Да се изгубя в Мароко, да ме намерят в Тунис

Добро утро в този понеделник, 16 юни! Минаха два класически почивни дни, по ставането ми днес усещам, че може би съм си отдъхнала от огромното количество умора и пътуване с прибиране много късно, които бяха в работните дни. Тя умората има свойството бързо да набира ход след определена възраст, в която явно съм навлязла и с двата крака. Както казват литературно "възрастта на зрелостта". Случва ми се поне веднъж на два дни обаче да се позачудя, дали не подминавам този етап и съм влязла направо във вдетиняването или то не ме е изоставяло никога - детинското. Във всеки случай така по ми харесва. Възрастните /главно като отношение към света/ са ми смешни. Ако почна да възприемам насериозно себе си като тях, сигурно ще се промени и целия ми живот и може би го искам, но може и да не го искам....Може би искам тази част - Ще печеля пари, ще си направя равни и чисто бели зъби, чиста кожа, от дрехите и чантите до очилата и парфюмите ще съм Диор, ще идем с Жени в Париж, а с Радо в Ню Йорк. Ще му ударя едни плажове на остров Гоа....майко мила. Оттам по Ганг наобратно- през свещените градове, храмовете Каджурахо, та до изворите на огромната река в планината. Ще видя каменния град Петра в Йордания, ще се изгубя в някой пазар за подправки  в Мароко и ще ме намерят в Тунис, на камила, водена от красив бедуин с огромни черни очи с извити мигли...И ще откажа да се върна в наше село, дори под заплаха за живота ми.
Ехей, че се и отнесох като за понеделник сутрин, в която си пиша на лаптопа в Синоптичната служба на 8-я етаж, край мен минава един къпан младеж, който току що се е парфюмирал и ухае луксозно и ще ходи на училище да се учи и да сполучи. Освен това тази сутрин като добра майка правя закуска. Ха дано така да ми върви цялата седмица - да съм добра майка, труженичка и любима и да постигна много успехи във всичките тези поприща! Пожелавам го и на вас - да имате много успехи тази седмица и да не забравяте, че не сте съвсем пораснали. Много ме привличат хора, в които детето  гледа ококорено и е готово във всеки един момент или да прихне от смях или да се втурне да играе. Различавам ги моментално сред останалите, само с артистите ми е трудно - там не зная кога са в роля, кога не. Освен това са силно двуполюсни хора - от една страна непорасли и капризни деца, от друга - извънредно добре ориентирани в света на парите, за да са деца. Но понеже като общо и те са хора, някои са ми симпатични, други -не. Ами това е то-казвала съм, сърцето си има негови си закони и негов си живот, абсолютно отделна вселена е.
Днес се носи червено и черно, класика. В Операта ще имаме "Веселата вдовица" с Ани Дитри, която много харесвам и като артист и като човек. Замислям някой ден да  разкажа Ани като приказка, но само ако тя ми разреши. Били сме в една стая на планината и нейните сънища бяха толкова наблизо, че знае ли се - може да съм ги видяла, само аз си знам...Във всеки случай отдавна не бях писала в моите "Бележки за култура" във Фейсбук,но вчера нещо си мислих за "Веселата вдовица" и написах, ще го прочетете, ако решите. Това ми е любимата оперета.
Спорен ден и много хубава седмица ви желая от сърце! От 18ти нататък ще ме виждате на камъните на Античния форум, където ще се представят в опери някои  известни гръцки митове, но затова ще пиша утре.
Поздрави от Синоптичната служба!