Когато гледаш света право в очите

Добро утро в петък! Здравей, ти, о, последен работен ден! Какъв ли ще бъдеш днес и какво ли ще насътвориш в тази пълна обърквация навън? Днес прогнозата ще е с елементи на див реализъм - който иска, да не чете нататък.
Луис Карол можеше сега да живее в България и да пише продължение след продължение на Алиса. Такава гротеска е наоколо, ако решиш да погледнеш света право в очите. Да го гледаш право в очите, докато някой пръв мигне.
Докато на 50 000 души от областта не са изплатени заплати от миналата година, 50 души само в Стара Загора си гласуваха по 700 лв. /досега 160-200 лв/ затова че са избрани от Народа за общински съветници. Апропо, те по презумция са достойни хора с друга работа и заплата, тази е за свършената "на полза роду". Дето я вършат и разни фейсбук-групи, без възнаграждения. Дето я върши един местен вестник с името "Национална Бизнес поща" - той решава за цялото общинско управление, администрация и общински съвет взети заедно, фейсбук-групи, Народно събрание, Парламент, ЕС, ООН и прочие. Без възнаграждение, "на полза роду" и Стара Загора на 8000 години - да живей!
Тези месеци се смениха директорите на библиотеката, от вчера и на музея - последният направо исторически неадекватно. Зимата е идеалното време за конкурси и исторически решения, защото никой няма да излезе по улиците. Ще излязат на улицата само нови 600 безработни, казват от Бюрото по труда, очаквало се масово съкращение от няколко фирми.
Тъжна и жалка картина като за толкова красив петък, какъвто е навън. Кофти е да гледаш света от упор - днес пробвам и усещам игличките му в очите. Ако наточа повечко перото си и го топя в тъмното мастило - мога да напиша реализми оттук та до облаците.
Нека обаче да завършим прогнозата със златистото мастило и със заобленото накрая перо. Имам си книга за уикенда, филми изтеглени от Замунда-та за гледане, йога-за посещение...Какво ми трябва още? Упражнения по гледане на света право в очите, че много бързо си отклонявам погледа.
Чай с аромат на липа, да ми спомня за детството. Вълнени плетени на ръка чорапи-с тях няма и помен от студа. И шепа читави хора,с които да оцеляваме заедно.
Хубав и спорен ден от мен и Синоптичната служба! Честит ни петък!

Четвъртък - първият братовчед на петъка

Добро утро, скъпи приятели! Вчера ме поздравиха "Здравейте, Минка Празникова!" двама колеги от Операта, които много харесвам. Все ми се иска да някой ден да ви напиша за интересния свят, в който попаднах преди една година /този в Операта/, но може би по-нататък. Да пишеш за артисти, значи да си теглиш всяка дума на електронна везна по няколко пъти, а сутрин моят творчески процес тук е бърз. Заслужава си да ви разкажа някой ден и ще го направя. Това е второто ми обещание, което поемам. Първото беше да пиша за Стара Загора такава, каквато е в моите очи и сърце вече 20 години /нали съм пришълка/. Но и тук всяка дума трябва да се мери на електронната везна. Понеже силно критичният ми дух напира по тази тема. И след вчерашния конкурс за директор на Музея е отново силно раздразнен.
Но мълчи, сърце! В мълчанието, музиката, книгите, киното, йогата и разни други дребни нещица е моето лично спасение. А то голямо и колективно няма. И не може и да има в таз страна. Ни партии, ни синдикати, ни конкурси, ни нищо...
Днес отвън пристига голям хлад. Картината през прозореца е ясна и бяла и красива. Мирише на здраве, на здрав студ. Това е едно от хубавите неща на зимата-този аромат. На снежен бор-също. И един красив звук - как скърца снегът под стъпките...Различен сняг - различен звук прави. Пухкавият-един, а леко заледеният-друг.
Ей, тази зима, дойде и това е! Четвъртък е първият братовчед на петъка, близки роднини са. Близо е краят на работната седмица. Може днес да бъде осмислен от обедна среща с приятели, картофена крем супа с крутони и разни такива едни работи. Носи се най-топлата дреха. Ако сте забелязали вече не говоря за цветове. Зиморничава съм много, това е първото ми прераждане в страна, в която има зима и не мога да и свикна откъм елегантност. Сега въртя една жилетка и един дълъг блузон, които са дебели и пухкави и това е цялата ми представа за зимен шик. В зимата студът парализира вкусът ми към контене и засилва апетита ми /който и без това винаги си е в добро състояние, както ми и личи/.
Та така - лек и спорен четвъртък, вкусна гозбичка наобяд и се обличайте и обувайте топло, гизденето ще го оставим за по-подир!

Вторник - събуждането е възможно

Добро утро! Относително свежо събуждане регистрират тяло и мозък при мен тази сутрин. Особено в сравнение с вчерашния ден, в който не само на мен, а и на още много народ бе сънливо и заспало и мудно. Не се справям със снега добре, вървя много бавно, много предпазливо, направо сантиметър по сантиметър./всъщност той в градски условия си е вледенен и опасен, но и мен ме е шубе повече, отколкото трябва/.
Снощи бях на хубав театър - Народният напълни Операта на СТЗ с постановка за камерна сцена, което си е направо супер. Христо Мутафчиев, Владо Танев и един много талантлив младок. И думите на Стефан Цанев.
Тази вечер ще е Опера. Две известни имена и един младок, на който много силно стискам палци. Ако не сте видели "Крал за един ден" - тази вечер е Вечерта, после чак след месец. Хубаво зрелище отвсякъде и във всеки един момент. Когато е пълна залата, като снощи - се мъча да запомня лицата на хората и ако може някак си да им кажа всеки път да идват, не само на гостуващи столични театри. Радвам им се на всеки поотделно. Понякога си мисля, че на такива събирания се преброяваме - колко сме останали в тази страна и град, какви сме, кои сме, че има все още надежда...че винаги ще има. Хем тъжно, хем радостно-може да е и двете едновременно, може. Доста от хората, които не виждам често в залата - искат класа. А то е един вид антибиотик срещу вируса на посредствеността и имитациите - навсякъде и във всичко в живия живот около нас. И са прави да я си я искат.
Напоследък и класата специално в изкуството успешно се получава - може би животът търси равновесието и уравновесява с класа цялата идиотщина от другата страна /на политиката ни, на здравеопазването, на образованието и тн/. Та си струва времето и напускането на уютния и топъл дом за час-два вечер за местната и национална култура.
Край на кинопрегледа. Сега да завъртим лентата на днешния филм - разбира се, снежен, още дебело облечен, дебело обут. Вълнено сако, тройно замотан шал около врата и ярко червило - за кеф са едни от малките тайни на зимния днешен ден.
Според и лек да бъде за всички вас! Поздрави от Синоптичната служба!