29.09.2015 г.

Невидимият мост към Терминал 2

Добро утро, дами и господа! Вашата мила Синоптичка бе на кратко,но съдържателно пътешествие в столицата на родината,където помогна ефикасно за настаняването на любимото чедо бате Радо в студентско общежитие. След като премина етап на спонтанни плачове относно отпътуването на детето и под №2 и оставането сама,Синоптичката се стегна и геройски се хвърли да помага на бъдещия студент, въоръжена с препарати за почистване на новата му обител. Сега,завърнала се, може да обобщи реалистично и без спонтанни плачове видяното и преживяното. - не че е очаквала нещо друго, но сблъсъкът с мизерията на студентските одаи си е като челен удар с влак. /Синоптичката бе на квартира 6 години в аристократичния уют на любимия квартал Изток, където наблюдаваше понякога от прозореца си, как Димитри Иванов пише на бюрото си до късни часове и сутрин се поздравяваше с Радой Ралин /лека му пръст!/,защото той поздравяваше всяка жена насреща си. - няма как, предлагаш ли мизерия,да очакваш че отношението към предлаганото няма да е мизерно. /Никой не очаква разкош,но да му прилича/ - младите разбират от хубаво,уредено и оправено и са в състояние да го поддържат. /Доверието е ключ към сърцата им и на всеки човек. Недоверието-катинар,който те слагат и съответстваща кофти реакция на рушители, в случая./ - младите хора е хубаво да свикват със спартански обстановки /и без това няма казарма/, но едно е минималистична, а друго - мизерна обстановка. /Може наемите да се завишат, но е хубаво да се правят ремонти в сградите на общежитията/ - ако Бил Гейтс или от Гугъл ме четат, със сигурност ще направят постъпки за ремонт на общежитията,в които учат бъдещите им работници в компаниите. А такива деца влизаха и излизаха при настаняването, такава красота и толкова интелигентни физиономии! Ей, зорлен ги пропъждаме навън, така си мисля аз и сега! - оптимистично си мисля, че всеки,кален в БГ общежитие, непременно ще успее в живота. Животът не е лесен и това се разбира от първата крачка в него. Та до последната. Понеже мъжете нямат усещане за дом, в неуютна и порутена обстановка се чувстват объркани. На мъжете не е в гените да носят копнеж за уют. На мен ми се привидяха из опърпаната стая - перденца, на бате Радо - щори. Детето ще се оправи, нищо му няма. То е калено над 10 години при минималистични битови условия в едни бунгала край морския бряг. Но ми е кофти все пак. Просто го виждам във въздуха невидимия коридор от върха на блока към Терминал 2. Така...На вас желая смел и ползотворен вторник и много полезни дела,свършени за себе си и за Републиката!

25.09.2015 г.

Каква магия е - да жоглираш с гласа си!

Добро утро, добро утро! Петък е и мисля че ще имам почивни дни. Така ми се струва. Дано не греша. Ами да, греша, в събота имаме представление, но то работа ли е...да гледам и слушам музика! Чух, как пее звездата на представлението-наистина много силен глас. Не знам силата на гласа измерва ли се, не съм питала Гугъл, но този ще има голяма сила. Радвам се, че Гергана Русекова ще е Азучена - толкова е талантлива тази млада жена. И е мила. Това ми е любимото съчетание - много талантлив и много мил и земен като човек. Препоръчвам на всички ви този Трубадур и този на 8 октомври. Там звездата ще е Русалина. Интересно е, че за първи път ще пее Леонора. В нейния глас има сила, красота и много техника. Удивително е, как може да си играе с този глас. Да го накара от безумни височини изведнъж да притихне. Преход за стотни от секундата. Както е на върха, така и да се скрие в пещерите в подножието. На това му казвам техника, но и дар свише. Тези внезапни появявания на различни места имат и обяснения, които не боравят с логиката. Нещо като медитация с глас, изключителна техничност и способност да потънеш толкова в себе си, че да се отнесеш. В един или друг смисъл всички оперни певци от високия клас притежават повече или по-малко тази способност. За игра с гласа, невероятните му появявания на различни височини, жонглирането с гласа си, дресировката на този глас...Да го усещаш като зрител в тъмния салон е неизразимо удоволствие. Операта е медитация с гласове и музика. Нито костюмите са толкова чак важни, нито декорите по сцената. Затваряш очи и може да си представиш всичко, като се оставиш на това,което чуваш... Но понеже така или иначе всичко е прекалено визуално, прекалено зримо в днешния век - хубаво е операта да взема най-доброто от възможните технически новости и да е в крачка. Още първото представление на фестивала Пиеро показа хитри номера от осветление и декори на сцената, плюс ама много стилна мултимедия. Абсолютно модерно. Плюс двама музиканти с изпълнения на живо сред кукли и куклари, както се казва "жива музика" в пиесата. Отиваме към времето изкуствата да бъдат преплетени едно в друго, за да оцелеят. Сигурно няма да ги има в чист вид. Страшно е и трябва да се пазят, вплетени. Силата на вълната от стадиона може да ги помете всеки един момент. Сградите са апетитни и отдаването под наем е примамлив и немалък приход. Никак,никак немалък. Така...Очакваме ви довечера в Операта да се преобличате,гримирате и костюмирате. Да послушате и погледате, да потанцувате валс. Може да си сложа дългата коса, ама честно казано не съм дългокоса по ген. Ще видим, изненада. Много усмихнат ден и красива нощ ви желая от сърце! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

24.09.2015 г.

Един красив фестивал се открива днес

Добро мъгливо утро, скъпи приятели! Днес е един прекрасен ден за Стара Загора. Открива се Международния куклено-театрален фестивал за възрастни Пиеро. Открива се в Операта. Ще продължи една седмица и ще видите 16 заглавия, както и много съпътстващи прояви. Пиесите - с билети, съпътстващите - без, свободно. Ще мине почти в нелегалност,както винаги са минавали подобни събития в града. Да не се заричам, не съм ходила тези дни из Главната, но транспаранти и билбордове едва ли ще висят нейде изпозантно. То не е спортно събитие. Въпреки че участващите пълнят хотелите на града да спят в тях и инвестицията както се казва, се връща. Не, инвестицията за самите организатори се връща по много други начини. Първо - идеите и реализацията им в днешно време са безценна стока. Най-скъпото нещо е една ценна идея, творчеството,хрумването, това-което ще те отличи и ще накара много хора да те забележат. В този смисъл творците и всички, които се занимават или интересуват от изкуство 6 дни ще могат да видят идеи, реализирани различно. Да почерпят опит,както се казва, да си откраднат, както се казва- Второ - в този фестивал специално винаги има колективна работа, която създава продукт или предизвиква раждането на идеи. Като тази година работилницата за осветление, за светлина, за светлинни ефекти и хора,работещи със светлината в спектакли. Със сигурност ще се роди нещо хубаво, различно,модерно, вълнуващо. Справка-от подобен труд заедно се роди хитовият спектакъл Страх на нашите кукленци, с който изпообраха де що Икар има на републиката. Трето - фестивалът е възможно най-добрият повод този град да забележи и различи, да ги види вкупом и да им се зарадва - на хората на изкуството. Те не събират маси по стадионите, не може да ги срещнеш там, анонимното наелектризиране в безликата тълпа не е тяхното място. Тяхната битка е за всяка една душа на зрител в салона поотделно. Това е страшна битка. Тя не се ползва с масовостта на телевизионния или кино екран, дори напротив. Битката за всяка душа в залата е най-решителната, тя е на живот и смърт. Тези на сцената не са екзалтирани от високи хонорари,които ще получат за "победата", защото знаят че победата им не е голове, сантименти, секунди, метри. Друго си е да бягаш и срещу теб да стои една мислена пачка с най-ценните хартии на света. Друго си е. В тази връзка може да спомена като за край и четвъртото, което винаги съм отбелязвала подчертано-Кукленият театър на Стара Загора е пример за добър и по всички съвременни правила мениджмънт на културен институт. Разбира се,че не говорим в случая за печалба и положителен преходен остатък, не. А за възможност с трупата си да реализираш постановки от редовия репертоар, но и да надграждаш с "извънредни" по обем и внушения представления - като Страх. Пожелавам на кукленци и тази година да им се получи спектакъл с размерите на Страх - те го могат! На добър час на Пиеро, откриването му е в Операта, което говори за добрите отношения и органична свързаност между културните институти в града ни - както и трябва да бъде, задължително е във времената на тотален потрес от евтини зрелища. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и ви желая творчески ден /време е да напишете нещо красиво, да нарисувате нещо, да сложите по най-красивия начин цвете във вазата....такива ми ти творчески работи!/

23.09.2015 г.

Сутрешни хвърковато-бодливо-разбудни

Добро утро, уважаеми читатели! Синоптичната служба не почива тези дни, изобщо не. Надявам се да сте си починали поне вие добре и да сте закрили подобаващо летния сезон. Обичах това време като ходехме на йога-лагер на Свети Константин и Елена. И закривахме лятото. Бяха леки и волни години на идеализъм, масово участие и не-комерсиалност. Сега всичко живо само от последното и то без "не"-отпред се интересува и е хукнало да достига. Когато излезе от състоянието на незаинтересованост, в което традиционно се намират повечето хора повечето време. Излезе ли - пита за пари. Не са ли достатъчно, пак влиза обратно в пещерата на незаинтересованост. Или се отвява нанякъде просто, отсъства,няма го. Ако парите не го държат към земята...А те държат със страшна сила. Миналата беше прекрасна седмица с извънредно красиви събития, срещи и тн. Тази книга "Куфарът на брат ми" е една от хубавите български книги напоследък. Срещата ми припомни за невидимия куфар у нас, който винаги си стои стегнат - за да го взема и потеглим някъде в чужбина. Когато съвсем се отчаям и много ми писне от дивата действителност тук. Не знам,каква чистачка, миячка или гледачка ще излезе от мен, но знам, че тръгването ще е внезапно и рязко. Засега ме задържа и мисълта,че доста хора само това и чакат. Един дразнител по-малко. Едно място повече за един клакьор. Как да направя такова добро?! Сърце ми не дава. Станах кръстница втори път в живота си. Имам си вече две момченца,отгледани и красиви. Едно време си пожелавах да имам две деца-синове. Сега ги имам -в духовен план. Значи мечтите се сбъдват. Може би главно в личен план, при по-ограничен периметър. Мечтата ми за Стара Загора като интересен и духовен град още не се е сбъднала. Мечтите се сбъдват от хора. Все забравям, че "матриала" е най-важният. Да бях отишла на откриването на новия парк, да ми го припомнят! Да бях, ама бях в църквата по това време. А и не си падам по култ на личността. Не забравяйте,че ТАЗИ седмица започва Международният куклен фестивал за възрастни Пиеро в Стара Загора. На 24 се открива в Операта /не е Оперен театър, както го пишат в Общината. Ако беше жив Маестро Димитър Димитров - щяха да хвърчат във въздуха тези,които го пишат Оперен ТЕАТЪР. Това е Операта на Стара Загора. Останалите атрибути на едно място за живот- от футболен отбор, до читалище - ги има във всяко трето БГ село. Опера има в 6 града на страната - София, Русе, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора/, а нашата като сграда и възможности е най-разкошната. Засега толкова от мен, довечера има чудна филмова музика на концерт в Операта на Стара Загора! Идвайте! Поздрави от Синоптичната служба и бъдете бодливи! Облите камъчета останаха в морето.

17.09.2015 г.

За празника днес и други културно-свободни размисли

Добро утро! И честит имен ден на именниците! Имам днес две особено любими. За едната каквото и колкото и да пиша, все ще бъде малко. Колкото повече вървят годините,толкова повече осъзнавам, колко много имам от нея. Мама...Коравият реализъм на Балкана /тя/, присаден на меката и обичлива родопска почва. И е станал завиден организъм, ви казвам. Мама е твърд реалист, кремъчно земна, абсолютно справедлива, естет и неподражаем кулинар. Най-доброто,което е можала да ми даде-реализъм и вкус. И още много неща де. Мама ми Надежда е велика жена. Малката Надка, нейното име, доста прилича на нея. Тя расте също реалист с вкус и онази генетична Благодарност, която много харесвам у хората. Благодарност за всеки ден, за всеки,който срещаш по пътя, за всичко,което ти се случва. За парите,усилият и времето,които родителите ти харчат по теб. Не срещам често в този живот деца,които имат Благодарност в себе си. Повечето имат отношение Всичко ми се полага и Всички са ми длъжни. А всъщност нищо не ни се полага и на никому не сме длъжни. Освен на себе си - непрекъснато да бъдем по-добри, по-умни, по-човечни... ...Много бих искала да ви разкажа по-дълго за предстоящите два спектакъла на Операта. За Набуко довечера и за премиерата на балета утре. Но се уморявам. Да говоря и пиша за неща, които са избутани от дневния ред на този град в тъч-а. Понякога се чудя, дали този град има нужда от тази Опера, дето е тук 90 години. Или му трябва просто сградата, да я дава под наем на кечисти,културисти /припомням състезание по културизъм през 2011 г. в Операта!!!/ и други спортно-културни "исти" и това си е то. В момента ми е такъв силно обезверителен период. Знам,че ще ми мине. Снощи като минах по мостчето и само се заслушах в Набуко и ...нощта стана вълшебна. Наистина музика-океан е това. С огромни вълни, които могат да закарат всеки кораб на дъното. Стихия е. Не е кротко море,не. Не мога и да си представя дори,как се пише такава титанична музика. Която на всичкото отгоре има свойството веднага да произвежда пред очите ти картини. Дори да няма никой,жив човек на сцената. Да си със затворени очи. Моментално виждаш всичко,което става. Това е голямото чудо на класическата музика и оттук идва голямото отдръпване от нея. Човек не иска да си представя,не иска да затваря очи. Съвременният човек е същество самотно,което иска да удави самотата си в какафонията и екзалтацията на тълпата. Не иска да си представя. Иска да вижда. Иска наготово. Смята,че мисленето е заразно зло. Че въобръжението е за лигльовци, които ахкат,охкат и точат сополи на всичко,що е ...един вид неразбираемо за масата. О, я да се спирам вече...Задал се е особено хубав четвъртък, ще знаете. И довечера някои от вас ще дойдат на Форума. Колкото-толкова. Насила хубост не става. Нещата са такива,каквито са. Културният фронт е нещо като партизанско движение,но не в горите. А зрителите са нещо като ятаците. Ех,че го измислих пак! Весел и лек четвъртък, поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

15.09.2015 г.

Честит първи учебен ден!

Добро утро! Ехааааа,първи учебен ден, прекрасен и приказен ден. Малък Георги /племенникът ми любим/ ще отиде на училище, натъкмен в дрехите от леля си, които му купувам за рождения ден. Предните години бяха едни гъзарски ризи. Кака му Надка ще отиде на училище в новия си стил на елегантна французойка /ей това дори като го учиш този език, се учиш и на стил в живота!/. Съседчето Йоланта, една русалчица с коси до кръста отива в първи клас. На Деси Стефанова дъщеричката е също в първи клас с абсолютно уникална раница с герои от Снежното царство и осанка и самосъзнание на пораснал човек. Невероятни деца има тази страна! Голям шанс за учителите, дори зрънце да видят в тях, дори от най-чалгаджийското семейство да са, да ги спасят в училище. Ако им се спасяват души. И без да ме питат, давам съвети /нали съм дете на учители/, но днес сутринта ми идват наум няколко размисъла, не ги бройте за съвети: 1.За родителите - моля ви се, ако избирате учител внимателно, избирайте началния учител на детето си. Със сърцето си, важно е да обича и да е отворен щедро към другите човек. Най-важно е началното образование. От 5 до 7 клас е безвремие, а след 7 клас е важна гимназията. Във всички случаи - без преиграване и без висене над главата на детето за оценки. Най-верните оценки ги пише животът и то безпощадно. Във времето на училище е нужно да се научи да чете,смята и МИСЛИ. Всъщност това последното е хубаво да го предадете генетично и да работите върху изграждането му с ежедневни разговори. Не винаги в училище се учи. Да се научи да се бунтува и то смислено, на като вреди на себе си. А като помага и на повече хора. Да изразява собствения си протест, но и непременно да се научи на Благодарност. Мили родители,спрете се с тези амбиции към детето. Ако имате роден гений, той непременно ще си покаже природата. Всякакви занимания с изкуство - рисуване, пеене, инструмент, балет са абсолютно задължителни за детето. Най-ценното,което може да направите за него. 2. За учителите - това, дали децата ще ви уважават, зависи само и единствено от вас самите. Синдикатите направиха хубаво,че направиха заплатите прилични. И много лошо-че ореваха държавата с мита за бедния учител. Такива не познавам, сериозна съм. Бедността не е пропорционална на заплати и доходи. Бедността е духовно състояние. Музикантите също не получават големи заплати. Не само че не получават, ми и да свирят и да не свирят добре - залите едвам се пълнят. Докато училището е задължително, оперите не са. В случай Достойнството и себеуважението са водещите. Сам си си избрал тази професия. ДА си станал багерист в ТЕЦовете, ама не си. Това че насреща ти са деца, е дело не просто отговорно. То е дело високо. Децата нямат право да гледат и слушат мрънкания за тежкия и неблагодарен труд на учителя. Такъв е. И толкова. ДА не си го избирал. Имат право да виждат хора, които обичат професията си и се развиват в нея,четат много,интересуват се, приемат образованието за процес, в който ученик,учител и родител се учат един от друг. 3. За учениците- /за малките/ споко, в училище не е страшно. Докато ви научат учителите, кой колко е умен - просто бъдете активни /за по-големите/. Без драми и вглъбяване. Не знам дали е хубаво да си пръв и отличник. Има си хора,които ги влече. Важното е всяка оценка да отговаря на труда,който си вложил в нея. Не да претендираш за труд,който не си положил. С учителите е хубаво да се спори, да не се приема всичко за чиста монета. Някои от тях дори обичат този спор, защото измерват себе си и се чувстват полезни. Но само малко от тях. С останалите-внимателно и без излишни движения. Ех, че дълго стана, увлякох се! И още имам да разказвам, а колко много имена на учители имам да изпиша и да им благодаря! На повечето от тях, за които се сещам - да благодаря, че обичаха децата ми. Обичта е най-ценното,което можем да си дадем един друг. Другото - го има в книгите и в Интернет. Обичта няма как да се забрави! Честит първи учебен ден на всички ни и Напред,науката е слънце!

11.09.2015 г.

Безвремието на творчеството

Добро утро! Петък е,радвай се народе. Ала и съботата била работен ден, казват. То си е и така де, само дето не ми е настроено вътрешно да е така. Събота и неделя за мен за безвремие. Много неща,дни, часове, пространства, състояния - са безвремие. Говорихме си с Вили, която е хореограф на Безвремие в Операта, че безвремие за мен също е това,което очакваш да ти се случи, докато много работи ти се случват. Очакваш.В безвремие си. /Някои хора цял живот минават в това състояние/. Изпадаш в своите си мисли, потъваш в работа и във фантазиите и плановете си - изпадаш в безвремие. Някоя гледка природна спира дъха ти-отново правиш скок в това състояние. Гледаш как спи бебе или дете - в тотално и красиво до болезненост безвремие. Когато си влюбен също е така. Имах преди мноооого години един дълъг, много дълъг период - живееш, а е измислено и нереално, когато човекът не е до теб. Усещаш го болезнено. Болезнено отсъствие и безвремие. Тялото ти продължава да прави своите обичайни движения. Мозъкът нещо си работи там-по негова си линия. Но няма обединител на всички действия-душата. Тя е в безвремие, извън е, отвяла се се нанейде. Нали сте говорили с човек, захласнат в неговите си мисли...Как интересно се променя физиономията му - той е отвъд, някъде в друг свят, а вие го питате-нещо си. Карате го да слезе по стъпълата от някъде от високо. И то не да слезе, а да изтича. За да отговори на въпроса.Да се върне на земята. В този момент на безвремие наистина телата само произвеждат светлина. В спектакъла ще се случва точно това, защото към костюмите има пришити ленти с миниатюрни лампички. Така че ще е тъмно и телата ще рисуват картина с движенията си. Достатъчно е да хвърлите един поглед само на сайта на Виолета и Станислав, за да усетите че неслучайно правят тази постановка. Със сигурност имат своето послание и то е актуално, както посланията на всички хореографии, които са правили и изтанцували. Желая ви днес мигове на творчество, в които най-силно се усеща безвремието. Може да сътворите...един красив букет цветя за вазата в стаята си, например. Творчество е ежедневното творене на красота, безбройните малки моменти на сътворяване. Ако утре имате свободно време и любопитство в себе си - заповядайте в 13 часа в МОЛ Галерия да видите мъничка частица от Безвремие в модерен флашмоб /внезапно появяване и изчезване на група хора,които ще представят пред вас един модерен танцов театър/. А сега умната и работната! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

10.09.2015 г.

Всичките цветове на Земята

Добро утро! Броя го днес първият класически дъжд от доста време насам. С прилежащите притъмняване, хладина и най-вече протяжност. Няма вид да бърза да си ходи - като летният дъжд. Той пада, изсипва се, трещи,бърза и заминава нянякъде. Този тази сутрин е сериозен. Доведе есента? Време и е, макар че после все ще се загръщаме и завиваме. На хората угода няма-знае и природата. Изпощиха я да я тормозят, изследват, преустройват и превземат. И природата вдигна ръце от хората. Почна да си прави, каквото си ще, че и отгоре -и все по-често. Днес на този тъмен фон ще си сложа всички възможни цветове на земята. И всички дрънчащи гривни. Няма как иначе, трябва настроение да има. Червеният чадър на бели точки ще изгрее на сцената пак. Тъгата отвън изважда радостта отвътре. Всъщност цялото лято със слънцето му човек трупа радост, както вит.Д от естествените слънчеви лъчи. И сега в тъмното и студеното почва да употребява запасите си. По малко и с разум. Едно влюбване, флирт, авантюра или там нещо в този аспект - също помагат за вътрешната радост и озарение. Но не се случват от едното желание, там трябват двама човека. Затова вътрешните запаси са най-сигурните. Четенето на хубави книги, слушането на музика, танците - също много помагат за увеличаването на вътрешните запаси от радост. Желанието да се оставиш на нещо, някого...така, да те отнесе просто, нанякъде. Желанието за неочаквано и за Ах! - то не бива никога да изчезва. Удивлението.Удивяването. Така...Желая ви един много усмихнат и приветлив ден, а също и всичките цветове на Земята да бъдат около вас и с вас. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

8.09.2015 г.

Тишината на есенното слънце

Добро утро!Пропуснах вчера в някакво езотерично четиво за септември да прочета, какви са сънищата му, защото при мен се появяват едни наистина приказни. Вече втори път за кратко време. Този, от когото излизам бе направо...извънземен. Кротък и красив като приказка за задморска земя с Жар птица в нея. Хладината действа явно и на човешките преселения в земята на сънищата. В моите - със сигурност. Живителна е хладината. Обичам много есента. Тя е сезонът, който имах време да изследвам, да запаметя, да запомня със сърцето си. В месеците, когато бях без работа. Месеци на есенно откривателство - всеки ден. Интересен ми беше дори ъгълът, по който падат слънчевите лъчи в различните дни. Листата и техните цветове. Милионите видове жълто. Начинът, по който са паднали и украсяват земята. Начинът, по който тя се готви да заспи. Тишината на есенното слънце. Тишината изобщо... Сега през балкона на Синоптичната служба долита ревът на близкия бул."Столетов". В този град живея наблизо до центъра и на шумно място. Там, където бях, е тихо. Много спокойно, дори и в централната градска част. Магия е да се чувстваш Добре дошъл и единствената цел на едно място е да направи така, че да ти е уютно и удобно, да имаш това, което пожелаеш, да ти е добре, всичко да е наред, да си спокоен. Това е специалната магия на моя роден град. В него се чувстваш обгрижен като малко дете. Или може би е от това, че все пак ми е роден град...Не знам, хубаво ми е така да го мисля. Май е вече вторник и се полага да ви пожелая един спокоен и обгрижващ ви ден. Нещо да направите лично за себе си, от което да се почувствате добре. Някаква разкрасяваща процедура, розов маникюр на зелени точки, ей такива красиви работи. Мъжете могат да си купят нов ключодържател за кола или чантичка през рамо - за повече пари. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и спорен вторник!

3.09.2015 г.

Тя има рамене, които искаш да загърнеш....

Добро утро, добро утро! Понякога, много рядко, но все пак...Искам да се вмъкна в нечие тяло и ум, на които искрено се възхищавам. Да бъда дребна и тънък кокъл, тесни рамене, тънко кръстче /за коланче/, извивки надолу както се полага на една истинска жена. Но раменете слабички и оттам усещането, което предизвикваш /у мъжете, предполагам/ - да завиеш раменете, да ги прегърнеш, да ги защитиш...Слабички рамене и крехка фигура винаги са били голям коз за една жена. Както и дългата коса. То е пещерно усещане /у мъжете, предполагам само/ - дето са ходили навън на лов и се връщат за топлина. Косата също топли - и с топлината на тялото, на което принадлежи. Освен това е като живо същество, с нейна си история. Затова в много общества не дават да се режат косите на жените. А и ето- по косъма може да пресъздаваш човешкото ДНК- Какво ли щеше да бъде да имам слабички рамене и дълга руса коса? Да мисля трезво, да съм организирана, дисциплинирана, подредена? Да не кача нито един килограм за всичките тези години, в които се знаем?! Над 20 са, а Тя е все една и съща, никога няма промяна ни на грам, винаги е стройна и изящна. Нито детето, нито времето, нищо не я промени. Подреденият вътрешен свят води до добрата подредба и на външния, ми се струва сега като пиша за нея. И още нещо - да не правиш компромиси. но то е следствие от по-предишното. Нито една дреха, движение, решение /дори за покупки за храна и какво да се яде/ не са компромисни. А са плод на съзнателно и разумно решение, след премисляне и преценка. Колко хубаво, колко хубаво, искам и аз... Тайно един ден да стана слабичка и стройна, руса и синеока, разумна и подредена. Рационална. Само за един ден, ако може така. Да искат да ме закрилят, пазят, загръщат... Ще си кажете, че втора сутрин ви занимавам със сънищата си. Не, днес това напълно зримо същество от плът и кръв, има рожден ден. Естествено е като всяка Дева, да иска да запазя приличие и да не я назовавам. Важно ми е, че мисля за нея тази сутрин и ми е хубав деня. Благодарно ми е, че имам такава приятелка. Като от съвременна приказка. Само мога да ви споменя, че дори я наричам така, като от приказка - Златокоска. С тази синоптична прогноза ви желая един ден от приказките. Да ви се случи нещо неочаквано и красиво. Например принц на кон, или вълшебна дума, която отваря пещера със съкровище, или летящо килимче, или кърпичке дай ми да ям...Такива едни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

2.09.2015 г.

Да не ти се излиза от съня

Добро утро! Отдавна не беше ми се случвало да искам да се върна в съня, да не мога да се отлепя от него. Да стана, да направя кафе, да чакам дълго да се завърна в себе си...А себе си да е останала в съня, затворена в приказка. Защото там беше детството ми, лагера на морето, влакът, с който пътувахме, хора, които съм обичала силно....Сънуването на нас, хората, е неслучайно даден ни процес или там каквото се нарича. Магия е. Пътуване. Пристигане. Кошмари /тате го мъчат често/. Което не си изживял, го сънуваш. Срещи с хора познати и непознати. Цял един друг и нов ден, само че насън.Ден със затворени очи. Понякога сънищата ми са толкова вълнуващи, като снощния, че не ми се излиза от тях. По-хубави са от това, което ме чака. И за сънуването не трябва смелост. А за деня трябва и то много. И много други работи са нужни, които също машинално се включват всяка сутрин, с всяко отваряне на очите. А сънят и затварянето им е покой и отдаване. Каква благодат. Желая ви ден толкова хубав, колкото е най-хубавия ви сън! Вчера преди откриването и точно разбрах, че изложба в Байер няма да има, но на днешната в Галерията ще ида на всяка цена. Както съм ви казвала Марин Добрев е надарен свише с дар слово, то се дава много рядко - изкуството да говориш и то така, като него. А умният човек /сега не ми се смейте/ има и много силен сексапил /поне за мен де/. Защото това последното е много пряко свързано с ума /поне за мен/. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

1.09.2015 г.

Здравей, СептемвРи - есенен, песенен

Добро утро и три пъти Ура за септември! От него очакваме: циганско лято, тиха есен, Съединение и Независимост на Републиката, Първи учебен ден, Младежки фестивал Различният поглед, Международен фестивал Пиеро - все в Стара Загора, а още и официално начало на предизборната кампания, която започна вече де. Но все ще и се сложи началото, някой ще отреже някоя и друга лентичка някъде си. Човек свиква с политиците си, особено с тези, с които са наблизо като с протези в устата - външно тяло са, не прилягат напълно, усещаш ги, убиват понякога, мърдат, лепиш ги...Обаче - все пак се храниш с тях, дъвчеш, смилаш...Все пак. Не че не знаеш, че има импланти, но са скъпа работа, сложна работа, искат време и търпение. А с протези /разбира чене по народному/ също става. Си казваш да се самоуспокояваш. Интересно ми е да броя облаците, но погледът ми обхожда и земните дела, когато му дам посоката. Мога да съчинявам и земни мантри, о, как го мога...Не че някой е заявил желание за тях, но само духовност не стига. Нужен е спокоен, трезв поглед и за земните дела и право в очите. Достатъчно много са залъгваните и /само/залъгващите се. Масата им стига и надминава критичния минимум за държавата. На апатични хора. От другата страна е войнстваща имитираща дейност и размах група, която помпа мускули на гражданската активност...във Фейсбук. Това е, което ме смайва във Фейсбук-културата - количството и качество групи, в които се имитира гражданска активност. То не бе Истината, полИстината, Най-хубавия град, полуХубавия град, ЗА нещо си, ПРОТИВ нещо си, АЛо, Местната власт...Платформи, приемни, чудеса, братко! Официализира се махленската култура на подвикване от балкона и говорене по пейките на хладина - чрез елементарни компютърни умения в разни ФБ групи. Езикът и коментарите в тях са потресаващи, чутовни понякога. Ще кажеш, че гражданската активност кове всеки ден на града - по-смислен и по-добър. Тя е явление, достойно да бъде обследвано, разнищено и обяснено. Че не е това, което трябва да бъде в посока градивност. Ще видим, как ще реагира и се развие гражданската активност по време на предизборната кампания. Любопитно ще е. Днес се появи буквата Р в името на месеца. СептемвРи е, иде есен...Нямам нищо против, дори ще я приветствам. Желая ви един смислен и наблюдателен ден. Може би внезапно ще откриете нещо важно. Така ми се струва. Вечерта от 18 часа се ходи на откриването на изложбата на Теодора Лазарова, сценограф в Драматичния театър - в Галерия Байер. Поздрави от Синоптичната служба и Честит Септември!