Тя има рамене, които искаш да загърнеш....

Добро утро, добро утро! Понякога, много рядко, но все пак...Искам да се вмъкна в нечие тяло и ум, на които искрено се възхищавам. Да бъда дребна и тънък кокъл, тесни рамене, тънко кръстче /за коланче/, извивки надолу както се полага на една истинска жена. Но раменете слабички и оттам усещането, което предизвикваш /у мъжете, предполагам/ - да завиеш раменете, да ги прегърнеш, да ги защитиш...Слабички рамене и крехка фигура винаги са били голям коз за една жена. Както и дългата коса. То е пещерно усещане /у мъжете, предполагам само/ - дето са ходили навън на лов и се връщат за топлина. Косата също топли - и с топлината на тялото, на което принадлежи. Освен това е като живо същество, с нейна си история. Затова в много общества не дават да се режат косите на жените. А и ето- по косъма може да пресъздаваш човешкото ДНК- Какво ли щеше да бъде да имам слабички рамене и дълга руса коса? Да мисля трезво, да съм организирана, дисциплинирана, подредена? Да не кача нито един килограм за всичките тези години, в които се знаем?! Над 20 са, а Тя е все една и съща, никога няма промяна ни на грам, винаги е стройна и изящна. Нито детето, нито времето, нищо не я промени. Подреденият вътрешен свят води до добрата подредба и на външния, ми се струва сега като пиша за нея. И още нещо - да не правиш компромиси. но то е следствие от по-предишното. Нито една дреха, движение, решение /дори за покупки за храна и какво да се яде/ не са компромисни. А са плод на съзнателно и разумно решение, след премисляне и преценка. Колко хубаво, колко хубаво, искам и аз... Тайно един ден да стана слабичка и стройна, руса и синеока, разумна и подредена. Рационална. Само за един ден, ако може така. Да искат да ме закрилят, пазят, загръщат... Ще си кажете, че втора сутрин ви занимавам със сънищата си. Не, днес това напълно зримо същество от плът и кръв, има рожден ден. Естествено е като всяка Дева, да иска да запазя приличие и да не я назовавам. Важно ми е, че мисля за нея тази сутрин и ми е хубав деня. Благодарно ми е, че имам такава приятелка. Като от съвременна приказка. Само мога да ви споменя, че дори я наричам така, като от приказка - Златокоска. С тази синоптична прогноза ви желая един ден от приказките. Да ви се случи нещо неочаквано и красиво. Например принц на кон, или вълшебна дума, която отваря пещера със съкровище, или летящо килимче, или кърпичке дай ми да ям...Такива едни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Да не ти се излиза от съня

Добро утро! Отдавна не беше ми се случвало да искам да се върна в съня, да не мога да се отлепя от него. Да стана, да направя кафе, да чакам дълго да се завърна в себе си...А себе си да е останала в съня, затворена в приказка. Защото там беше детството ми, лагера на морето, влакът, с който пътувахме, хора, които съм обичала силно....Сънуването на нас, хората, е неслучайно даден ни процес или там каквото се нарича. Магия е. Пътуване. Пристигане. Кошмари /тате го мъчат често/. Което не си изживял, го сънуваш. Срещи с хора познати и непознати. Цял един друг и нов ден, само че насън.Ден със затворени очи. Понякога сънищата ми са толкова вълнуващи, като снощния, че не ми се излиза от тях. По-хубави са от това, което ме чака. И за сънуването не трябва смелост. А за деня трябва и то много. И много други работи са нужни, които също машинално се включват всяка сутрин, с всяко отваряне на очите. А сънят и затварянето им е покой и отдаване. Каква благодат. Желая ви ден толкова хубав, колкото е най-хубавия ви сън! Вчера преди откриването и точно разбрах, че изложба в Байер няма да има, но на днешната в Галерията ще ида на всяка цена. Както съм ви казвала Марин Добрев е надарен свише с дар слово, то се дава много рядко - изкуството да говориш и то така, като него. А умният човек /сега не ми се смейте/ има и много силен сексапил /поне за мен де/. Защото това последното е много пряко свързано с ума /поне за мен/. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Здравей, СептемвРи - есенен, песенен

Добро утро и три пъти Ура за септември! От него очакваме: циганско лято, тиха есен, Съединение и Независимост на Републиката, Първи учебен ден, Младежки фестивал Различният поглед, Международен фестивал Пиеро - все в Стара Загора, а още и официално начало на предизборната кампания, която започна вече де. Но все ще и се сложи началото, някой ще отреже някоя и друга лентичка някъде си. Човек свиква с политиците си, особено с тези, с които са наблизо като с протези в устата - външно тяло са, не прилягат напълно, усещаш ги, убиват понякога, мърдат, лепиш ги...Обаче - все пак се храниш с тях, дъвчеш, смилаш...Все пак. Не че не знаеш, че има импланти, но са скъпа работа, сложна работа, искат време и търпение. А с протези /разбира чене по народному/ също става. Си казваш да се самоуспокояваш. Интересно ми е да броя облаците, но погледът ми обхожда и земните дела, когато му дам посоката. Мога да съчинявам и земни мантри, о, как го мога...Не че някой е заявил желание за тях, но само духовност не стига. Нужен е спокоен, трезв поглед и за земните дела и право в очите. Достатъчно много са залъгваните и /само/залъгващите се. Масата им стига и надминава критичния минимум за държавата. На апатични хора. От другата страна е войнстваща имитираща дейност и размах група, която помпа мускули на гражданската активност...във Фейсбук. Това е, което ме смайва във Фейсбук-културата - количството и качество групи, в които се имитира гражданска активност. То не бе Истината, полИстината, Най-хубавия град, полуХубавия град, ЗА нещо си, ПРОТИВ нещо си, АЛо, Местната власт...Платформи, приемни, чудеса, братко! Официализира се махленската култура на подвикване от балкона и говорене по пейките на хладина - чрез елементарни компютърни умения в разни ФБ групи. Езикът и коментарите в тях са потресаващи, чутовни понякога. Ще кажеш, че гражданската активност кове всеки ден на града - по-смислен и по-добър. Тя е явление, достойно да бъде обследвано, разнищено и обяснено. Че не е това, което трябва да бъде в посока градивност. Ще видим, как ще реагира и се развие гражданската активност по време на предизборната кампания. Любопитно ще е. Днес се появи буквата Р в името на месеца. СептемвРи е, иде есен...Нямам нищо против, дори ще я приветствам. Желая ви един смислен и наблюдателен ден. Може би внезапно ще откриете нещо важно. Така ми се струва. Вечерта от 18 часа се ходи на откриването на изложбата на Теодора Лазарова, сценограф в Драматичния театър - в Галерия Байер. Поздрави от Синоптичната служба и Честит Септември!