Помирението на настояще с /близкото/ минало

Добро утро на всички почитатели на този скромен блог! Синоптичната служба на 8-я етаж е с отворени прозорци, вече. И в летен режим. На отворени врати.След вчерашното издухване чрез силен вятър, природата докара свеж въздух и нови мисли. Новите мисли ще доведат нови действия. Идва и Великата седмица, в която всеки ден е Велик и всяка мисъл,чувство и деяние. Хубаво е да се подготвим тези дни за нея, за Великата седмица. Да успокоим мислите и да превъзпитаме емоциите. Да извършим по нещо добро, благодеятелност и доброволчество. Към това ни подканя и природата, която вчера "подготви" терена - както се казва. За строителна площадка на Доброто,Красивото, Хармоничното. Не съм ходила или водила досега децата си, но посещението на неделно училище към църква в града е хубаво и полезно занимание. За тези,които в почивните дни ще останат в града. Да заведеш децата в храма, където да слушат приказки от добър, хрисим и сладкодумен Дядо Поп, е дело добро - и за родителите, и за децата. Църквата също е място, където се разказват приказки. За възрастните-често езикът е неясен. Но децата се справят с чуждите езици по-лесно, при тях възприятията са много силно развити. С годините закърняват. После. Сега са силни. В местата,където обитават повече големите и възрастните, също тези дни има полезни занимания. Пречистване с музика-в Операта. Пречистване със слово-в театрите и библиотеките. Книгите излизат и на улицата утре, пред Книжарниците, на Стадиона...Ще чете мало и голямо. Утрешният поход на книгите оживява града и го прави такъв, какъвто искам да го виждам всеки път - умен и буден, събуден, чувствителен. Умен. Градът на поетите...Градът на поетите?!... Да, вече си имаме Литературен кръжок за младите, така и трябваше. Имаме толкова много години оцелял Национален младежки поетичен конкурс на името на Веселин Ханчев. Може би тази година най-накрая вече ще си имаме и Музей Литературна Стара Загора. Може би някога всеки футболен мач ще започва със стихотворение на поет или поезия ще се чете на стадионите, както едно време е имало такива работи...Имало ли е едно време такива работи?! Миналото толкова рязко е скрито и натикано по килерите и заставено да мълчи от Днешното. А Днешното е толкова рязко, категорично и надменно, така изпълва всичко,всичко,всичко, че...Понякога се чудя, имала ли съм минало, имала ли е минало тази държава, този народ - говоря за по-близкото минало? И не мога да си спомня, сякаш. Всичко е зачеркнато, задраскано,изтрито. Всичко е ново, доста недостроено, но все пак ново и сегашно. Интересно е, как би могъл да живееш в къща на третия етаж. Или примерно на 8-мия етаж и да влизаш направо през прозорците в нея. Все пак една къща има приземен етаж, има също мазета, има стълби, те водят нагоре, към горните етажи. Невъзможно е да си влизаш в къщата направо от улицата и сякаш през прозорците. Но замълчи, сърце. И се радвай! На града, в който има чисто нови сгради за изкуство и култура. Истина е. Няма такъв град с такива чисто нови сгради като Операта /след ремонта/, Библиотеката, Музея, Галерията /след ремонта/, Театър /след ремонта/ - като Стара Загора. Това е самата истина. Това е Настоящето, което харесвам. През месец май във всички тези сгради е особено оживено. Това е градът, който харесвам. Когато тези сгради са пълни с хора, живот и смисъл. Честит чисто нов ден, благодаря ти Настояще и моля те, бъди милостиво към миналото ми, в което се научих да чета и пиша и се помири с него. То е миналото и на още много,много читави хора! Поздрави на Синоптичната служба от 8я етаж!