Да не ти се излиза от съня

Добро утро! Отдавна не беше ми се случвало да искам да се върна в съня, да не мога да се отлепя от него. Да стана, да направя кафе, да чакам дълго да се завърна в себе си...А себе си да е останала в съня, затворена в приказка. Защото там беше детството ми, лагера на морето, влакът, с който пътувахме, хора, които съм обичала силно....Сънуването на нас, хората, е неслучайно даден ни процес или там каквото се нарича. Магия е. Пътуване. Пристигане. Кошмари /тате го мъчат често/. Което не си изживял, го сънуваш. Срещи с хора познати и непознати. Цял един друг и нов ден, само че насън.Ден със затворени очи. Понякога сънищата ми са толкова вълнуващи, като снощния, че не ми се излиза от тях. По-хубави са от това, което ме чака. И за сънуването не трябва смелост. А за деня трябва и то много. И много други работи са нужни, които също машинално се включват всяка сутрин, с всяко отваряне на очите. А сънят и затварянето им е покой и отдаване. Каква благодат. Желая ви ден толкова хубав, колкото е най-хубавия ви сън! Вчера преди откриването и точно разбрах, че изложба в Байер няма да има, но на днешната в Галерията ще ида на всяка цена. Както съм ви казвала Марин Добрев е надарен свише с дар слово, то се дава много рядко - изкуството да говориш и то така, като него. А умният човек /сега не ми се смейте/ има и много силен сексапил /поне за мен де/. Защото това последното е много пряко свързано с ума /поне за мен/. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!