Къде се скри и покри Г-жа Гордост

Добро утро! Слънчице има днес през прозорците на Синоптичната служба. И денят е четвъртък, което ни приближава до петък и края на работната седмица. В четвъртък обичайно ми се случват хубави неща. За днес съм си планирала дори цели три, та ще е хубаво да се осъществят и да направят деня още по-интересен. Ще да го видим. Важно е сега на първо време да се завихри добра енергия, още в началото, за да продължи така. Да не се поддавам на емоциите, да съм спокойна. Да намаля цигарите още. Да имам красиви мисли. Действията ми да са ефективни.
Тук темата е дълга и обширна, защото моите действия все са свързани с хора. А хората са най-непредвидимата и изменчива величина на света. Напоследък, колкото светът повече се отваря, толкова повече хората, с които си имам работа, се затварят в себе си. То в тази нашата държава всичко е наопаки, но все пак...Тези дни хората са все по-инатливи,спестяващи си всичко, не-любопитни. Не мога да ги убедя в нещо, в което не им е интересно. Кое им е интересно, обаче - и те не са съвсем сигурни. Не искат дори да влизат в процес на убеждаване. Лоша работа е, изгуби ли се веднъж любопитството към света. Не мож го върна лесно, то умело се крие - точно като децата, в най-чудни ъгли и процепи и пространства.
Не зная, защо хората стават все по-затворени напоследък - в този град и на това място де, където живея и работя. Преди години имаше един усмихнат и фриволен дух наоколо, желание за съпричастност, за изпълване на площадите от общата добра кауза, за веселене, имаше гордост. От града, от това, че сме тук и сега, живи и здрави, обитатели на едно модерно населено място все пак. Не знам къде отиде тази гордост. Някаква част от нея крещи на стадиона, но то е тематично там и касае определена тема. Не е израз на гордост от само себе си-от мястото, което ни е събрало. И колкото повече участваме в разни класации на най-най-най градове, толкова по-рядко я срещам из улиците и на обществени места тази Гордост. Последно я мернах на откриването на обновения Античен форум - беше права, защото нямаше къде да седне /махнати са седалките и Форумът е само декорация/, но се усмихваше...
Ааа, на Джаз форума също беше за малко там - да погледа как децата се търкалят по зелената тревичка наоколо и младите хора, които бяха излезли с количките да послушат музика. Обаче пак - я мернах и изчезна, за кратко беше....Не така, както преди - във въздуха, в целия въздух, плътна, направо видима, във всеки миг и вдишване. Такава, дето само като си помислиш "Моят град, моята опера, моето училище, моята Стара Загора" и да станеш на крака.
Знам какво беше това като усещане преди години, сега не е така. Критикарският дух и светкавичното отрицание на всичко и всички се стеле над града....
Може би ще направя интервюта с известни шамани на тема, как да променим това? Може би...Засега само ще ги планирам, че имам по-важни задачи служебно.
Днес е от дните, в които трябва да изчезна и се слея с тълпата, да почувствам мислите и, какво я вълнува, защо толкова трудно става да я примамиш с изкуство, какво иска, какво не и достига...Затова ще се облека скромно с ризка на тънки райенца сини и дънки и пак ставам невидима. Може да ме познаете само по гривната със слончета, без нея не мога лятоска, обичам да ми е на ръката...
Хубав усмихнат ден от Синоптичната служба на 8я етаж!