Понеделникът на върналите се от планината

Привет! Както вече разбраха някои от вас по снимките ми, защото те са от снощи - Синоптичката се върна от Рила, където обиколи и седемте езера. А си беше взела книга да чете, ако остане с немощното си тяло на Бъбрека и не продължи - да чака другите и да чете. Да, ама не! На върха я обзе такава спокойна и цялостна решителност, че тя тръгна непоколебимо и без допълнителни магии към върха. И го стигна. Може би помогна синьото фирмено синоптично шалче. Може би Таня, която винаги беше до мен, а в края ми беше подала ръка и бяхме като влюбена двойка сред дъждеца, мъглата и камънаците. Край придвижването ми минаваха и ме наглеждаха Албенка и други феи, но общо взето беше спокойно и сигурно. Рила е планина, която ми вдъхва сигурност. Дори с мъглите, дъждеца, лекото объркване и загубване. Имаш усещането, че е добра към всеки. Който е добър към нея, мисля. Рила е общуване със себе си. Дава една решимост. Това го усетих под дъжда на лифта. Решимост за няколко неща, които ми се подредиха вече в ред по своята значимост. И които ще постигна. Не както се постига връх - това с върховете не ми е понятно. Не искам нито да покорявам, нито да достигам, нито да качвам. Искам да постигна нещата, които искам - както на Рила. Знам че ще е с усилие - не съм много силна физически. Но като е за цел, която ме кара да се усмихвам, защото я виждам ясно такава - завършена, тогава е прекрасно. Тогава е като на Рила - на поклонение. Само за радост и проглеждане са тези езера. Ако си мислите, че е туризъм - не е. Имаше много млади хора, които още не знаят. Но ще натрупат опит и удари в живота и ще разберат. В езерата се лекуват рани и се оглеждаш такъв, какъвто искаш да си. Така....Днешният ден ще е спокоен и хубав, защото такова ми е и на мен. Имаме още една премиера в Операта и Травиата в петък. Какво по-разкошно от "операта на оперите" за край на седмицата! Помежду им слагам и едно кино - и то ми е от любимите изкуства. Може пък и една изложба, защо не. Графити, това е младежко, идват два сериозни младежки фестивала в СТЗ и тр.да сме готови. Ако се чудите какво да облечете - ризката вече е дрехата на есента. С дълги ръкави, които после се навиват на къси. АЗ ще бъда днес с една шаренка, която първо разходих в Пловдив. И ще си мисля за Пловдив и ще се радвам за него - Европейска столица на културата! Хубав ден и много успехи!