Стара Загора. Тема: Артистите на този град са чудесни професионалисти и хора с голямо достойнство, с качества, достойни за уважение от целокупното човечество, обитаващо този град и околиите. Конкретики: - представленията и в двата ни театъра - "Казаларската царица" и "Кокошката със златните яйца" са стилни и изпипани до последото движение на сцената на декори и артисти представления. Имат качествата на национална продукция. Работени са от режисьори, които са висока класа и знаят, какво правят и как го правят. Имат послания, които стигат до сърцата на публика от всичките възрасти и вълнуват. Сълзите на Елена Азалова и на Янчо Иванов на сцената имат стойност, равна на хазната на най-богатите арабски шейх и индийски махараджа взети заедно. - Усилията на един оркестър, създаден като оркестър на Опера и който никога не бил симфоничен - и все пак професионален оркестър от артисти,кръстени в Музиката и Изкуството - също имат стойността на споменатите две хазни със злато и скъпоценни камъни. Имат неоценима стойност. Въпреки че снощи нямаше как да ги видя на огромната сцена - у всеки един от 40те музиканти със сигурност у няколко е имало сълзи. Публиката в залата бе рекордна за симфоничен концерт. Колегите ми бяха щастливи. Вътрешните колебания и съмнения Мога ли? - се изличават от ръкоплясканията на публиката. Могат. Всичко могат. /Тук непременно подчертавам изключителната сложност на работата на оперните артисти да пеят на чужди езици - италиански, френски и немски. Не на родния език, който се излива буквално от устните. Това са хиляди страници творби, запомнени наизуст и изпети на не-родни езици. Това е труд и усилие. Аз трудно ще мога на тези години една ода на родния си език да запомня. Пък камо ли да я изпея.И сакън де!/ - Стара Загора има чудесни артисти - драматични, комедийни, куклени, комбинирани, музиканти, оперни солисти. В театрите работи изключително отдаден на работата си технически състав - хора, които мъкнат огромни рояли, тежки декори и то бързо при смените, пускат осветления, изкуствен сняг и пушек, кроят и шият костюми, коват декори, правят маски, озвучават...Истински невидими герои. - Стара Загора е град, който обича артистите си. Някак малко по-свенливо, не толкова страстно, но...Принципно хората тук са имотни, сдържани, овладяни, имат вкус и критерий, имат изисквания и претенции. Нормално и така и трябва да е. Всички гледаме високо изкуство от екраните на телевизорите. Доста хора тук често ходят да го гледат и в столицата, и в чужбина. Обаче ходим в залите на Стара Загора, защото ....е друго нещо. Съпреживяваш в тъмното. Заобикваш тези на сцената и в оркестъра, които са избрали да останат и да се развиват в условията на провинцията. Разпознаваш ги по улиците. Знаеш, че и на тях не им е лесно, нямат славата на телевизионните звезди. Нормални хора са, които пазаруват в супермаркетите и се връщат /късно/ вечер в домовете при децата си. Те са твоите хора, хората на твоя град. Те са част от неговия жив живот. Те са украшенията му. - В петък в огромната сграда на Операта имаше репетиции по всички видове зали и нива. На сцената сутринта - оркестърът, за концерта вечерта. В мизансценна зала - репетиция за премиерата на "Слугинята господарка". В малка зала - репетиция на маса за "Прилепът", в хорова зала - хорът, два пъти дневно. В единия коридор - обсъждане костюмите на децата от школата за майската им премиера. Едновременно на всички видове репетиции. Това няма как да се сметне ни в билетчета, ни в приходи, ни в делегирани бюджети, ни в нищо. То е част от всемирния Закон на изкуството, който като всички закони - има и буква, има и дух. Заключение: Стара Загора винаги ще е Градът на поетите, Столица на артисти от висока класа, Градът на Веселина Кацарова, на Ана-Томова Синтова, на Христина Морфова, на Васил Михайлов, на Стефан Вълдобрев, на още много, много имена, с които се свързва навсякъде по света. Нека бъде и пребъде така! И да се раждат много артисти и да се създава много Красота! И Културата и, създадена на местно ниво, да получава по много обич, грижа и доверие. От всички. Послепис: Благодаря ви за вниманието и ви го заострям към идващия концерт на 2 март на сцената на Операта - артистите на Театъра пеят възрожденски песни, хорът на Операта пее и той възрожденски песни, Военният духов оркестър свири, героичният диригент кап.Цветомир Василев дирижира! Идва уникален концерт, вярвайте ми! Спокойни събота и неделя и непременно посетете представленията на всичките сцени на Стара Загора в трите и професионални театъра! Поздрави от Синоптичната служба, която е на работа и днес!