18.06.2014 г.

Приказка за добро утро и светъл ден

Добро утро! Ще ви разкажа една приказка, вместо прогноза тази сутрин...
Имало едно време едно място под слънцето, в което животът се случвал отпреди 8000 години. В едни мънички къщички, с огнище и коминче, намерили делва със зърно, което било много, много древно. Земеделски край бил от едно време този. Неолитните му хора расли, порасли, научили се да пеят равни като полето наоколо тракийски песни. Научили се да печелят пари от богатия чернозем. И били богати хора, повечето. През турско, за да запазят богатството си - били и покорни. Много покорни. Нямало наблизо и планина-че да избягат и станат хайдути. Затова си налягали парцалите, копаели земята, броели жълтици. И били кротки и покорни. През мястото минали няколко пъти пожари и кланета, но със Свободата то бързо се съвземало.
Хората се усетили различни, не само с пари, а с дух и сърце - и набързо сътворили училища и дори Опера. Представяте ли си?! На 47-мата година след Освобождението, през лето 1925то.
Първият кмет на мястото било поет, ехааа. Нататък след него - все богати и знатни хора. Мястото ставало все по-красиво. Че и придошли много хора от други места - да работят в заводите му, да се трудят на чернозема, да рисуват, танцуват, творят. Едно такова оживление, едно духовно жужене било из въздуха - целогодишно, не само когато цъфтят липите...
Но....дошло модерното време, големият обрат. За добро, казват, за още повече свобода, за неограничена свобода...А хората се чудели, какво да правят с нея, тя е толкова много...След като властта им изпозатворила заводите, изчезнало и доста от спокойствието. За да оцелеят, хората почнали да се контролират един друг, дето се казва - да се държат един друг - никой да не надвиши ръст, да не е различен, да не е висок, да не се извисява, да не води, да не се различава. Да са еднакви и така - силни, нагъсто, както се казва. Желанието да имаш това, което другите имат - ставало все по-силно. Хората се окопали в къщите си, в имотите си, в имането си, броели жълтици ката вечер, заравяли ги на различни места из дворовете си. Операта на града, след 20 лета от новото Освобождение, вече отивала на затваряне и станала дом на гостуващи. Все по-малко хора забелязвали и се радвали на своите си, на различните, на тези, които са останали. Защото все повече бягали навън и нататък...
После някой взел да пуска нещо и да трови във въздуха. Обгазявал ден и нощ. От това вещество или вещества ще да е - но тук нарастнало драстично количеството шамани, врачки, естрасенси, контактьори...И добрите в своето си поприще постепенно почнали да бъдат игнорирани, критикувани, оплювани, гонени. И понеже повече в града не се появил кмет-поет, шаманите лесно докопвали всеки нов кмет, да му шептят в ухото какво да прави - според начертаното от звездите и Великия Вожд, според диханието на Всемира, според атласа на Всемогъщия, според навигацията на Божествените Майка и Баща, дете, син, чичо и чинка.
И така....духът на хората земни стихвал и притихвал на сенчесто, хладно място. Избягвал да се явява на светли места, особено с много хора. Избягал на село зад високите дувари на луксозна къща с басейн на двора. И което било още по-тъжното - Любопитството и то избягало зад девет земи в десета. Изоставило хората по този край. А няма ли Любопитство, знаете, няма развитие. Няма кой да наднича зад оградата на собствените ни ограничен свят и да иска да приближи големия свят по-близко....Обгазяването спряло /уж/, омагьосването с приспиване на сетивата - останало.
Градът станал една Спяща красавица. Бурени обрасли по пътя към двореца и, тръне и огромни, зловещи храсти....
Ако познавате Принца, който може да я събуди. Или Великия Шаман, който знае магията за събуждането - нека направим Фейсбук група за Събуждането на града от дълбокия сън. /Че и хъркането много се чува, дори на осмия етаж, дето съм.../
...Приказката е с отворен край. Днес се носи ....червено, разбира се, против уроки. Лично аз на обяд, в обедната почивка, ще обиколя две изложби, да се "надишам", както се казва. И да си създам моята лична приказка с особената писменост на сърцето.
Хубав и усмихнат ден ви желае Синоптичната служба от 8-я етаж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар