28.12.2015 г.

Живот като на кино и Международният ден на киното

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичната служба се завърна от кратък, но съдържателен престой в родния край. Снощи, не много късно. Затова си легна рано и сега /да кажем/, се е наспала и готова за нови подвизи из не-родния край. Време и място за подвизи има. Докато течеше подготовка за новата прогноза, в Синоптичната служба се установи че днес е Международният ден на киното, защото на 28 декември 1895 г. е била първата платена прожекция на филм от Братя Люмиер в Гранд кафе в Париж. Ето това си е то! Тъкмо вчера обявих, че на 31 декември ще си избера някакъв час и ще гледам Междузвездни войни, епизод 7 - пред смаяните погледи на родата в родата в родния край. Все повече утвърждавам в себе си качеството на решението -в този последен ден от годината да ида на кино. Значи то целият живот си е едно кино, филмова лента, разни герои, ситуации, погледи...снимачна площадка. Някои по-усещаме ролите си, други - така си преминават като статисти в масови сцени, трети направо се вживяват в централни герои...Чудо просто. Най-различни филмови образи, сценарии да искаш-всеки ден, всеки час ти е отделен сценарий за серия или цял филм. Усещането за живот като кино на Балканите според мен е най-силно. Тук сме всички много силни и много характерни образи, голям колорит и абсолютни таланти. Дремещи във всеки един. Освен това драматизмът е засилен, а хуморът е остър и як като брадва или се стоварва като парен чук върху главата. И няма бягство или пощада, общо взето. Общо и поединично. Големи образи сме хората от Балканите. Тези дни погледах телевизия у мама, така-с надзъртане и без задълбочаване. Колкото да ми стане интересно, какви са тези хора от екрана, какво ги занимава, с какво /главно/ ТЕ занимават другите хора, дето са пред екрана и са им зрители. На първо място установих, че всеки един от телевизионните хора има голямо самочувствие за себе си като за месия, който има да казва и прави нещо особено важно. На второ място установих, че няма никаква дълбочина в нито един от образите, за сметка на това атракциона в представянето е изведен до висоти. Което дава едно усещане за неясно кънтене на празно в публичното пространство. На трето място - че психичното /телевизионно/ здраве на нацията в частност и изобщо, не е никак добре и подлежи на укрепване, което СЕМ и всякакви регулиращи органи на този етап не могат да предложат. На четвърто място-че попълнените /пардон/ коригираните устни -със силикон, ботокс и там каквото е - се движат абсолютно противоестествено, с ограничен обхват и сковано. Но това не пречи на водещите да приказват на воля и да не щадят скъпоструващите интервенции. Които /видях тайната им цел!!!/ са направени и да ограничат количеството глупост, която може да се излее от една уста. НО - уви, и това не може да спре напора, когато го има и е силен! Има там и разни други наблюдения, под много номера, но не е това най-важното. Важното е, че днес е Международен ден на киното, което е повод още веднъж да осъзнаем своята роля и място на актьори от нямото или озвученото кино в сегашния си живот. Да поискаме да създадем по-добри, по-красиви, по-мили думи за сценария, който всеки ден пишем. Да поискаме да ни снима режисьор от най-висока класа. Да си измислим най-красивите реплики. Всичко това наужким, разбира се. Айде сега-да не вземем да се вживяваме много! Желая ви един много интересен сюжетно ден, с много кино-обрати, които водят до ХЕПИ ЕНД или иначе казано Щастлив Край. /на деня де/ Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и до утре заран!

Няма коментари:

Публикуване на коментар