За празника днес и други културно-свободни размисли

Добро утро! И честит имен ден на именниците! Имам днес две особено любими. За едната каквото и колкото и да пиша, все ще бъде малко. Колкото повече вървят годините,толкова повече осъзнавам, колко много имам от нея. Мама...Коравият реализъм на Балкана /тя/, присаден на меката и обичлива родопска почва. И е станал завиден организъм, ви казвам. Мама е твърд реалист, кремъчно земна, абсолютно справедлива, естет и неподражаем кулинар. Най-доброто,което е можала да ми даде-реализъм и вкус. И още много неща де. Мама ми Надежда е велика жена. Малката Надка, нейното име, доста прилича на нея. Тя расте също реалист с вкус и онази генетична Благодарност, която много харесвам у хората. Благодарност за всеки ден, за всеки,който срещаш по пътя, за всичко,което ти се случва. За парите,усилият и времето,които родителите ти харчат по теб. Не срещам често в този живот деца,които имат Благодарност в себе си. Повечето имат отношение Всичко ми се полага и Всички са ми длъжни. А всъщност нищо не ни се полага и на никому не сме длъжни. Освен на себе си - непрекъснато да бъдем по-добри, по-умни, по-човечни... ...Много бих искала да ви разкажа по-дълго за предстоящите два спектакъла на Операта. За Набуко довечера и за премиерата на балета утре. Но се уморявам. Да говоря и пиша за неща, които са избутани от дневния ред на този град в тъч-а. Понякога се чудя, дали този град има нужда от тази Опера, дето е тук 90 години. Или му трябва просто сградата, да я дава под наем на кечисти,културисти /припомням състезание по културизъм през 2011 г. в Операта!!!/ и други спортно-културни "исти" и това си е то. В момента ми е такъв силно обезверителен период. Знам,че ще ми мине. Снощи като минах по мостчето и само се заслушах в Набуко и ...нощта стана вълшебна. Наистина музика-океан е това. С огромни вълни, които могат да закарат всеки кораб на дъното. Стихия е. Не е кротко море,не. Не мога и да си представя дори,как се пише такава титанична музика. Която на всичкото отгоре има свойството веднага да произвежда пред очите ти картини. Дори да няма никой,жив човек на сцената. Да си със затворени очи. Моментално виждаш всичко,което става. Това е голямото чудо на класическата музика и оттук идва голямото отдръпване от нея. Човек не иска да си представя,не иска да затваря очи. Съвременният човек е същество самотно,което иска да удави самотата си в какафонията и екзалтацията на тълпата. Не иска да си представя. Иска да вижда. Иска наготово. Смята,че мисленето е заразно зло. Че въобръжението е за лигльовци, които ахкат,охкат и точат сополи на всичко,що е ...един вид неразбираемо за масата. О, я да се спирам вече...Задал се е особено хубав четвъртък, ще знаете. И довечера някои от вас ще дойдат на Форума. Колкото-толкова. Насила хубост не става. Нещата са такива,каквито са. Културният фронт е нещо като партизанско движение,но не в горите. А зрителите са нещо като ятаците. Ех,че го измислих пак! Весел и лек четвъртък, поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!