Невидимият мост към Терминал 2

Добро утро, дами и господа! Вашата мила Синоптичка бе на кратко,но съдържателно пътешествие в столицата на родината,където помогна ефикасно за настаняването на любимото чедо бате Радо в студентско общежитие. След като премина етап на спонтанни плачове относно отпътуването на детето и под №2 и оставането сама,Синоптичката се стегна и геройски се хвърли да помага на бъдещия студент, въоръжена с препарати за почистване на новата му обител. Сега,завърнала се, може да обобщи реалистично и без спонтанни плачове видяното и преживяното. - не че е очаквала нещо друго, но сблъсъкът с мизерията на студентските одаи си е като челен удар с влак. /Синоптичката бе на квартира 6 години в аристократичния уют на любимия квартал Изток, където наблюдаваше понякога от прозореца си, как Димитри Иванов пише на бюрото си до късни часове и сутрин се поздравяваше с Радой Ралин /лека му пръст!/,защото той поздравяваше всяка жена насреща си. - няма как, предлагаш ли мизерия,да очакваш че отношението към предлаганото няма да е мизерно. /Никой не очаква разкош,но да му прилича/ - младите разбират от хубаво,уредено и оправено и са в състояние да го поддържат. /Доверието е ключ към сърцата им и на всеки човек. Недоверието-катинар,който те слагат и съответстваща кофти реакция на рушители, в случая./ - младите хора е хубаво да свикват със спартански обстановки /и без това няма казарма/, но едно е минималистична, а друго - мизерна обстановка. /Може наемите да се завишат, но е хубаво да се правят ремонти в сградите на общежитията/ - ако Бил Гейтс или от Гугъл ме четат, със сигурност ще направят постъпки за ремонт на общежитията,в които учат бъдещите им работници в компаниите. А такива деца влизаха и излизаха при настаняването, такава красота и толкова интелигентни физиономии! Ей, зорлен ги пропъждаме навън, така си мисля аз и сега! - оптимистично си мисля, че всеки,кален в БГ общежитие, непременно ще успее в живота. Животът не е лесен и това се разбира от първата крачка в него. Та до последната. Понеже мъжете нямат усещане за дом, в неуютна и порутена обстановка се чувстват объркани. На мъжете не е в гените да носят копнеж за уют. На мен ми се привидяха из опърпаната стая - перденца, на бате Радо - щори. Детето ще се оправи, нищо му няма. То е калено над 10 години при минималистични битови условия в едни бунгала край морския бряг. Но ми е кофти все пак. Просто го виждам във въздуха невидимия коридор от върха на блока към Терминал 2. Така...На вас желая смел и ползотворен вторник и много полезни дела,свършени за себе си и за Републиката!