18.12.2015 г.

Бебета, ясли, подаръци и такива едни красоти

Добро утро и хубав ден! Петък е,хора. Ден за радост и веселие вечерта, за прекаляване, за отпускане, за подготовка за съботата и неделята. Петък е. Не е за вярване, че оттук насетне ще има само 3 /ТРИИИИ/ събития на Операта - балет Лешникотрошачката на 22 декември, концерт на 23 декември и Бал на 30 декември. Напоследък темпото бе бясно лудо, но нямам да ви занимавам с това. Самият ден днешен изглежда кротък и незлоблив. Колкото повече приближават празниците, толкова повече утрините стават красиви и дните са красиви, но събуждането повече. И природата се пречиства и се моли за младенеца, който ще се роди в яслите. Тази дума "ясла", осветена може би от самото това раждане, дори в Социализъма си остана за употребление, като детските обществени заведения, в които се гледат най-малките дечица, знаете, се казваха и все още са "детски ясли". Сега се сещам, приела съм я тази дума за нещо, което е било винаги. Онова Раждане показва, че на човек всъщност нищо не му трябва, като идва на този свят. Освен майка, която да го обича и износи и се измъчи, докато се появи. И една ясла-нахвърляни копи сено сред животните, които да топлят с дъха си помещението, че да не е толкова студено. Зима е. Майка и ясла. Майката и нейните мъки. Наскоро, понеже чакаме цели ДВЕ бебета в Операта, си разказвахме кой как раждал. Женски работи, нали знаете. Оказва се, че това е време, в което всичко, ама всичко ти се запечатва в главата и си стои там и не го забравяш цял живот. Сигурно защото е време на върховно изпитание. Казват, че раждането е смъртоносно изпитание и е така. Но сигурно и то има дълбокия си смисъл, както сме създадени. За да ни е дадено. Има смисъл и е награда, с която трябва да се чувстваш благословен. Та така де, всичко се помни от тези часове и винаги можеш да го възпроизведеш-цял живот. Помня думи, движения, миризми, гледки...Сигурно защото е време, в което си между живота и смъртта. Но не само затова исках да ви пиша, а че всъщност нищо не му е нужно на човек и това се осъзнава все по-силно с годините. Разбира се, когато децата са малки, нужно е. Нужно е, че да може под елхата да има подаръци, например. Но и подаръците са различни. По-скоро нужно е детето да се научи така, че да се радва и на най-малкия подарък. Няма да забравя, как в детската ясла на бате Радо ни призоваха да занесем подаръците за под елхата. Нося аз един там някакъв автомат, дето е поискало детето. И до мен се движи фигура, която носи подарък в чувал, огромно нещо....Бащата носи чувал с кола с педали-голяма, дето детето сяда в нея и я управлява с педали, сега не знам има ли такива вече. И аз-с автоматчето. И той-с голямата кола по размери на детето. Класово неравенство, хора! Ама...ко да правиш, все сме на тази земя с някакъв смисъл. Така че - Хубав ден от мен и не се задълбочавайте в подаръците, моля ви, а в прегръдките,песните и танците заедно. Утре заведете детето си в операта в 12 часа. Ще е едно от най-хубавите преживявания за него в тези предпразнични дни. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар