16.12.2015 г.
Да свириш на цигулката на сърцето
Добро утро! Привет на всички ви. Мисля че снощи не само ревах на филма, а и не можах да заспя почти и изобщо голямо вълнение беше...
Защо толкова ли? Аз лично разбрах още на първите минути, че Мерил Стрийп се е учила да свири на виола, за да играе главната роля. На третата минута - че е по истинска история. Това е покъртително-наистина Е по истинска история. В кратките анотации за филма, който е от 1999 г. на български историята е разказана...потресаващо тъпо и няма грам споменаване че историята е истинска.
Младата Роберта Гаспари е изоставена от съпруга си и с двете си деца се мести в най-разбойническия квартал на Ню Йорк - Харлем, където преподава цигулка в специални часове на малките деца на бандити и ганстери, латиноси, черни, тук таме по някое бяло. Пишат за нея в централната преса. Журналистката е съпруга на известен цигулар и и става приятелка. Тя много и помага, когато внезапно Роберта губи работата си. /Толкова познато от БГ!/. Министерство, Инспекторат и Училищно настоятелство решават, че няма достатъчно финансиране и затова първо трябва да спрат.... изучаването на музика. Робетра обаче се бори и заедно с журналистката наемат зала, която се наводнява и затова стигат до Карнеги хол. Правят концерт с децата, бивши възпитаници и световни цигулари, събират пари и програмата по цигулка в Харлем продължава още 3 години. Филмът завършва с ...."докато снимахме този филм, програмата по цигулка бе официално възстановена от Министерството". Роберта и сега преподава на децата в Харлем, на 68 години е.
Пиша ви за филм, защото ме развълнува и натъжи по много. Защо тук нямаме такива сърцати хора, които да се борят за каузи? В Музикалното ни училище само Божидар свири на цигулка. Не искат децата ли?! Променяме посоката тогава - ще се учи театър. Вместо да се катери по най-стръмното. Със срещи и с уроци в детските градини. С много приказки. С много разказване пред родители и деца. Не може всеки спектакъл на ДО РЕ МИ в пелени да е пълнен в Операта, а тези родители да не искат и да имат нещо против детето им да учи цигулка. Може и да може, но не вярвам.
Изглежда нещо във въздуха тук пречи да има сърцати и борбени хора. Да си сърцат означава и да имаш мнение за себе си, че си особено важен човек. Това тръгва от семейството, върви в яслата, детската градина, училището, университета. Идва с четене, занимания със себе си. Самосъзнанието. Идва и с разговори, с изслушване на чуждото мнение, с уважението, със зачитането на различния. Със знаенето на собственото си място под слънцето. С намирането на добра професия, избирането и като призвание.
Вече два концерта на Деси и нейният Лондонски хор, който пее на български - гледам в Стара Загора. Деси е от Стара Загора и води хорът си тук през лятото. Тя е много сърцата, тя е невероятна. В този град тук няма такава. В този момент. От тези, дето и да познавам публично де. Скрити в работата си такива хора има доста. Например няколко сърцати учители познавам. Но тяхната работа е в техния си клас, в класовете им.
Така...Нека да ви хвърля, какво пише един наш вестник за филма, с който започнах:
НОТИТЕ НА ЖИВОТА
Мерил Стрийп учи негърчета на цигулка
За "Музика от сърцето" Мерил Стрийп получи 10-ата си номинация "Оскар", освен дето има и две награди. Напоследък Академията я отличава с тази чест кажи-речи всяка година, явно за да изкупи факта, че от 1982-а не й е давала статуетка. Че е голяма актриса, голяма е, само че вече е застаряваща и грозновата и почва да се повтаря в драматичните си превъплъщения.
В "Музика от сърцето", кой знае защо, това не дразни. Филмът има всички шансове да е обилно подсладена боза. Той е екранизация по истинската история на самотна майка, нереализирана цигуларка, която започва да преподава на негърчета от Харлем тайните на цигулката.
Сценарият е повече от прозрачен, с драми от типа "не дойдох в часа по цигулка, защото баба ми загина в махленска престрелка". Но въпреки че в него са замесени много деца, "Музика от сърцето" не е досадно-дидактичен и лековатостта му е по-скоро плюс при гледането на видео с едно и половина око. Освен Стрийп силни роли правят абонираната за роли на еманципирани негърки Анджела Басет и ирландецът Ейдън Куин. Глория Естефан е по-скоро миманс и изпълнителка от саундтрака, отколкото актриса.
Безумно е да употребяваш дума като негърчета, да казваш за Мерил Стрийп - застаряваща и грозновата /да казваш това за която и да е жена изобщо!!!!!!!!!/, че филмът не е кой знае какво....И прочее. В тези няколко реда само!
Когото съм могла, съм отказала от тази професия-на журналист. Повечето деца не се отказват. Много ги блазни славата и светлините.
Аз си обичам професията и не харесвам повечето от тези, които я упражняват сега. И се кичат с нея.
Светъл и хубав ден и ако познавате сърцати хора, които правят добрини, но за МНОГО други хора около тях - непременно ми пишете на лични. Водя си списък.
Светъл и хубав ден!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар