Да си подариш безвремие...

Добро утро! Такъв сън ни носеше вчера всичките, такова чудо заспало...Може би забравям усещанията от миналата година например, но ми се струва че такова тежко свикване с новото лятно време не съм карала. Уж един час само, а толкова ценен! Още малко сън, още един час само-си казва спящият мозък. Обаче тялото става, тръгва да прави обичайните неща, даже те отнася на работа. Където разбираш, че ако мозъкът спи, а ти трябва да изпълняваш задачи-нещо не се получава работата ефективна. И кафетата на всеки два часа буквално отварят очите и нещо като леко пробуждане правят-но временно, много временно. И после пак се унасяш...Мале че заспала работа, ви казвам. Че и на рождения ден ми се случи, да го запомнят хората с принудителното ранно ставане, ей че кофти работа. Не знам как е по другия свят, но времето тук се забърза. Дори се разтича. Хукнало да бяга, трудно се спира. Кретам след него и го моля да ми остави повече от себе си-за книги, разходки,за движение, за писане, за събиране на мислите, за събиране на стиховете, на писаното досега, на писано за утрешните дни...Как да ме чуе? То бърза ли, бърза...Хванало е последната "модна" линия напоследък у нас и се бори за високи спортни постижения. В спорта всичко е ясно и категорично-печелиш или губиш. Веднага се вижда, на момента. Понякога съдиите отсъждат предубедено. Но общо взето всичко е видимо и категорично. И времето се е отдало на високи спортни успехи-в смисъл че бърза, тренира, тича...Не мога да го догоня и почти се отказвам. Колкото-толкова, каквото-такова. Ще си спомням времената, когато беше в изобилие. Сега е в постоянна липса. Така миговете безвремие, тишина, усамотение - са още по-ценни. Ех, това време, този час, който ни отнеха! Това лятно часово време, кой го измисли-да му дърпам ушите?! Непременно всеки ден си открадвайте по частица от времето - в безвремие, във форми, каквито на вас са ви приятни-при мен са йога, четене, да плувам, разкрасителни процедури някакви, да ходя на масаж /все по-рядко го правя, уви/... Днес смятам да си открадна малко безвремие...Поздрави и подреден ден-ви желаем от Синоптичната служба на 8я етаж!

Новият понеделник, новият късмет

Добро утро! Ето че станах с една година по-голяма и по-хубава. По-умна е друга категория работа, тя с годините при мен намалява. И като категория, и като работа. Както се шегува Ранчева - не съм умна, а полу-умна. Щом поне е останало половината от това, което беше-пак добре. Пак добре. Вчерашния ден беше една малка история на живота ми, всичко събрано и съчетано в него. Беше интересно. Хората в живота ми, аз в него...Приятел, истински и голям-един брой. Роднини-повече на брой /тук избягвам описания и сравнения/. Бате Радо, който ми позволи много по-дълго от обичайните мигове да му се зарадвам...И куп дребни истории. Сред които и моите, осъществени наполовина кулинарни приготовления. Едната половина не че не е осъществена и тя, но се случи не особено естетическа на външен вид. Случи се, но пък се омете и тя. Защото беше пък вкусна. Та така...Може би затова някои хора силно се притесняват от рождените си дни. Защото в един ден се изсипва целият ти живот накуп и наистина тежестта за някои ще да е непоносима. Имах няколко много красиви пожелания на стената във Фейсбук и като есемес по телефона. Цели трима човека не успях да чуя, защото единият телефон си звучеше някъде захвърлен. Имам фрезии, нарциси и здравец в стаята и те ухаят много силно и много хубаво. Изключително трудно ми беше да стана тази сутрин с това време, което ми взе цял един час от обичайните заподозрени за ставане сутринта. Тази сутрин е леко тъжна като жена, видяла нова бръчка в огледалото си сутринта...И после се усмихнала-пак леко-и на новата си бръчка. На себе си. Желая ви забележителна нова седмица, много усмивки и успехи и много нови надежди! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Извънредно празнично издание на Синоптичната служба

Добро утро в моя рожден ден! Родила съм се някъде по обяд, мама знае приблизително. Има една история от Родилния дом, все ме напушва на смях, като я изговарям, но не е за публично. Във всеки случай темата и е, че са чакали момче, а съм се родила неочаквано момиче. В много снимки, които ми е правил баща ми, ме има с любимата ми сабя - жълта, с черна дръжка. Винаги съм водела дружината, все съм била войвода - явен или таен, на всички общества. Първата ми подарена кукла съм кръстила Филипчо. Иначе имах всички там момичешки работи от рода на пандели, рокли и колички за кукли. Както му се полага. Четях приказки нонстоп, най-обичах народните приказки и имах доста книги с приказки. На някои съм плакала бурно - като на "Малката кибритопродавачка" на Андерсен. Неутешим плач. Може би защото има момиченце и баба, защото е босо в снега...Никога не съм имала трудност да си представя нещо, какво става в душата на човека отсреща...Добре, че не ни е дадено да си предаваме болката един на друг, само мислите-понякога. Защото наистина по света има много повече болка, отколкото радост. Та така с детството на моя милост. Ходих на един индийски филм "Любовна история" 6-7 пъти, щях да пиша писмо на главния герой до студиото в Бомбай. Мама каза, че ако не съм приличала толкова на тате, щяла да си мисли, че са ме сменили в родилния дом. Родила съм се с това влечение към Индия и ужаса от змии. На 2 години съм направила първия си истеричен плач, виждайки снимката със змии в едно албумче с животни. Оттогава насетне фобиите ми са нарастнали и кротко съм ги подредила в списък. Пубертет кротък и незлоблив. До 8 клас мислех, че се забременява от целувка- така ставаше по филмите, ми да. Гадже/та нямах, но пък бях непрестанно влюбена в някой, платонично. И сега практикувам този формат влюбване, даже и на тези години...Напоително ми е за душата едно такова. Първи голям късмет в живота - аз съм приета в Софийския и то журналистика. Едно диво родопчанче, моля ви се. В курса бяхме готини, но в това учене бързо се хващат стажове и работа, та не винаги се събирахме заедно на лекции всички. Но пък се събрахме преди 2 години целия курс в София, 20 лета по-късно. И беше много мило и много вълнуващо.Сега сме даже по-готини от преди. Оттам насетне, като отличничка, следва промяна на семейното положение и пристигане в Стара Загора, която още преглъщам на глътки - къде големи и се давя, къде по-малки. Изпитание и каляване е този град, но и аз вече станах железен човек. Той не е град за разнежване, за обич, за ласка, за милост и прошка - като Кърджали. Той е град суров, за състезание, за борба, за устояване. Да, точно за това е - да устоиш. Да се калиш. Да направиш железни мишци и дух. Оцеляването е сред колекция от хора, внимателно подбрани в годините, сред които душата ми се свива от кеф като котка в кълбета мохерна прежда. Мдааааааааааааааа, този ден предразполага към автобиографични справки. Каква бях и каква съм! Къде съм аз, къде сте вий! Светът не престава да ме изненадва. И обича. Тази сутрин имах изненада, от която така се развълнувах, че усетих сърцето си де е, колко е голямо, колко тежи и с каква сила още се вълнува. През 2013 г. имах песнопение точно в 12 часа на рождения си ден от именити оперни хора. Тогава пак сърцето направи невидимо АХ! Днес по случай моя рожден ден ви пожелавам да сте здрави! Да ме четете и да си записвате. Ако нямате тефтер - просто да се усмихвате. Усмивката е велика работа. Благодаря предварително за всички пожелания и ако не се отбележа във ФБ с лайк отдолу-то ще е поради заблеяност, ще се наложи да ми простите! Хубав ден от Синоптичната служба /да отбележа-не съм поръчвала тази смяна на времето, от Европейския съюз така решиха!/