Сутрешни хвърковато-бодливо-разбудни

Добро утро, уважаеми читатели! Синоптичната служба не почива тези дни, изобщо не. Надявам се да сте си починали поне вие добре и да сте закрили подобаващо летния сезон. Обичах това време като ходехме на йога-лагер на Свети Константин и Елена. И закривахме лятото. Бяха леки и волни години на идеализъм, масово участие и не-комерсиалност. Сега всичко живо само от последното и то без "не"-отпред се интересува и е хукнало да достига. Когато излезе от състоянието на незаинтересованост, в което традиционно се намират повечето хора повечето време. Излезе ли - пита за пари. Не са ли достатъчно, пак влиза обратно в пещерата на незаинтересованост. Или се отвява нанякъде просто, отсъства,няма го. Ако парите не го държат към земята...А те държат със страшна сила. Миналата беше прекрасна седмица с извънредно красиви събития, срещи и тн. Тази книга "Куфарът на брат ми" е една от хубавите български книги напоследък. Срещата ми припомни за невидимия куфар у нас, който винаги си стои стегнат - за да го взема и потеглим някъде в чужбина. Когато съвсем се отчаям и много ми писне от дивата действителност тук. Не знам,каква чистачка, миячка или гледачка ще излезе от мен, но знам, че тръгването ще е внезапно и рязко. Засега ме задържа и мисълта,че доста хора само това и чакат. Един дразнител по-малко. Едно място повече за един клакьор. Как да направя такова добро?! Сърце ми не дава. Станах кръстница втори път в живота си. Имам си вече две момченца,отгледани и красиви. Едно време си пожелавах да имам две деца-синове. Сега ги имам -в духовен план. Значи мечтите се сбъдват. Може би главно в личен план, при по-ограничен периметър. Мечтата ми за Стара Загора като интересен и духовен град още не се е сбъднала. Мечтите се сбъдват от хора. Все забравям, че "матриала" е най-важният. Да бях отишла на откриването на новия парк, да ми го припомнят! Да бях, ама бях в църквата по това време. А и не си падам по култ на личността. Не забравяйте,че ТАЗИ седмица започва Международният куклен фестивал за възрастни Пиеро в Стара Загора. На 24 се открива в Операта /не е Оперен театър, както го пишат в Общината. Ако беше жив Маестро Димитър Димитров - щяха да хвърчат във въздуха тези,които го пишат Оперен ТЕАТЪР. Това е Операта на Стара Загора. Останалите атрибути на едно място за живот- от футболен отбор, до читалище - ги има във всяко трето БГ село. Опера има в 6 града на страната - София, Русе, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора/, а нашата като сграда и възможности е най-разкошната. Засега толкова от мен, довечера има чудна филмова музика на концерт в Операта на Стара Загора! Идвайте! Поздрави от Синоптичната служба и бъдете бодливи! Облите камъчета останаха в морето.