Сряда и женски там някакви работи

Добро утро! Направо просто се чудя какво да кажа и откъде да започна - аз, дето все бърборя сутрин...Снощи имаше страшна буря в наше село. Направо помитаща. Сврях се в един вход на залата по борба и чакам да премине.А тя - напречна една такава, пръска и във входа, доста дълбок при това. Момчета излизат от тренировките, аз съм се свила и кихам, та се нося...Уж липите вече преминават и вече не ухаят така силно и дълбоко, а аз съм със сенна хрема тези дни и зачервени очи и милиони носни кърпички хвърчат бързо употребени.
Заради болежки и чух, сериозни на главната героиня днес Фестивал пак няма да бъде открит. Тъкмо се бях нагласила, снощи ми беше толкова криво като разбрах, че чак буря довлякох с настроението си. Не знам защо така става при мен, винаги се вживявам в това, което работя. Май не е съвсем добре. В Радиото - мислех си че будя цялата република с медения си гласец и ми беше хубаво. В Общината - че организирам събитията на цялата република и съм отговорно лице за най-добрите събития. Сега - че съм Господарката на Музиката, може би, едва ли не...
Не че се вживявам, това ще е да е болен мозък, не. Просто освен че работя, всичко е свързано с много емоции. Веднъж някой ми беше казал "Не го приемай лично" /нещо си там/. Ами как да не го приемам лично, като съм личност. Няма как да го приемам общо. Поне при мен не става.
Та така...направо ми е криво от снощи. Направо, та на криво взех десния завой.
Вероятно третия път ще се получи. Не знам вече какво да кажа. По стара българска традиция числото 3 е свещено - имаме хоро Трите пъти /много го харесвам/, Три пъти мери, един път режи, Тримата братя и златната ябълка, Три сестри /това е Чехов май/.....Вече нищо няма да кажа. Във всеки случай бе любопитно снощи....Хората се спираха по новото мостче и гледаха репетицията на Операта на Форума. Младежи дори се позастояха - брей, тези свирчовци откъде дойдоха? Сигурно от София са, не ще да са от тук.../Може би така са си говорили младежите, трябваше да се направя на невидима и да ги послушам/. Спираха се доста хора и гледаха. Някои се престрашиха и дойдоха на камъните, седнаха да послушат. То пространството е твърде открито, за да може да се изолира каквото и да е събитие от наблюдатели.
Винаги съм гледала представленията на Операта на Форума с голям кеф. Зъбите ми тракаха, ставаше почти полунощ на Дон Жуан, но там, завита увита в шалове. Дори и лятно време, там си е хладничко вечер. И е красиво.
Надявам се скоро пак...Днес е сряда и имам много женска работа, нали е женски ден. Даже от сутринта рано съм я започнала. Ще я завърша, разбира се, с йога, защото няма да ме има в наше село няколко дни. А в чуждото село не че не е невъзможно, но дали ще остане време да ида на йога, не знам...Вече нищо не знам, само Природата знае всичко. Снощи пак ни го припомни. Напоследък го припомня често. Дрескодът за днешния ден ми е сивкав /гълъбовосиво/, не ми се блести и свети, някак си ми е притихнало. Разбира се, с обичайните гривни наредени, може и няколко още, че съвсем да му замяза. Вече може да тръгна да гледам на ръка. Ами лято е, а то е волно пространство, събужда катунарски повеи, да се мести човек, да мърда, да се движи, да пътува, да е волен и така...
Желая ви спокоен ден, красива сряда, волни мисли! Поздрави от Синоптичната служба!