Остриетата като шпаги и като игли

Добро утро, скъпи приятели и почитатели на моето изкуство! Онзи ден ме представиха пред нова аудитория като "журналист с остро перо". Ох, беше то с журналистиката! И перото, и микрофона, и слушалките на ушите с гласа ми в тях, и "Добро утро, скъпи слушатели!", новините в ранни зори, дежурствата в почивните дни, редактирането, големите електрически пишещи машини в началото и машинописката Марианка, с която бяхме една срещу друга в стаята. Материалите, които се излъчваха, бяха на ленти и ролки, имаше техници да ги обработват в Радиото, славни техници, начело с Иван Недев. Съпругата му Ваня Недева, завеждаше Златния фонд на Радио Стара Загора. Там ми се е искало, като в гардероба на Операта, да се завра един ден, и да не излизам, докато не разбера за всичките му чудеса... Радиото е много "заразителна" медия, казвала съм го неведнъж. Ходя репортер с радио-кола в ранни зори и примерно - разказвам на хората, как и по колко се продават шараните в деня преди Никулден на пазаря. Или какви играчки има по магазините преди Коледа-там беше сладко, една готина продавачка ми "пусна" всички кукли, които и поисках - едни плачеха, други се смееха, камиончета се въртяха и свириха...Бате Радо също е рецитирал детско стихотворение-записах го за Радиото и го излъчихме някакъв ден преди Коледата. Госпожите му от градината го чули и му казали "Радко, ти си бил голяма работа!". Той тогава си беше Радко, детето сладко - много дундесто, с много големи бузи. Сега е Радо. Няма бузи, само музи /една де!/ Та...какво ти перо, какво ти остро?! Аз си нямам трибуна, освен тази тук. Но пък съм имала добри учители в професията, особено в Радиото. По острота, по идеи, по обич към общото дело - не пристрастяване към самоизява. Това обикновено често се случва в тази професията - да се стремиш към самоизява на всяка цена. Дойде ли някой на власт - журналистиката трябва моментално да минава в опозиция. Може не всичката, но опозиция трябва да има. Критика и то градивна. За да се не самозабравят управляващите. Едно време такава роля е имал шутът - да разсмива владетеля, докато му казва истините. Да го освестява, да го кара да се обръща назад и не забравя,че е човек. Че решенията му невинаги може да са правилни. Че това, което прави - не е задължително да се харесва на всички. Винаги съм харесвала журналистите-драки. Тези, дето правят разследвания, говорят остро, казват мнението си, пишат коментари, участват активно в живота на града. И в Стара Загора има такива. Има. Както знаете, достатъчно възпитана съм, да не изброявам. Но не съм остра, не. Понякога съм уморена от говоренето на неистини, от неправилния български, който се използва, от безумни словосъчетания. Но не съм остра. Остриетата пускат кръв, като се докоснат до жива плът. Аз не ща рани да правя,не. Айде от мен да мине - остра съм колкото игла за акупунктура. Като я забият тази игра в тялото, лекува. Такава игла и "острота" ми харесва. Защото по принцип съм предимно по родопски миролюбива. Добричка. Ходя на йога. Препоръчвам ви днес концерта в Операта. Където и да идете от всички напоследък избухнали култ.събития в града - все ще е добре. Все ще е от полза за сърцето и ума. Желая ви смислен и ползотворен ден в тази красива есен!

Една нова и вълнуваща седмица за Стара Загора

Добро утро,скъпи приятели!В един само ден, вчерашния, мина като на картина цялото състояние и битие и духовност и тн., в което живеем. В един само ден. Каква "Представителна извадка" Само, уникална по рода си! Вероятно няма как според закона балотажът да се премести ден напред заради големия Български Ден-1 ноември. Щом Законът така казва, всички мълчим. Тези,които се спасихме от седмицата с повторно поливане с балотажна помия, се разходихме из хубави места, купихме си книги, пихме будителско кафе с родени будни хора и всичко беше прекрасно до...вечерния изборен телевизионен блок. Каква беше тази кампания с футболна и спортна терминология - с думи като "измете, отвя, громи, размаза,отнесе, смаза", предизвикващи масови възторзи у зажаднялата за прясна кръв публика. Цяла седмица още едни хора /вече общо над 50 дни за тях/ се мъчат, зорят, напъват жили и мишци да я достигнат тази победа, майка и мечка. Политическият футболен сезон завърши преди всеобщия зимен сън с нужната статистика.Всички сме спокойни. В това време и в този същия вчерашен ден, другата България задръсти книжарниците на Сиела в София, направо се тъпкаха хората, тук вече викам УРА!Слава на Вселената ний малко само чакахме в Стара Загора, въпреки че имаше опашка. Едно семейство беше на касата, бащата остави почти 80 лв за книги. А детенцето попита "Тате, ще ни останат ли пари да обядвам в МОЛа", с което окончателно ми разби сърцето от милост и жалост. И гордост, най-вечер. Тези хора не намериха място в новините снощи. И будителите, горките, там-кой колкото може, бе споменат, цялостно, няма време за изброяване поединично. По телевизиите имаш време бол за партийни другари и социолози. Една само телевизия даваше филм, нелош, американски, за силата на волята,когато се стремиш към...света на парите, естествено! Че как иначе, кой друг свят да е по-интересен на масовата публика?! Това се внушава отвсякъде. И изборите са затова и те са пътят към този свят. И не че има лошо. За нас, дето избираме - остава моралната гордост, че имаме право да гласуваме. Може скоро да нямаме. Да се гордеем, докато е време. Сега чакам да ви кажа под секрет една хубава новина от други светове, не от този с парите и ще я разтръбя моментално. Освен това бързам да ви река, че седмицата в Стара Загора започва с Фотографски салон тази вечер, продължава с премиера в театъра, после симфоничен концерт в Операта, после много уникален концерт с цяло жури с тромпети - в Операта, после с Национален литературен конкурс "Веселин Ханчев", после с матине за голямата оперна звезда Мария Клинчева, после с "Мадам Бътерфлай" в Операта....и все такива хубави неща. От един паралелен живот на този, в който ни представят медиите че живеем. Не им вярвайте и се имунизирайте с ум и разум. Дори и да е ноември. За имунизиране може по всяко време. Ако ви хване грипът на политиката- Терминала и навън. Все по-често си го мисля. Според ден и умната и много поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Честит 1 ноември - Ден на будителите! Честит ни/ми празник!

Добро утро и Честит празник 1 ноември - ден на народните будители на България! Почти бях решила нищо да не пиша, защото вчера намерих случайно статията, която изразява моите мисли. Но все пак се реших. В статията става въпрос за двете Българии, които говорят на различни езици и че всичко ще се оправи, когато почнат да общуват помежду си. Не мога да предвидя, кога ще стане това. Може би когато тези от България на артистите и интелектуалците смирят егото и подадат ръка, за да тръгне разговор. Умните хора би трябвало така да правят. Един пример в днешния ден бих привела с Камен Донев и спектаклите му, които събират хиляди хора, а че дори и в зала Арена. Толкова е умен, толкова много е чел и отсял, че така хитро пробутва между разните клоунади хиляди абсолютно актуални теми - как тинейджърите не могат да говорят разбираемо, как не отстъпват място в обществения транспорт на възрастни хора и дами, как не четат, колко далеч отива и се самозатваря "високото изкуство" до степен на бял лист с точка по средата, наречен картина "артист гледа в пъпа си". Няма какво да роптаем против отминалия Хелоуин, не. Вчера бях "жури", т.е. седях си в пиратски дрехи на стола и пред мен минаваха костюмирани дечица, естествено се и харесахме с колегата Джак Спароу, а майка му- и тя накипренка за шоуто, ни снима няколко пъти. Капитанът, а особено майката, бе зарадван, че ги каня в Операта, да гледат репетиции и преобличания на истински спектакъл. Пиша всичко това дотук, за да кажа размишленията си в точки, иначе ще се разхвърлям: 1. Това е век на визуалното. Никой не ни е крив,че не разказваме на децата с техните любими похвати - много видео, много картинки, много визуални трикове и тн. Може така да се разкаже и за празника 1 ноември, всичко може. Ами ако на тези чудни стъклени стени на Музея ни се прожектират всяка вечер изображения на възрожденци, ако операта е цялата осветена от мапинг или както там се нарича, ако на Античния форум светлините се сменят с класическа музика и то на цикли по месеци?...и тн. 2. Издателства, задължително снимайте авторите си и ги доработете с фотошоп. Да станат много красиви. Децата тичат след красивите хора, а всеки може да стане красив с фотошоп. Парите за една невероятна фотосесия на автор с книги си заслужават. И видео,правете им видео-разкази, моля ви! 3. Класическата музика да не умира,много моля, а да направи всичко възможно да докара обратно децата в школите по музика и да ги въоръжи с инструменти. Да използва всички възможни пътища на добирания и лобирания до властта. Ако Министерството на културата нехае, то все ще се намери сърцат кмет, зам.кмет, председател на Общинската комисия по култура и тн. Оф, ай да не звуча вече като назидизадел. Обаче това е положението, всичко е визия в днешно време. Измамна работа, но факт. Красивите вървят с лекота напред. Ако са умни и талантливи - ура, лесно е да ги направиш герои на деня! Винаги е имало възрожденци и пак ще ги има, не се косете /кахърете, безпокоите,тревожите!/. Всеки човек, който върши повече от това, за което му се плаща като заплата - е възрожденец. Затова днес не ми е кахърно. Тази седмица един човек подари книга на града си, а днес младоци ще развеждат безплатно из Стара Загора тези, които желаят да чуят за историята на града си. Еми, колкото-толкова! Плюс качествени книги на половин цена от издателства в днешния ден. Ето, че и Празник! Той не е замислен да е масов, не е. Хората на духа винаги са били малцина. И дядо Методий Кусев са го не щяли с неговия парк и непрекъснато са му крадели дръвчетата. Още веднъж - Честит Празник и хубав ден!