14.03.2016 г.

За родителите и децата на родителите

Добро утро, добро утро! Цели 2 седмици не съм писала нищо в блога, което направо не мога да разбера как е станало. Днес е Световният ден на съня, който аз май по-често празнувам. В смисъл, че обичам да спя и трудно се събуждам сутрин. Освен това сега преди рождения ден съм явно там в как се разваше астрологически, дупка. Емоционална сигурно. Освен всичко, изброено дотук, е и нерационалното използване на времето сутрин и често случващото ми се размотаване. Разбира се, това са оправдания. Няма нищо по-хубаво от това, да станеш рано сутрин. В последните дни градът е много тих, свеж е сутрин, и сред бетоните се носят птичи песни. А цъфналите дървета ухаят на едни такива, наричам ги, приливни вълни. В смисъл-вървиш си спокойно, и изведнъж те удари силния аромат от случайно дърво. Пролетните дървета до бетоните са гледка красива. Освен това е много интересно да разбираш рано сутрин нови неща за всеки нов ден. Когато учтиво попиташ Гугъл. Днес световната търсачка разказа също любопитни работи. Как на този ден задължили със специален Закон българските чиновници да носят дрехи и обувки само родно производство, как днес е Световен ден на числото Пи, че е роден Айнщайн и още кой - Йохан Щраус-баща. Днес в операта ще се представя оперетата на Йохан Щраус-син "Прилепът". Бащата, успешен музикан, не искал синът му да се занимава с музика. Пратил го да учи счетоводство. Историята се повтаря милиони пъти по света, особено у нас, от милиони хора-"не искам децата ми да се занимават с изкуство,несериозно е, не се печелят пари." Скоро си мислех, че е от нещо друго. Искат да предпазят децата си от тази свръхчувствителност на артиста. Неговото сърце сякаш е оголено и незащитено. Светът влиза вътре през отворена врата. Когато свириш, когато играеш на сцената, ти пускаш огромно количество емоции да минава през теб. За да развълнуваш хората в залата. Това е непосилно за обикновения човек. Доброволно да пусне ураган в себе си. Ако не си намерил начините да се защитиш после и да вдигнеш духовната си имунна система, тежко ти. Това е съдбата на артиста, от която обикновените хора и дори самите артисти искат да предпазят децата си. След концерта в събота една дама от оркестъра на Пловдивска опера ми каза: Вече трети ден свирим тази програма. И пътуваме в три града на България. Пътуването не ме уморява толкова. Но тази музика...тя те държи за гърлото, ти я преживяваш цялата. Музикантите, артистите преживяват пъти по-силно от другите хора емоциите, било то на сцената. Това не е просто занаят, това е вътрешно себеизразяване и възприемане на света. Не всеки го може. Освен това в днешно време стана много драстична разликата и противопоставянето между интелигентните хора и останалата масовка. Тече бясно попълване на масовката с нови кадри. То не че са и липсвали де. Та такива ми ти работи. Все пак децата на артистите за щастие стават артисти /повечето/, на лекарите-лекари, на архитектите-архитекти...Няма нищо по-хубаво от това. Както и случайно да избухват таланти у деца на родители, които не са артисти! Това е едно от чудесата на Вселената. Лек, въздушен и газиран като шампанското ден ви желая! И ако решите, че вечерта ви ще е пивка като самото шампанско-заповядайте в Операта за една красива забава, наречена "Прилепът"!

Няма коментари:

Публикуване на коментар