Добро утро!!! След този кратък, но съдържателен почивен ден дойде понеделникът. Рязка смяна на настроението и празниците. От вдетиняване, балони и усмивки - до сирени наобяд, мълчание и отдаване на почит. Това е то при нас, в нашата държава. "Силно да любим и мразим" ни е завещанието от дедите и чрез кръвта. Това е доста уморително за организма - преходите от едно в друго състояние, но пък сме уникални и забележими сред всичките народи по света по устойчивост и издръжливост, закалена от контрастните душове, на които подлагаме душите си.
Вчера гъмжеше от дечица в наше село. Чудя се дори, да не бяха придошли отнейде с автобуси, та имаше толкова много из града? Всякакви възрасти и размери. Красиви, красиви, красиви...Къде отиват тези деца като пораснат, в какви възрастни се превръщат, та ги няма усмивките им поне? Като гледах детските снимки, които си качвахме из ФБ - ясно се вижда, че усмивките се запазват, те остават същите на лицето. И в събота вечерта на откриването на Форума и вчера през деня на детските празници - в наше село беше много хубаво, много мило усещането за близост между хората. Писах съвсем наскоро за това усещане - винаги го разпознавам моментално.
Въпреки че мога да изкажа забележките си за качеството на свършената работа. НО! Постигнато ли е усещане за близост - няма смисъл от забележките. Първо, никой не иска да слуша дори бележки /пък камо ли заБележки/ по принцип в тази държава. Критиката никога тук не се приема като градивна, а винаги се приема лично и то болезнено. Второ, трето и четвърто - на кого му пука и защо ли да анализира нещо си...Карай да върви и да се радват хората! И правилно е де, също така и философски е...
Животът наистина е прекрасен. Попаднах на много сладък филм още в първия ден на филмовия фест в наше село. И само този да е, стига ми, аз и не мога да гледам по няколко филма на ден, да си ги гледа журито и тези, които оценят безплатното. Избрах си още няколко, да видим как ще ги разпределя във времето, че и на работа ходя - "Талеа", "Живот почти прекрасен", "Керту", "Ям Дам", "Лимбо", "Живи легенди" и "Моят велосипед", също и "Ролята" /брех, че амбициозна задача съм си поставила!/.
Друго - да не пропуснете концерта на Орлин Горанов и Еделина Кънева в Синдикалния дом. Там е, защото Операта гостоприемно е станала кино тези дни и се е изнесла от сцената си по волята на стопанина на сградата. Освен това в края на седмицата ще се открива изложба на талантлива дама, за която ще пиша отделно. Плюс за модното ревю на едни бръмбари от Школата по изобразително изкуство. Но за това по подир....
НЕ мога да пропусна да изкажа радостта си, че в днешния ден ще награждават моята прекрасна племенница Надето за успехи в учението. Нейното школо, Езиковата гимназия на Кърджали има патронен празник с коктейл за родителите, на който ще се връчат награди на изявените деца. Познайте, ако си бях у дома, нямаше ли да се завтека с камера в ръката да снимам моето Наде, моето франкофонче, моята голяма гордост?!! Само първа година, а от първия урок учи този красив, но много труден френски език с голяма радост, голямо желание...Браво и поздравления на учителите и!
Завършваме с дрескода днес, който е цвят бордо - достоен за тежък ден като този. Желая ви спокойна и подредена седмица с много успехи и свършени задачи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар