Добро утро! Синоптичната служба отваря врати всяка сутрин в 6 часа. Този час е избрал организмът ми от години и се събуждам като по часовник. Разбира се, лягам си и рано. Това е режимът на тате, явно и той се предава по наследство - както тежкият поглед, бенките, тена, плоскостъпието и разни други работи. "Гениите" /така казваше баба на гените/ са голяма работа".Та ранното ми ставане ми позволява да се бутам, мотам, да се рея, да се настройвам, да избирам, изобщо....да започна деня артистично. Уважавам безкрайно хората, които учат децата си на ред и дисциплина. Дисциплината после става на самодисциплина.Спортът също много действа в тази насока. Спортът, не фитнеса. Да печелиш и губиш заедно със съотборниците си. Да се радваш и тъжиш с тях. Да принадлежиш-към едно цяло.Винаги съм обичала колективните спортове и предпочитам да работя с екип, не сама, не за себе си.
Снощи ми беше интересно да видя цяло едно поколение през погледа на няколко души от него във филма "Живи легенди". Поколението на 30 и няколко годишните....Имам /има-няма/ десетина години разлика, а това са толкова различни хора. Физически много красиви, грижещи се много стриктно за себе си /за визията си/, амбициозни, търсещи, лутащи се, с безкрайно много въпроси в главата, с много възможности за избор, изключително самоуверени, разбира се-талантливи, с доста обща култура, разделени на много вътрешни пластове зад красивия външен вид, някак си многоизмерни, може да ги гледаш като на 3Де, ефектни, самотни, страхуващи се да допуснат някого близо до себе си, не знаещи как да задържат този, когото обичат, резки, капризни, претенциозни ....
Извънредно се зарадвах, че творците направили филма, не ме занимаваха с "вечните" теми напоследък като тъмното ни соц-минало, Държавна сигурност, разделени от соц-а семейства, лагери, "гадните комунисти" и ченгета, опропастен живот поради злокобната власт...Ами стига вече....Поколението на 30 и нещо годишните, на 40 и нещо годишните /моето/, на 50тина годишните в момента реално ПРАВИ тази държава, прави настоящето и, има си достатъчно много теми, герои, сюжети, че непрекъснато да се връща в миналото. Лично аз много си харесвам моето поколение на 40-50 годишните и много искам да го представя в интервюта с хора, които са "лицата" му /вече ги имам на списък/. Само че за интервютата се иска здрава подготовка. Тук е една от разликите с по-младите - за тях участието е важното, не как по най-добрия начин ще си свършиш работата. Понякога се чудя на журналистите, как малко от малко не попрочитат нещичко си по темата, по която правят интервюта и плющят едни въпроси - така, грабнати от въздуха, като случайно прелитащи полени....
Разни хора, разни подходи...Шарен свят и хубав свят. Радвам се, че оптимизмът навлиза в нашето в кино. Преди години филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше като самотна оптимистична птица. Сега вече няма да е така....Поздравявам от сърце авторите на този толкова ведър филм "Живи легенди", въпреки че не чувах доста от думите и че правилното говорене без софийски маниер и тембър е много важно в случая, но това дори не са и забележки. Филмът много ми хареса. Освен това го гледах с верен приятел, първата ми приятелка в Стара Загора, от над 20 години - много ценна и много вярна, стабилна и непоклатима моя Неша.
За днес съм си избрала един петроленосин цвят и сакце, понеже ще имам пресконференция. Вий наблегнете само на цвета, сакцето си е задължаваща дреха. Вечерта елате в Синдикалния дом, там ще има мнооооого хубав концерт на Орлин Горанов и Еделина Кънева. Няма как да е безплатен, тези работи ги може само богата фирма. И в Израел на празника 24 май, на единствения повод да се съберат в огромна зала българите, имаше, макар и символичен вход.
Така....Желая ви спокоен ден, ведър и подреден!/картината долу е на моята любимка Петя Константинова/
Няма коментари:
Публикуване на коментар