18.01.2016 г.

За сънливите главици в класните стаи в този ранен час

Добро утро, добро утро! Някак си неморално и нечовешки е да се излежавам, а малката Дребосъчка в апартамента до нас да е станала в този неразумен час, да е сънена милата, а да я обличат и решат дългата коса, за да я водят на училище. Тя е очарователна първокласничка и наистина не мога да разбера този терор над децата с това ранно ставане и започване на училище в 7,30 часа. Все още не мога да го разбера. Възрастен човек-иди,дойди. Учителите даже предпочитат-дообяд училище, следобяд-частни уроци. Ама малките, началната степен...наистина не го разбирам. Телцето е мъничко, умът спи, душата спи до него, до тях спят говорните функиции. Не мога да чуя сутрин Дребосъчката през стените, тя според мен не може да говори толкова рано. Само изпълнява простите технически задания по обличането и обуването. Чудя се, бързо ли проговарят в час като пристигнат и в 7,30 са по чиновете?! Сигурно едва ли,но пък госпожата ще си изпее урока там, каквото се полага по учебната програма. Мисленето започва според мен чак след 8,30 към 9 часа. И прозорците на Езиковата вече светят и зад тях се подреждат деца по чиновете. Може и да казват - не ги жалете, нека свикват, обаче този час е безумно ранен. Преди години трите деца в къщата на моите хазяи-американците, се изнасяха преди 8 часа на училище, с колата, то извън градчето се падаше. Майката-учителка по математика в училището-гимназия, и тя с тях и се връщаше след 15 часа. Дообяд преподава, после се занимава с изоставащи ученици. В училище и безплатно. Не чух изобщо да се произнася съчетанието "частни уроци". А тук децата се побъркват, особено тези в 7 клас-за кандидатстване в гимназиите. И защо? Нали изпитът трябва да показва наученото в класните стаи. Родителите са виновни, че си дават парите да вдигат средните резултати на изпитите и да показват статистиките несъществуващо ниво. Изобщо родителите сме виновни за много работи с децата. Замислям поредица в няколко части с конкретни препоръки към родители на ученици в различни възрастови групи-като минала вече този сложен и трънлив път. Въпреки че не мога да се похваля, че съм била от най-загрижените родители-в смисъл,които пишат домашни с децата, изпитват ги, препитват ги, стоят над главите им, водят ги наляво-надясно по уроци и занимания. Мое верую е-че няма никаква нужда от това. Ако самото дете не поиска помощ. Така...няма да обравим образователната система. Хубаво е тя да може да реагира като жив и чувствителен човек. И да се опитва да спаси умните, нестандартните, зрелите за годините си, самостоятелномислещите, интересните, неординерните, талантливите деца, тези с въображение, с емоции, с образно мислене, с музикален талант.....Да се опитва да спаси всяко едно от тях. Айде не образователната система, отделен учител да се опитва...Но засега нямам такава информация. И ми е болно. Хубаво щеше да има професия - Спасител на човешки души. Работещите да са само в училищата, защото там работата е тъмна и мрачна. И след 4 клас в много голяма степен-безсмислена, тиранична и посредствена. Всички размисли и стасти са по повод реална среща, от която съм много радостна и щастлива, с дете-което е бисер сред стъклени топчета. Уникално дете. Няма да кажа ни името му, ни къде учи-за да не бъде погнато от властите и да го направят като другите. Сега работим с нея върху това-да получи закалката за предстоящите и училищни години. Приятен ден, усмихнат и съществен! Поздрави от Синоптичната служба и внимателно по снега - ходи се с малки и предпазливи крачки!

15.01.2016 г.

Рожденият ден на Уикипедия от световната библиотека Интернет

Добро утро, скъпи приятели! Днес е ден на Световната интернет-Библиотека Уикипедия. Така пише в нея самата, празнува се в цял свят. Ще и напиша поздрав за рождения ден. Мога и да и се обадя, ако и знаех телефона. Чувала съм, казвали са, че информацията от Уикипедия не се цитира, че не е източник напълно достоверен. Но се цитира, но пък ориентира -хората и то доста добре. Селектира информацията и я подрежда. Това вероятно ще е голямата задача на сегашните и бъдещи програмисти-да улавят информацията и я подреждат, правят удобна за хората-да се ориентират бързо. Да я правят да прилича точно на сърф, който грабваш - и се хвърляш в безкрайния Океан на Интернет. Нали затова се казва "сърфира" из интернет. Този сърф, който измислят - ще е не проста дъска, а ултранова-хиперстабилна-суперзащитена - с която навсякъде е сигурно. Всъщност може би по-скоро Стабилно е точната дума. Вече Сигурност никъде няма.Няма. Мнозина, повечето, почти всички млади хора-не използват Океана Интернет по истинското му предназначение. Той е една огромна Библиотека. Създадена да ги улесни, както си чоплят носа и зяпат клипчета от сериала Приятели. И изведнъж се сещат за есето за домашна работа, четат заглавието му, тежко пъшкат, защото ще трябва да се мисли. Отде да се започне? Да попиташ Гугъл и Интернет винаги е добра идея. В нормалните държави има софтуер, който проверява текстовете да не са преписани от Интернет. И особено строго наказват, дори изключват студенти за копи-пейст. У нас няма. Преписвайте на воля. Но се хваща де, не е толкова сложно. Търсенето на вдъхновение по темата винаги може да започне, като се пита Интернет. Начална идея. Навремето писахме с едно дете няколко съчинения по изключително нестандартни теми-въпроси, поставени от нестандартен преподавател. Първо се прочита внимателно темата, отделят се главните и думи и ако не ги знае човек, търси в Интернет. Намира ги. Как ще ги свърже, зависи от това, как работи мозъкът му. Рационални пътища ли търси или интуитивни или на крилете на въображението. Всичко помага. Всичко това или едно от това да ползваш-ще бъде оценено. Но винаги е хубаво да се използва собствената глава, мозък и мисли. В България вече не само копи-пейста минава без санкции, а в публичните текстове е пълно с откровени лъжи. Особено произнесени от политици. Всяка тяхна дума е хубаво да се проверява. Но това е друга и дълга тема и за нея уволняват и преследват хората до дупка. Тазсутрешната прогроза е за Уикипедия, Интернет и ползата от тях като Световна Библиотека. Наистина са уникални. Развиват се толкова бързо, че мисля че ние като физика,психика и емоции не можем да догоним и достигнем скоростта на развитие на съвременните технологии. Всичко е в ръцете ти...Целият свят.Само с едно пускане на компютъра. Това не е ли Приказка без край?! Благословени умните хора, които измислят и усъвършенстват всички чаркове на компютъра, софтуери,хардуери и всякакви там новости от новите ери! Човек винаги трябва да е обграден с по-умни от него хора. Това особено важи за младите. Не с такива, на чийто фон да блести и се откроява. А с умни, с такива, с които да си разменя Знание. И да расте. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! Бъдете здрави и усмихнати и нека почивните ви дни са весели, благоприятни и идилични!

13.01.2016 г.

За повторното Освобождение и съвременния патриотизъм

Добро утро! Днешният ден е интересен на факти и събития. Днес е денят на повторното освобождение на Стара Загора. Хубаво е да си припомним това. От 2008 година насам Общината организира в този ден литургия-за здраве на хората на града, за благоденствие на града, за мир и бъдеще. В катедралния храм Свети Димитър в 8,30 часа сутринта е /по-скоро беше, когато съм ходила/ студено. Литургиите са дълги, краката измръзват. Всички управници на града винаги са били на тази литургия в този ден. Тя е свята. "След тежките отбранителни боеве през лятото на 1877 г. градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски." Нека никога няма войни и опожарявания на града, а само съзидание, строителство и бъдеще! Тази дата, всички сърцати хора в миналото, които са съградили историята на Стара Загора - задължават днешните хора на града да бъдат достойни, да бъдат мъдри, да бъдат далновидни /да виждат в далнините, далечното/. Писала съм за тази дата и миналата година на този ден, писала съм за настоящето на Стара Загора и как го виждам и че не съм ликуващ оптимист. Сега ще си го спестя. Няма смисъл. Вероятно има смисъл градът да е приспан, да дреме кротко, различните дела да се случват в просъница и само на мачове да се ходи в пълното съзнание и самосъзнание, което произвежда евтиния, елементарния местен патриотизъм. Като цяло бих задълбочила темата изобщо Какво е патриотизъм и каква почва има у нас?, макар че ще са си приказки...Народът се е юрнал да си шие народни носии, да се облича в тях, да се жени с тях, да се годява, да се снима...Да играе народни хора след работа в различни клубове. На това му казвам-Хубаво и ми харесва. Наистина съм впечатлена, колко много хора играят хора и какво зареждане със силна и добра енергия е да танцуваш хоро в кръг с други хора. Които, щом са там и с теб-значи са от същото тесто. Значи са добри и искат да се развиват. Този вид патриотизъм е добър, приятен и вдъхновяващ. Но много често напоследък патриотизмът се изражда в нездрави прояви. Много често. Като например с цветовете на знамето ни да се шият рокли за деца. Знамето ни да се шие в огромни размери и да се просва по поляни, да виси на места където не му е работата...Има си закон за размерите на българския флаг и къде може да се издига и да се вее. То затова е знаме, затова е флаг - да го свиеш и прибереш до сърцето си, за да го запазиш в битки. А не да е километри дълго, за да чупиш рекорди. Знамето е най-свещеното късче плат. То е символ. То не е средство за вдъхновение. Патриотизмът не се ражда от гледки, или на стадиони, или на каквито и да е масови сцени. Той е дълбоко в душата, в човечността и, в желанието да помагаш, да се включиш в общата работа, да служиш на общите цели, да не хвърляш боклуците си по улиците, да направиш градинка пред блока си, да дадеш няколко часа общественополезен труд... Патриотизъм дори е на днешно време да имаш критерии. И мен ме умили, че и прозълзи песента Притури се планината, която изпя в Х-Фактор едното момиче. Патриотизмът веднага се задейства в гласуването. Първосигнално. НО! Патриотизъм е и другото момиче да беше изпяло Излял е Дельо Хайдутин - и тогава уважаемото жури да решава и отсъжда кой да продължи в шоуто. Това е патриотизъм-да имаш критерии. В днешно време, когато повечето неща случващи се пред очите ни в масова форма - са всъщност пълна боза. Хубав и усмихнат ден и непременно имайте критерии, бъдете мислещи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

12.01.2016 г.

В търсене на тишината, която бяга от Света

Добро утро, тъмно утро! В тези часове и минути, даже доста по-рано, е красивата тишина на утрото. Целебната тишина. Наистина е хубаво да усетиш тишината и себе си в нея. Хората цял живот гонят, летят със самолети, плуват с кораби - своето място с абсолютна тишина. Затова ходят на острови. Те, поне по снимките, имат огромни и изцяло пусти плажове с веещи се палми, тишина, безбрежие и усамотяване. Поне на снимките, уточнявам. Едва ли жестоката туристическа действителност е същата. Обикновено красивите места по света стават атракция, близо до тях или в тях е гъмжило от хора и кипи здраво пазарно предлагане на дрънкулки и джунджурии. Понеже е топло навън ли, понеже видя ли Таня в Операта винаги имам мисъл и за Каваците - мястото, което обичаме много...Но снощи си мислех за него и съм го сънувала. Беше такава пустош и безбрежност преди 10 години. Работех в Общината и за лятото имаше възможност за карти за отдих на служебните бази - в Несебър и на Каваците. В първата имаше климатизирани и големи бунгала и хората искаха масово там да ходят. На Каваците бунгалата бяха...някакви кибритени кутийки с 4 легла вътре и 7 пирона по стените-вместо закачалки.Тогава Снежка ми каза-моля ти се, отивай на Каваците, там си изгледах на воля децата. И отидохме в кибритената кутийка. По-красиво лято не съм имала. Морето се плиска на една педя разстояние-долу в ниското де, но шумът се чува. Спокойно е. Тихо е, въпреки че бунгалата бяха до детски лагер. Тихо е, защото целият плаж е открит пред очите ти-от край до край. Няма чадъри, няма барове, няма ВИПзони. Няма.Има природа, пясък, море, което е ласкаво. По бреговете, които обграждат плажа-няма вили, няма къщи, няма постройки, нищо няма. Хоризонтът е безкраен. Имаш усещането, че всичко наоко е само за тебе. Че много те е чакало, цяла зима е мислило за теб. Докато дойдеш при него. И сега е изцяло за теб. Толкова е красиво, че сънувах две вечери цветни сънища, които още помня. Разкошни сънища в цветове и цветя. Изключително рязко се смени целият пейзаж на Каваците. Рязко. Има острота навсякъде. Страх те е, като излезеш на плажа, да не те пореже пясъка. Остро е, пренаселено е, построени са безброй къщи,хотели и блокове...Някак си отивам там всяко лято-с надеждата нещо да се е променило, някой да е дошъл откъм морето и с тризъбеца си да е правил чудеса. Да е върнал свещената тишина на това място. Ама няма как, няма как...Знам го. Но сърцето си има свой, отделен живот и не мога да му наредя да не се надява. Ако някой знае някъде из морето, къде е останала святата Тишина, нека ми пише. Ще я търся. И в планината мисля че почти не е останала, но там не съм много компетентна /по планинските му работи/. Знам няколко места, където съм си чувала ехото. Желая ви светъл и жизнен ден, мисля че тази седмица започна много красиво, много зареждащо още във вчерашния си първи ден. Днес през 1911 година столицата на Индия от Калкута е станал Делхи. Брей, че интересно защо ли?! И има нова книга от Индийската поредица на Издателство Жанет-45.По традиция на заплата ще си я закупим. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж! /снимки-Каваците сега, Каваците преди/

11.01.2016 г.

За Доброто обслужване-2 и за Световния ден Благодаря!

Добро утро! Харесвам се, когато си вляза в ритъма на ранното ставане. Това си е моят режим. Рано пиле-рано пее. И тате е същият. Мама и брат ми обичат, когато може да поудължат ставането. Обещах ви и продължение на темата с обслужването. Тази сутрин мислих, че самият глагол на мен специално като природата и като изразяващ това, което е в него-не ми е присъщ. Не харесвам това, което изразява. Мисля че на този свят сме просто хора с различни професии. И никой никого не обслужва. Всеки си върши работата, която върши-в момента например. Нито сервитьорката, нито продавачката са в някаква "обслужваща" сфера. Те просто работят това, което работят. Такава им е работата. В аспекта на работата си всеки някого обслужва тогава. Важното е така да ти харесва работата ти, че да растеш - в нея и с нея. Това е един от красивите ми примери по темата и той се казва Марианка. Едва ли преди години е започнала работа за много пари в магазина Бютизон за парфюми в първия ни - Парк МОЛ. Даже беше една стресната такава - някакви смени, често до късно вечер, съпругът и я вземаше. Не че съм я следила през цялото време, как свиква с новата работа. Обаче. Марианката от ден на ден ставаше по-хубава. Гримирана всеки път, с хубава прическа и подредена коса-винаги. За уханието айде няма да говорим-то и е в ръцете, дето се казва. Обаче вътрешното желание да изглеждаш все по-добре никой не може да ти го наложи. Никакъв шеф или супервайзор или там какъвто и да е оргънайзор по днешните модни класификации за работното място. Наблюденията ми отпреди няколко дни е, че Марианката е сложила очила и че са толкова естетски и завършващи я, че вече е една стилна и класна дама, малък формат, на която абсолютно можеш да се довериш. За професионалния и избор - лично за теб. Хубаво е, че на различните работни места изискванията са различни и е хубаво да ги има. Например когато работих в Радиото имах два чифта дънки и само спортни работи разни. Айде в Общината вече-и спешно се наложи да си купя моментално поне едно сако, че да му прилича. Тогава открих магията на саката и че държат раменете и стойката изобщо изправени. И че са една "мобилизираща" дреха, им казвам аз. Щях да разказвам още един пример от темата "обслужване" обаче...забравих. Важното е за днес да ви кажа, че е Международен ден на думата "Благодаря"(International Thank You Day).! Нямаше описание ЗАЩО е днес този ден нийде из Интернет. Но както и да е-днес е хубаво поне няколко пъти да я произнесем на глас тази дума и да помислим за значението и. Съставена от "благо" и "даря" - това е една от най-хубавите думи, красиви и благозвучни в българския език. И аз много я обичам и дори напоследък силно ме умилява. Понеже съм един непорасъл сантимент. Не е нужно някой да ни е обслужил добре, че да я изречем. Може дори на банкомата. В случая благодарни сме на машината, която е измислена, за да ни улесни. На човешкия ум, че я е измислил. На ръцете и собствения си ум-че вътре има пари, които сме си произвели. И така...Самото изричане успокоява и зарежда цялото човешко същество. Хубаво начало на седмицата! Бъдеще благодарни, щастливи и усмихнати! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

7.01.2016 г.

Ода за доброто обслужване - част 1

Добър ден, скъпи приятели! Днес Синоптичните ще са Възхвала на Доброто Обслужване. Отдавна я мисля тази тема и събирам наблюдения и истории и не знам дали ще мога да ги опиша днес всичките, или повечето. Темата е необятна. Няма начало, няма развитие /всичко са едни непрестанни върхови форми/, няма да има край...Защо ли? Все пак за начало да сложим една за мен любима и култова реплика,произнесена от мъж преди доста години. Той е сам на масата, ние сме три кокошки на друга маса в заведение. Той поглежда към нас често, ние забелязваме това и го каним да доде. Той не се колебае и идва и сяда. Нито е пиян, нито нищо...На човекът му тежи самотата. Разказва, че е загубил жена си, починала. Че му е мъчно за нея. И казва: Много добра жена беше, много добре ме обслужваше. /следва пауза и всеки да се замисли върху отношенията мъж-жена/ Аз лично бях потресена от думата, която обобщаваше ВСИЧКО. Поне за тези отношения. Стана ми много ясно изведнъж, кристално чисто и прозрях едновременно в миналото и в бъдещето. И ми се стори изведнъж по-безоблачно някак си това мое бъдеще като съм подготвена с тази велика дума. Като я нося като меч на себе си. ОБСЛУЖВАНЕ. Добро обслужване желае всяко човешко същество. Коментира го, изисква го-особено в обслужващите сфери. Седнеш на масата, питаш сервитьорката какви видове бири има, тя е нова, казва Не знам, ще проверя. И се започват едни коментари-как може, какво прави момичето на тази работа. От масата казват- То, горкото, кой знае за колко пари работи?! В този случай винаги като един шаман аз съветвам цялата маса-да се дигнем, да идем и да седнем на Дръмс, да дойде Ива и да видите какво обслужване пада...То не е обслужване това, то е изкуството на разговора, на усмивките, на общите теми, на общите познати...Ива ми е разказвала за кафетата в Дръмс с 3 изречения, след което при посещението ми опитах и трите вида там кафе и някакви капучино, за които бе разказа. Ива е велика работа, ще знаете. Положителният пример не, ами цял роман е Ива. Непрекъснато творящ се в движение. Всеки път, абсолютно всеки - изрядна от глава до пети /айде това е вътрешното и усещане, да кажем/. Обаче фризьори и маникюристи да не са изрядни...та нали са витрина на това, което правят и предлагат! На второ място-усмихната, винаги! На трето-абсолютно владееща изкуството на разговора /ако не можете, има книги по въпроса/. Ако продължа...много ще стане венцехвално за Ивата. Но за нея-Колкото повече-толкова повече. За обслужването и облагите има ли какво да говорим повече от приведените по-горе примери? Добро обслужване-добри пари. И любов и скъпи спомени цял живот. Това е. Даваш-получаваш. Пробвайте. Затова ви призовавам към качествено обслужване. Нека сме със съзнанието, че всеки човек насреща ни е потенциален клиент и заслужава да получи възможно най-доброто. /Знам, че клиентите с претенции ужасни и чиста лудост стават все повече, но...можем поне да опитаме/. Лично аз 30 минути да поседя в някой магазин, попадам поне на един чисто отвратителен човешки екземпляр-покупател. Как няма да са отегчени продавачи и други, като на работен ден от 8 часа им налетят общо 16 поне откачалки?! Можем обаче да опитаме.Сигурно ще си заслужава. Докато писах, се сетих за още супер примери по темата, значи ще следва продължение. Хубав ден и много усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж /в отпуск, ако се чудите защо са тези по-късни прогнози/

6.01.2016 г.

Йордановден и святата Вода

Добър ден, честит имен ден и голям празник Йордановден! Всички телевизии излъчват мъжкото хоро от Котел във водата и слушам разни репортери как "предават на живо". Само Горан Благоев го може на църковните празници и когато предават службата да води предаване и да го коментира. Защото се е заредил с една торба информация от различни източници...Но хайде, празник е, да простим. Прославата на святата вода е голям български празник. Водата наистина е огромно богатство, ценна е всяка нейна капка. И без да е опята от поп, е ценна, много ценна. Разбира се, когато идеш в безводна страна и видиш, как я боготворят. Справка-Израел и Индия, поне там съм виждала. Вода в херметически бутилки, които е добре да не докосват дори устните ти /Индия/. Вода в невидимото капково напояване-системи, опасали цяла една държава /Израел/, в която цъфтят цветя и ухае навсякъде. Би ми се искало да ползваме водата по-разумно, но къде ти да отправям такива глобални призиви...Чак пък толкова.То е до съзнание и самосъзнание, до опит и преживявания - да цениш водата. От която си изграден. И която те обгражда. ..."Как ще опишете емоцията, която преживяхте тук в Калофер?" - пита репортерката на бТВ, която е пратена да отразява на живо. Има въпроси на "журналисти", които трябва да си ги записвам в колекция бисери. Като "Какви са вашите бъдещи планове?". Сигурно затова сайтът "Интервюто" е толкова харесван. Не защото въпросите му са толкова умни, не е нужно. Защото идват от подготвеност и истински интерес към човека, от когото вземаш интервю. От вътрешна убеденост /на журналиста/ в абсолютната стойност и качество на човека отсреща, на когото задаваш въпроси. Снощи сънувах хубав сън, бях аз, каквато се бях забравила в последните години. Сигурно затова казват, че във вечерта на Богоявление се случват чудеса. Човек се събира с най-доброто в себе си, макар и за няколко минути в някакъв сън. Беше хубав сън и дано се сбъдне! Върна ме във времена и в моменти, в които се харесвах особено много. ...Не гледайте телевизия, особено състезания по пеене и предавания с репортери наживо. Хич недейте! Четете сайтове като Интервюто, Гласове, Момичетата от града, Лира, Факел, още списания като Мениджър, А-Спекто и книги, книги, книги. От сърце честитя именния ден на всички и особенно много и от сърце всеки път - на един Божидар, който ми е особено скъп на сърцето, защото знам как трудно е заченат и колко много специален е на този свят. Не съм го виждала от години, но го усещам. Той е голям мъж вече. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! Хубав ден, усмихнат и да идете на ритуала на езерото до Станционната градина, велико усещане е.

4.01.2016 г.

Хубав ден, красиви мисли, ярки дрехи на фона на снега!

Добро утро, скъпи приятели! И в чисто новата 2016 година за Синоптичната служба е удоволствие да ви информира всеки ден, че денят е започнал и е поредният от редицата необикновени и красиви дни за всеки един човешки живот. Както и днешният Първи Работен ден за много от вас. На работата си прекарваме много време-в най-добрият случай 8 часа, от които непременно си "носим" и за вкъщи напрежение, въпроси, нещо за доработване, история/и за разказване на половинката или детето, някаква идея за доусъвършенстване, разговори за до-провеждане. Може да се каже, че за доста хора да ходят на работа е съвременният допинг или онова хазартно чувство непрекъснато да си в играта, да се състезаваш, да побеждаваш, мачкаш, надбягваш, надприказваш, да Печелиш. Особено чувство, развито и в спортните термини, които употребяват сегашните младите хора. Те не само харесват футбола, те и говорят на езика му-мачкам, газя, повалям, събарям, смазвам...Да не забравяме, че повечето от тези думи нямаше да бъдат толкова популярни, ако не ги бяха използвали като гламави и без всякакво замисляне - Медиите! И все пак, за тези от Поколението Y и за другите от различните поколения като моето-Поколението БДС /Български държавен стандарт/, поколението на по-големите от мен, което също още работи - успешен първи работен ден от новата 2016 година! Пожелавам ви да си поставяте високи цели, но да се радвате на ежедневните реализирани малки победи. Да гледате много напред, но да виждате повече от "пред носа си", да има повече емпатия между нас /макар че това е по рождение и по-трудно се развива/. Да се чувства и мисли повече, със собствени чувства и мисли. И в никакъв случай да не се самозатваряте в кръга на собственото си поколение - измамно е. Човек е хубаво да има сетива и любопитство /разбира се и малко по-здрави нерви/, за да общува повече с представители на другите поколения. Пожелавам ви в практичен план днес да си купите една красива химикалка и малък бележник, с които да започнете Новата 2016 година. Малък-за да ви е удобен и за да записвате бързо в него красивите мисли, които случайно някъде сте видели, прочели и ...произвели, защо не. На човек наистина му хрумват красиви мисли доста често, само че ги оставя да отлетят. Хубав ден, красиви мисли, ярки дрехи на фона на белия сняг и Честита Новата 2016 година! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която е в заслужен отпуск, заедно с цялата оперна бригада!