За градовете, които обичам с разум и със сърце

Добро утро! В последните два дни имаме небе като тъмен акварел над Стара Загора. Много красиво и разбира се, страховито. Вчера цял ден не съм разбрала какво е ставало под такова небе във Варна и вечерта ми стана много мъчно. Заболя ме направо физически за хората, които са пострадали. За силата на природата си спомнихме всички тук много ясно на 24 май, когато ни люля земетресението. В такива случаи тя нещо говори Природата, но още не се е намерил човек, който да разбира езика и. Превеждаме го по според вътрешния си глас. А той обикновено е объркан от емоциите.
Много обичам Варна и още преди да ида на гости на Неша, сънувах уличката и. Тя е уличка с много брези, много романтична. Обичам Варна, защото по моето определение е "София и морето наедно". София обичам заради студентските години и всичко, което ми е дала. Новата ми любов в последните години е Бургас, той разцъфтя този град с този кмет. И градът и Митко са ми любимци. Ужасно съжалих, че отпаднаха от надпреварата на Културна столица, за мен беше изненада. От останалите градове, а и отдавна - харесвам Пловдив. Снощи се хванах на бас с двете грации, че Пловдив ще бъде Културна столица. Те казаха - София. Който спечели - черпи.
Та общо взето ги подреждам така градовете, които обичам - със сърцето си Кърджали, Созопол, Бургас и Пловдив, с повече разум, отколкото сърце- София и Варна и айде от мен да мине, няма как, все пак са 22 години съм тук- Стара Загора. Удивително е как един влюбен в града си човек, може да промени целия град - говоря за Бургас и кметът Митко. Не бих искала този мъж да става Министър-председател, защото Бургас няма да е вече същия. А цялата държава не можеш да промениш, дори да я обичаш много. Няма да е по силите му, а и колкото по-нависоко отиваш, толкова по-малко нещата зависят от твоята лична воля на политик. Но може би пък ще имаме първият държавник в демокрацията ни. Защото държавникът е човек със сърце, а не само с мисъл за собственото си разбогатяване, което му се е паднало на тепсия сега.
Призовавам Бургас да се обедини и да не дават кмета си на Политиката по жълтите павета!
Няма как да не ми е тъжно от тези новини от Варна, обичам Варна....Тя е цялата хоризонт, отворен град към простора, смислен, културен, младежки, стилен...
Такъв тук нямаме и ми липсва. Нямаме и в буквалния и в преносния смисъл. И все пак съзнавам, че ми липсват духовни неща. А животът човешки си е живот и е най-ценното, което имаме - животът. Някои го избират със, други - без духовни хоризонти. Но всеки човек е ценен за тази Земя.
Желая спокойни дни, милост от Природата, повече слънце в сърцата!