5.06.2014 г.

Четвъртък и красотата като сърдечност

Добро утро! Един красив ден е почнал вече....Поредният необикновен ден. На летището ще кацне самолетът с моето момиченце. Любима моя приятелка ще започне днес нещо ново в професията си. Ден за пристигане и заминаване - уж като всичките други, а пък различен. Винаги е различен, която и пристигането и заминаването минат през собственото ти сърце. Иначе си е обикновен ден.
Филмовият фестивал свърши вчера, дори успях да гледам наградения филм в библиотеката след работа веднага. После заминах да се долекувам с музика на концерта на Орлин Горанов и Еделина Кънева и разбира се, че помогна. Музиката мен ме лекува. Когато миналата година започнах работа в Операта, ме болеше коляно толкова много, че едвам се качвах по стълбите. И ми мина, за има няма 2 седмици интензивно слушане на музика. Това не са ПРски приказки, уверявам ви. Та филмът ме натъжи и напрегна, а концертът ме "оправи" както казват бабите. Въпреки че в залата на Синдикалния дом миришеше на манджа от близкото заведение и ми беше странно да гледам музикантите, сбутани на сцената. Не съм критик да казвам кой как е пял и свирил. Обаче там имаше една жизнена и усмихната жена на красива възраст с много силен вътрешен заряд, който се предаде и на околните. Много естествена, много добронамерена, с красиви движения на жена-дете, мека, сърдечна, дама от главата до петите, Еделина Кънева. Хората също много я харесаха, вехтата зала беше различна на усещане - ще кажеш Виенски салон.....Тя беше с много красиви два тоалета, с много красива прическа - изрядна като за световна сцена, не за смотаната зала, в която се озова.
Забелязала съм, че и след като ми е било хубаво нейде, сънят ми е здрав и непробуден. И снощи беше така.
Тази сутрин ми е бодро, ведро и красиво. Разменихме си след концерта по няколко изречения с Дани, която беше направила много красива прическа на Еделина. Дани, дето е майстор на прическите и грима в Операта, също мисли че  красотата е с посока отвътре- навън. Преди време казвах на момиченцето ми /тогава тя беше в разгара на пубертетското мазондрене с фон дьо тен и гримове/, че една прочетена книга има ефект колкото скъп крем за лице. И сега твърдя същото, че и с по-голяма сила, защото си старея, не се подмладявам, то си е посока на живота. И защото все по-често виждам с очите си каква нещастна битка с годините водят жени, които оставят цели състояния по разни процедури за подмладяване. Така нареченото подмладяване в салоните води само до мумифициращ ефект, нищо повече. Но то си е битка, не може да се отрече. А битките са голям бизнес, оръжията стават все по-модерни. И все по-малко ефективни, но това си е мое мнение.
За днес какво да ви кажа относно дрескода....Трудно ми е, защото е студено, ще трябва да се пооблечем, вчера вечерта газих в дъжда и се измокрих и ми беше доста хладно. И все пак задължително е да се накичим днес, планирам да си сложа всичките гривни заедно, та да дрънкат и да си извикаме пак топлото време.
Желая ви необикновен четвъртък и купчина хубави емоции!


Няма коментари:

Публикуване на коментар