30.06.2014 г.

Положително, арт, нестандартно, усмихнато....Пловдив

Добро утро! Ето, Синоптичката се завърна от обмяна на опит и зареждане на батериите в братски Пловдив, където пребиваваше по покана на приятелката си любима от детството Петя /Петенце, Петьофи, Червенорозка/. Ако кажа, че бяха красиви дни, ще бъде разумно казано, но ще бъде малко. Може би разумно е по-добре. Другото, неразумното, вълнуващото, красивото, трепетното, игривото- ще си го запазя за себе си. Но не си го спестих, както с годините става - сами си спестяваме много емоции, самовъзпитаваме се, самостопираме се и тн.
От обмяната на опит наблюденията ми сочат, че Пловдив е един позитивен град. Не само, че се чувствах добре, но и спах три нощи непробудно, много дълбоко и спокойно /тук се мотам явно нещо из леглото и събирам чаршафите в странни фигури/. Не заваля ни веднъж, макар че се мръщеше. Има положителна енергия в Пловдив. Казват, бил изостанал в икономическо развитие от Стара Загора. Може, няма да гледам сега публикации, защото тази тема не ме интересува. Но в духовно не е изостанал - така, както Стара Загора. Според критериите на местните може да има връщане назад, но според мен няма. В момента тече някакво събитие Дизайн уик - за младите и авангардните, на Античния форум - опери на открито при пълен форум, на главната - изложение на италиански работи за похапване, забелязах афиши на още един Театрален фестивал, доста афиши за гостуващи постановки и то подбрани добре - явно Общината знае как да дава разрешения за ползване на залите и. На Античния театър, във вечерта на "Травиата" - много млади хора. Да ти стане мило и драго за тази публика. Искаше ми се да я извозя с автобуси към наше село, че са и се порадвам и тук. Умна, културна, много арт....Любопитна и интелигентна. Интелигентността в много голяма степен е и любопитство. Да оставиш предразсъдъците си и его-то някъде до черпака в чекмеджето у дома и да отидеш да се порадваш на Изкуството. Защото то е създадено за радост, не за коментари "харесвам, не харесвам". То е за радост и винаги си струва. Така....Та затова им се случват нещата на културния фронт на братятя пловдивчани - умни са, интелигентни, напредничави, любопитни, нестандартни и главното - позитивни. Затова си имат и хубаво време и всичко там каквото трябва по куверт.
За гостуването ми у Петенка...то е трудно да разкажа и е лично. Във всеки случай моя милост не беше ходила ни в Стария град, ни в Раковски, ни в близкото село дето е катедралата Архангел Михаил със стъклописите, напрегръщах си братовчедчето Данчето, която си е върнала смеха и е същото усмихнато облаче от детството....Запознах се с Мимката, намерихме Павлинка от детството, със сладури от Раковски, общувах си сърдечно с Музиканта на 2013 година Маестро Димитров.....Чудеса  всекидневно...
Сега ми е спокойно и замечтано. Може би така ще изкарам днешния ден, а предполагам и седмицата. Ей, магия е този Пловдив - нека расте и не старее и да е все така хубав и арт.
Дрескодът днес е моряшки, защото всичко, което ми харесва - го оприличавам на морето. Дори в събота вечер и вчера из центъра на Пловдив имаше един класически морски бриз, ако щете вярвайте. Може би ще трябва да си напиша пътеписа за Филибето, поне да си запомня спомените в ред и последователност някаква...Може би. Сега след 3 перални вчера, готвене и попочисване - животът се намести в релсите си. И ще си кара по тях - до следващата спирка на някоя приказна гара.
Хубав и усмихнат ден! Поздрави от Синоптичната служба!



26.06.2014 г.

Невидимото на четвъртъка

Добро утро!!! Надявам се, че днес ще бъде за всички нас един красив четвъртък. Обикновено четвъртък е специален ден. Обикновено така му се получава. Седи си кротко между срядата, сестра му и любимецът петък /заради края на седмицата и свободата/ и чака да го харесат и обикнат. Нещо като сребърните медалисти - на един дъх от златото и затова тайни любимци на повечето. Поне мои. Аз обичам тези, дето са на второ място, завърших със сребърен медал-напълно заслужен и с осъзнаване на доживотната си слабост по математика. Реално и осъзнато. Та четвъртъкът си е такъв един ден - обикновен на външен вид и необикновен отвътре. Ако желаеш да видиш необикновеното му, разбира се.
Тук ще се самоспра да пиша за надеждите и плановете си, защото времето е толкова бързопроменливо, че свят ти се завива - час с час не си приличат. Просто си знам, че днес ще е красив ден и толкова. Нищо че синоптиците и времето не се съобразяват с моите прогнози - те касаят повече невидимото, отколкото видимото. Онова, като това във вица - Питат детенце, какво прави тате ти? А то казва - Работи, печели пари, грижи се за семейството.....А мама какво прави? "Мама прави невидимото" - отговаря детенцето. ....много сладурско и много познато предвид личната си история, но не е от нея извадката. Децата обичат видимото, докато съзряват. Чак като придобият достатъчно личен опит, могат да разпознаят и оценят невидимото. Не бива да им се сърдим /аз лично доста време бях обидена на тази тема, но вече не съм, е добре може би само малко, само малко.../
Невидимото на четвъртъка е, че завършва много важни неща. Те се случват бързо, ясно и категорично. Има особена видимост в този ден. Просто е ясен въздухът и всичко се вижда на длан. Краткосрочно и дългосрочно. Хубавото и лошото. Ден за промени е четвъртъкът - някой четвъртък може би ще направя косата си червена. Или ще си направя татуировка на тайно място. Или ако не се осмеля за първите две, поне още една обеца ще си сложа. Разбира се, сега само си дрънкам. От лятото и усещането му за волност е. От лекотата на лятното битие.
От вчерашния тежък ден, който завърши с яка женска сбирка на бира и  разни - тоест по най-готиния възможен начин.
Желая ви свеж четвъртък, леко облекло /например да пада едното рамо, еха!/ или рокля с деколте за радост на околните, усмивки и гривни на ръката, дето да дрънкат и вдигат света!
Поздрави от Синоптичната служба!

25.06.2014 г.

Сряда и женски там някакви работи

Добро утро! Направо просто се чудя какво да кажа и откъде да започна - аз, дето все бърборя сутрин...Снощи имаше страшна буря в наше село. Направо помитаща. Сврях се в един вход на залата по борба и чакам да премине.А тя - напречна една такава, пръска и във входа, доста дълбок при това. Момчета излизат от тренировките, аз съм се свила и кихам, та се нося...Уж липите вече преминават и вече не ухаят така силно и дълбоко, а аз съм със сенна хрема тези дни и зачервени очи и милиони носни кърпички хвърчат бързо употребени.
Заради болежки и чух, сериозни на главната героиня днес Фестивал пак няма да бъде открит. Тъкмо се бях нагласила, снощи ми беше толкова криво като разбрах, че чак буря довлякох с настроението си. Не знам защо така става при мен, винаги се вживявам в това, което работя. Май не е съвсем добре. В Радиото - мислех си че будя цялата република с медения си гласец и ми беше хубаво. В Общината - че организирам събитията на цялата република и съм отговорно лице за най-добрите събития. Сега - че съм Господарката на Музиката, може би, едва ли не...
Не че се вживявам, това ще е да е болен мозък, не. Просто освен че работя, всичко е свързано с много емоции. Веднъж някой ми беше казал "Не го приемай лично" /нещо си там/. Ами как да не го приемам лично, като съм личност. Няма как да го приемам общо. Поне при мен не става.
Та така...направо ми е криво от снощи. Направо, та на криво взех десния завой.
Вероятно третия път ще се получи. Не знам вече какво да кажа. По стара българска традиция числото 3 е свещено - имаме хоро Трите пъти /много го харесвам/, Три пъти мери, един път режи, Тримата братя и златната ябълка, Три сестри /това е Чехов май/.....Вече нищо няма да кажа. Във всеки случай бе любопитно снощи....Хората се спираха по новото мостче и гледаха репетицията на Операта на Форума. Младежи дори се позастояха - брей, тези свирчовци откъде дойдоха? Сигурно от София са, не ще да са от тук.../Може би така са си говорили младежите, трябваше да се направя на невидима и да ги послушам/. Спираха се доста хора и гледаха. Някои се престрашиха и дойдоха на камъните, седнаха да послушат. То пространството е твърде открито, за да може да се изолира каквото и да е събитие от наблюдатели.
Винаги съм гледала представленията на Операта на Форума с голям кеф. Зъбите ми тракаха, ставаше почти полунощ на Дон Жуан, но там, завита увита в шалове. Дори и лятно време, там си е хладничко вечер. И е красиво.
Надявам се скоро пак...Днес е сряда и имам много женска работа, нали е женски ден. Даже от сутринта рано съм я започнала. Ще я завърша, разбира се, с йога, защото няма да ме има в наше село няколко дни. А в чуждото село не че не е невъзможно, но дали ще остане време да ида на йога, не знам...Вече нищо не знам, само Природата знае всичко. Снощи пак ни го припомни. Напоследък го припомня често. Дрескодът за днешния ден ми е сивкав /гълъбовосиво/, не ми се блести и свети, някак си ми е притихнало. Разбира се, с обичайните гривни наредени, може и няколко още, че съвсем да му замяза. Вече може да тръгна да гледам на ръка. Ами лято е, а то е волно пространство, събужда катунарски повеи, да се мести човек, да мърда, да се движи, да пътува, да е волен и така...
Желая ви спокоен ден, красива сряда, волни мисли! Поздрави от Синоптичната служба!

24.06.2014 г.

Езическата ни същност празнува днес

Добро утро! Този е много хубав ден, Еньовден! Винаги съм обичала езическата природа на нашенеца, то християнската не му е много по мярка, според мен. Но езическата ....вили-самовили, да береш билки сутрин, да спиш на поляните, очаквайки чудото, да танцуваш върху жарава, да те тупнат с пръчица и намажат със сажди кукерите, да празнуваш бабата-акушерка, лятно и зимно слънцестоене, пещери с извивки на съкровено женско.....изобщо богатство е.
Така и Еньовден си е направо кулминация на всичко езическо в най-хубавата му форма. То лоша форма на езическото не знам, освен магиите. Не знам дали има друга страна, дето във вестниците се публикуват реклами на врачки, справящи се с уроки, магии, страхове, изплашване и тн. Обаче пък ползата от леенето на куршум съм я усещала доста пъти - има си то ефект и това си е. Освен това с нарастването на годините и на моята хубост, си сложих червен конец на ръката - да не ме урочасват, че все по-красива ставам.
Та да не се отплесвам от днешния ден де...Сигурно съвсем случайно, но Мариус Куркински ще дойде в наше село днес. И той ми е толкова талантлив, че чак не може да е християнски, направо си е езическо неговото. От списъка ми с Извънземни на Земята е. Преди време в операта почна изречението за един мост, в Родопите. И направи една извивка с ръката си. Невероятно, но факт - мостът направо изскочи пред очите ми. В залата на операта, дето 600 души не мръдваха, дори и с малкото пръстче на ръката или крака. Той е магьосник този Мариус с огромните очи. Театрален шаман. Вуду и всякакъв специалист по восъколеене. Според мен ако поиска, може да ме накара да изпитам физическа болка. Обаче той не иска, не е такъв човек като човек.
Във всеки случай днес ще си занеса едното стръкче лавандула, дето си купих от пазара в неделя - да ми ухае на работа. Друго, какво да направя за Еньовден? Аха, сетих се - днешният дрескод ще е с бяла риза, като на русалиите и самовилите. Ако се халосам цялато в бяло, ще насочвам към друг вид езически групи, затова и ризка е достатъчна, пък аз си имам и една любима, дето е почти до коленете. Айде готово, честит празник и да направите днес една магия за хубаво на хубав човек! А магията, знаете, винаги е една - обич, с обич!
Поздрави от Синоптичната служба!Докато писах за Еньовден, направо си го харесах за патронен празник.

23.06.2014 г.

Понеделник и молитва за слънчево време

Добро утро!Ето че дойде понеделник, след поредните класически събота и неделя за мен. Класически почивни дни с мързелуване /аз си го обичам/, чистене /когато го правя с обич към къщицата, се получава/, четене на книга /все повече ми се услажда/, готвене /с кеф, не набързо/, мотаене в градски условия /имаш време за безсмислени щурания в любими дестинации/, излагане на слънце /за да му се радваш/, дълбок сън на хладно и късно събуждане....
Когато нямаш отпуск от септември месец до сега ни ден, съботите и неделите спасяват положението поне малко. Малко поне...Сега ще грабвам поредната книга от Снежка-за кулинарни дестинации в Прованса на Франция, хем ми се чете, хем ми се готви....Това с готвенето се събуди от филма "Кутия за храна". Едно време правех много интересни работи. После с времето и задачите се саморедуцирах до няколко изпитани, които все ставаха добре.
Разбира се, то е и видно, че много обичам да си хапвам и винаги имам апетит, което значи че съм здрава. Не ми ли се яде, работата не е добре.
Много ми се иска тази седмица да е истинско лято и да не вали вечер, поне в сряда и петък. Искам на Форума и да слушам предкласика. Предкласиката е нещо като пред-дверие. Още от вратата познаваш, че влизаш в един красив свят. Предкласиката е нещо като детството на музиката. Родена е съвършена, като всяко бебе. Има си всичко и много обича да разглежда пръстчетата си. Един вид да се самоизучава. Така предкласиката самоизучава и разкрива себе си като зараждаща се стихия. Тя е нещо като рицарските поеми - езикът не е съвсем изгладен, не е равен и гладък, но чувството се усеща в дълбочина. Не е роман, не описва света с хоризонтите и хората му. Занимава се повече със себе си, със собствените извивки, височини и спадове. Вече класиката ще разгърне света като роман за четене, ще го насити със силата на масите, на народа. Предкласиката е фина,дворцова работа. Тя забавлява кралските особи. Държи те в преддверието на живота, където е луксозно, изискано, самодостатъчно. По-късно от преддверието ще се влезе в живия живот с целия му кипеж, страсти, болки и радости.
Това моето, разбира се, са размисли повече филологически и без претенции за познаване на историята на музиката. Просто слушах тези дни някои работи от Хендел и си мислих едни такива, които ви ги пиша. ...Мои си и без претенции, да се уточним.
Още в първите часове на днешния ден се усеща как седмицата ми ще тръгне в галоп. Ще се моля всеки ден за хубаво време. Утре, на Еньовден вечерта, ще гледам Мариус Куркински! В сряда - вече ви писах, на Форума, среща в преддверието и с предкласиката. В петък вероятно в Пловдив с подкрепата на Вселената, която помага за сбъдването на плановете човешки.
Днес се носят бухнали панталони и черна тениска /напоследък нещо пубертет го раздавам с това черно/ и се мислят само бели мисли. Бели като камъните на Форума.
Спорен и усмихнат ден! Поздрави от Синоптичната служба!


20.06.2014 г.

За градовете, които обичам с разум и със сърце

Добро утро! В последните два дни имаме небе като тъмен акварел над Стара Загора. Много красиво и разбира се, страховито. Вчера цял ден не съм разбрала какво е ставало под такова небе във Варна и вечерта ми стана много мъчно. Заболя ме направо физически за хората, които са пострадали. За силата на природата си спомнихме всички тук много ясно на 24 май, когато ни люля земетресението. В такива случаи тя нещо говори Природата, но още не се е намерил човек, който да разбира езика и. Превеждаме го по според вътрешния си глас. А той обикновено е объркан от емоциите.
Много обичам Варна и още преди да ида на гости на Неша, сънувах уличката и. Тя е уличка с много брези, много романтична. Обичам Варна, защото по моето определение е "София и морето наедно". София обичам заради студентските години и всичко, което ми е дала. Новата ми любов в последните години е Бургас, той разцъфтя този град с този кмет. И градът и Митко са ми любимци. Ужасно съжалих, че отпаднаха от надпреварата на Културна столица, за мен беше изненада. От останалите градове, а и отдавна - харесвам Пловдив. Снощи се хванах на бас с двете грации, че Пловдив ще бъде Културна столица. Те казаха - София. Който спечели - черпи.
Та общо взето ги подреждам така градовете, които обичам - със сърцето си Кърджали, Созопол, Бургас и Пловдив, с повече разум, отколкото сърце- София и Варна и айде от мен да мине, няма как, все пак са 22 години съм тук- Стара Загора. Удивително е как един влюбен в града си човек, може да промени целия град - говоря за Бургас и кметът Митко. Не бих искала този мъж да става Министър-председател, защото Бургас няма да е вече същия. А цялата държава не можеш да промениш, дори да я обичаш много. Няма да е по силите му, а и колкото по-нависоко отиваш, толкова по-малко нещата зависят от твоята лична воля на политик. Но може би пък ще имаме първият държавник в демокрацията ни. Защото държавникът е човек със сърце, а не само с мисъл за собственото си разбогатяване, което му се е паднало на тепсия сега.
Призовавам Бургас да се обедини и да не дават кмета си на Политиката по жълтите павета!
Няма как да не ми е тъжно от тези новини от Варна, обичам Варна....Тя е цялата хоризонт, отворен град към простора, смислен, културен, младежки, стилен...
Такъв тук нямаме и ми липсва. Нямаме и в буквалния и в преносния смисъл. И все пак съзнавам, че ми липсват духовни неща. А животът човешки си е живот и е най-ценното, което имаме - животът. Някои го избират със, други - без духовни хоризонти. Но всеки човек е ценен за тази Земя.
Желая спокойни дни, милост от Природата, повече слънце в сърцата!


19.06.2014 г.

Къде се скри и покри Г-жа Гордост

Добро утро! Слънчице има днес през прозорците на Синоптичната служба. И денят е четвъртък, което ни приближава до петък и края на работната седмица. В четвъртък обичайно ми се случват хубави неща. За днес съм си планирала дори цели три, та ще е хубаво да се осъществят и да направят деня още по-интересен. Ще да го видим. Важно е сега на първо време да се завихри добра енергия, още в началото, за да продължи така. Да не се поддавам на емоциите, да съм спокойна. Да намаля цигарите още. Да имам красиви мисли. Действията ми да са ефективни.
Тук темата е дълга и обширна, защото моите действия все са свързани с хора. А хората са най-непредвидимата и изменчива величина на света. Напоследък, колкото светът повече се отваря, толкова повече хората, с които си имам работа, се затварят в себе си. То в тази нашата държава всичко е наопаки, но все пак...Тези дни хората са все по-инатливи,спестяващи си всичко, не-любопитни. Не мога да ги убедя в нещо, в което не им е интересно. Кое им е интересно, обаче - и те не са съвсем сигурни. Не искат дори да влизат в процес на убеждаване. Лоша работа е, изгуби ли се веднъж любопитството към света. Не мож го върна лесно, то умело се крие - точно като децата, в най-чудни ъгли и процепи и пространства.
Не зная, защо хората стават все по-затворени напоследък - в този град и на това място де, където живея и работя. Преди години имаше един усмихнат и фриволен дух наоколо, желание за съпричастност, за изпълване на площадите от общата добра кауза, за веселене, имаше гордост. От града, от това, че сме тук и сега, живи и здрави, обитатели на едно модерно населено място все пак. Не знам къде отиде тази гордост. Някаква част от нея крещи на стадиона, но то е тематично там и касае определена тема. Не е израз на гордост от само себе си-от мястото, което ни е събрало. И колкото повече участваме в разни класации на най-най-най градове, толкова по-рядко я срещам из улиците и на обществени места тази Гордост. Последно я мернах на откриването на обновения Античен форум - беше права, защото нямаше къде да седне /махнати са седалките и Форумът е само декорация/, но се усмихваше...
Ааа, на Джаз форума също беше за малко там - да погледа как децата се търкалят по зелената тревичка наоколо и младите хора, които бяха излезли с количките да послушат музика. Обаче пак - я мернах и изчезна, за кратко беше....Не така, както преди - във въздуха, в целия въздух, плътна, направо видима, във всеки миг и вдишване. Такава, дето само като си помислиш "Моят град, моята опера, моето училище, моята Стара Загора" и да станеш на крака.
Знам какво беше това като усещане преди години, сега не е така. Критикарският дух и светкавичното отрицание на всичко и всички се стеле над града....
Може би ще направя интервюта с известни шамани на тема, как да променим това? Може би...Засега само ще ги планирам, че имам по-важни задачи служебно.
Днес е от дните, в които трябва да изчезна и се слея с тълпата, да почувствам мислите и, какво я вълнува, защо толкова трудно става да я примамиш с изкуство, какво иска, какво не и достига...Затова ще се облека скромно с ризка на тънки райенца сини и дънки и пак ставам невидима. Може да ме познаете само по гривната със слончета, без нея не мога лятоска, обичам да ми е на ръката...
Хубав усмихнат ден от Синоптичната служба на 8я етаж!

18.06.2014 г.

Приказка за добро утро и светъл ден

Добро утро! Ще ви разкажа една приказка, вместо прогноза тази сутрин...
Имало едно време едно място под слънцето, в което животът се случвал отпреди 8000 години. В едни мънички къщички, с огнище и коминче, намерили делва със зърно, което било много, много древно. Земеделски край бил от едно време този. Неолитните му хора расли, порасли, научили се да пеят равни като полето наоколо тракийски песни. Научили се да печелят пари от богатия чернозем. И били богати хора, повечето. През турско, за да запазят богатството си - били и покорни. Много покорни. Нямало наблизо и планина-че да избягат и станат хайдути. Затова си налягали парцалите, копаели земята, броели жълтици. И били кротки и покорни. През мястото минали няколко пъти пожари и кланета, но със Свободата то бързо се съвземало.
Хората се усетили различни, не само с пари, а с дух и сърце - и набързо сътворили училища и дори Опера. Представяте ли си?! На 47-мата година след Освобождението, през лето 1925то.
Първият кмет на мястото било поет, ехааа. Нататък след него - все богати и знатни хора. Мястото ставало все по-красиво. Че и придошли много хора от други места - да работят в заводите му, да се трудят на чернозема, да рисуват, танцуват, творят. Едно такова оживление, едно духовно жужене било из въздуха - целогодишно, не само когато цъфтят липите...
Но....дошло модерното време, големият обрат. За добро, казват, за още повече свобода, за неограничена свобода...А хората се чудели, какво да правят с нея, тя е толкова много...След като властта им изпозатворила заводите, изчезнало и доста от спокойствието. За да оцелеят, хората почнали да се контролират един друг, дето се казва - да се държат един друг - никой да не надвиши ръст, да не е различен, да не е висок, да не се извисява, да не води, да не се различава. Да са еднакви и така - силни, нагъсто, както се казва. Желанието да имаш това, което другите имат - ставало все по-силно. Хората се окопали в къщите си, в имотите си, в имането си, броели жълтици ката вечер, заравяли ги на различни места из дворовете си. Операта на града, след 20 лета от новото Освобождение, вече отивала на затваряне и станала дом на гостуващи. Все по-малко хора забелязвали и се радвали на своите си, на различните, на тези, които са останали. Защото все повече бягали навън и нататък...
После някой взел да пуска нещо и да трови във въздуха. Обгазявал ден и нощ. От това вещество или вещества ще да е - но тук нарастнало драстично количеството шамани, врачки, естрасенси, контактьори...И добрите в своето си поприще постепенно почнали да бъдат игнорирани, критикувани, оплювани, гонени. И понеже повече в града не се появил кмет-поет, шаманите лесно докопвали всеки нов кмет, да му шептят в ухото какво да прави - според начертаното от звездите и Великия Вожд, според диханието на Всемира, според атласа на Всемогъщия, според навигацията на Божествените Майка и Баща, дете, син, чичо и чинка.
И така....духът на хората земни стихвал и притихвал на сенчесто, хладно място. Избягвал да се явява на светли места, особено с много хора. Избягал на село зад високите дувари на луксозна къща с басейн на двора. И което било още по-тъжното - Любопитството и то избягало зад девет земи в десета. Изоставило хората по този край. А няма ли Любопитство, знаете, няма развитие. Няма кой да наднича зад оградата на собствените ни ограничен свят и да иска да приближи големия свят по-близко....Обгазяването спряло /уж/, омагьосването с приспиване на сетивата - останало.
Градът станал една Спяща красавица. Бурени обрасли по пътя към двореца и, тръне и огромни, зловещи храсти....
Ако познавате Принца, който може да я събуди. Или Великия Шаман, който знае магията за събуждането - нека направим Фейсбук група за Събуждането на града от дълбокия сън. /Че и хъркането много се чува, дори на осмия етаж, дето съм.../
...Приказката е с отворен край. Днес се носи ....червено, разбира се, против уроки. Лично аз на обяд, в обедната почивка, ще обиколя две изложби, да се "надишам", както се казва. И да си създам моята лична приказка с особената писменост на сърцето.
Хубав и усмихнат ден ви желае Синоптичната служба от 8-я етаж!

17.06.2014 г.

Хладна глава, ефективни действия

Добро утро! След дълбокия сън в хладничката нощ, познайте как ми се става. След вчерашното рокле в стил - грабвам и слагам - днес ще трябва да се гладя. Още едно усилие. Оф. Вторник започва на хладна глава, това е добре, ок е. Скоро не съм се чувствала равна и гладка, никакво вълнение на повърхността. И това е добре, хубаво е, че природата понякога се укротява. По-ясно виждам себе си в спокойната повърхност като огледало.
Значи такива били рационалните хора- хм...Сякаш съм с онази шапка-невидимка и се движа сред тях. Те си поставят задачи за деня и ги изпълняват. Следят резултатите. Гледат да са максимално ефективни. Не приемат нищо лично. Умеят да контролират емоциите си, доколкото ги имат. Допускат до себе си главно хора, от които имат полза. Другите са служебно приети. Третите, за личната употреба - са в живота им по строго определен начин, правила и критерии. Интересно е да се разхождаш в този свят на рационалните и сериозните хора. Понеже съм невидима, ме напушва на смях и как възприемат себе си сериозно. Как бързо скриват усмивките. Как ръцете уж се вдигат с внезапен жест, обаче светкавично бързо се свалят надолу по невидима команда. Как като в невидима кошница събират чуждото мнение, то е важно за рационалните и сериозни хора.
Ох, свалям шапката, че ми стяга малко в обиколката и посядам на люлеещия се стол. Да си почина от ходенето. Люлеещият се стол е широчък, мога и да подгъна крака. До него е лампата на един крак, която отгоре е в стил Тифани. До лампата е резбования параван, на който е преметнато домашното халатче. От стъкълцата на лампата, която свети, върху ръцете ми се отразяват червени, оранжеви, сини, зелени петънца в строга порядъчност. Ами това си е Тифани, моля ви се. На пода има цяла купчина книги, които по навик от баща ми чета по няколко едновременно. И си преписвам цитати, още от дете. Сега не в тетрадка, а в компютъра, който е на писалището с хилядите чекмедженца. Но си имам и парфюмирана луксозна хартия за писане. Също и писалка /не химикал/ с остър връх и пълнител с мастило. Като свърши, ще потърся мастило с аромат. Записвам си за деня отговора на два въпроса, които скоро научих в семинар на Къща под звездите. Но понеже се връщам от света на рационалните хора, няма да ви ги кажа. Знанието не винаги се дава даром. Във всеки случай въпросите са много, много простички и уникално ефективни за всяка жена.
И вече съм готова за потегляне в трудовия делник. Да не забравя да ви кажа, че днес се носи едно особено такова между червено и оранжево - някои му казват цвят корал, други цвят пъпеш. Не знам, но цветът е готин.
Като гледам, може и чадър да потрябва - питах рационалните хора, те казаха да си вземем малък и сгъваем за в чантата. Още с първата мисъл за деня и неговите задачи, интересно - лампата, столът и параванът изчезнаха...те така правят сутрин и после пак се появяват, когато ги извикам. Купчината с книги си стои на земята...
Поздрави от Синоптичната служба, която днес чака една радостна вест пообяд - от любим приятел! Спорен ден на хладна глава и ефективни действия.

16.06.2014 г.

Да се изгубя в Мароко, да ме намерят в Тунис

Добро утро в този понеделник, 16 юни! Минаха два класически почивни дни, по ставането ми днес усещам, че може би съм си отдъхнала от огромното количество умора и пътуване с прибиране много късно, които бяха в работните дни. Тя умората има свойството бързо да набира ход след определена възраст, в която явно съм навлязла и с двата крака. Както казват литературно "възрастта на зрелостта". Случва ми се поне веднъж на два дни обаче да се позачудя, дали не подминавам този етап и съм влязла направо във вдетиняването или то не ме е изоставяло никога - детинското. Във всеки случай така по ми харесва. Възрастните /главно като отношение към света/ са ми смешни. Ако почна да възприемам насериозно себе си като тях, сигурно ще се промени и целия ми живот и може би го искам, но може и да не го искам....Може би искам тази част - Ще печеля пари, ще си направя равни и чисто бели зъби, чиста кожа, от дрехите и чантите до очилата и парфюмите ще съм Диор, ще идем с Жени в Париж, а с Радо в Ню Йорк. Ще му ударя едни плажове на остров Гоа....майко мила. Оттам по Ганг наобратно- през свещените градове, храмовете Каджурахо, та до изворите на огромната река в планината. Ще видя каменния град Петра в Йордания, ще се изгубя в някой пазар за подправки  в Мароко и ще ме намерят в Тунис, на камила, водена от красив бедуин с огромни черни очи с извити мигли...И ще откажа да се върна в наше село, дори под заплаха за живота ми.
Ехей, че се и отнесох като за понеделник сутрин, в която си пиша на лаптопа в Синоптичната служба на 8-я етаж, край мен минава един къпан младеж, който току що се е парфюмирал и ухае луксозно и ще ходи на училище да се учи и да сполучи. Освен това тази сутрин като добра майка правя закуска. Ха дано така да ми върви цялата седмица - да съм добра майка, труженичка и любима и да постигна много успехи във всичките тези поприща! Пожелавам го и на вас - да имате много успехи тази седмица и да не забравяте, че не сте съвсем пораснали. Много ме привличат хора, в които детето  гледа ококорено и е готово във всеки един момент или да прихне от смях или да се втурне да играе. Различавам ги моментално сред останалите, само с артистите ми е трудно - там не зная кога са в роля, кога не. Освен това са силно двуполюсни хора - от една страна непорасли и капризни деца, от друга - извънредно добре ориентирани в света на парите, за да са деца. Но понеже като общо и те са хора, някои са ми симпатични, други -не. Ами това е то-казвала съм, сърцето си има негови си закони и негов си живот, абсолютно отделна вселена е.
Днес се носи червено и черно, класика. В Операта ще имаме "Веселата вдовица" с Ани Дитри, която много харесвам и като артист и като човек. Замислям някой ден да  разкажа Ани като приказка, но само ако тя ми разреши. Били сме в една стая на планината и нейните сънища бяха толкова наблизо, че знае ли се - може да съм ги видяла, само аз си знам...Във всеки случай отдавна не бях писала в моите "Бележки за култура" във Фейсбук,но вчера нещо си мислих за "Веселата вдовица" и написах, ще го прочетете, ако решите. Това ми е любимата оперета.
Спорен ден и много хубава седмица ви желая от сърце! От 18ти нататък ще ме виждате на камъните на Античния форум, където ще се представят в опери някои  известни гръцки митове, но затова ще пиша утре.
Поздрави от Синоптичната служба!

15.06.2014 г.

Съчинение по преживяното в петък,13ти юни

София  в петък, 13ти, юни,2014 година. …..
Пристигаме с автобуса към 10 часа сутринта – вдясно абсолвенти с тоги на стълбите на Софийския университет /уцелена съм право в сърцето, Моят Университет, хубавите му младежи… /. Спираме пред Операта – достолепие с тези колони, за първи път се разхождам по сцената и. Минава директорът Карталов и ни здрависва един по един. Следва челно първи сблъсък за деня със столичани в повече, служители на Операта – недружелюбни, надменни и ехидни към провинциалката, която дръзва да ги пита нещо /аз/. Говорят ми като на бавноразвиваща. Пука ми на провинциалната шапка пък на мене…Махам гащатите си панталони не по софийската мода да си видя Факултета по журналистика – ей, колко е различен сега…Кафе Лаваца от барчето – и жената ме уцели по погледа, че го искам късо, хард и без нищо друго. Усети тя, че съм възпитаник, хитрушата. С кафето и с цигарка съм през Музея за модерно изкуство чакам свръзка, на сянка, пече яко…Отсреща край Храм „Александър Невски” коват сцената за операта „Борис Годунов”, седалките вече се издигат внушително подредени. Става ми ама кривоооо – в наше село Стара Загора зорлен развалихме такава точно работа на Античния форум, дето софиянци я строят сега за има няма 4-5 представления. С Живето се носим с колата към МОЛа, дето ще гледам филм. Аз го обърквам с обясненията си, но после джипиеса на модерния момък казва вярната посока и пристигаме. Чакаме на светофар и на платното излиза момиче, което жонглира с бухалки. Умело. Кефим и се и даваме парички – артист е момичето и е добра. В МОЛа е интересно – има време, хапвам набързо, но този път готвена манджа и се разхождам. /Софиянци не ядат хляб, гледам по съседните маси, те затова са и стройни, засрамвам се, но не ми личи/. Изучавам столичната мода, разнообразна е и небрежарска, което винаги ми е харесвало. Щурва ми нещо, влизам в луксозно магазинче и обявявам, че искам да премеря пръстен с възможно най-малкия диамант. Каква дързост, изненадах и себе си! Обаче момичетата скучаят или така са обучени, че ми показват даже 3-4 и настояват да ги меря. Брех, и те софиянки уж….Поне вече знам колко струват пръстен с възможно най-малкия диамант, информирах се, дето се казва. Информирана съм, точка. Сърцето ми се разсипва в магазин за разни „домашни употреби”, майка ми ги обича тези магазини – по едни чаши, арт-кутии и разни други работи за дома. Обаче си го прибирам това бързо разсипващо се сърце и отивам да го утеша в Бюти-зон, напръсквайки се изобилно с „Животът е хубав” на Ланком – парфюм, дето пък ми и хареса. Айде в киното, сама съм, пристига и един господин и се качва още по-нагоре от мен. Салонът е огромен. Филмът  си го преживявам и сега, ще кажа само че ме разплака. Махам гащи пеша от след НДК до Операта, че да се поразсея. Прелитам през новата пешеходна зона на „Витошка” – леле, че хубава с тез китки.  После през любимия площад „Славейков”, виждам от афишите че съм изпуснала едно посещение на изложбата на Роден, но нищо, за другия път…В Операта – бързо преобличане с рокличка за случая и тежкарската обстановка. Ми няма да им се даваме на столичаните де, дето пристигат с тоалети. Айде сега…Хорхе Букай ми кимва на влизане – ами тъмничка съм, питали са ме в Германия дали съм испанка, на неговите хора мязам…В антракта успявам да се снимам с него и сина му -естествено, че как иначе…

Нашите хора от Операта пеят и играят като за Световно, както казва простолюдието. Всички са разкошни– Крум, Русалина, Елена, Ивайло, сладурковците Евгений и Диан /смеят се на закачките им, операта е комична/.  Представлението минава с една лекота, неусетно. Най ми харесва да гледам как талантливи хора удоволстват от това, което правят. То завихря въздуха в цялата зала – удоволствието…Столичани са доволни, да им се не начудиш. Много ръкопляскат…Хубав, хубав този петък, 13ти!

13.06.2014 г.

Ще бъде свежарски и готин петък

Добро утро! Ще пътуваме нашият оперен катун в ранни зори за София и Синоптичката стана рано. Вчера си мислех да се извиня, че няма да има прогноза, но.....Сърце ми не дава да ви оставя без прогноза днес, още повече че е петък, 13ти. И аз да ви зарежа точно в този ден...Не мога, не бива. Ще ударите в посока фатализъм, че се не видяло. А не ми се иска да е така.
Определено петък, 13ти е, за да усетим още по-ярко, че това съвпадение прави денят различен. Не фатален, не лош, не гаден, просто различен. Ето, аз няма да си бъда в наше село, ще бъда малко столична маНдама. Тръгвам с ранната група, за да поскитам по улиците на града голям. Не ми се случва да го посещавам често в последните години. А той е много променен от студенското време. Не много, драстично и с всеки месец е различен. Надявам се да използвам престоя до началото на представлението, за да видя филм, който няма да дойде в наше село. Ние не си падаме по такива работа, на нас само касови продукции ни дай. Моят филм е индийски и се казва "Кутия за храна". Детето Жени го е гледало още преди месеци в Германия, тук дойде за София фест и после изчезна. Сега ми е паднал случай.
Киното е магия от детството, тате ни водеше първо в неделя на анимационни филми, после на игрални. Веднъж го увериха, че филма става да го гледат децата, а започнаха някакви диви любовни сцени, на които той моментално ни изведе с брат ми. Обаче още си спомням документалния филм за турнето на АББА, любимците на тате, разбира се и мои любимци от детството насам и завинаги.
Не се поддавайте на фатализъм днес, направо си започва един приказен ден - виждам го от високо, а на осмия етаж хоризонтите са опънати по струна. Бъдете много весели, много усмихнати, два пъти повече от обикновено, за да се разсея нагнетеното от собственото ни черногледство очакване да се случи нещо кофти. Значи това е една част от рецептата за деня - двойно повече усмивки и радост, детинщини, щурави неща, които ви хрумват на мига. А също помага и изричането, дори помислянето на думата Благодаря! и още - Обичам те! О,,,много, много помага за завихрянето на светли невидими и впоследствие видими процеси.
Днес понеже искам да се слея с пейзажа и да бъда невидима за София, а и защото не съм в час със столичната мода, ще заложа на класиката и черно/бялото - както за през деня, когато ще снова по гащати панталони и рокерска черна тениска, така и за вечерта. За първи път ще гледам представление в Операта и то наше, на нашата славна СТЗдружина. /Далечният ми единствен опит от студенстките години с влизане и излизане на 20тата минута не се брои, а и то беше дневно представление/.
Непременно си набележете и посетете изложбите в Худ.галерия и в Байер /на Насето Янева/, джаз вечер и в събота вечер в Театъра - малки балеринки на палци.
Вие също стискайте палци и пратете положителна светлина на нашата оперна група. Желая ви светъл и слънчев ден!
Поздрави от Синоптичната служба!


12.06.2014 г.

Думите, които чакат да бъдат казани

Добро утро! Закъснях със ставането и писането. Пълнолунието снощи ми повлия на сън дълбок, както го сравнявам - все едно съм на дъното на кладенец. Или може би Шехеразада направи някаква магия. Сигурно ще е тя...Всъщност аз, да си призная, не бях гледала балет на живо досега. Но винаги има първи път, дори и на 45 години. И на опера ходя от след 30-тте си. Явно все някога идва времето. Не е имало в детството ми, не съм ходила като студентка. В Кърджали често идваше Видин Даскалов и съм ходила на оперети. Дори късно разбрах, че от 50 години в родния ми град има младежки Симфоничен оркестър. Искаше ми се да свиря на пиано, но не съм изказвала желанието си на глас. Това е грешка, от мен да знаете. И да се молите тихо и кротко на Вселената, изказаните на глас думи имат много по-голяма сила. Неизмеримо по-голяма. Всъщност те завихрят потоците във въздуха и случват желанията. Така че е хубаво да се намират думите, да се използват и то в точното време и място. И с хората, до които искаме да достигнат. Много време, много сълзи и напразни разочарования ми е коствала заблудата, че някой или някои трябва да знаят какво ми е в сърцето. Не познавам телепати. Всеки е зает със себе си на първо място и никой не може да знае, какво е в моето сърце, какво искам - ако не го заявя. Откакто го разбрах и прилагам - ми е пъти по-добре. Изработих си и веруюто "Да не се оставям да се чувствам разочарована от хора, с които нямам кръвна връзка". Ключовите думи са - "да не се оставям", защото това от мен зависи, "да се чувствам" - защото и това от мен зависи и "кръвна връзка" - тя е най-силната на този свят.
Харесвам приказката за момиченцето, дето било накрая и не смеело да си поиска зайче ли беше не си спомням, но тя е манипулативна.  Много кротост и скромност - айде стига, моля ви се. Беше една история от детските години, когато трябваше да ни внуши да сме скромни, честни, трудолюбиви, редови граждани на Републиката.
Сега е времето на градивните индивидуалности, на цветните хора, на раждащите идеи, защото добрите идеи стават най-скъпата стока на света. На хората с боичките в ръка. Може да съм пристрастна по темата...Изтокът благодарение на ужасяващата си трудолюбивост ще превземе нахаканият Запад и неговите градивни индивидуалности. Благодарение на трудолюбивостта и дисциплината и възпитанието да се лишаваш за да постигнеш високите си цели.
Но както казвам - шарен свят, за всичи ни има изобилно....Днес определено ми се носи зелено и ще си сложа любимата блузка без ръкави, отдавна и се каня. Вечерта се открива Джаз-феста, а сцената е откъм моста на Библиотеката, да знаете. Ще се сяда по камъните и ще се пие бира и ще се дишат липите на воля.
Желая ви прекрасен четвъртък от сърце! Да ви върви на зелена светлина всяка една минута от днешния ден!
Поздрави от Синоптичната служба, която се събуди с тази песен в ума /отдавна не ми се беше случвало/https://www.youtube.com/watch?v=6WMGXpcVGXo

11.06.2014 г.

Приказният ден на Шехеразада

Добро утро! Стана, каквото казах вчера - промуших се незабележима и невидима и вторникът мина гладко и леко. И въздушно. Без усилия и бързо темпо. Всичко си вървеше гладко и равно, даже и йогата, накрая за малко да не заспя. Почти се бях отнесла...
Във всеки случай усещането ми и за днешния ден е такова. И ще му и прилича - ще е въздушно и танцувално днес. Ще премине на палци. А вечерта ще гледам балет и то Шехерезада и още един в добавка. И цял ден ще гледам балеринките как репетират...Ами не мога да си пожелая по-хубава сряда от това. Бонус - фреш с ягоди и кафе по обяд на Дръмс с Яна - и зяпаме лятната градска мода, която се разхожда из главната улица на наше село. От цветя по роклите тази година вече ми идва в повече...Вчера си харесах една рокля, обаче като си помислих - всички полудяха да ходят на цветя това лято и се самоотказах. Ами айде сега, ще се изгубя във флората. Днес ще го направя малко модерна Шехерезада - имам си такива панталони и туника. Харесвам я тази разказвачка от дете. Винаги съм си представяла, как изглежда. Мисля че плитката и е до кръста и е широка три пръста. Като я разплете, косата и е къдрава, на едри къдри. Все си мисля че очите и са някакви странни, зеленикави и с големи, черни мигли над тях. Тя е разказвала, но и с очите си. Освен това гласът и е бил особен, леко дрезгав и с тембър, който омагьосва. Изобщо не е била красавица, но е имала дълбок чар и скули, които аз наричам "скулите на четящия човек" и винаги познавам четящите хора по тях. Няма как да имаш такова въображение и думи да го изразиш, ако не си чел. Много ми е интересно балетната Шехеразада каква ще бъде...Със сигурност ще е приказна разказвачка и тя. На палци.
Не мога да не ви кажа отсега, че в събота в Театъра е концерта на балетната школа на Снежа Дескова и там дребосъчетата танцуват на палци. Там съм, разбира се.
Така....ами ето че дойде срядата и тя има женствени и кръгли извивки - нали казват, че е женски ден. Задължително е днес да зарадвате душата си с нещо малко макар - аз ще се насоча към поредната гривничка, така ми иска душата.
Приказен ден и непременно потърсете нещо от съвременните Шехеразади-разказвачки, ако се чудите какво да четете - това са Изабел Алиенде, Джумпа Лахири, Джоан Харис...
Поздрави от Синоптичната служба!


10.06.2014 г.

Ден за промушване незабележим

Добро утро! Очертава се класически пек плюс тежък аромат на липи из целия град. Направо знойна работа ви казвам е. Тези две съставки ме будят посред нощите мен - дето спя толкова дълбоко...Въпреки дъждовете и неуравновесеното време, липите здраво ухаят и тази година. Това е най-хубавото време за Стара Загора, после в лятото зеленото става уморено от жега, губи цвета си, прашасва и е унило. 
От хладноватия неделен ден на морето, лекия макар и за минути дъждец, студената вода, дългото газене в нея - и вчера изведнъж бам в жегата на Стара Загора. Тези наши тела в последните години преминават през доста силни амплитуди от ден в ден, понякога и от час в час. Затова сме сигурно така екстремни и непредсказуеми и непредвидими по тази географска ширина. Гледам по снимките хората в Европата на север, хладничко им е на телата и на главите също, облеченки, с ясна и подредена мисъл в равномерното време. Устойчиви - там, където са. Ние тук имаме идеални парникови условия - виреем на жежко и където и да се разсадим по света, успяваме да се прихванем и радваме очите и сърцата. Отдавна съм казала, че страната ни е един голям разсадник с растения за износ. 
Моето европейче ме учи на европейско държание и аз се съгласявам, какво да правя....То с цивилизационния избор, който направи де да учи, е вече далеч от торбаланската ни държава. Мисля че е близо до други лудости в Европата, но тя си знае най-добре. На мен са ми интересни някои общи правила, с които човек би си улеснил живота. Моето европейче ги знае тях, тя винаги е била разумна, родена е голям човек. Интересни са ми, но не знам дали ми се спазват.
....За днешния ден какво да ви кажа-ще бъде обикновен, равен и гладък. Спокоен. Орисвам го да е такъв. Нормален, нищо извънредно. Малко бавничък, но ще мине добре и успешно. Сега това ми е нужно. Да си дочета книгата, да си легна след Сънчо и преди 22 ч...Дори ще се облека незабележимо, за да се промуша през деня почти невидима. Никакво ярко розово, никакви цигански цветове. Едно там синичко такова бледичко, дънките и ...хайде в делника-незабележимо. Да ме остави на мира с бясното си темпо. Да не ме закача поне един ден. Да ми даде една миротворческа вечер на йога с прибиране и заспиване, свита на кравайче.
Да бъде! /както казах незабележимото синичко е дрескодът днес/. Няма и да ме отбележите дори, ако ме видите каква ще съм незабележима.
Поздрави от Синоптичната служба, спокоен ден и почивка за сетивата!


9.06.2014 г.

Местата на безпричинното щастие

Добро утро на всички ви! Синоптичната служба беше за ден и малко часове отгоре на зареждане на батериите на морето. Газих на воля из водата, насам-натам, щуране и радост ама точно като малките деца. Юни и септември са месеците с особено очарование на морето. Курортистите ги няма. Присъстващите сме ценители. Наоколо е тихо и спокойно. Морето изважда една огромни миди, вчера си събрах доста. Лежането е почти нирвана. Чувстваш се безпричинно щастлив. Преди 4-5 години може би, в една зелена трева ме беше сполетяло това усещане за първи път. Безпричинно и чак на клетъчно ниво. 
Като цялата бясна седмица, то си беше едно лудо препускане и до морето. Там обаче разбираш, че всяка открадната минута с него си струва и е безценна. Усещането, че свободният дух е пуснат на воля, има безкрайно много пространство и цялото време е негово, да се щура и да се рее-без правила, без работно време, изисквания, ограничения, задачи....Задачата му е само да си лети...
Даже и хванах малко слънчеви лъчи, въпреки неуравновесеното време, лекия ръмеж, облаците ....Побрах се в панталонките, любимите ми морски потници стил "бараба" са ОК, влача си чехлите бодро, никой не познавам, никой и не ща да ме познава и съм си изцяло аз. Сега в суетата ще ми се наложи да мазна цветове, за да добия  вид за участие в градската надпревара. Няма как, няма как....
Новата седмица също се очертава шеметна, доста събития. От днес - джаз и то изобилно, ката ден. Харесва ми, нека е изобилно, само дето времето пак се мръщи. А така е хубаво в топлата вечер, на камъните на форума да си слушаш ли слушаш....Вероятно и аромата на липите, вече така пищен, ще достига и до концертите на открито. Тогава вече магията е пълна...В петък вечерта усетих липите изцяло, като че изведнъж и с много наситен аромат. 
София ще идва насам с балет на палци, ние ще ходим в София в петък...Може дори тате да дойде за ден-два и непременно ще го заведа на опера или на балет този път. Предишния беше на театър. Тате е моят домашен изкуствовед и културолог, а мама е филмов критик и кулинарен гений. 
Днес е денят на бялата риза, ще си сложа една, че и да ми личи повече началният тен и шалчето на морски мотиви. Желая ви усмихнат ден, радост и щастие в сърцето. Моето събра двете си половинки и вече е на мястото си, макар и за кратко, защото тези дни един самолет ще ми отнесе едната половинка....пак. 
Поздрави от Синоптичната служба!

6.06.2014 г.

Петък на забързаните добри новини

Добро утро! То бива, бива, ама такъв необикновен ден като вчерашния...Чак и тази сутрин ме люлее енергията на събитията, а се очертават и нови насреща днес. Не, днес си пожелавам да ми е спокойно и на вас също, приятелски, отпочинало и напоително вечерта - заслужава да се полее седмицата, минала по вода и с хубави събития.
Вчера разпращах новини за две събития на приятели, едното се случи - и сутринта и вечерта и беше много хубаво и беше именувано красиво "Къща под звездите".http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1276140 Другото ще става днес - изложбата на Атанаска Янева. Имам нейна картина у дома. Това е една от мислите ми, която са се сбъдвали - гледах картината на годишния Есенен салон и ми премина мисълта "искам да я имам"... Картината беше в триптих, някой беше купил другите две мънички и оставил моята част-на мен. Не е ли прекрасна и справедлива Вселената? Не стига, че на картината е любимото ми Дърво на живота /имам колекция от изображения на този символ/, ами е написана по клоните му една чудна родопска песен. Преди доста години така гледах в захлас, а не посмях да си я поискам на някакво отложено плащане една чудна картина - спомням си, че на нея имаше момиченце със сплетени плитки и баба, толкова докосващо ме...
Та да продължа с вчера...Успях да напиша статия за едно талантливо момче и разбира се, ще ви се похваля като излезе. Няма да пропусна. Стана хубав поздравителен адрес по един повод, сложих към него и една добра идея, дано се материализира, ще бъда много радостна.
Дани ми изпрати да слушам едно чудно немско радио за класическа музика, аз го пратих на Снежка и цял ден си слушахме на воля чудности на компа. Дани, моята бонбонеста арфистка, знае много прекрасности от света на класиката и много обичам да ми ги разказва. Аз съм благодатен слушател.
Може би трябваше да почна, че детето Жени кацна вчера в БГ, чух му радостното гласче и скоро и ще го видя. Пропускам разни неща от вчера със сигурност, то беше голямо препускане на хубави новини. Една от тях успях да съобщя на Таня в Хеликон, която ми намери книгата, дето я търсех без да знам заглавие и автор, само по някакво витиевато обяснение. Мисля че гривните, 4 на брой, които си сложих, също помогнаха. Дрънкането им си е вълшебна работа, част от магиите на циганките, ех тази моя циганска душа...Днес пак ще си ги накича, този път ще са тънките, дето са еднакви и дрънкат, та се носят.
Както казах енергията на вчерашния ден ме отнася и днес сутринта. Събуждам се, хоп на телефона, преглед на печата, то пак хубава новина. Еми супер е, надявам се днес да продължи в същия дух, но малко по-спокойно, ако може. Днес ще си сложа възможно най-джипсито туника, цялата в цветове...Дрескодът вече го разбрахте - цветове, повече цветове...За един пъстроперест петък.
Желая ви спокоен ден! Утре отплавам на морето и ако ми хареса, няма да се върна и в понеделник. Ах, морето....Поздрави от Синоптичната служба!

5.06.2014 г.

Четвъртък и красотата като сърдечност

Добро утро! Един красив ден е почнал вече....Поредният необикновен ден. На летището ще кацне самолетът с моето момиченце. Любима моя приятелка ще започне днес нещо ново в професията си. Ден за пристигане и заминаване - уж като всичките други, а пък различен. Винаги е различен, която и пристигането и заминаването минат през собственото ти сърце. Иначе си е обикновен ден.
Филмовият фестивал свърши вчера, дори успях да гледам наградения филм в библиотеката след работа веднага. После заминах да се долекувам с музика на концерта на Орлин Горанов и Еделина Кънева и разбира се, че помогна. Музиката мен ме лекува. Когато миналата година започнах работа в Операта, ме болеше коляно толкова много, че едвам се качвах по стълбите. И ми мина, за има няма 2 седмици интензивно слушане на музика. Това не са ПРски приказки, уверявам ви. Та филмът ме натъжи и напрегна, а концертът ме "оправи" както казват бабите. Въпреки че в залата на Синдикалния дом миришеше на манджа от близкото заведение и ми беше странно да гледам музикантите, сбутани на сцената. Не съм критик да казвам кой как е пял и свирил. Обаче там имаше една жизнена и усмихната жена на красива възраст с много силен вътрешен заряд, който се предаде и на околните. Много естествена, много добронамерена, с красиви движения на жена-дете, мека, сърдечна, дама от главата до петите, Еделина Кънева. Хората също много я харесаха, вехтата зала беше различна на усещане - ще кажеш Виенски салон.....Тя беше с много красиви два тоалета, с много красива прическа - изрядна като за световна сцена, не за смотаната зала, в която се озова.
Забелязала съм, че и след като ми е било хубаво нейде, сънят ми е здрав и непробуден. И снощи беше така.
Тази сутрин ми е бодро, ведро и красиво. Разменихме си след концерта по няколко изречения с Дани, която беше направила много красива прическа на Еделина. Дани, дето е майстор на прическите и грима в Операта, също мисли че  красотата е с посока отвътре- навън. Преди време казвах на момиченцето ми /тогава тя беше в разгара на пубертетското мазондрене с фон дьо тен и гримове/, че една прочетена книга има ефект колкото скъп крем за лице. И сега твърдя същото, че и с по-голяма сила, защото си старея, не се подмладявам, то си е посока на живота. И защото все по-често виждам с очите си каква нещастна битка с годините водят жени, които оставят цели състояния по разни процедури за подмладяване. Така нареченото подмладяване в салоните води само до мумифициращ ефект, нищо повече. Но то си е битка, не може да се отрече. А битките са голям бизнес, оръжията стават все по-модерни. И все по-малко ефективни, но това си е мое мнение.
За днес какво да ви кажа относно дрескода....Трудно ми е, защото е студено, ще трябва да се пооблечем, вчера вечерта газих в дъжда и се измокрих и ми беше доста хладно. И все пак задължително е да се накичим днес, планирам да си сложа всичките гривни заедно, та да дрънкат и да си извикаме пак топлото време.
Желая ви необикновен четвъртък и купчина хубави емоции!


4.06.2014 г.

Сряда и Живите легенди на настоящето

Добро утро! Синоптичната служба отваря врати всяка сутрин в 6 часа. Този час е избрал организмът ми от години и се събуждам като по часовник. Разбира се, лягам си и рано. Това е режимът на тате, явно и той се предава по наследство - както тежкият поглед, бенките, тена, плоскостъпието и разни други работи. "Гениите" /така казваше баба на гените/ са голяма работа".Та ранното ми ставане ми позволява да се бутам, мотам, да се рея, да се настройвам, да избирам, изобщо....да започна деня артистично. Уважавам безкрайно хората, които учат децата си на ред и дисциплина. Дисциплината после става на самодисциплина.Спортът също много действа в тази насока. Спортът, не фитнеса. Да печелиш и губиш заедно със съотборниците си. Да се радваш и тъжиш с тях. Да принадлежиш-към едно цяло.Винаги съм обичала колективните спортове и предпочитам да работя с  екип, не сама, не за себе си. 
Снощи ми беше интересно да видя цяло едно поколение през погледа на няколко души от него във филма "Живи легенди". Поколението на 30 и няколко годишните....Имам /има-няма/ десетина години разлика, а това са толкова различни хора. Физически много красиви, грижещи се много стриктно за себе си /за визията си/, амбициозни, търсещи, лутащи се, с безкрайно много въпроси в главата, с много възможности за избор, изключително самоуверени, разбира се-талантливи, с доста обща култура, разделени на много вътрешни пластове зад красивия външен вид, някак си многоизмерни, може да ги гледаш като на 3Де, ефектни, самотни, страхуващи се да допуснат някого близо до себе си, не знаещи как да задържат този, когото обичат, резки, капризни, претенциозни ....
Извънредно се зарадвах, че творците направили филма, не ме занимаваха с "вечните" теми напоследък като тъмното ни соц-минало, Държавна сигурност, разделени от соц-а семейства, лагери, "гадните комунисти" и ченгета, опропастен живот поради злокобната власт...Ами стига вече....Поколението на 30 и нещо годишните, на 40 и нещо годишните /моето/, на 50тина годишните в момента реално ПРАВИ тази държава, прави настоящето и, има си достатъчно много теми, герои, сюжети, че непрекъснато да се връща в миналото. Лично аз много си харесвам моето поколение на 40-50 годишните и много искам да го представя в интервюта с хора, които са "лицата" му /вече ги имам на списък/. Само че за интервютата се иска здрава подготовка. Тук е една от разликите с по-младите - за тях участието е важното, не как по най-добрия начин ще си свършиш работата. Понякога се чудя на  журналистите, как малко от малко не попрочитат нещичко си по темата, по която правят интервюта и плющят едни въпроси - така, грабнати от въздуха, като случайно прелитащи полени....
Разни хора, разни подходи...Шарен свят и хубав свят. Радвам се, че оптимизмът навлиза в нашето в кино. Преди години филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше като самотна оптимистична птица. Сега вече няма да е така....Поздравявам от сърце авторите на този толкова ведър филм "Живи легенди", въпреки че не чувах доста от думите и че правилното говорене без софийски маниер и тембър е много важно в случая, но това дори не са и забележки. Филмът много ми хареса. Освен това го гледах с верен приятел, първата ми приятелка в Стара Загора, от над 20 години - много ценна и много вярна, стабилна и непоклатима моя Неша.
За днес съм си избрала един петроленосин цвят и сакце, понеже ще имам пресконференция. Вий наблегнете само на цвета, сакцето си е задължаваща дреха. Вечерта елате в Синдикалния дом, там ще има мнооооого хубав концерт на Орлин Горанов и Еделина Кънева. Няма как да е безплатен, тези работи ги може само богата фирма. И в Израел на празника 24 май, на единствения повод да се съберат в огромна зала българите, имаше, макар и символичен вход.
Така....Желая ви спокоен ден, ведър и подреден!/картината долу е на моята любимка Петя Константинова/



2.06.2014 г.

Понеделник - приветстваме новия месец Юни

Добро утро!!! След този кратък, но съдържателен почивен ден дойде понеделникът. Рязка смяна на настроението и празниците. От вдетиняване, балони и усмивки - до сирени наобяд, мълчание и отдаване на почит. Това е то при нас, в нашата държава. "Силно да любим и мразим" ни е завещанието от дедите и чрез кръвта. Това е доста уморително за организма - преходите от едно в друго състояние, но пък сме уникални и забележими сред всичките народи по света по устойчивост и издръжливост, закалена от контрастните душове, на които подлагаме душите си.
Вчера гъмжеше от дечица в наше село. Чудя се дори, да не бяха придошли отнейде с автобуси, та имаше толкова много из града? Всякакви възрасти и размери. Красиви, красиви, красиви...Къде отиват тези деца като пораснат, в какви възрастни се превръщат, та ги няма усмивките им поне? Като гледах детските снимки, които си качвахме из ФБ - ясно се вижда, че усмивките се запазват, те остават същите на лицето. И в събота вечерта на откриването на Форума и вчера през деня на детските празници - в наше село беше много хубаво, много мило усещането за близост между хората. Писах съвсем наскоро за това усещане - винаги го разпознавам моментално. 
Въпреки че мога да изкажа забележките си за качеството на свършената работа. НО! Постигнато ли е усещане за близост - няма смисъл от забележките. Първо, никой не иска да слуша дори бележки /пък камо ли заБележки/ по принцип в тази държава. Критиката никога тук не се приема като градивна, а винаги се приема лично и то болезнено. Второ, трето и четвърто - на кого му пука и защо ли да анализира нещо си...Карай да върви и да се радват хората! И правилно е де, също така и философски е...
Животът наистина е прекрасен. Попаднах на много сладък филм още в първия ден на филмовия фест в наше село. И само този да е, стига ми, аз и не мога да гледам по няколко филма на ден, да си ги гледа журито и тези, които оценят безплатното. Избрах си още няколко, да видим как ще ги разпределя във времето, че и на работа ходя - "Талеа", "Живот почти прекрасен", "Керту", "Ям Дам", "Лимбо", "Живи легенди" и "Моят велосипед", също и "Ролята" /брех, че амбициозна задача съм си поставила!/.
Друго - да не пропуснете концерта на Орлин Горанов и Еделина Кънева в Синдикалния дом. Там е, защото Операта гостоприемно е станала кино тези дни и се е изнесла от сцената си по волята на стопанина на сградата. Освен това в края на седмицата ще се открива изложба на талантлива дама, за която ще пиша отделно. Плюс за модното ревю на едни бръмбари от Школата по изобразително изкуство. Но за това по подир....
НЕ мога да пропусна да изкажа радостта си, че в днешния ден ще награждават моята прекрасна племенница Надето за успехи в учението. Нейното школо, Езиковата гимназия на Кърджали има патронен празник с коктейл за родителите, на който ще се връчат награди на изявените деца. Познайте, ако си бях у дома, нямаше ли да се завтека с камера в ръката да снимам моето Наде, моето франкофонче, моята голяма гордост?!! Само първа година, а от първия урок учи този красив, но много труден френски език с голяма радост, голямо желание...Браво и поздравления на учителите и!
Завършваме с дрескода днес, който е цвят бордо - достоен за тежък ден като този. Желая ви спокойна и подредена седмица с много успехи и свършени задачи!