Тишината на есенното слънце

Добро утро!Пропуснах вчера в някакво езотерично четиво за септември да прочета, какви са сънищата му, защото при мен се появяват едни наистина приказни. Вече втори път за кратко време. Този, от когото излизам бе направо...извънземен. Кротък и красив като приказка за задморска земя с Жар птица в нея. Хладината действа явно и на човешките преселения в земята на сънищата. В моите - със сигурност. Живителна е хладината. Обичам много есента. Тя е сезонът, който имах време да изследвам, да запаметя, да запомня със сърцето си. В месеците, когато бях без работа. Месеци на есенно откривателство - всеки ден. Интересен ми беше дори ъгълът, по който падат слънчевите лъчи в различните дни. Листата и техните цветове. Милионите видове жълто. Начинът, по който са паднали и украсяват земята. Начинът, по който тя се готви да заспи. Тишината на есенното слънце. Тишината изобщо... Сега през балкона на Синоптичната служба долита ревът на близкия бул."Столетов". В този град живея наблизо до центъра и на шумно място. Там, където бях, е тихо. Много спокойно, дори и в централната градска част. Магия е да се чувстваш Добре дошъл и единствената цел на едно място е да направи така, че да ти е уютно и удобно, да имаш това, което пожелаеш, да ти е добре, всичко да е наред, да си спокоен. Това е специалната магия на моя роден град. В него се чувстваш обгрижен като малко дете. Или може би е от това, че все пак ми е роден град...Не знам, хубаво ми е така да го мисля. Май е вече вторник и се полага да ви пожелая един спокоен и обгрижващ ви ден. Нещо да направите лично за себе си, от което да се почувствате добре. Някаква разкрасяваща процедура, розов маникюр на зелени точки, ей такива красиви работи. Мъжете могат да си купят нов ключодържател за кола или чантичка през рамо - за повече пари. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и спорен вторник!