Сутрешно за едно изчезнало море

Добро утро на 24 август, приятели! Години преди по това време точно ходехме на море. Цяло лято бях на работа, бяха и трудни, жегави лета /пак/, имаше пожари, идваше и огромен самолет да ги гаси. Беше душно, почнаха да слагат климатици по стаите, на моята като приземна - не стана работата...Но! Края на август си беше лято, първите дни на септември беше много красиво лято, на сбогуване пак беше лято. А сега вече не е така.Лятото връхлита внезапно още през май месец, изпича ни, изпържа, полузадушава, вари, къкрим...два плътни месеца. И което остане от нас, потегля на работа - с колкото са останали жизнени сокове. Доста свирепо бе това лято за мен - в буквалния и преносен смисъл на думата. Нощите на 8я етаж, в които всичко в теб /мисъл, разум, воля, вода/ изтича през кожата...Липсващото ми /за първи път, откак съм на този свят море!/ - много силна болка през всичките 10 дни там и от спомена после. Моето море го нямаше на мястото си, то беше скрито от чадъри, плътно завзели цялата ивица на Каваците - от единия до другия край. Отчаяно се опитваше да ми спаси място - за мен, специално, както обикновено. Но с алчността борбата винаги е обречена. И морето просто изчезна и се скри от срам. Това,което беше останало там, бе с бистра като сълза вода. Явно и то плаче - морето. Особено като ни гледа какви сме-ненаситни човешки червеи. Но както и да е. Мисълта за нещо, което не успяхме да спасим, за болка и обида от това, което е - беше и у други хора, влюбени като мен в това място, в това море. Проверих, говорихме си. За "човешкия фактор" на плажа наоколо няма да говоря, защото там е потресаващо. Толкова много, че стъпих едва за час в Созопол и повече не отидох. Край древната стена, въздигната с европейски пари и за да се разхождат хората и гледат морето - масите на нововъзникнали заведения бяха наредени на влакче просто. Вървиш и се блъскаш в сервитьори с табли. И те гледат от масите като плебс, който пука филии и бира в квартирата и тук без пари гледа морето и луната и се опитва да пречи на платената и от масата гледка. Както и да е...времето мина бързо, ще имам тен и до другото лято почти. В Стара Загора целия август е тихо, спокойно, съзерцателно. Кафето пред Операта е сенчесто и прохладно. То стана едно от местата, в които може да погледаш за успокоение, съвсем прилични физиономии. Хората говорят тихо и възпитано, музиката не стига че е класическа, ами е и тиха и хладината сутрин е животоспасяваща. Такова беше общо взето спасението в жегите. Кафе пред Операта и на климатик-после. Единственото полезно нещо, което свърших бе да боядисам терасата - първи опити с латекса и да прочета книгите на Анте Томич, които са много балкански и много смешни. И в Хърватия са такива, като нас. Но май по различен начин пазят природата си - крайбрежието им е приказно и неурбанизирано като нашето. Може би малко тъжно стана като за начало на деня и седмицата това ми житеописание. Няма страшно, жизнеността е съхранена, ня мястото си е. И понеделникът обещава хубави работи само. Нищо че се пада първи работен ден след отпуската. Хладен и прекрасен е! Това беше дълго послание на една затъжила се да пише Синоптичка, но следващите няма да са чак толкова епистоларни. Кратко, стегнато и ясно. Сега слагайте усмивката, както винаги съм призовавала - и напред към новия ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Спомен от там, където винаги съм щастлива /Лято 2015/

За родните рекламни билбордове - просто "без думи"

Добро утро от Синоптичната служба на 8я етаж с тази извънредна емисия новини на Завърналата се от морето Синоптичка. Вече ме изпревариха да пишат за впечатленията от плажния живот, пренаселен вече от количество хора с ниско качество. Та мисля сега да побързам и макар и разхвърляни, да ви нахвърля няколко впечатления от Рекламните билбордове на АМ Тракия, които всяка година изучавам на път и връщайки се от морето. Общият извод, които /ми/ се налага е, че - рекламата хич никаква я няма я нас, като ниво, вкус, визия и тн. Интересно е, минаха 26 години демокрация. Това иде и да рече - децата, които не знаят грам от миналото, вече са големи, изучени и работят. Т.е. - и те правят тези реклами, които гледаме ние. Доста деца учиха и учат в чужбина, някои се върнаха тук. И те работят, за да правят тези реклами, които...допълнително улесняват водача на МПС по магистралата да заспи и от визуалната скука, която му предлагат. Рекламите на билбордовете са главно на големи и утвърдени фирми. Могат да се разделят в няколко групи - рекламират се най-много 1.коли, 2.видове услуги на/и банки 3.вина /алкохол/ и цигари. Започвам с най-потресаващата тази година реклама за мен - на кола, която е спечелила престижна награда за дизайна си, която я има да доста билбордове и която се рекламира с надписа "БЕЗ ДУМИ" . Това е Мазда ХС-3. Дали на Рекламния отдел на Мазда-Токио или не знам къде си из Япония ще им хареса надписа "БЕЗ ДУМИ". За мен това е обидно. На рекламистите се плаща, за да намират най-верните думи, най-краткото послание, най-запомнящото се. Ако бях Мистър Мазда, щях да уволня целия рекламен отдел на Мазда-България или да си поискам парите обратно от рекламната агенция. Нито е оригинално, нито е...едно няма нищо си е направо. Рекламистите, получили пари за това, явно изобщо не са и чували, че "НЕ" в различните варианти /в случая "БЕЗ"/ е недопустимо да се използва при рекламите и ПР текстовете. Че изразът "БЕЗ ДУМИ" е израз от говорната реч, с който човек описва състоянието си на вълнение от нещо, което го прави безмълвен. Но вълнение лично, за съкровени неща. Обикновено, когато човек се вълнува от/за колата, която кара - е пъти по-словоохотлив, иска да разкаже за нея, да я похвали или критикува... Класически пример за реклама на кола, който също си записах е "Дългоочакван Голф за неочакваното". - Относно рекламите на видове услуги на/и банки - също пълна скръб! Красиво куче за реклама на кредити на Райфайзенбанк, надпис в стил "Да ти умре коня от оригиналност" - на Булбанк - "С индивидуално обслужване на всеки клиент". Направо звучи гордо и фанфарно! - Относно алкохола и цигарите - нищо интересно, просто пълна скука. От Виктори, през ОМЕ /цигари/, та до ...сравнително приличното, но защо само на английски "Beouying the ordinary - Test the King. Един от текстовете на Загорка определено се "заяжда" със spirit *of Burgas - може би, едва ли не. Интересен замисъл, че и бира нелоша - Загорка Ретро, а такава скука реклами за нея. Представата ми за големите рекламни агенции е малко филмова, признавам. Но със сигурност в тях, дори и в България, работят много хора и работата е разделена на визуална и текстова. Най-малко. Да не говорим, колко нови длъжности има сега - като копирайтър например /човекът, който САМО пише текстовете/. И накрая, като краен резултат - такава БОЗА. Имаше преди време реклама на билборд - красив гол гръб на жена, в сянка е...По очертанията на гръбначния стълб сякаш е направен лък, вече забравих има ли и стрели. Тъмно е, значи е нощ и жената е само силует. Надписът вече честно забравям, но сякаш беше на водка и гласеше - "На лов за спомении". И ми хареса, много - и визията и текстът...Представяш ли всичко, което може да се случи, докато ловуваш спомени... Надявам се специално да попътувам в предизборната ситуация през октомври, за да ви разкажа за политическите реклами. Те са тотално пълна скръб, предизвестена победа на знаетекои, никакви напъни да се измисли нещо интересно, оригинално, послания - нула. Но дотогава има време...В Бургас имаше засега един билборд с послание на политическа сила. Един - един. Не беше скучен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! И хубав ден, светъл, просторен и силен в малките детайли.