Невидимият мост към Терминал 2

Добро утро, дами и господа! Вашата мила Синоптичка бе на кратко,но съдържателно пътешествие в столицата на родината,където помогна ефикасно за настаняването на любимото чедо бате Радо в студентско общежитие. След като премина етап на спонтанни плачове относно отпътуването на детето и под №2 и оставането сама,Синоптичката се стегна и геройски се хвърли да помага на бъдещия студент, въоръжена с препарати за почистване на новата му обител. Сега,завърнала се, може да обобщи реалистично и без спонтанни плачове видяното и преживяното. - не че е очаквала нещо друго, но сблъсъкът с мизерията на студентските одаи си е като челен удар с влак. /Синоптичката бе на квартира 6 години в аристократичния уют на любимия квартал Изток, където наблюдаваше понякога от прозореца си, как Димитри Иванов пише на бюрото си до късни часове и сутрин се поздравяваше с Радой Ралин /лека му пръст!/,защото той поздравяваше всяка жена насреща си. - няма как, предлагаш ли мизерия,да очакваш че отношението към предлаганото няма да е мизерно. /Никой не очаква разкош,но да му прилича/ - младите разбират от хубаво,уредено и оправено и са в състояние да го поддържат. /Доверието е ключ към сърцата им и на всеки човек. Недоверието-катинар,който те слагат и съответстваща кофти реакция на рушители, в случая./ - младите хора е хубаво да свикват със спартански обстановки /и без това няма казарма/, но едно е минималистична, а друго - мизерна обстановка. /Може наемите да се завишат, но е хубаво да се правят ремонти в сградите на общежитията/ - ако Бил Гейтс или от Гугъл ме четат, със сигурност ще направят постъпки за ремонт на общежитията,в които учат бъдещите им работници в компаниите. А такива деца влизаха и излизаха при настаняването, такава красота и толкова интелигентни физиономии! Ей, зорлен ги пропъждаме навън, така си мисля аз и сега! - оптимистично си мисля, че всеки,кален в БГ общежитие, непременно ще успее в живота. Животът не е лесен и това се разбира от първата крачка в него. Та до последната. Понеже мъжете нямат усещане за дом, в неуютна и порутена обстановка се чувстват объркани. На мъжете не е в гените да носят копнеж за уют. На мен ми се привидяха из опърпаната стая - перденца, на бате Радо - щори. Детето ще се оправи, нищо му няма. То е калено над 10 години при минималистични битови условия в едни бунгала край морския бряг. Но ми е кофти все пак. Просто го виждам във въздуха невидимия коридор от върха на блока към Терминал 2. Така...На вас желая смел и ползотворен вторник и много полезни дела,свършени за себе си и за Републиката!

Каква магия е - да жоглираш с гласа си!

Добро утро, добро утро! Петък е и мисля че ще имам почивни дни. Така ми се струва. Дано не греша. Ами да, греша, в събота имаме представление, но то работа ли е...да гледам и слушам музика! Чух, как пее звездата на представлението-наистина много силен глас. Не знам силата на гласа измерва ли се, не съм питала Гугъл, но този ще има голяма сила. Радвам се, че Гергана Русекова ще е Азучена - толкова е талантлива тази млада жена. И е мила. Това ми е любимото съчетание - много талантлив и много мил и земен като човек. Препоръчвам на всички ви този Трубадур и този на 8 октомври. Там звездата ще е Русалина. Интересно е, че за първи път ще пее Леонора. В нейния глас има сила, красота и много техника. Удивително е, как може да си играе с този глас. Да го накара от безумни височини изведнъж да притихне. Преход за стотни от секундата. Както е на върха, така и да се скрие в пещерите в подножието. На това му казвам техника, но и дар свише. Тези внезапни появявания на различни места имат и обяснения, които не боравят с логиката. Нещо като медитация с глас, изключителна техничност и способност да потънеш толкова в себе си, че да се отнесеш. В един или друг смисъл всички оперни певци от високия клас притежават повече или по-малко тази способност. За игра с гласа, невероятните му появявания на различни височини, жонглирането с гласа си, дресировката на този глас...Да го усещаш като зрител в тъмния салон е неизразимо удоволствие. Операта е медитация с гласове и музика. Нито костюмите са толкова чак важни, нито декорите по сцената. Затваряш очи и може да си представиш всичко, като се оставиш на това,което чуваш... Но понеже така или иначе всичко е прекалено визуално, прекалено зримо в днешния век - хубаво е операта да взема най-доброто от възможните технически новости и да е в крачка. Още първото представление на фестивала Пиеро показа хитри номера от осветление и декори на сцената, плюс ама много стилна мултимедия. Абсолютно модерно. Плюс двама музиканти с изпълнения на живо сред кукли и куклари, както се казва "жива музика" в пиесата. Отиваме към времето изкуствата да бъдат преплетени едно в друго, за да оцелеят. Сигурно няма да ги има в чист вид. Страшно е и трябва да се пазят, вплетени. Силата на вълната от стадиона може да ги помете всеки един момент. Сградите са апетитни и отдаването под наем е примамлив и немалък приход. Никак,никак немалък. Така...Очакваме ви довечера в Операта да се преобличате,гримирате и костюмирате. Да послушате и погледате, да потанцувате валс. Може да си сложа дългата коса, ама честно казано не съм дългокоса по ген. Ще видим, изненада. Много усмихнат ден и красива нощ ви желая от сърце! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Един красив фестивал се открива днес

Добро мъгливо утро, скъпи приятели! Днес е един прекрасен ден за Стара Загора. Открива се Международния куклено-театрален фестивал за възрастни Пиеро. Открива се в Операта. Ще продължи една седмица и ще видите 16 заглавия, както и много съпътстващи прояви. Пиесите - с билети, съпътстващите - без, свободно. Ще мине почти в нелегалност,както винаги са минавали подобни събития в града. Да не се заричам, не съм ходила тези дни из Главната, но транспаранти и билбордове едва ли ще висят нейде изпозантно. То не е спортно събитие. Въпреки че участващите пълнят хотелите на града да спят в тях и инвестицията както се казва, се връща. Не, инвестицията за самите организатори се връща по много други начини. Първо - идеите и реализацията им в днешно време са безценна стока. Най-скъпото нещо е една ценна идея, творчеството,хрумването, това-което ще те отличи и ще накара много хора да те забележат. В този смисъл творците и всички, които се занимават или интересуват от изкуство 6 дни ще могат да видят идеи, реализирани различно. Да почерпят опит,както се казва, да си откраднат, както се казва- Второ - в този фестивал специално винаги има колективна работа, която създава продукт или предизвиква раждането на идеи. Като тази година работилницата за осветление, за светлина, за светлинни ефекти и хора,работещи със светлината в спектакли. Със сигурност ще се роди нещо хубаво, различно,модерно, вълнуващо. Справка-от подобен труд заедно се роди хитовият спектакъл Страх на нашите кукленци, с който изпообраха де що Икар има на републиката. Трето - фестивалът е възможно най-добрият повод този град да забележи и различи, да ги види вкупом и да им се зарадва - на хората на изкуството. Те не събират маси по стадионите, не може да ги срещнеш там, анонимното наелектризиране в безликата тълпа не е тяхното място. Тяхната битка е за всяка една душа на зрител в салона поотделно. Това е страшна битка. Тя не се ползва с масовостта на телевизионния или кино екран, дори напротив. Битката за всяка душа в залата е най-решителната, тя е на живот и смърт. Тези на сцената не са екзалтирани от високи хонорари,които ще получат за "победата", защото знаят че победата им не е голове, сантименти, секунди, метри. Друго си е да бягаш и срещу теб да стои една мислена пачка с най-ценните хартии на света. Друго си е. В тази връзка може да спомена като за край и четвъртото, което винаги съм отбелязвала подчертано-Кукленият театър на Стара Загора е пример за добър и по всички съвременни правила мениджмънт на културен институт. Разбира се,че не говорим в случая за печалба и положителен преходен остатък, не. А за възможност с трупата си да реализираш постановки от редовия репертоар, но и да надграждаш с "извънредни" по обем и внушения представления - като Страх. Пожелавам на кукленци и тази година да им се получи спектакъл с размерите на Страх - те го могат! На добър час на Пиеро, откриването му е в Операта, което говори за добрите отношения и органична свързаност между културните институти в града ни - както и трябва да бъде, задължително е във времената на тотален потрес от евтини зрелища. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и ви желая творчески ден /време е да напишете нещо красиво, да нарисувате нещо, да сложите по най-красивия начин цвете във вазата....такива ми ти творчески работи!/