31.12.2015 г.

Весело посрещане на Новата 2016 година!!!

Добър да е последният ден от 2015 година, скъпи приятели! Ще си спомням само с добро изминаващата година - и заради доброто и заради тъжното и заради усмихнатото и заради плачливото, което ми се случи в нея. Ще си я спомням с добро. Тя наистина беше добра година. На първо място продължих да се учудвам как това, което поискам наум или наглас - се сбъдва. Понякога го поискваше сърцето, понякога-умът, понякога заедно се наговаряха...Но е факт - мисля за нещо и то се материализира. За човек - и той идва насреща ми, или се обажда, или по някакъв начин ме сеща за себе си. За вещ- и тя се сбъдва. Особено ако се зарадвам силно на някого за нещо. И то под тази или друга форма-хоп, при мен! С горчивина уточнявам само, че въпреки че искам някои работи от сърце /не ги изисквам/, но искам и се моля да се сбъднат и са в областта на политиката местна и нациолна - НЕ, не стават, не се сбъдват. Което ми е подсказване от Вселената - това е тъмна галактика, там светлите сили не работят и съм безсилна да изпълнявам добри желания и мисли. НЕ, не става, там не се материализират мислите ми. НО! продължавам да опитвам, аз не се предавам лесно, както знаете Овен съм по зодия. На второ място и в настоящата година продължих да познавам и да се запознавам с много хубави и талантливи хора на България. И продължавам да вярвам, че именно те са огромното и богатство. Талантливите и хора - артисти, танцьори, певци, музиканти, балерини и тн. Преживях 2 разкошни фестивала - на куклен театър за възрастни Пиеро и Оперно-балетния фестивал. Нагледах се на модерни спектакли, на спектакли висока класа. В България това е голямото богатство-културата. И децата. Друго няма. Ако си мислите, че е спорта-не е. Защо ли? Защото да припомним "Здрав дух в здраво тяло". А като общо духът на нацията не е здрав. Тогава какъв спорт, какво здраво тяло, какви 5-6 и 7-8, че ще си паднала?! Нито фитнесите вътре и вътре, нито случайните медали могат да върнат предишната слава. Защото като общо обществото е болно. И не може да роди здрав спортен дух. Не може.Точка. На трето място и тази година запази приятелите ми и хората, които обичам живи и здрави /кой колкото може/ и край мен. Което няма как да не ме радва дълбоко, дълбоко. Нищо повече не си пожелавам от това да съм здрава и да работя и същото за любимите ми хора, които са ми много нужни край мен. Много нужни. Тези, които не са вече край мен-по един или друг начин са почти винаги с мен. Обожавам шала на сърчица от Мария. Имам чувството, че я водя с мен там, където бих искала да я заведа, като нося този шал. Тя ми липсва много. Както и Йончето, много. Станимир,Борето, Боби Стойнов...Силна армия от ангели си имам на небето, да знаете. А водач им е моята баба от приказките, която се грижи за всичко около мен от някой облак №29-03-69. Тази порода баби от приказките, дето са си постоянно вкъщи и отдадени само на къщата и внуците, вече ги няма. Времената са модерни. На четвърто място си оставих в тази година с отложено плащане в началото на следващата няколко нови надежди и начинания. Скоро ще ги разберете. И ще им се зарадвате, убедена съм. Значи все още имам мечти. Все още. И цели-да кажем. Въпреки че вече не съм състезателния тип, който бях и с никого нищо не деля. Нито доказвам, нито уча, нито показвам. Един от собствените ми девизи е "Не искам чуждото, само моето си!". За това, моето си, съм готова на битки и борби. Дано не се налага. Благодарна съм на 2015 година за всички моменти, които ми предостави - да направя добро, да помогна, да съдействам, да подкрепя! Наистина тези моменти са неоценими със силата, която ти дават. Благодарна съм и, че и двете ми деца учат това, което искат и че в семейството ми учението се цени високо. Благодарна съм и, че мама и тате са живи и здрави и че имам такъв безценен брат на този свят! Благодарна съм и за подкрепата на един човек, който вече 23 години е най-добрият ми приятел в живота и мой безценен урок по реализъм! Направо стана все едно Оскар са ми връчили в Кодак Тиътър и аз Благодаря от трибуната на целия свят и семейство! С две думи - 2015 година беше незабравима и добра година! Пожелавам си 2016 да бъде незабравима, добра и благодатна година за мен и всички ни! Да се родят бебетата, които са чакани. Да станат сватбите, да се излекуват болестите, да има повече усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която започва Голямото готвене след малко! В къщата и спи едно пораснало вече момче, което я осветява с дъха си и с /рядкото си макар/ присъствие. Другото пораснало дете пътува из света да търси радостта и разнообразието. Всичко е наред, всички са/сме по местата си...Всичко е точно така, както трябва да е. Весело посрещане на Новата 2016 година и до скоро!

30.12.2015 г.

Честит първи сняг! Честита истинска зима!

Добро утро, приятели! ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ над Стара Загора! От прозореца се виждат побелели покриви, но не покрити със сняг. По тези ширини е така. Климатът е мек, което е по-скоро хубаво. Зимата е мека. Рядко ни затрупва сняг. Почти никога. Рядко температурите падат под нулата. И тогава дори не е кой знае колко студено. Колкото съм преживявала студ в София например. Ранна лекция и ще пътувам от х-л Плиска. Електронният термометър показва -13градуса. В носа ми замръзват течности, ръката ми залепва буквално за металните дръжки в автобуса. Студ, ама студ! Обичам снега в планините. В градски условия, особено старозагорски-не толкова. Тук снегът се разкишква бързо, из улиците става хлъзгаво. Вървя като полупрепарирана, почти гейша в равна Тракия, със ситни стъпки и едва едва. С пазене на равновесие, понякога-държане за оградите, заобикаляне на заледени участъци и всякакви такива улични хватки за справяне със зимата. Иначе на зимата и обичам: шаловете, шапките, ръкавиците, дебелите вълнени чорапи, хрускането на снега, когато вървиш по него в планината, горещ чай като се върнеш от разходката в планината, пързалянето с шейна или върху найлон, ей такива работи едни... Днешният ден, 30 декември, е също ден интересен от световния календар. В България през 1967 година сме въвели 5-дневна работна седмица, а в света- днес през 1922 г. е обявен СССР /Съюз на съветските социалистически републики/. Доста дълъг живот и за първото и за второто "творение". Днес е роден и Ръдиард Киплинг, кой ли не знае едно велико негово стихотворение, но пак ще го припомня после! Роден в Индия /разбира се, че и затова ми харесва/, издава стихосбирка още на 16 години. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. Според Томас Елиът основно достойнство на Киплинг е умението му "да накара хората да разберат". Индийският критик Нираду К. Чаудхури смята, че авторът на «Ким» е успял да създаде "не само най-добрия роман за Индия на английски език, но и един от най-добрите английски романи изобщо". В биографията на К. «Загадъчното пътешествие на Ръдиард Киплинг: неговите книги и живот» (1977 г.) английският писател и критик Ангус Уилсън пише: "Страстният интерес на Киплинг към хората, към техния език, дела и грижи е същността на магическото очарование на всичките му произведения". Какъв човек, какъв, какъв! Какъвто само Ръдиард Киплинг може да се роди и никой друг! Всеки човек е богатство на този свят. В това вярвам твърдо и неотменно. Просто някои хора-богатства не са ми интересни, но това не пречи да са интересни на друг. Желая ви спорен и смислен ден, много веселие, смях и забава и можете да наминете към Операта довечера. Това че е Бал, не значи че билетите са по 50 лв. Не са. А ще е хубаво да вдигнем наздравица заедно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

29.12.2015 г.

Днешният Международен ден на биологичното разнообразие

Добро утро и честит Международен ден на биологичното разнообразие! Много ми хареса този празник, ще го отбелязвам винаги, не съм го знаела. Не всичко знаем в Синоптичната служба, но се учим всеки ден. Този "Международен ден се отбелязва по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия." Така каза Уикипедия. Останалото си го продължавам аз. Например търся Що е биологично разнообразие и го намирам в това описание. Винаги съм била твърд застъпник на биологичното разнообразие в живота и природата и правото му на съществуване и заемане на своята си ниша. Особено в частта "различни хора". Застъпник съм им. Твърд фен. На тези, които не са съвсем в правата линия, на извънредните, на бедните, онеправданите, шарените, артистите, талантливите, не по кройка-по индивидуални размери, нехармоничните, нестандартните.../особено нестандартните/. Нямам никак много приятели от нормалния, богатия, заможния, властовия, политическия, икономически тежкия вид. Казвам по моя разработка, че има хора основни като сол и захар. Но има и такива като червен и черен пипер, безбройните подправки, всичко що дава цвят и аромат на живота. Този втория вид много го ценя. Много. Не давам днешното време и политика да ми се сравняват с бай Тошо и тоталитаризма. Не. Там той си отглеждаше такива хора, заобикаляше се с тях. Имаха си Априлски пленум. Бяха едни и същи, но бяха художници и поети, писатели и кинаджии. Вождът на народа имаше по волята на Вселената и от този род дете-дъщеря. Странна, извънземна. Представяте ли си да имате такова извънредно дете вкъщи? Вие-двама обикновени хорица със силен селски произход. Да ви се падне странно дете. Да обича изкуството, езотерики, Индия, йога...Но и да има силата, волята и въображението да направи за много хора събития и места като Асамблея "Знаме на мира" и монумента с камбаните, Националния дворец на културата и още и още...Да имаш странно и талантливо дете вкъщи означава че си благословен от Вселената! Да има талант да променя света за добро, за красиво, за умно, за духовно. Талант да променя света... Миналото си е мое и ще се отнасям към него както си искам. Бях дете, когато съм пяла с хора в новооткрития НДК. Никога няма да забравя вълнението си. О, не. Това, да трептиш, да се носиш по въздуха, светлините, статуята на входа, усещането че наистина си в дворец. Никой не може да нарече детските ми спомени комунистически. Ай, моля ви се. Сега пък зрелостта ми е толкова красиво капиталистическа, че няма и що. Видях страни и свят,но се връщам в бездуховна страна. И това боли. Непрекъснато грабена. Мен лично магистрали и велоалеи не ми стигат. Аз обичам биологичното разнообразие и съм твърд негов фен. Неслучайно първите истински протести на хората бяха за запазването на Иракли. То не че нещо се случи де. Арогантността и пълната отдалеченост на политиката от хората е абсолютно зациментирана в днешно време. Цимент, бетон, арматура, твърдо.Хард.Супер-дупер. Айде, нова Година иде и с нея нов късмет! Казват, че май някой ще става дядо...дано го отвлече от света това ново щастие. Бъдете усмихнати днес, това ми беше целта и отбележете по свой си начин Международния ден на биологичното разнообразие. Много хубав ден е! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

28.12.2015 г.

Живот като на кино и Международният ден на киното

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичната служба се завърна от кратък, но съдържателен престой в родния край. Снощи, не много късно. Затова си легна рано и сега /да кажем/, се е наспала и готова за нови подвизи из не-родния край. Време и място за подвизи има. Докато течеше подготовка за новата прогноза, в Синоптичната служба се установи че днес е Международният ден на киното, защото на 28 декември 1895 г. е била първата платена прожекция на филм от Братя Люмиер в Гранд кафе в Париж. Ето това си е то! Тъкмо вчера обявих, че на 31 декември ще си избера някакъв час и ще гледам Междузвездни войни, епизод 7 - пред смаяните погледи на родата в родата в родния край. Все повече утвърждавам в себе си качеството на решението -в този последен ден от годината да ида на кино. Значи то целият живот си е едно кино, филмова лента, разни герои, ситуации, погледи...снимачна площадка. Някои по-усещаме ролите си, други - така си преминават като статисти в масови сцени, трети направо се вживяват в централни герои...Чудо просто. Най-различни филмови образи, сценарии да искаш-всеки ден, всеки час ти е отделен сценарий за серия или цял филм. Усещането за живот като кино на Балканите според мен е най-силно. Тук сме всички много силни и много характерни образи, голям колорит и абсолютни таланти. Дремещи във всеки един. Освен това драматизмът е засилен, а хуморът е остър и як като брадва или се стоварва като парен чук върху главата. И няма бягство или пощада, общо взето. Общо и поединично. Големи образи сме хората от Балканите. Тези дни погледах телевизия у мама, така-с надзъртане и без задълбочаване. Колкото да ми стане интересно, какви са тези хора от екрана, какво ги занимава, с какво /главно/ ТЕ занимават другите хора, дето са пред екрана и са им зрители. На първо място установих, че всеки един от телевизионните хора има голямо самочувствие за себе си като за месия, който има да казва и прави нещо особено важно. На второ място установих, че няма никаква дълбочина в нито един от образите, за сметка на това атракциона в представянето е изведен до висоти. Което дава едно усещане за неясно кънтене на празно в публичното пространство. На трето място - че психичното /телевизионно/ здраве на нацията в частност и изобщо, не е никак добре и подлежи на укрепване, което СЕМ и всякакви регулиращи органи на този етап не могат да предложат. На четвърто място-че попълнените /пардон/ коригираните устни -със силикон, ботокс и там каквото е - се движат абсолютно противоестествено, с ограничен обхват и сковано. Но това не пречи на водещите да приказват на воля и да не щадят скъпоструващите интервенции. Които /видях тайната им цел!!!/ са направени и да ограничат количеството глупост, която може да се излее от една уста. НО - уви, и това не може да спре напора, когато го има и е силен! Има там и разни други наблюдения, под много номера, но не е това най-важното. Важното е, че днес е Международен ден на киното, което е повод още веднъж да осъзнаем своята роля и място на актьори от нямото или озвученото кино в сегашния си живот. Да поискаме да създадем по-добри, по-красиви, по-мили думи за сценария, който всеки ден пишем. Да поискаме да ни снима режисьор от най-висока класа. Да си измислим най-красивите реплики. Всичко това наужким, разбира се. Айде сега-да не вземем да се вживяваме много! Желая ви един много интересен сюжетно ден, с много кино-обрати, които водят до ХЕПИ ЕНД или иначе казано Щастлив Край. /на деня де/ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и до утре заран!

23.12.2015 г.

Дните на тихото, споделеното, святото Очакване

Добро утро, скъпи приятели! Днешният ден не се очертава да е особено забележителен според световната библиотека Уикипедия. И е нормално, всичко и всички сме затаили дъх за утрешната вечер. Най-много и най-силно-децата. Така са притаили дъх, дали ще има под елхата мечтаните подаръци, че навсякъде е много тихо. За да може Вселената още по-ясно да чуе желанията, ако ги и е забравила. И да ги предаде на прелитащия Дядо Коледа, който може в този дълъг път да се обърка нещо за всички спирки, където трябва да слезе. Всъщност Бъдни вечер и Коледа са тихи празници. Както и се празнува едно раждане. Знаеш, че родилката се мъчи и я боли. Че преживява битка на живот и смърт. Че е между живота и смъртта. Какво да празнуваш, редно е само да почетеш святото очакване. И при слаби нерви - да се напиеш от вестта, че имаш син. Не знам по днешно време дали са все още толкова силни вълненията при раждането на син. Едно време бяха. Продължителят на рода се роди, Носителят на фамилията. /Например когато се роди брат ми, ей така го преживяхме всички-като национално събитие/. Но така е тези дни, затова е тихо, защото всички ходят на пръсти край родилката и чакат всичко да мине благополучно. Сега, Слава на Бога и Медицината, има лекарски екипи наоколо, всичко се наблюдава, дават се упойки и всякакви налагащи се манипулации се извършват. Болниците, в които се ражда, са вече модерни и чисти. Не като едно време, което така ще си спомням, докато са отворени очите на спомените ми. /А те все отворени, ей!/ Най-хубавото, което може да направите един за друг на Бъдни вечер е, да сте заедно. Заедно-малки, големи и още по-големи. Както е било едно време в къщите на българите - няколко поколения под един покрив./Това сега ми се струва крайно изнервящо, но за един ден отвреме навреме може/. Просто в този век много повече сме единаци, отколкото когато и да е било. Не можем да приемаме философски разликите между поколенията. А и те стават драстични, стават пропасти. С всяко поколение нравствеността си отива все повече и повече. И качествата, които сме уважавали. Думите, отношенията, общите цели-всичко е тотално различно и вече разлика от 20 години е бездна. Нещо като Гранд Каньон. И ние си викаме от двата края на бездната, ама не се чуваме. Нито се чуваме, нито се разбираме, нито усилвателите вършат работа. Желая ви днес много усмихнат ден, много положителен, много рационален и успешен! Да купите всички подаръци - за децата, най-вече. И да не забравяте, че най-големият подарък за възрастен се прави, когато той най-малко го очаква. А и защото по принцип е свикнал да не очаква. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и красива сряда. Още по-красива ще я направите, ако довечера дойдете в Операта. Концертът е кратък, красив, колоритен, с пеещи и свирещи деца, които са толкова талантливи, толкова сериозни, толкова чисти, че внезапно сърцето ти се свива от приток енергия и си казва,че Има надежда! За съжаление Надеждата се намира главно на местата, където обитава Изкуството и не се среща в свободен и насипен вид на останалите важни места, където се решават наистина важни задачи, харчат се много общи пари и работят едни много ненадеждни хора, които наричаме политици. А те повечето са срам за политиката. Срам, дори и за политиката.

22.12.2015 г.

Нишката на Коледа, която свързва различните неща

Добро утро, мили хора и приятели!Пак съм на линия в обичайния ми час. Другото, ставането ненавреме, бързането, тичането за работа, да ви кажа, не го обичам. Аз съм по бавното ходене, мислене, любуване и...пристигане по някое време, разбира се. Точността в смисъл в ранен, точен час на работното място, ми е един вид като команда-а команди, висок тон, говорене грубо и хард, нареждания - не понасям, не мога да търпя, не приемам. Открай време. От както се знам. Знаех си, че днешният ден, толкова близо до Коледа, ще е необикновен. И се оказа такъв, като направих сверката.На първо място много ми хареса,като прочетох, че в далечната 1885 г. самураят Ито Хиробуми става първият министър-председател на Япония. Представих си го този самурай в обществото, в което честта и доблестта на самураите са били основният Закон. Преди да се внесат закони от чужбина и да стане мешавицата. Но как хубаво звучи, първият ти министър-председател на е самурай. Звучи достойно. За тези добродетели си припомняме тези дни преди Коледа. Защото са ни нужни хубави думи, не за нещо друго. Така си мисля. Хубавите думи на поетите и писателите, с които да се топлим един друг. И после пак да забравим-до другата Коледа. Четох, че 57% от българите по тези празници дарявали средства за благотворителни каузи. И защо по тези дни? Те да не са определени с нормативен акт за даване на милост и подкрепа?! Не са. От друга страна е хубаво, че всички списъци с коледни желания на децата от домовете, бяха изпълнени рано-рано, доста преди Коледа. Нека желанията на всички деца по света се изпълняват от Дядо Коледа. Има време, ще станат възрастни хора, сами ще се отказват от желанията си и ще разбират, че понякога, когато едно желание не е изпълнено - това е за добро. И Вселената отсъжда за подаръците, не някой друг. Тръгнах от самурая, стигнах до Вселената...но пък имаше някаква логика все пак. Първият кмет на Стара Загора е поет, също човек на думите и на честта, така да се каже. Но вече нищо ни от едното, ни от другото не е останало. Вече всичко взе да става много /не/професионално и чарът на самураите и поетите отиде, та се не видя. Разми се във Вселената, така да се каже. И защо още е пре-интересен този ден днешният?! Ами защото в него е роден любимецът ми Джакомо Пучини. Бащата на любимата ми Тоска. И на много светли женски образи в операта. Всеки, който разбира тънко от женското начало ще знаете, е голям майстор и познавач. Женското начало навсякъде е водещото, то е раждащото, то е пълнота, то е обем и наситеност-на всичко, на цветове, звуци, теми, чувства...Затова и едни от най-красивите думи, тези, които веднага пред очите ти раждат картината, са в женски род в езика ни - опера, Коледа, гора, ливада, река, нива, приказка, книга, камина, печка и т.н. Не мога да сравнявам творци, но мисля че от българските този, който разбира жените и женското начало и го възпява по най-красив начин, е Йордан Йовков. Във всеки случай, хвала им, и на двамата и на всички, създали в творчеството си образи на невероятни, силни, красиви и дълбоки жени! Това не е лесна работа-да разкажеш за неуловимото. И така, ако обединим темите на днешния ден, ще се роди, какво?! Мисля го, и сама си се смея. Балет ще се роди, да знаете. Ще се казва "Лешникотрошачката" ще може да го видите в Операта от 11 и от 19 часа днес. Сънищата на малката Клара, вълшебници, принцове, мишки...Красотата на Коледа цялата е в музиката на този балет. Изключителна музика. Желая ви светъл и лъчезарен ден и нека свръзвате най-различни, несъвместими неща със златната, сребърна и блестяща нишка на Коледа, тя ги може тези работи! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

21.12.2015 г.

Коледният дух, който се крие и не мога да го намеря

Добро утро! Тази сутрин сама си станах рано и навреме за прогнозата. Което не беше се случвало в последно време на късно събуждане и натрупана умора. То е от вълшебната разходка из Аязмото и надишването с чист въздух. Градът е чист, паркът е чист, преметени са, няма боклуци...но нещо не е както трябва и където трябва. Игривият Коледен дух. Няма го, явно се крие някъде. Всеки може да го познае, като е тук. Даже и най-заспалите льольовци. Пет къщички около шадравана в Градската градина в неделя...Няма музика, няма пушек от скара, продават там нещо...Надолу до Унивелсалния 3-4 къщички, надолу по улицата - поредица от сглобени павилиони с едни и същи неща всяка година. Понеже е казано, че се купуват подаръци. Магазини с китайски стоки - изобилно, вече дори из главната. Големи като супермаркети, на по два етажа дори. Всеки търси евтиното китайско. Колкото да направи, какъвто и да е подарък. Сякаш ТОВА е времето за подаръци. Не, времето за подаръци е целогодишно. Това през деня...Вечер светят светлинки изобилно. Стара Загора е един от светещите изобилно градове-в центъра имам предвид де. Имам предвид украсата. Слава богу, и улиците са осветени-имам предвид не само в центъра и човек се прибира /относително/ спокойно до дома си. Знаете, неведоми са пътищата господни. И все пак, Коледният дух го няма-като усещане за закачливост, за игра, за приключение, за нещо извънредно, извън редовната емисия, за нещо, което звъни, пее, дрънка звънчета, подскача, плези се, шуми със станиолени хартийки, нещо похапва-като курабийка, кексче...падат трохи в скута му, а в ъгълчетата на устата има пудра захар. Знам за едното място, където се крие Коледният дух - и то е звънчето от гривната на Ели. Там съм го чувала как звъни, без да го виждам. Дори е там целогодишно, понеже обича Ели и местата, където тя обитава. Но из улиците не знам къде се крие. А и къде да тръгвам да го търся...Той е труден за улавяне, капризен и непостоянен. Показва се, само ако има щастливи хора, доволни от живота си, благодарни, добри, мили, учтиви, добротворци, обичащи красивото и изящното, изкуството във всичките му видове, обичащи децата, котетата, кучетата, елените и всички живинки на този свят...Коледният дух обича много усмивките, особено - много усмивки на едно място, но е щастлив и от малко усмивки, само да ги има. Тогава се показва винаги, съм забелязала. Той обича да си припяват хората, да си тананикат, да свирят на нещо си, да танцуват по двойки - без да се срамуват от погледите наоколо. Обича, ама ги няма тези неща...Крием ги от себе си, и той се крие. Този капризен, малък, непослушен Коледен дух. Днес ще го потърся по-внимателно, та да ви разкажа, поне...Предположенията ми, къде може да е. Няма да наемам Детективска агенция засега да го търси. Може би за догодина. Остават 3 дни до Бъдни вечер и най-малките чакат под елхата си подаръците. Да знаете, те не зависят от това, колко си слушал през годината. Не се оставяйте да ви заблуждават големите. Дядо Коледа решава в случая с подаръците и това си е. Негова е думата. Весел и забавен понеделник, да ви е усмихнато и да ви върви във всичко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

18.12.2015 г.

Бебета, ясли, подаръци и такива едни красоти

Добро утро и хубав ден! Петък е,хора. Ден за радост и веселие вечерта, за прекаляване, за отпускане, за подготовка за съботата и неделята. Петък е. Не е за вярване, че оттук насетне ще има само 3 /ТРИИИИ/ събития на Операта - балет Лешникотрошачката на 22 декември, концерт на 23 декември и Бал на 30 декември. Напоследък темпото бе бясно лудо, но нямам да ви занимавам с това. Самият ден днешен изглежда кротък и незлоблив. Колкото повече приближават празниците, толкова повече утрините стават красиви и дните са красиви, но събуждането повече. И природата се пречиства и се моли за младенеца, който ще се роди в яслите. Тази дума "ясла", осветена може би от самото това раждане, дори в Социализъма си остана за употребление, като детските обществени заведения, в които се гледат най-малките дечица, знаете, се казваха и все още са "детски ясли". Сега се сещам, приела съм я тази дума за нещо, което е било винаги. Онова Раждане показва, че на човек всъщност нищо не му трябва, като идва на този свят. Освен майка, която да го обича и износи и се измъчи, докато се появи. И една ясла-нахвърляни копи сено сред животните, които да топлят с дъха си помещението, че да не е толкова студено. Зима е. Майка и ясла. Майката и нейните мъки. Наскоро, понеже чакаме цели ДВЕ бебета в Операта, си разказвахме кой как раждал. Женски работи, нали знаете. Оказва се, че това е време, в което всичко, ама всичко ти се запечатва в главата и си стои там и не го забравяш цял живот. Сигурно защото е време на върховно изпитание. Казват, че раждането е смъртоносно изпитание и е така. Но сигурно и то има дълбокия си смисъл, както сме създадени. За да ни е дадено. Има смисъл и е награда, с която трябва да се чувстваш благословен. Та така де, всичко се помни от тези часове и винаги можеш да го възпроизведеш-цял живот. Помня думи, движения, миризми, гледки...Сигурно защото е време, в което си между живота и смъртта. Но не само затова исках да ви пиша, а че всъщност нищо не му е нужно на човек и това се осъзнава все по-силно с годините. Разбира се, когато децата са малки, нужно е. Нужно е, че да може под елхата да има подаръци, например. Но и подаръците са различни. По-скоро нужно е детето да се научи така, че да се радва и на най-малкия подарък. Няма да забравя, как в детската ясла на бате Радо ни призоваха да занесем подаръците за под елхата. Нося аз един там някакъв автомат, дето е поискало детето. И до мен се движи фигура, която носи подарък в чувал, огромно нещо....Бащата носи чувал с кола с педали-голяма, дето детето сяда в нея и я управлява с педали, сега не знам има ли такива вече. И аз-с автоматчето. И той-с голямата кола по размери на детето. Класово неравенство, хора! Ама...ко да правиш, все сме на тази земя с някакъв смисъл. Така че - Хубав ден от мен и не се задълбочавайте в подаръците, моля ви, а в прегръдките,песните и танците заедно. Утре заведете детето си в операта в 12 часа. Ще е едно от най-хубавите преживявания за него в тези предпразнични дни. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

16.12.2015 г.

Да свириш на цигулката на сърцето

Добро утро! Привет на всички ви. Мисля че снощи не само ревах на филма, а и не можах да заспя почти и изобщо голямо вълнение беше... Защо толкова ли? Аз лично разбрах още на първите минути, че Мерил Стрийп се е учила да свири на виола, за да играе главната роля. На третата минута - че е по истинска история. Това е покъртително-наистина Е по истинска история. В кратките анотации за филма, който е от 1999 г. на български историята е разказана...потресаващо тъпо и няма грам споменаване че историята е истинска. Младата Роберта Гаспари е изоставена от съпруга си и с двете си деца се мести в най-разбойническия квартал на Ню Йорк - Харлем, където преподава цигулка в специални часове на малките деца на бандити и ганстери, латиноси, черни, тук таме по някое бяло. Пишат за нея в централната преса. Журналистката е съпруга на известен цигулар и и става приятелка. Тя много и помага, когато внезапно Роберта губи работата си. /Толкова познато от БГ!/. Министерство, Инспекторат и Училищно настоятелство решават, че няма достатъчно финансиране и затова първо трябва да спрат.... изучаването на музика. Робетра обаче се бори и заедно с журналистката наемат зала, която се наводнява и затова стигат до Карнеги хол. Правят концерт с децата, бивши възпитаници и световни цигулари, събират пари и програмата по цигулка в Харлем продължава още 3 години. Филмът завършва с ...."докато снимахме този филм, програмата по цигулка бе официално възстановена от Министерството". Роберта и сега преподава на децата в Харлем, на 68 години е. Пиша ви за филм, защото ме развълнува и натъжи по много. Защо тук нямаме такива сърцати хора, които да се борят за каузи? В Музикалното ни училище само Божидар свири на цигулка. Не искат децата ли?! Променяме посоката тогава - ще се учи театър. Вместо да се катери по най-стръмното. Със срещи и с уроци в детските градини. С много приказки. С много разказване пред родители и деца. Не може всеки спектакъл на ДО РЕ МИ в пелени да е пълнен в Операта, а тези родители да не искат и да имат нещо против детето им да учи цигулка. Може и да може, но не вярвам. Изглежда нещо във въздуха тук пречи да има сърцати и борбени хора. Да си сърцат означава и да имаш мнение за себе си, че си особено важен човек. Това тръгва от семейството, върви в яслата, детската градина, училището, университета. Идва с четене, занимания със себе си. Самосъзнанието. Идва и с разговори, с изслушване на чуждото мнение, с уважението, със зачитането на различния. Със знаенето на собственото си място под слънцето. С намирането на добра професия, избирането и като призвание. Вече два концерта на Деси и нейният Лондонски хор, който пее на български - гледам в Стара Загора. Деси е от Стара Загора и води хорът си тук през лятото. Тя е много сърцата, тя е невероятна. В този град тук няма такава. В този момент. От тези, дето и да познавам публично де. Скрити в работата си такива хора има доста. Например няколко сърцати учители познавам. Но тяхната работа е в техния си клас, в класовете им. Така...Нека да ви хвърля, какво пише един наш вестник за филма, с който започнах: НОТИТЕ НА ЖИВОТА Мерил Стрийп учи негърчета на цигулка За "Музика от сърцето" Мерил Стрийп получи 10-ата си номинация "Оскар", освен дето има и две награди. Напоследък Академията я отличава с тази чест кажи-речи всяка година, явно за да изкупи факта, че от 1982-а не й е давала статуетка. Че е голяма актриса, голяма е, само че вече е застаряваща и грозновата и почва да се повтаря в драматичните си превъплъщения. В "Музика от сърцето", кой знае защо, това не дразни. Филмът има всички шансове да е обилно подсладена боза. Той е екранизация по истинската история на самотна майка, нереализирана цигуларка, която започва да преподава на негърчета от Харлем тайните на цигулката. Сценарият е повече от прозрачен, с драми от типа "не дойдох в часа по цигулка, защото баба ми загина в махленска престрелка". Но въпреки че в него са замесени много деца, "Музика от сърцето" не е досадно-дидактичен и лековатостта му е по-скоро плюс при гледането на видео с едно и половина око. Освен Стрийп силни роли правят абонираната за роли на еманципирани негърки Анджела Басет и ирландецът Ейдън Куин. Глория Естефан е по-скоро миманс и изпълнителка от саундтрака, отколкото актриса. Безумно е да употребяваш дума като негърчета, да казваш за Мерил Стрийп - застаряваща и грозновата /да казваш това за която и да е жена изобщо!!!!!!!!!/, че филмът не е кой знае какво....И прочее. В тези няколко реда само! Когото съм могла, съм отказала от тази професия-на журналист. Повечето деца не се отказват. Много ги блазни славата и светлините. Аз си обичам професията и не харесвам повечето от тези, които я упражняват сега. И се кичат с нея. Светъл и хубав ден и ако познавате сърцати хора, които правят добрини, но за МНОГО други хора около тях - непременно ми пишете на лични. Водя си списък. Светъл и хубав ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

15.12.2015 г.

Снощните чудеса на сцената

Добро утро!Скъпи приятели, ако Синоптичката ви не е редовна всяка сутрин, да знаете - то е от късното събуждане и изпускането на "целевата група", която преди да тръгне на работа, се нуждае от тази прогноза. Не -по време на, не - след работа, не-в обедната почивка или нещо такова. Авторката напълно съзнава отговорността на мисията си и гледа да бъде на висотата и - да даде най-хубавото начало на един ден. Да разкаже за чудесата, които обитават в него и които не бива да се пропускат. Защото шумовете и плявата на деня са толкова много, а чудесата толкова малко и скрити в мидени черупки, някои от тях почти на дъното на океана. Че не бива да не откриват и разкриват и разказват. На някои места, като на сцената на Операта, чудесата виреят в чудесна хранителна среда. Тези дни събираме богата реколта от тях. В смисъл на духовна, да не си помислите че текат парични потоци, не. Чудесното на сцената е, че материализира желания. Дори веднага с произнасянето им. Снощи Венци Благоев каза - "На тази мелодия и е нужно нещо много различно, като напримен син тромпет". И хоп, в ръката му...тромпет с най-синия цвят на синьото! Фокус ли беше, дядо Коледа през Комина на Операта ли....не знам, не знам. Но, ето-със син тромпет и със сина си, порасналият красавец Митето на китара, Венци свири божествено. Ама много, много красиво! А да гледаш баща и син заедно на сцената - то е ...мисля че е неизразимо. Другото чудо...Ние си имаме в Операта отскоро Нели. Тя вече е...Анина в Травиата, Мерседес в Кармен, Берта в Севилският бръснар /това са малки роли/, НО и - цял Пинокио, приказна Фея в ДО РЕ МИ в пелени. Сега ще е Разказвачът в Коледни бъркотии на Маргаритки, ще участва в Бал в операта, предстои и и Сватбата на Фигаро още в края на първия месец на годината. Нели дойде в тази Опера като вихър от доброта, като облаче от усмивки...Денонощно е в нея, репетициите и са от сутрин, до мрак. Изключително момиче, глас и добро сърце. Артист, такъв какъвто трябва да бъде Артистът-ентусиазиран, въодушевен, с огромно желание да работи, да се раздава, да дава...И снощи Нели беше чудесна, дори в Джаз-концерт. Песните, които изпя превъзходно, тя и изтанцува, изрисува, оживи...Такава е във всичко, което съм виждала да прави досега в Операта. Много талантлива и силно ефективен човек. Ефективен в смисъл полезен, на мястото си, ценен за общото, за колектива, за фирмата, за всички - човек. Казвали на такъв човек "кьошелия камък" - на кьошето на оградата да го сложиш /кьоше означава ъгъл/, ще застане на мястото си и там. Или как иначе - дялан камък, точния човек, все от този род...Ценен за общото благо. /тук не знам, колко е ценен за себе си/. Когато я поздравих след концерта, Нели ми каза "Всичко е за Изкуството!". Когато това "всичко" стане платено със заплата, която ти все смяташ че е малка /не че не е такава/-тогава ентусиазмът рязко спада в повечето хора и те стават...просто щатни работници. Забравят колко са красиви с инструментите, на които свирят. Колко се преобразяват на сцената, когато пеят и танцуват. Забравят го...а не бива. Нищо че не са героите на времето и на обществото си днес. Артистите са хората, които връщат вдъхновението в човешките сърца. Затова не биват да забравят своето на закачалката вкъщи. ...Та така, направо не знам довечера какво ще е поредното чудо на сцената на Операта. Гадая, вероятно ще ми разкажат. Интересно ще ми е, но балетът е руски и билетите скъпи, а аз не се навирам без билет да гледам. Принцип. Спорен и усмихнат ден и във всичко да ви върви - с вдъхновение и любов! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимките-Нели Нечева и Венци и Димитър Благоеви плюс син тромпет/

12.12.2015 г.

„Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“

И така - прекрасен съботен ден дойде! Даже и работен, пак е красив. От сутринта е такъв. Обещах вчера да ви пиша за духа на едно събитие тази вечер в Операта, в което има една от непознатите на много хора думи "Самарянин". Уговорката е, че както всяко нещо-събитие, документ и пр. в живота има "дух" и "буква" тук ще говоря повече за духа, отколкото за буквата. И днес още има самаряни. Самаряните (иврит : שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина. Притчата за добрия самарянин разказва, че по пътя от Иерусалим за Иерихон един пътник бил нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежал полумъртъв на жаркото слънце.Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но го отминал, понеже бързал за службата в свещения град. След него минал левит, също служител на закона. И той бързал да отмине, окаже помощ. След тях се задал един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепнало от милост и той се спрял. Измил раните с вино, омекчил ги с елей, превързал ги и качил човека на добичето си. Откарал го в страноприемницата.На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на страноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя. Няколко са крилатите изречения от тази притча:"Да възлюбиш ближния както себе си", „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“ Това е то духът на самарянството - да се грижиш на някого, без да очакваш благодарност или възнаграждение за това. Да си мислостив, да помагаш - от сърце. Това е духът на самарянството, който в днешни дни не е много запазен в оригиналния вид. На първо място, дали се говори в семейството, чуло ли е едно дете кой е самарянин, какво значи да помагаш? На второ място-поощрява ли този дух родното училище или тормози децата заради отсъствия,които са направили поради доброволчество? Второто е. В земите на Запад от нас държавите, обществата са организирани около този и той е един от основните закони - на доброволчеството, на самарянството, на непрекъснатия живот в полза на човеците и на Обществото, на държавата. От деца до последните си дни всички полагат, сякаш разписан по норми - доброволен труд, творчество, грижи, помощ - без заплащане. При нас свирепостта на обществото и особено на политиката ни, предизвиква обратна реакция в обществото- на много изяви на милост и състрадание. За тях е много хубаво да се пише и говори по много. Колкото повече - толкова повече. Да има такива награди като Добрий Самарянин. /Аз не съм за наградите и състезанието, защото отсъждането е човешка работа, а тя невинаги е обективна/. Но съм твърдо ЗА да се говори и да се споменава за добрия пример. И повече хора да се включат като информират и номинират /модерному речено/ добрия пример. За да се различава от не-добрия. Самите хора, обществото - да си изградят критерии. Това е особено важно.МНОГО важно. Кой е добър и състрадателен, кой помага заради доброто си сърце, не заради чест, слава и пари? Кой дава от сърце. Кой помага. Кой съдейства. Кой състрадава. Не ми се нравят Благотворителните концерти напоследък, които избухват всяка вечер и в които са въвлечени много деца като организатори. Благотворителността, самарянството - не са по повод, не избухват само за Великден и за Коледа. Те са малки жестове, скромни, обикновено скрити. Хората, които ги правят, не се афишират, не се заявяват. Не канят звезди на българската естрада, които им искат хонорари за участието си в "благотворителен концерт" /какъв потрес, бих казала!/, за да се събират пари в касичка или от билети, вход и кой колкото даде. Цялата зала на Операта - 600 души може да събере с билети по 10 лв общо 6000 лв. Ако е опростен наемът на залата от почти 2500 лв. и отидат пари за хонорари на участниците в концерта - де е благотворителността. Къде е? Там, където е "вярна, ти любов народна". Вдън горите тилилейски е. Крие се и само отделни ятаци и носят там, каквото и е нужно. Благотворителността не бива да става бизнес, не бива. И с това бизнес да правиш в наше време! НО, замълчи сърце! Тази вечер аз ще бъда в залата на Операта, за да подкрепя всички номинирани в Конкурса Добрий Самарянин и да кажа още веднъж Благодаря! на д-р Рени Колева, на която създадох май напрежение, като я номинирах в конкурса. Когато си свикнал да правиш добро, като вдишването и издишването, изведнъж ти става необичайно някой да ти каже,какво точно правиш. Защото ти си забравил, то е по-силно от теб. Правенето на добро.Попитали стареца Паисий: „Защо нашият живот е станал такъв страшен, унил, безблагодатен, нерадостен?” И старецът отговорил: „Защото ние поставяме Бога в нашия живот накрая”. Светъл, хубав и благословен да бъде днешният ви ден и само хубави мисли, думи и дела да ви спохождат! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж с това извънредно издание на Синоптичните по един хубав повод.

8.12.2015 г.

Сутрешни отдавнашни думи

Добро утро, добро утро! Гледам - 7 дни без да съм писала ред тук. Направо нереална работа. Все пак тук ми е утехата и отмората. И зареждането. Беше доста напрежение покрай премиерата /ще каже човек, че съм пяла или шила костюми/. Не съм, но много се вълнувах, как ще се получи. Получи се. И ми беше двойно радостно. Не знам по колко от двата вида радост - че на сцената е станал хубав спектакъл. И №2.че в залата е пълна с интелигентни хора. До един неслучайни. До един, знаещи защо са дошли и със съзнателен избор и обичащи операта. Специално ходих покрай тях като сянка в антракта-ако може да запомня лицата им, да ги разпознавам на улицата. Все пак интелигентните физиономии стават все по-малко и по-малко и аз си ги водя на отчет. А изведнъж цели 600 от тях на едно място-а и колко хубаво облечени, официални, сериозни, усмихнати, всякакви! Е, то си беше радост за сърцето и душата. Празник.И то голям. За случилото се на сцената няма нужда да изпадам в подробности. Хубав спектакъл. Магия огромна в гласовете - изключителна Лучия, но и всички други. И нещо, което още веднъж ме възрадва. Тази сцена, Старозагорската, има особено излъчване и то или тя "възпитава" творците във вкус. Не понася безвкусиците. Тя помни, че Маестро Д.Димитров е донесъл чертежите и, след като е видял всички сцени на света /образно казано де/ и я е създал да е модерна. И да е сцена на високо изкуство. Не че не я тормозят и с кич-от нямане на пари или собствен нисък вкус. Но тази сцена не търпи подобно отношение и изхвърля дразнителите и. В последно време постановките на Нина Найденова - естетски до една, Царицата на чардаша на Ники Априлов, Травиата и Риголето на Готшалк, всичките до една опери на Борис и Цвети Стойнови...огромния шанс в Стара Загора да работи режисьор като Стефано Пода и да измисли за Античния форум един "Дон Жуан" на световно ниво ...Тази сцена, Старозагорската, държи високо изискванията за висок вкус. И този, който не се съобразява с това-пиши му забрава. Другото и хубаво на тази сцена е, че дава път на звезди. Много от тях започват от тук и заминават надалеч и нависоко.Както сигурно ще стане и с Лучия. Изстреляна е вече по световните сцени-тази красота и талант от Косово. И завидно самообладание, през цялото време. Много концентрирано момиче, което ми се стори и че е добър човек. Обикновено добрият характер помага на таланта и го издига още повече. А кофти характерът пречи. Дори талантът да е в изобилие. ...Завършвайки този сутрешен оперен анализ, бих искала да отбележа, че навън се вихри едно от най-странните небета, които съм виждала в скоро време. Розовото се появява в такива количества и шарки, че все едно отваря път на корабите на някоя небесна Атлантида да слязат и кацнат пред очите ми. Много странно небе.... Да не забравя да честитя Студенстския празник на всички ни и особено на бате Радо, моето момче, което ще празнува за първи път нейде край Търново града с групата си бъдещи програмисти на републиката и на света. На днешния ден беше решено, че ще ставам майка за първи път. Но детето Жени си е характер от ембрион още и реши, че ще се появи когато тя реши. И тя има празник днес по нашите обичаи, то по немските-не. Светъл и хубав ден, не забравяйте че идат празници и посветете малко време на себе си, за да блестите още по-ярко! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

1.12.2015 г.

Обичам го този Декември!

Добро утро, скъпи приятели! Честит ни Декември! Обичам този месец, много. Разбира се, че заради Коледа, но и за нещо много лично и скъпо. В него се роди дъщеря ми - най-красивото малко момиченце. Мъничко, вресливо вързопче, което стана млада дама-умница, хубавица и Гражданин на света. Удивително е как децата претворяват някои от мечтите ни. Моите наистина бяха - да уча в чужбина, да живея в големи градове с голяма блъсканица, да пътувам из целия свят. Не че съм и завещала моите за претворяване де, просто исках да кажа че виждам мечтите си, когато бях млада - в нейния живот сега. Обичам декември и заради ароматите му, които не знам дали ще мога да изброя всичките - на елхови иглички, на бор, на канела, карамфил, ванилия, джинджифил, портокали, мандарини, цвърчащи наденички на базарите, греяно с мед и черен пипер вино, на хартия за опаковане на подаръци, на сняг и студ, на липов чай, на печка на дърва, на горящи дърва в камината.... Обичам декември и заради подаръците - да ти подарят, да подариш. Заради всеобщата веселба и весели очи на хората. Празничните очи са блестящи. Делничните са уморени, посърнали, уморени... Обичам декември заради празниците, които ни събират от всички посоки на света. Идват си от чужбина децата ни, роднини, любими хора...Усещаш, че такава голяма част от сърцето ти е била с тях-там, където са и те. И сега се завръща с тях. И всичко си идва на мястото, макар и няколко дни. Сърцето е цяло...относително цяло, разбира се. Сърцето има чудни свойства. Желая ви в този първи ден от месеца да ви е много уютно и приятно и да вземете да се украсите, ако не сте. Аз го направих преди известно време, когато навън грееше чудно слънце и да окачаш Коледни звезди беше малко нелепо. Не че ми пука, казвам го заради паралела. Коледа си е винаги в сърцето, независимо от времето и сезоните. И през лятото идва Коледа дори. Времето за чудеса. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!